Контролът

1

Старши майорът от Държавна сигурност Бочаров разгъна писмото. Сериозно писмо: „Пролетарии от всички страни, обединявайте се! Централен комитет на ВКП (б)“. Циганското око на Бочаров веднага се стрелна към долния край: да не би лично Ваксата да го е подписал. Не. Не е той. Маленков. И това не е шега работа. А какво пише в писмото? Ето какво: „Строго поверително. Извънредно важно. До старши майора от Държавна сигурност Бочаров лично. След запознаване документът да се върне на подателя за унищожаване.“

— А удостоверение за самоличност имате ли?

— Имам. — Настя подава копринената кърпичка с печата на ЦК и неизтриваемия подпис на другаря Сталин.

Тъкмо се бе зарадвал Бочаров, че Сталиновия подпис го няма, и ей го на. Както и да е. Какво пише по-нататък в бумагата?

„В Куйбишевското управление на НКВД се изпраща спецкуриерът на ЦК на ВКП (б) Анастасия Стрелецкая, в по-нататъшните документи Жар-птицата. Цел: да премине подготовка по специална, известна ней програма. Основни насоки: усъвършенстване на испанския език, парашутна подготовка, ориентиране на местността и методи за оцеляване, дълги преходи пеш, стрелба, самбо. По време на престоя й в Куйбишевското НКВД Жар-птицата да бъде осигурена с всичко необходимо за живот и за успешно усвояване на програмата. По нейно искане да й се осигуряват самолет и парашути за извършване на учебни скокове във всеки район по неин избор в пределите на държавните граници на СССР. Процесът на подготовка да не се контролира, да няма намеси в него. При първо поискване на Жар-птицата да се осигурява връзка с Москва по закритите правителствени канали. Възлага ви се лична отговорност за сигурността на Жар-птицата и за запазването в тайна на престоя й в Куйбишевското НКВД. Заедно с нея разработете правдоподобна легенда и неотклонно се придържайте към нея. Освен вас никой не бива да знае същинските цели на командировката. Специално подчертавам, че Жар-птицата се намира в подчинение единствено на Централния комитет. Въпроси на Жар-птицата да не се задават. На въпроси мога да отговарям само аз. Маленков. Москва. Кремъл. 1 септември 1938.“ Усмихна се старши майорът от Държавна сигурност: — Добре дошла, Жар-птицо, в Куйбишевското управление на НКВД.

2

От центъра на града, от областното управление, до спецучастъка има три часа път. Изскочиха от града и поеха през гората успоредно на един железопътен коловоз. Докато не стигнаха до зелена порта. Отдясно несъкрушими стобори, омотани с бодлив тел, отляво — несъкрушими стобори, пак омотани със също такъв тел. Пред стобора — ров. Да не би някой да го пробие с камион. В рова бодливите храсти са се преплели с бодливия тел. Пред портата — стряскащи надписи. Наблизо — още една порта. Тя е за влаковете.

Разтвориха се половинките на портата, за да пуснат „Москвич“-а, и се затвориха. Механизация. Както при другаря Сталин на подземната станция на метрото. Пак през гора. Отново отстрани минава железопътен коловоз. Септемврийското слънце е напекло боровата гора, мирише на смола.

Ето че и Волга лъсна иззад един баир. Просторът е необгледен. Горски далнини. На отсрещния бряг са жигульовските стръмнини. Насред Волга един бял параход вика някого със сирената си.

Колата направи завой, на хълма — величав храм. Отдавна изоставен, камбанарията пробита от снаряди още през гражданската, целият е обрасъл с трънаци. Но величието не се е изгубило. Ах, знаели са да строят едно време. И са знаели да избират места за храмовете.

— Отдясно са почивният дом на НКВД и вилите на ръководния състав. Край Волга е гребната база. Отляво е детското градче. По-рано тук имаше колония за безпризорници. Сега е лагер за испански деца. А по-нататък са нашата железопътна гара, учебният център на войските на НКВД, стрелбището и участъкът, където гърмим враговете. Това са ни всичките забележителности.

Настя слуша разказа на старши майора от Държавна сигурност, макар че всичко това й е известно. В манастира е събрана цяла папка документи за куйбишевския спецучастък. Всичко има в тази папка: и точната площ на участъка, и дължината на периметъра му, и системата за охрана. Добре са се настанили. На две крачки е Волга. Външни лица не могат нито да се промъкнат в участъка, нито да избягат от него. Една железопътна порта, втора до нея автомобилна и една вратичка за отиване до плажа и гребната база. И двайсет и седем километра несъкрушими стобори под постоянно наблюдение и охрана.

Старши майорът от Държавна сигурност не разказва, но Настя знае: в рововете под бодливия тел има противопехотни мини. Между стоборите — свирепи кучета.

3

Вечерта край почивния дом на НКВД е весело. Един едър красив момък измъчва хармониката. Смях. Танци.

— Това е новата ни другарка Настя. Изпратена е от Центъра.

4

От сутринта Настя се облича с тъмни дрехи и навлиза в гората. В спецучастъка гори колкото щеш. Хубаво парче са си резнали чекистите от волжкия бряг, не са се притеснявали. Всичко си имат тук. Прието е: голямата сграда на НКВД винаги е в центъра на града. Та всички да я виждат. И да се плашат. А извън града — почивен дом, складове, учебен център, участък за разстрели. Ако стане нещо в града — стихийни бедствия, вълнения, бунт, НКВД не загубва контрола. Ще контролира ситуацията не от града, а от някое живописно място.

Спецучастъкът е нещо като тайна резервна столица на областта. Другарят Сталин в съответствие със същата логика и за целия Съветски съюз строи тайна столица. Хем за цяла Европа, хем за цяла Азия. Ей там, в Жигули. На отсрещния бряг на Волга. Хитър е другарят Сталин. Наблизо разгърна грандиозното строителство на Куйбишевската ВЕЦ — най-голямата в света. От една страна — на столицата на Европа ще й трябва много енергия. От друга — строителството на ВЕЦ-а служи на всичко отгоре за маскировка на строителството на подземния град. Всички знаят, че големият строеж тук е Куйбишевската ВЕЦ. Наоколо има толкова лагери, че в Куйбишев нощите са бели като в Ленинград. Толкова много забранени зони има тук, толкова много електричество се гори в тия зони, че нощно време цялата област е озарена от разсеяна светлина. Вестник може да се чете. Та изпращат концлагеристи с цели композиции за Куйбишев и всички разбират — за строителството на ВЕЦ-а. Стоварват машини и механизми — за строителството на ВЕЦ-а. Хиляди тонове стомана и цимент се докарват: всичко е ясно — за строителството на ВЕЦ-а. Всички знаят за ВЕЦ-а. Малцина — за подземния град. Гледаш стръмнините на Жигули и нищо подозрително няма да видиш. Всичко е скрито. И край спецучастъка на НКВД можеш да минаваш години наред: в гората има зелен стобор, бодлив тел и лаят кучета. А какво има зад стобора? Кой знае какво! У нас изобщо всичко е поверително.

5

Гледат чекистите Жар-птицата. Загряват. Раницата й вносна. Обувките с дебели подметки. На кръста „Люгер“. Оказва й се внимание. Почит. Бочаров е забранил да се говори за нея, забранил е да й се задават въпроси. То и без въпроси си е ясно — диверсантка. В лагера на испанските деца дърдори по чужбински. Усъвършенства се в езика. И без въпроси е ясно — изпратили са я да се готви да очисти генерал франко. Полезна работа.

Настя обходи целия спецучастък. Нищо интересно. Нищо подозрително: гора, железопътна гара в гората, масови гробове, стрелбище, изоставен храм, почивен дом, испански деца, складове. Днес се натъкна на разстрелната пътечка. На пътечката има кошара. Настя я видя празна, стоборите два човешки боя, дъските се припокриват, но портата широко отворена. В кошарата десет шкафа. По пет отделения във всеки. Шкафовете в кошарата са наредени подковообразно. Но явно кошарата се използва редовно. Не е обрасла пътеката народна. Тревата е изпотъпкана, сякаш всяка нощ стада слонове минават оттук за водопой.

6

Търчи Настя из горите. Натам, насам. Натам, насам. Дали не я следят? Не. Не я следят. В гората прави спринт, а после се спотайва и гледа. Не, не я следят. Да избяга оттук не може. И из горите нищо интересно няма да намери. Спокоен е старши майорът от Държавна сигурност Бочаров. Не му личи да се вълнува. Уверен е в себе си. Подхилва се.

7

Всеки ден в спецучастъка се гърми. На стрелбището ли тренират, хора ли разстрелват, не е ясно. Сигурно и едното, и другото. Работната сила в жигульовските тунели бързо се изхабява. Тогава я прехвърлят с композиции тук. В спецучастъка. Настя видя как композициите пъплят през портата на спецучастъка. И — към гарата.

Композициите се докарват късно нощем. Стоят на гарата до разсъмване. А на разсъмване се прави кордон около гарата, кошарата и гробовете…

8

Хармонистът разтегли меховете и екна песента:

Как нас обнимала грозд… и подеха:

Тогда нам с тобою сквозь дьгм улыбнулись

Ее голубие глаза.

Обикновени хора. Романтици. Скромни герои. Вършат важна работа. Разстрелват врагове. Колкото повече разстрелят, толкова по-бързо ще настъпи светлото бъдеще. Техният незабележим героичен труд е борба за щастието на цялото човечество. За мир на земята.

9

И Настя реши, че тук няма никакъв заговор. Няма и толкоз. Просто тя търси заговори и иска да намери, а който търси, винаги намира. Това се знае от нашите песни. Няма заговор в спецучастъка на Куйбишевското управление на НКВД. Не могат такива добри, такива честни хора да организират заговор срещу властта на работниците и селяните, срещу другаря Сталин, който брани властта на народа от примъкналите се ментарджии. Бочаров поседна до нея.

— Как вървят тренировките?

— Добре.

— Да имаш нужда от някаква помощ?

— Не, благодаря.

— А знаеш ли, Жар-птицо, че днес са те видели край кошарата.

— Знам.

— Ти, естествено, не се досещаш защо в кошарата има шкафове. А ние си имаме поверие: ако някой непосветен види тия шкафове, малко му остава да живее. Човек може да види такива шкафове само веднъж в живота си и веднага след това трябва да умре.

— А вие и вашите хора?

— За мен и за хората ми това не важи. Ние сме посветени. Доверена ни е тайната на шкафовете. Ние работим с тези шкафове. Те са, тъй да се каже, нашето средство за производство. Затова поверието един вид не ни засяга. А тези, на които тайната не е доверена, умират скоро след като видят такъв шкаф.

Неприятно е лицето на Бочаров. И очите му са неприятни. Казват, че имало черни брилянти, неговите очи са тъкмо такива: черни, студени, святкащи. С такива очи стъкло можеш да режеш. Същински сатана. Само от погледа му може да ти прилошее. Настя си представи, че е станала клиентка на Бочаров в килията за изтезания по време на следствие. Тръпки я побиха.

И тонът на Бочаров е лош. Каза едно, а в думите му се долавя откровена заплаха: „Ти дойде в нашия спецучастък с важно писмо. Но няма да излезеш оттук. И писмата няма да ти помогнат. Така че търчи си из горите, прави се на диверсантка, души, но нищо няма да надушиш.“

Настя се усмихна чаровно на Бочаров:

— Другарю старши майор от Държавна сигурност, аз съм посветена. И аз съм изпълнител като вас. Знам предназначението на шкафовете. Работила съм с такива. Вярно, не като връзвач, а като изпълнител. Техниката у нас навсякъде е стандартна: знаете, трапчинката, където се срещат шията иГЛАВАта…

На Настя й се дощя да добави: „Вашите чекисти гърмят обикновени хорица, а ние гърмим чекисти.“ Но си затрая. Просто подари на Бочаров още една лъчезарна усмивка.

Махна се старши майорът от Държавна сигурност. Взе да се псува. Канеше се да стресне мацката, та да й мине меракът да си вре носа в тайните на НКВД. А тя не се уплаши.

Нужно е да смазваш всеки срещнат с поглед, с жест, с действие. Винаги, И старши майорът от Държавна сигурност тъкмо това прави. Смазва. Опита и срещу Сталиновата контрольорка, нищо не излезе. И си рече: „Един на нула. В нейна полза. И не е чак толкова наивна глупачка, както може да си помисли човек.“

Бочаров си тръгна, а Настя реши: „Тук има заговор.“

10

Ако има заговор, редно е да се извършва подготовка. Редно е да се осъществяват интензивни контакти между участниците. Но къде?

Не е ясно, ако на Бочаров му се налага да поговори с хората си за нещо непозволено, къде ли го прави.

Кратък разговор може да се проведе и в гората. Гори в участъка има предостатъчно. Ами ако разговорът е с пиене до зори, тогава къде?

А заговор просто тъй в гората не се ражда и не зрее в гората. Заговорът, ако вярваме на психологията на Перзеев, започва от доверието на участниците един към друг. Заговорът се заражда в домашна, доверителна обстановка. Къде ли е тя? То се знае, че не е в служебния кабинет. Не е в жилището ти. Защото жилищата на чекистите се подслушват и те го знаят. Къде тогава? В някоя краймосковска горичка, в уютна къщурка. Или в гората край Жигули. Също в уютна къщурка. Щом съдбата на страната и на света ще се решава край Жигули, тъкмо тук трябва да се събират заговорниците. И то многократно.

Къде?

Настя е обиколила всички гори. Няма из горите в спецучастъка уютна къщурка. Няма и това си е. Имат си своя железопътна гара, имат си кошара, има масови гробове под петгодишни елички, има и под десетгодишни, има почивен дом, има лагер за испански деца…

Чакай. Защо не в испанския лагер? Ако Настя беше началник на Куйбишевското управление на НКВД, защо да не вдигне за приятелите си пир с увеселения в детския лагер? Там има кухня. Има кревати. Ако се наложи, има къде да си полегнат.

Би ли вдигнала Настя пир в лагера на испанските деца?

Не. Не би вдигнала. Там бараките са с тънки стени. Там ще те подслушат. А освен туй, като се изпонапият, приятелите ти ще започнат да вдигат врява. Музиката ще ехти. А съвсем наблизо е охраната, наблизо е обслужващият персонал. Ще плъзнат неприятни слухове. Пък и командирските жени са наблизо.

Най-добре ще е — в сграда с несъкрушими стени. И малко по-далечко от почивния дом. Малко по-далечко от охраната и персонала.

Но няма такава сграда в спецучастъка.

Как да няма? Има!

11

На най-личното място. На най-високото. На хълма над Волга. Насред спецучастъка. Катедралата. Ако пътуваш с параход по Волга, ще я видиш от десетки километри. Вижда се и от гората. Стърчи над дърветата. Защо пък не в нея? Защо да не се организира тайно блудилище на най-личното място, там, където никой няма да търси?

Настя се закатери към храма през лещаците, през малиновите храсталаци. Изподра си лицето и ръцете в бодлите.

Ето го. Красавец.

Наоколо няма жива душа. И поне десетина години никой не е приближавал катедралата. Между гранитните плочи е избуяла трева. Всички пътеки наоколо са обрасли. Природата бързо си взема своето, ако човекът не й пречи.

Напряко през железните половинки на вратата е заварена стоманена лента. Отдавна е заварена. Стоманената лента, както и двете половинки на вратата, са разядени от многогодишна ръжда. Между гранитните стъпала отдавна са покарали диви рози и са оплели цялата врата. И по стените на храма бодливите храсти са стигнали чак до стрехите. До стените не можеш да се доближиш: всичко е обрасло. Отдавна. Прозорците са изпочупени още през гражданската война. А орнаментираните черчевета и решетките са останали. За бодливите храсти те са нещо като градински решетки — всичко е оплетено. Прозорците са зазидани отвътре. Катедралата е строена за векове. А после комунистите са зазидали прозорците отвътре — също за векове. И са заварили единствената врата. А чак след това майката природа е оплела с диви рози всичко от основите до покрива. Като в приказка от Братя Грим, Десетина, та дори петнайсет години никой не е минавал оттук. Тревата не е стъпкана. Храстите не са кършени.

Само че Настя не можеш я излъга. Тя вече е сигурна, че вътре има нещо. И не какво да е, а най-важното. Онова, за което я е изпратил другарят Сталин.

Няма да я излъжат Жар-птицата нито некършените храсти, нито нестъпканата трева. Няма да я излъже ръждясалата врата. На пръв поглед от всичко лъха запустение. Но не всичко е толкова ясно, колкото изглежда от пръв поглед. Защо в храма не са направили клуб? Или спортна зала? Ако е бил ненужен, защо не са го взривили? Понякога прозорците на изоставени сгради се зазиждат, за да не се вмъква в тях куцо и сакато. Всичко е така. Но в случая биха могли да не хабят сили, тухли и цимент: прозорците все едно имат решетки. Защо на всичко отгоре и с тухли? И ако ще зазиждат прозорците с тухли, можели са да го направят през куп за грош. А тия прозорци са зазидани както трябва. Защо?

Вътре има нещо. Но останаха без отговор два въпроса. Как Бочаров влиза вътре? Как да влезе Настя?

С Бочаров е просто. Някой преди него е прокопал до храма подземен тунел. А вратите и прозорците е зазидал. Тунелът не е проблем. Щом тук разстрелват хора от сума години, разполагали са с предостатъчно безплатна работна сила. И не само с мускулно-изкопчийска, а и с умствено-инженерна. На някои места са можели да копаят и по открития начин. Тук непрекъснато копаят пръст. Никой няма да се учуди. После участниците в строителството ги натикват в кошарата. За да не си отварят устата.

Щом вратата е заварена отдавна и прозорците са зазидани отдавна, тогава и подземният тунел е прокопан отдавна. От предходниците. Може би от целия Съюз чекистите се стичат тук на свои тайни сборища. И ако единият край на подземния тунел е в храма, най-добре е вторият да стига до следствения блок. Все едно че чекистите отиват да провеждат следствие. Със съратниците си. Зад пет реда бодлив тел. Зад железни врати. За цялата нощ. Никой няма да ги заподозре. Дори и жените им. А от следствения блок до храма през подземния тунел да се прокара телефонен кабел. Ако се обади някой — тук съм. Може и на московския правителствен телефон да му се направи удължител. По всяко време на деня и нощта можеш да отговориш бодро на Москва: „Да, тук съм, не мигвам по цели нощи.“

По този въпрос всичко е ясно. Може в подробностите не всичко да е точно така, но за най-важното няма съмнение: подземен тунел.

А как да се промъкне Настя в зазидания храм?

12

Обиколи пълзешком целия храм и измисли.

Откъм северната страна растителността под стената е по-малко. Нещо като полянка. Полянката отвсякъде е закрита с люляци. На около три метра от земята има перваз на прозорец, широк горе-долу колкото седалка във вагон, а прозорецът е висок. Трябва да се затичаш, да пробягаш близо два метра по вертикалната стена и да се вкопчиш в решетката. После — по решетката — като по стълбичка все нагоре. Там, където свършва прозорецът, има същинска дантела от тухлена украса. По тази украса ще стигне до ъгъла. Около целия покрив надвисва стрехата. Как да я избегне? Много лесно. От покрива около стрехата се извива улукът. Улукът е ръждясал. Но носачите му са на местата си. Те ще стърчат още двеста години, преди да ръждясат. Та по носачите ще прехвърли стрехата. И ще се изкачи на покрива. Скатовете на покрива са на етажи. Където свършва първият покрив, е подножието на средния, а където свършва средният, започва най-горният. Важното е да не се подхлъзне, важното е да не пропадне през покрива, мертеците може и да са изгнили. Важното е някой от земята да не си навириГЛАВАта нагоре.

И по тия покриви ще се изкачи чак до камбанарията. Камбанарията се забива в небесата. Но има в какво да се вкопчи. Зидарията на камбанарията е релефна, тя има тесни и високи прозорци. Стъклата и тук са изпотрошени, но черчеветата и решетките са останали. Пак по решетките като по стълба. А най горе има дупка от малък артилерийски снаряд. Явно червените са стреляли от отсрещния бряг на Волга, откъм Жигули. Като няма по какво да гърмиш, мери се в камбанарията. Снарядът е пробил стената, но не е избухнал.

Отворът е малък. Човек не може да се промуши, най-много котка. Но наша Настя не е дебеланка. Освен туй по краищата на дупката тухлите може да са разклатени. Измъкнеш ли десетина тухли, може пък и да се промушиш.

И нов проблем: ами като измъкнеш тухла, къде ще я денеш? Надолу ли ще я хвърлиш, че да задумка по ламарините?

13

Настя се екипира като за обикновена тренировка. Черното прилепнало облекло, маската, английските колониални обувки, почти празна раница, две парашутни въжета, фенер, нож, пистолет, шперцове, манерка вода, десантна дажба. На двора намери едно желязо — да разклаща с него тухлите. Сложи го в раницата. Още какво? Ръкавиците. И сюрпризи за кученцата.

Излезе от главния вход.

Насреща й Бочаров. Добър и благ. Настя знае, че той трябва да прекарва няколко дена в централната сграда на НКВД в Куйбишев, а няколко дена — в спецучастъка. Само че Бочаров не мръдва от участъка. Казва: много били разстрелите, това трябвало, онова трябвало. Сякаш, ако не е той, няма да има кой да стреля.

Бочаров е омекнал. Може би е усетил достоен противник. Усмихна се на Настя. Кремълската инструкция му забранява да задава въпроси, затова Бочаров зададе най-общия:

— Как е?

— Горе-долу — усмихна му се Настя. — Тръгвам да се занимавам с разузнаване.