Контролът

1

Няма по-страшна болка от болката на завръщането към живота…

Настя лежи по очи. Цялата до последната клетка е изтъкана от болка, цялата е препълнена с радостно очакване на освобождаващата смърт. Ей сега смъртта ще я доближи, ще я целуне съвсем леко, ще се усмихне на Настя с тиха усмивка. И ще я вземе със себе си.

Това сладко очакване й е познато: парашутът изплющява над теб и под теб е земята. И чакаш…

Но тогава смъртта не дойде. Няма я и този път. Вместо смъртта се завръща животът. И това е най-страшното.

Страшно се завръщаше животът в тялото й. По-добре да не беше се завръщал. Главата й кънти като камбана, чугунени чукове раздробяват гръбнака й. Тя помръдна ръка и извика. Прокле живота, в който я връщаше злата съдба. И се зарече никога да не жали живота. Нито своя, нито на другите хора. И се зарече да посрещне смъртта с кротка усмивка, когато и да я сполети смъртта, сега или след време, каквато и смърт да я сполети: между кучешки зъби или върху талаша в мазето за разстрели.

Най-добре ще е колкото може по-скоро. Най-добре ще е още сега.

Но смъртта шета наоколо и не забелязва Настя. Някъде наблизо летеше нагоре с колелата влакът. Там, там пирува сега смъртта. Някъде наблизо търчат чекисти с кучета, доубиват онези, които са се измъкнали изпод натрошените вагони. Но те търсят Настя. Дори не нея, а контрол-блока. Не им е обяснено защо. Заповядано им е. Заповядал им е Бочаров. За Бочаров получаването на контрол-блока е въпрос на живот и смърт. И за Ежов. И за фриновски. И за Берман. Така че не само над Настя е разпростряла крила смъртта. И за другаря Сталин измъкването на контрол-блока от лапите на НКВД е въпрос на живот и смърт. Да изключиш Сталин от съобщенията, значи да го изключиш от властта. Ще го изключат от властта и ще предават заповеди от Сталиново име…

Не е ясно защо смъртта не идва. Толкова ли е трудно за Бочаров да се досети, че Настя може да е скочила по-рано и сега лежи някъде край насипа? Толкова ли е трудно да я намерят и да я убият?

Настя повика смъртта съвсем тихо. Смъртта й отвърна с лая на глутница чекистки кучета. Отвърна й от насипа.

Но не се приближи.

2

Свиреп и страшен е старши майорът от Държавна сигурност Бочаров. Ако имаше козина на врата си, сега тази козина щеше да е настръхнала. И погледът му е насочен не право напред, а мъничко встрани, сякаш непрекъснато гледа зад гърба си, сякаш без лай и без рев ей сега ще впие зъби в гърлото на някой невидим зад гърба му. Обзет е от неподвижността, присъща на кучетата в най-последния момент преди яростния скок, когато песът стои и не може да се разбере накъде гледа и над какво размишлява кучешката муГЛАВА.

3

Тя не знае колко време е лежала, без да се помръдне. Може би минута. Може би час. Може би ден. Мозъкът й работи ясно и отчетливо. Както винаги. Но не забелязва времето. Времето просто не съществува. По-точно казано, Настя съществува извън времето. Не може да се каже, че живее. Не живее, а блуждае между болката и вечността.

Ясно й е защо смъртта не я приближава: от чакъления насип се е изтърколила до едно горско блатце и тялото й лежи не върху остри сухи камъни, а в мека студена влага. Протегна ръка, потопи длан в чистата вода на горското езеро. Загреба вода. Наплиска си лицето. Още веднъж. Допълзя до водата. Потопи лице в нея. Вдигна сиГЛАВАта. Пийна вода. А къде е контрол-блокът? Ето го. На гърба й. В раницата. Не се ли е строшил? Нима може да се строши това чудо? Такова желязо от самолет да го хвърлиш, нищо няма да му стане. А може би той й е спасил живота, прикривайки гърба й като броня.

Настя се опита да стане. Нищо не излезе. Запълзя. Допълзя до водата. Октомврийската вода я опари като коприва. Но Настя е тренирана. Във водата й е по-леко. Леден компрес. Заплува. Гмурна се, за да й мине главоболът. Излезе на повърхността.

Плитко е езерото. До гърдите. До врата. Понякога усеща под краката си тиня, понякога коренища. По бреговете растат тръстики. По насипа върви верига. Претърсват. Пак с кучета.

Едно едро черно куче се спря там, където тя беше допреди съвсем малко. Започна да души. Понечи да тръгне напред. Спря се. Огледа се. Върна се. Пак започна да души. Здрач. Настя не знае дали е здрач, защото се стъмва, или защото се съмва. Кучето хукна нанякъде.

4

Подчинените отбягват Бочаров. Гледат да не му се мяркат пред очите. Току-виж ги разстрелял. Ще ги разстреля, защото сега му се иска да разстреля някого.

А все някой трябва да влезе да му докладва.

Влизат.

5

Най-простата наука е тактиката. Трябва да се поставиш на мястото на противника и да се опиташ да разбереш какви действия очаква той от теб. И да постъпиш тъкмо наопаки. Да направиш онова, което той не очаква. Това е цялата тактика. Настя е много зле. Трябва да забрави за болката. Трябва да си мисли за нещо. Настя си мисли за Бочаров. Представи си се на неговото място.

6

Докладваха на Бочаров: машинистът на локомотива е ранен, но жив. Съобщил: намъкнала се в локомотива една мома с гащи и пистолет, с вносна раница. В огнището на локомотива горила папки. Колко папки? Десет-петнайсет. И стреляла, мръсницата, по когото й скимне. Шантаво момиче. Очите му като на вещица.

7

Само едно може да спаси Настя: да стигне до Сталин.

Но Бочаров сега ще сложи по пътищата засади и кордони. И във всички села. По всички гари и пристанища. Ще оповести Бочаров всички пощенски клонове, телеграфни и телефонни станции. Настя няма възможност да се свърже със Сталин. С радиостанция не разполага, а телефонът, телеграфът и изобщо всички съобщителни системи се знае в чии ръце се намират.

8

Докладваха на Бочаров още нещо: след като издънил портата, влакът изминал още девет километра и дерайлирал. Причината за катастрофата е необяснима. Железопътната линия в района на катастрофата е повредена, но не това е причината за катастрофата: влакът е катастрофирал не защото коловозът е бил повреден, ами коловозът е повреден, защото влакът се е преобърнал и е заорал по насипа. Повреденият коловоз не е причина за катастрофата, а последица от нея. Причината за катастрофата засега не е установена. Изпод разрушените вагони са измъкнати сто трийсет и два обезобразени трупа. Няма ли женски труп? Не, женски няма. Но работата продължава. Под вагоните явно има още трупове. Деветнайсет ранени концлагеристи са намерени в района на катастрофата и са доубити. Има предположение, че най-малко четирийсет концлагеристи с леки рани и натъртвания са можали да се разпръснат в различни посоки. Издирването и преследването са организирани.

Бочаров изслушва докладите мълком. Църквата той обследва лично. Огнеупорната каса е отворена с шперц. Без взлом. Чисто е пипано. Професионализъм отвъд границите на вероятното. През живота си Бочаров е виждал сума отворени с шперц и с взлом каси, но толкова чиста работа не е срещал. Поради естеството на работата си старши майорът от Държавна сигурност познава най-добрите мечкари на страната по почерка. До един ги прехвърли в паметта си. Няма сега в Съюза такъв майстор.ГЛАВАта си дава: през последните десет-петнайсет години толкова чисто никой не е отварял мечок с шперц. Ясно е, че някой друг е пипал тук, не Жар-птицата. Работил е професионалист от най-голям калибър. Но откъде се е взел? Мечкарите от старата класическа школа са изчезнал вид. Измряха като динозаврите. По-точно казано, бяха изтребени като вълците в Германия, като хермелините в Русия. След време пак ще се възродят. Но за момента, към октомври 1938 година, макар и временно, са изтребени. Изглежда е възкръснал някой велик мечкар от миналото, отворил е касата и пак се е върнал в миналото.

И Ваксата е от занаята, навремето отарашил Тифлиското ковчежничество с партньорите си. Цяла Европа се попикавала от възторг, когато другарят Сталин ограбвал банки. За каквото и да се захване, все сполучва. Ваксата явно е неравнодушен към касоразбивачеството. Може Ваксата да е държал някъде мечкар от най-висока класа за такъв случай. Само че как се е промъкнал тоя мечкар в спецучастъка? И къде се е дянал? Имало едно време в Русията един легендарен Севастян, само че него отдавна го няма. Изчезнал още през гражданската. Единствен Севастян би могъл да свърши така тази работа.

И никой друг.

Ама много странен е тоя Севастян. В сейфа не е пипната колекцията от брилянти, не са пипнати ордените, кюлчетата и късовете самородно злато. Севастян поне шепа брилянти би пъхнал в джоба си…

Но най-важното е изчезнало. Изчезнали са папките на Ваксата и Дракона. Изчезнал е контрол-блокът. Без тях и един двайсет и седем каратов синкав брилянт няма да зарадва Бочаров.

Скърца със зъби Бочаров.

9

Жар-птицата прецени: успоредно на железопътната линия не минава шосе. И изобщо наблизо няма шосета. Коли оттук не могат да минат. С друг локомотив не разполагат. А пеш десет километра не е малко път. Да проверят цялата линия от спецучастъка до мястото на катастрофата не е просто. Настя може да лежи под натрошените вагони. Може да е изгоряла. А може и да е скочила от влака. При което може да е скочила веднага след като локомотивът издънил портата на спецучастъка.

Гора и блата. Тя може да се е отдалечила доста, може да е откраднала кон, велосипед, кола, може да е стигнала до железопътната магистрала и да се е метнала на минаващ влак. Освен това Бочаров знае, че Настя, колкото и да я подценява, все пак е диверсант: дрехите и обувките й са импрегнирани със състава «ТК», човек не може да усети миризмата на «ТК», а за кучетата тази миризма е като удар с чук по носа.

Изобщо, ако се поставиш на мястото на Бочаров, задачата не е чак толкова лесна. На всичко отгоре в дерайлиралия влак може да са оцелели концлагеристи. Оцелелите се разбягват. Колко са, не се знае. В околностите те могат да крадат храна, дрехи, коне, коли, оръжие, да нападат хора. Сега като завалят доклади от районите, той има да се чуди къде да хвърли силите си.

10

Бочаров седи и умува. Машинистът уверява, че тя била сама в локомотива. А къде ли е мечкарят, който е отворил сейфа? Да върви по дяволите мечкарят. Носела папките и нещо тежко в раницата. А към гората се запъти с лека раница. Следователно всички сили само за откриване на момичето. Накъде ли може да тръгне то? Може да тръгне на изток. Отнякъде от Урал може да повика самолет и ще я приберат. Може да тръгне на запад. Но на запад е Волга. Волга трябва да се преплува. През октомври кой е луд да преплува Волга? А всички кейчета, всички пристанища, всички лодки са под контрол. През Волга тук има само един мост. Железопътният. Мостът и без друго е под пълен контрол. По моста не може да мине. Има още един железопътен мост край Уляновск на сто и петдесет километра нагоре по течението. И железопътният мост край Саратов. Това са триста километра надолу по течението. Но всички мостове са под контрол. По железопътен мост пеш не може да се мине, нито пък с влак. Всички влакове се проверяват.

Само дето отдавна бе подочул Бочаров, че Ваксата май си е организирал някаква система на железопътно движение. Някакви влакове по някакви тайни разписания хвърчат из цялата страна. Ако Жар-птицата знае някоя разменна гара и времето, когато там се спира Сталиновият влак, ще я качат и ще я откарат. Да се поставят всички разменни гари под контрол? Добре би било. Само че страната е твърде голяма.

11

Седи Настя и си мисли. Бочаров може да позвъни на Ежов и тогава цялото НКВД ще е срещу нея. Тогава всички гари, всички летища ще бъдат под контрол. Тогава всички телеграфни и телефонни станции ще чакат тя да се появи. М няма да я изпуснат. Ще я хванат, щом тя се опита да телефонира или да изпрати телеграма отнякъде. На отсрещния бряг на Волга на разменна гара 913-и километър всяка събота от дванайсет през нощта до дванайсет по пладне чака ремонтен влак «Главспецремстрой». Как да се прехвърли през Волга? Много влакове призраци има другарят Сталин, те се движат редовно, много са тайните места в страната, където се спират. Но на Настя е доверено само едно малко късче от тайната: само една разменна гара.

И тя е на отсрещния бряг.

На десния.

12

Куйбишевското управление на НКВД да се вдигне по бойна тревога.

Оперативната обстановка: в района на спецучастъка на НКВД вредители преднамерено са повредили железопътната линия. На повредения участък от линията е катастрофирал спецвлак с опасни престъпници, които са били транспортирани за изпълнение. Най-малко четиридесет престъпници са можали да се укрият. Между тях е особено опасната касоразбивачка Жар-птицата, участничка в редица масови зверски убийства. Отличителни белези: възраст — 19; ръст — 157; телосложение — правилно, спортно, известен недостиг на тегло; нос прав; очи големи сини; лице- овално; коса руса гъста, късо подстригана; облечена с черен мъжки костюм от спортно-туристически тип; обута е с черни високи кожени обувки с необикновена форма и дебели подметки, шарката на грайфера на подметките и токовете напълно отговаря на грайфера на съветския армейски ботуш за офицерския състав; носи раница от чуждестранен образец; въоръжена е с пистолет система «Люгер» «Парабел-08» и германски ловджийски нож «Солинген»; изключително опасна. При среща — да бъде ликвидирана на място. Да се докладва незабавно.

13

А какво трябва да докладва сега началникът на Куйбишевското управление на НКВД старши майор от Държавна сигурност Бочаров на другаря Ежов в Москва?

Да му докладва, че Ваксата е надушил нещо и е изпратил едно момиче на разузнаване? Ако докладва такова нещо на Ежов, той ще се уплаши, ще хукне да моли Ваксата за прошка.

Или да му докладва, че момичето е надушило къде се намира контрол-блокът и го е откраднало?

Или може би да докладва на Ежов, че композицията с осъдени на смърт вече се е намирала в спецучастъка, но е била отвлечена от момичето и е дерайлирала, при което половината осъдени са се разбягали?

Каквото и да му докладва, белята е станала. Трябва да се започва превратът. Спешно. А на Ежов шифрограма: влак с осъдени е катастрофирал на път за спецучастъка, във влака се е намирала особено опасната…

14

«До началниците на управления на НКВД в Ярославска, Костромска, Горкиевска, Саратовска, Пензенска, Сталинградска, Пермска, Кировска..,

… очи големи сини, лице — овално… да се ликвидира… Ежов.»

15

Другарят Сталин прелиства отчета за московските слухове. Всичките са за едно и също: в Сибир се е появила банда. Четирийсет души. Всичките убийци. Всичките осъдени на смърт. Стрелят по когото им падне. Бандата се нарича «Птица на смъртта». Оглавява я необикновено красиво момиче с големи сини очи. Бандата се е насочила към Москва, но НКВД не дреме: всички мостове през Волга са блокирани, всички лодки — под контрол, край всяка гребна база има засада, на всяко пристанище — патрули с кучета.

Другарят Сталин вдигна телефона:

— Толкова ли не можете да обезвредите една банда, другарю Ежов?

— Другарю Сталин, вдигнали сме на крак цялото НКВД и армията. Непременно ще ги намерим и ще ги изтребим на място. Специални указания са дадени относно главатарката. Ще ги унищожим, другарю Сталин.

16

Настя плува в мастилена чернота. Страх я е. Разказвали са й, че щуките във Волга били по-страшни от акулите. По два метра дълги. Такава докато си напълни търбуха… Като ти отхапе крака, тъкмо ще й стигне за вечеря. И за сомове човекоядци са й разказвали. Те пък лежат в дълбоките дупки. Вечерно време изплуват на повърхността и нападат плувците. Те на дължина стигали до пет метра и тежали по триста кила. А във Волга има и белуги, също по пет метра дълги, само че тежат не по триста кила, а по един тон. Белугите живеят по сто години и повече. И много ядат… С тая разлика, че отхапват не по един крак, а двата наведнъж.

17

Старши майор от Държавна сигурност Бочаров не може да си прости: толкова близо до победата беше. Трябваше просто още първата вечер да вземе това момиче със себе си. Да го вземе със себе си. Какво изящно, какво стройно момиче. Къде ще намериш второ такова в Русия? Тя е изваяна за танц, родена за танц. Тя потиска танцувалния инстинкт в себе си. Трябваше да я вземе със себе си и тя нямаше да се удържи. И щеше да танцува. И щеше да забрави всичките си спецзадачи. И щеше да му разкаже за какво я е изпратил Сталин. Но не я взе Бочаров със себе си. И ето че тя изчезна. Изчезна, открадвайки контрол-блока и папките на Ваксата и Дракона. Как е могла да се досети къде се пази всичко това? Как е могла да отвори сейфа? И кога? Изчезна. Потъна в земята. Или — във водата.

И ето че докладваха на Бочаров: рибари са хванали раница с необикновена конструкция. По раницата, за която се смята, че струва повече от една лодка, има вражески букви. Персоналът на спецучастъка е идентифицирал раницата. С такава раница с вражеска кройка в тукашния край се е появявала само Жар-птицата.

И Бочаров разбра: настъпило е равновесие. Тя се е удавила, контрол-блокът плава по-зле и от брадва. Брадвата е стоманена, а тук става дума за злато — тежък метал. Сталин не може да вземе под контрол съобщителните системи, но и Бочаров не може. Играта продължава.

18

Настя си представя, че мустакатият сом е точно под нея. И заработва с ръце. И студът все още не я сковава, тренирана е. Само ако можеше някой да я закрие със стоманена решетка от страшните риби, тогава тя пет пари нямаше да дава. Или ако беше с дълги крачета като на бръмбарчето водомер, та да се плъзга по водата, без да потъва в нея. Плува Жар-птицата, държи се за едно дънерче.

Дънерчето й трябва, за да не я повлече контрол-блокът към дъното. Не губи посока. Посоката е към бялата шамандура. Шамандурата свети отпреде й като пътеводна звезда. Планът е прост: ще доплува до шамандурата и ще зачака някой керван. По Волга непрекъснато сноват кервани: влекач и шест-осем шлепа зад него. Срещу течението керваните се движат бавно. Особено ако са натоварени. На натоварените бордовете им са ниски. В тъмното трябва да се прецени — натоварен ли е керванът или не. Ако шлеповете са празни, не можеш се покатери на борда, ще се напъваш, докато следващият шлеп не те затисне. Трябва да се насочваш към последния.

Всичко това е хубаво на теория. Само че в тъмното нищо не се вижда. Настя се надява на късмета си. Няма на какво друго да се надява. Тя върши тъкмо онова, което не очакват от нея. Планът й е: да доплува през нощта до волжкия фарватер, да се вкопчи в някой шлеп и да се изкачи с него към двеста километра нагоре по течението, там да скочи във водата и да излезе на десния бряг, после да върви по десния бряг надолу по Волга. До Александровския мост. До 913-и километър.

19

Надолу по течението мина пътнически параход. Ехти музика. Над волжките вълни — «Амурските вълни». Но палубите са празни. Сигурно и половината каюти са празни. Сезонът е към края си. Настя седи на шамандурата, само вълните я разлюляха. Нагоре преджапа керван: влекач и шест шлепа. Настя заплува към тях и доста наближи фарватера, но се върна. На цял километър от шлеповете смърди на бензин. От Баку прехвърлят по Каспийско море някаква гадост до Астрахан, после по Волга на север, на север, на север. На танкерните шлепове е безсмислено да се качва, няма къде да се скрие. Мина още един пътнически параход. Този път вече нагоре по течението. Също с музика: сега — «Славянката». Пътнически не можеш настигна дори и ако върви срещу течението.

Ето че един влекач шляпа с колелата си. В нужната посока шляпа. Настя се свлече от шамандурата и пое към фарватера. Влекачът върви бавно срещу течението, но и тя трябва да стигне до средата на фарватера. Вълните я люлеят. Дъждец се стеле като воден прах. Без капки. Дано доплува, докато керванът не е отминал. Напред няма смисъл да се вреш — току-виж те халосали колелата. Я как се въртят! Във водата не се разбира далеч ли е изплувала или не много. Струва й се, че плува цяло денонощие, а като се обърне — шамандурата е на две крачки, все едно че сега се е смъкнала от нея.

Провървя й. Изобщо казват, че на добрите хора винаги им вървяло. А тя да не би да е лоша? Вкопчи се в борда, от който стърчеха трески, издърпа се нагоре, качи се. До борда една огромна риба щракна със зъби. И плясна с опашката си като с гребло.

20

С какво ли е натоварен шлепът? Шлепове с астрахански дини са минавали оттук до септември. Този керван излезе с жито. Донската пшеница отива в сталинградските силози, а оттам — нагоре по Волга на север, на север, на север. По канали и реки чак до Москва, до Питер, до Мурманск, до Архангелск. Камари жито. Покрити с брезент. Жар-птицата се шмугна под брезента. Горещ задух. Тук между хълмовете трябва да има и падини. Така е. Има падини. От всички страни жито, отгоре брезентен навес, почти като над вождовете по време на въздушен парад.

Първата работа на Настя беше да изтръска пистолета си от водата. Да можеше да го избърше с нещо, ама няма с какво. Дрехите й са прогизнали. Изцеди ги, просна ги да съхнат върху житото под брезента. Изля водата от обувките си и ги нахлузи. Нека изсъхват на краката й. Иначе ще се изкорубят, после не можеш ги обу. Настя си изгреба легло. Гребе, а житото е горещо, нажежено от слънцето, още неотдало топлината си на гадната есен.

Излегна се, изпъна се. Засипа се с жито. Цялата трепери. Зъбите й тракат като на млада щука. Влекачът тегли шестте шлепа, пляска с колелата си по водата, вълните се блъскат в бордовете. По чергилото ръми дъждец. Жар-птицата все не може да се стопли. Вятърът се засилва, вълните се блъскат в борда все по-шумно.

21

Присъниха й се разстрели. И размишляваше насън: кой все пак ще отговаря за разстрелите? Палачите ли ще отговарят? И тя самата палач ли е? Защото в съня си тя наричаше хората, които привеждат присъдите в изпълнение, палачи. Това е неправилен термин. И насън разбираше, че е неправилен. Не палач, а изпълнител… При тях, при враговете, има палачи. А при нас това е романтична професия — изпълнител.

Разбираше, че спи, разбираше, че насън мозъкът на човека работи, но мислите се объркват и затова вместо отчетлив, ясен за всички термин изскача неразбираем, мъгляв, оскърбителен.

Та самата тя палач ли е? Насън я досмешава. Какъв палач е тя? Палач е, който редовно. А тя само се завъртя край тази работа. Толкова важно се представи на Бочаров: не ме мисли за каква да е, и аз съм изпълнител, Чак я досрамява. Бочаров през живота си е нагърмял египетски пирамиди от трупове, а Настя… Пише се изпълнител… Вярно, би й се искало сериозно да се залови за тая работа, ама явно не й е писано. В манастира разстрелват много рядко и много по-малко Тъй че тя лично няма за какво да отговаря.

А другите истински палачи? Те ще отговарят ли?

Пита се: а за какво да отговарят? Нима те са измислили Световната революция, социалната справедливост и унищожаването на класите, без което не може да има справедливост? Така че палачите няма за какво да отговарят. Те просто са изпълнявали заповед. А ще отговарят ли, па макар и след смъртта си, онези, които са измислили Световната революция и социалната справедливост?

Но те пък изобщо няма за какво да отговарят. Лично те не са убивали.

И нейният свикнал да формулира идеите мозък ясно изведе формулата: «Теоретиците са с чисти ръце, изпълнителите — с чиста съвест.»

И тутакси забрави тази формула. Мозъкът й бе намерил търсеното оправдание, настъпи успокояване и престанаха да й се присънват разстрели.

22

Тялото й заспа. Мозъкът й не заспа. Мозъкът й продължи да работи. Свободен е само мозъкът на спящия човек. Оковите му са свалени. Дъждът трополи по брезента като танкова колона по калдъръм.

23

Светло е. Надникна изпод брезента. Студено. Влажно. Отвратно. Влекачът шляпа с колелата си по водата, сякаш каруцар пее дотеглива песен. Студените вълни връхлитат. Настя я болят всички кокали. Тялото й гори. Утрин е. Вдясно от борда трябва да са Жигули. Няма ги Жигули. Отдясно се виждат ниви. Отдясно се виждат горички и дерета. Влекачът с шлеповете не може да е стигнал чак толкова далеч. А може би Настя не е спала само през остатъка от нощта, а още цяло денонощие?

Дали не се е разболяла?