Контролът

1

Началникът на Куйбишевското управление на НКВД старши майор от Държавна сигурност е сам в подземния коридор. В коридора на властта. Над него има сто и трийсет метра монолитна скала. Тук, в подковообразния завой на Волга, в Жигули, ще бъде столицата на Европа. Въпросът е: кой ще управлява в тази столица? Сталин Ваксата сам си копае гроба. Ваксата скоро ще изтреби партията си и ще остане сам. Кандидати за управници след Сталин Ваксата са трима: Ежов, фриновски и Берман. Триумвират. И той — Бочаров. Тримата в Москва ще вземат властта и общото ръководство, но системите за свръзка в недостроения подземен град се контролират от Бочаров.

Те там в Москва са теоретици, а той от целия ГУЛАГ събра експерти по правителствената връзка. И експертите му подсказаха: не може един вожд да остави две столици без надзор. Щом Сталин концентрира съобщителните линии към Жигули, значи трябва да поръча някакъв предпазен механизъм, с който тези системи да се отключват и заключват.

Бочаров показа на експертите натъпканите със свързочна апаратура жигульовски тунели, погледнаха експертите и му посочиха: точно това място в бронираната плоча. Тук Сталин ще включва електротехнически прибор, който по сложност не отстъпва на най-добрите шифровални машини, а по форма ще прилича на голям географски атлас. Ето го процепа в бронираната плоча — втъква в него въпросния агрегат и всички съобщителни системи на страната са под негов контрол. Измъква го — и никой освен него не ще може да се възползва от подземния град в Жигули за управляване на страната.

На Бочаров му оставаше само да разбере на кого и къде Ваксата е поръчал тази машинария… То се знае, че не е поръчана вътре в страната. Има си Ваксата доверени хора: секретарят му Поскрьобишев, началникът на охраната Власик. Но тях Ваксата не ги е пущал и няма да ги пусне извън страната. В друга страна може да е поръчал това нещо само един човек — Холованов.

Оставаше да бъде понаблюдаван Холованов. Това не е лесна работа. Холованов ту се гмурне, ту се покаже на повърхността. Ту се върти край Ваксата, ту изчезне безследно. Но Холованов си има една слабост. Слаб му е ангелът на другаря Холованов. Ама много. Изгорите му знаят кога и къде се появява.

Сума самородно злато даде старши майорът от Държавна сигурност Бочаров, за да разнищи любовните истории на Холованов. Сума брилянти даде. Но си заслужаваше. Изгорите му казаха: как, къде, кога. От късченцата Бочаров сглоби мозайка. Всичко в нашия живот опира в упорството. Всичко може да се постигне. Стига да проявиш упорство. Старши майорът от Държавна сигурност Бочаров прояви упорство, каквото не бе мислил, че притежава. По цели дни и нощи арести, разпити, разстрели и партийни събрания, а Бочаров все ще откъсне по някоя минута за главната работа: от парченца, от късченца, от зрънца да сглоби картината на Холовановите пътувания.

Не всичко можа да си изясни Бочаров, но доста.

2

Слънцето така е нажежило гранитите на Ивановския площад, че налчетата на ботушите на охранителите се разтапят. От трофейните Бонапартови топове току-виж ще почнат да капят бронзови капки. Охраната се е скапала. Часовите са потни. Щиковете сякаш са омекнали. Няма спасение от жегата. Лепкавата жега се е просмукала и в Сталиновия кабинет.

— Ако правилно съм ви разбрал, другарко Стрелецкая, в цялото ръководство на НКВД има само един човек, с когото Ежов официално се среща, а неофициално — не.

— Именно, другарю Сталин. Това е Бочаров.

— А дали да не проверим сега връзките на Бочаров и да не си изясним не отбягва ли Бочаров неофициални контакти с още някого от висшето ръководство на НКВД освен Ежов.

— Вече съм проверила това, другарю Сталин.

— Така ли?

— Началникът на Куйбишевското управление на НКВД, старши майор от Държавна сигурност, освен с Ежов в неофициална обстановка никога не се е срещал със заместник-наркома на НКВД фриновски и с наркома на съобщенията Берман. Той направо ги отбягва, както и те него.

— Занимателно.

3

Не спи подземният град в Жигули. Вагонетките скрибуцат на завоите. Спирачките на електровоза пищят. Някъде набиват пилони и грохотът отеква по километрите подземни тунели. Някъде се забива в скалите Метрострой, някъде затворници извозват хиляди тонове червеникави натрошени камъни, някъде реват вентилатори и изсмукват непрогледния прахоляк от забоите. А в тунел К-66 вече е тихо, вече е светло, въздухът е чист и свеж. Вече се извършва монтажът. Вече са сложени в безкрайна редица сивите шкафове, вече са провесени сплитките от разноцветни проводници, дълги километри, всяка дебела колкото снопа, който бронзовата колхозничка във Всесъюзната селскостопанска изложба е вдигнала тържествено и решително над металната сиГЛАВА.

Тунел К-66 е дълъг пет километра. И петте са наблъскани с бръмчаща, пееща и чуруликаща апаратура.

Стотици инженери концлагеристи досущ като жреци от подземен храм извършват тайнството на съчетаването на милионите фрагменти в единна Система.

Когато работата привърши, ще остане само да бъде втъкнат в процепа на бронираната плоча контрол-блокът…

Дано час по-скоро приключи монтажът. Дано.

Електрожените пръскат искри, монтажниците прокарват кабел.

Монтажниците обещаха да свършат за празника. За седми ноември.

4

— Другарю Холованов, щом нашата Жар-птица е можала просто да изчисли факта на съществуването на контрол-блока, неговото предназначение, приблизителния му вид и тегло и дори фирмата производителка, напълно възможно е, че и другарите от НКВД са могли да изчислят това. На тях ще им е по-лесно да го направят. Под тяхно ръководство се прокопават тунелите в жигульовските скали, под техен контрол към Жигули се прокарват съобщителните линии, именно те наблюдават монтажа на инсталациите и апаратурата. Никак не е трудно да се досетят, че не съм оставил всичко в техни ръце, а съм предвидил предпазен механизъм. Досетят ли се за това, могат да се досетят и за всичко останало. Аз като Херакъл мета Авгиевите обори с пълна увереност, че никой няма да ми попречи. На Жигули засега не обръщах много внимание — подземният град още се строи и ключът от неговите възли и съобщителни системи е у мен. Но стана ясно, че строителството на първия, етап ще бъде привършено предсрочно, а ключът за неговите възли и съобщителни системи може да се намира в ръцете на НКВД. Какво предлагате да направим, другарю Холованов?

— Незабавно да се арестуват Ежов, фриновски, Берман и Бочаров.

— Не, другарю Холованов. Не можем да го сторим. Не можем просто поради това, че те разполагат с повече сили. Всички най-важни обекти в страната, като се почне от охраната на Кремъл, са под охраната на НКВД, тоест — под контрола на Ежов. Наркоматът на съобщенията е под контрола на Берман. Гранични войски са под контрола на Фриновски. Подземният град в Жигули се строи от концлагеристи, тоест под контрола на НКВД. Ако другарите от НКВД са откраднали и контрол-блока, да влезеш в открита схватка с тях е все едно да се изправиш сам пред Чингис хан и ордата му.

— Но какво да правим, другарю Сталин?

— Съществуват други пътища. Другарко Стрелецкая, кой в системата на НКВД е главният враг на Ежов?

— Другарю Сталин, главният враг на Ежов е един стар чекист, вярно, сега той формално не е чекист. През последните седем години, от 1 ноември 1931 година, е на ръководна партийна работа…

— Берия!

— Тъй вярно, първият секретар на ЦК на Грузинската комунистическа партия Лаврентий Павлович Берия. Сталин вдигна слушалката:

— Дайте ми Ежов. Другарю Ежов, в състава на Съветския съюз има единайсет републики. В девет от републиките ние с вас разобличихме ръководителите и ги разстреляхме. Останаха двама: другарят Хрушчов в Украйна, той е много добър другар, и Берия в Грузия. Тук се посъветвахме с другарите, но не можем да вземем окончателно решение: да разстрелваме ли Берия или не? Вие какво мислите по този въпрос?

— Да се разстреля — отговори слушалката, без да губи ценни мигове за размисъл.

— А защо, другарю Ежов? Имате ли материал срещу другаря Берия?

— Срещу всички имам материали.

— И срещу мен ли?

— Хъм. Не, разбира се, другарю Сталин. Срещу вас нямам. Неправилно се изразих. Имам срещу всички освен вас.

— Това е хубаво, другарю Ежов. Спешно ми изпратете по куриер преписи от материалите срещу този мерзавец Берия и съображенията си за неговото арестуване. Довиждане, другарю Ежов.

5

— Другарю Холованов, трябва, без да използвате телефонни и други технически средства за връзка, спешно и тайно да викнете другаря Берия от Тбилиси в Москва.

„Сталински маршрут“, прекалено много бие на очи. „Главспецремстрой“, ако наруши разписанието на другите влакове, може да стигне до Тбилиси и да се върне за малко повече от едно денонощие.

— Не става. Другаря Берия е добър другар, но нямам намерение да му показвам своята система от ремонтни влакове. Това е моя тайна, другарю Холованов, и моля тя да бъде пазена.

Холованов застана мирно. Разбира, че вече е направил толкова много грешки, че е време да му теглят куршума. Но другарят Сталин сега няма време да разстрелва Холованов, няма и възможност да го стори. За него е ценен всеки човек.

— Ще направим следното, другарю Холованов. Изпратете някого от спецкуриерите в Тбилиси, нека съобщи лично на другаря Берия, че той трябва спешно и незабелязано да пристигне в Москва.

— Жар-птицата.

— Не, другарю Холованов. Пак не. За Жар-птицата имам по-важна задача.

— В манастира имаме предостатъчно спецкуриери, другарю Сталин.

— Е, изпратете някого от тях. Скришом. Преоблечете го. Нека се престори на някакъв. А вие, другарю Холованов, хващайте екипа си и заминавайте за Америка. На който и стадий да се намира контрол-блокът, трябва да го вземете и да ми го докарате. Ако контрол-блокът е откраднат…

— Това е невъзможно.

— Всичко е възможно, другарю Холованов. Ако контрол-блокът е откраднат, съобщете ми с телеграма. Текстът: „Няма го. Дракона.“ Това е. Свободен сте.

6

— Другарко Стрелецкая, когато бях интерниран в Туруханския край, си имах много хубав девиз: „Не се шубелисвай!“ Знаете ли какво значи тази дума, другарко Стрелецкая?

— Знам, другарю Сталин.

Сталин се спря. Дълго стоя мълком, мъчейки се да разбере това, което бе чул.

— И това знаете, другарко Стрелецкая. Това е добре. — Той се разходи до края на кабинета. Спря се. Постоя.

Върна се на предишното си място, спря се, разпали лулата си:

— На ръба сме. Най-лесното нещо е да ни съборят. Съобщителните системи и възли са в техни ръце, охраната на най-важните обекти е в техни ръце, контрол-блокът може би е в техни ръце. В НКВД има заговор. И всички се страхуват от тях. Известен ни е само върхът на заговора. Не знаем какви са силите и плановете им. Но сила имат. Да тръгна открито срещу Ежов сега не мога, докато не се уверя, че контрол-блокът е в мои ръце или поне е неутрализиран. Не знаем кога се канят да започнат акцията си, но нека се надяваме, че преди довършването на първия етап от командния пункт в Жигули не ще посмеят да предприемат нищо. Първият етап трябва да бъде готов за празника, за 7 ноември. Ако е така, имаме още време. Ако не ги арестувам и не ги разстрелвам, те ще заграбят властта, а ако ги арестувам и разстрелвам, ще се видят принудени да заграбят властта за самоотбрана. Ние, другарко Стрелецкая, ще продължим да ги арестуваме и разстрелваме. Те нямат изход и ние нямаме изход. Изпращам ви с опасна мисия. Може би на смърт. Ще отидете при Бочаров. В каква роля бихте искали да се появите там?

— В обичайната роля на спецкуриер на ЦК. Ще имам нужда от официален документ с голям брой подробности, за да не се разбере веднага целта на посещението ми. Трябва само да попадна в спецучастъка на Куйбишевското НКВД и да имам основание да остана там няколко дена.

— Документ ще ви подготвя. Не ви поставям никаква задача. И нека не се шубелисваме, другарко Стрелецкая. Вървете и знайте, че ще устоим. Ще им извием вратовете. Помнете, че винаги ще ви се притека на помощ. Каквото и да се случи. Сега вие сте мой човек. Завинаги. Аз хората си не ги изоставям в беда. Спасявам ги. Винаги.

Обърна се с лице към прозореца и тихо повтори:

— Винаги.

7

Америка ликува.

Руснаците са долетели до Америка през полюса. Един свръхмощен двигател, дълго хищно тяло, крила с невероятен размах и трима момци с железен характер.

Ликува Америка. Дъжд от листовки засипва улиците. Откритият дълъг „Бюик“, окичен с гирлянди, тържествено плава през възторга на тълпата.

Никак не е просто да прелетиш през полюса. Самолетът е създаден само за един рекорден полет. Никоя конструкция няма да издържи повторно такива невероятни натоварвания. Затова червенокрилият красавец ще бъде разглобен на части и върнат в Съветска Русия с параход. Затова огромният съветски търговски кораб „Максим Горки“ чака в балтиморското пристанище.

Да посрещне дългокрилия съветски самолет е пристигнала съветска техническа делегация, в състава на която влизат прочутият полярен летец Холованов и група професионалисти от най-висока класа.

8

Сталиновият секретар другарят Поскрьобишев отвори вратата и докладва:

— Другарю Сталин, първият секретар на ЦК на Грузинската комунистическа партия другарят Лаврентий Павлович Берия е пристигнал по ваша заповед.

— Поканете го. Заповядай, Лаврентий, сядай, драги. Как вървят работите в Грузия?

— Здравейте, другарю Сталин. В Грузия царува революционен ред.

— И аз си мислех, че в Грузия царува революционен ред. У нас в Грузия винаги е имало ред. Нима греша? А пък другарят Ежов казва, че при теб в Грузия царувало пълно безредие. Казва, че ти самият си бил престъпник. Казва, че си се бил разложил в морално-битово отношение. Казва, че си имал харем в Тбилиси, още един — в Сухуми и още един малък — в Батуми.

— Е, той е съвсем малък, другарю Сталин.

— Другарят Ежов казва, че си крадял пари.

— Че кой не краде, другарю Сталин?

— Казва, че си избивал когото ти скимне. Казва, че си прелъстявал малолетни. Казва, че в Кутаиси вечерно време си тичал подир ученичките. Казва, че си искал да станеш маршал и да окачиш на врата си брилянтената звезда. Виж колко доноси срещу теб ми е изпратил. Тук — за половата ти разюзданост и половите ти извращения. Тук — за кражбите ти. Тук — за твоите незаконни дворци. Тук пък е описано цялото ти минало. Тия гадости дори не ща да ги чета. На ти ги, драги. А това, Лаврентий, е предложението на другаря Ежов. Да видиш какво иска да ти направи. Лично ми го изпрати. Печатът на НКВД и неговият подпис. Пише, че малко ти било да те разстреляме. Какво ще речеш?

9

— Слушай сега, Манатарке. Ето ти снимката. Това е мистър Стентън. Той е собственик на фирмата „Фараон & Синове“, която набира американски инженери за Съветския съюз. Освен това чрез мистър Стентън поръчахме на фирмата КУВ едно много важно устройство. Имаме подозрението, че това устройство, меко казано, са му го задигнали. Трябва да си поприказваме с мистър Стентън, ама така, че никой да не научи, че сме се виждали с него. Към края на работния ден ще разположа всички момичета, които съм довел, около изходите на неговата фирма. Не бива да го изтървем в тълпата. Освен това ще сложа постове около къщата му. Мистърът трябва да бъде засечен. Щом го засекат и се лепнат за него, ще те откарам с кола на място, където ще можеш да го пресрещнеш. Задачата ти е да го свалиш, да му завъртишГЛАВАта и да го отклониш от правия път. Ние ще те наблюдаваме. Щом го дръпнеш по-настрана, ще го спипаме. Трябва да си поприказваме. Ясно ли е?

— Ясно е. Само че не знам американски.

— Изобщо не ти трябва да говориш на американски. Най-важното е на руски да не заговориш. Ти му предавай информацията с мимика. И с жестове. С тяло, тъй да се каже.

— Ясно. А ако той започне да ми говори?

— Ще слушаш и ще се усмихваш.

— Ясно.

— Това е. До довечера си свободна. Надвечер ще се облечеш по така и ще си изрисуваш личицето. Ти ги умееш тия работи. Тръгвай си. Кажи на Ширманов да дойде при мен.

10

— Здравейте, другарю Ежов. Обаждам се аз, другарят Сталин.

— Здравейте, другарю Сталин.

— Другарю Ежов, ние тук с другарите се посъветвахме и решихме, че на другаря Берия му е малко да го разстреляме.

— Малко му е, другарю Сталин.

— Няма да го разстрелваме. Той трябва да бъде превъзпитан и преобразен. Надявам се, че в Лубянка умеят да превъзпитават.

— Ще го превъзпитаме, другарю Сталин! Ще го вкараме в пътя.

— Той е при мен. Сега ще му осигуря охрана и ще го изпратя право при вас на Лубянка.

— Тоя мерзавец отдавна плаче за Лубянка.

— Не ме разбрахте, другарю Ежов. Решихме да изпратим другаря Берия при вас на Лубянка не в килиите, а в кабинетите. Другарят Берия е назначен за ваш заместник. Вие ще му бъдете началник и се постарайте да преобразите и превъзпитате новия си подчинен.

11

Върви Люска Манатарката подръка с мистър Стентън. Мистър Стентън шепне мръсотии на ухото на Манатарката. Люска се смее.

От стената се отлепи някакъв човек със сив костюм и затисна устата на мистъра. И Ширманов се появи. Дръпнаха го в един вход. Във Вашингтон входовете се заключват. Но Ширманов е професионалист. Ако порови из джоба си, ключове за всеки вход ще извади.

Дръпнаха мистър Стентън така, като че ли изобщо не е имало такъв мистър на вашингтонските улици.

Холованов с фенерчето право към очичките му:

— Здравейте, мистър Стентън. Как се развиват нещата с известното ви изделие?

— Великолепно, мистър Холованов.

— Готово ли е?

— То се знае. Готово е.

— Откога?

— От една седмица.

На Холованов му олекна. Усмихна се.

— Май за края на годината го бяхте обещали.

— Точно така е. Обещах ви. Но и вие обещахте да платите допълнително за бързината. Затова се постарахме и го изработихме предсрочно.

— И къде е изделието в момента?

— Как къде? Как тъй къде?

— Я не кипвай! Къде е изделието, те питам! — — Че нали ви го дадохме?

— Кога сте ни го давали?

— Ами вчера. Дойде едно момиче, каза, че вие го изпращате. Едно такова слабичко. Симпатично.

— Носеше ли бастуна?

— Беше без бастун, жените не ходят с бастуни. Но в чантичката си носеше дръжката на бастуна.

— Каквато трябва ли беше?

— Съвсем същата.

— А документите й провери ли?

— Как така без документи, мистър Холованов?!

Всички документи са в пълен ред. И разписката е в касата ми. На ваша бланка.

12

Отпред се вижда Волга. Отпред се вижда железопътен мост: единият му край се опира в отсамния бряг, другият

— в хоризонта. Тринайсет арки. Едно време мостът се казвал Александровски, сега — просто мостът. Малцина помнят някогашното му име. Малцина помнят, че строежът на моста започнал през 1876 година, а след четири години по него тръгнали влакове. Тогава той бил най-големият мост в Европа, символ на руския капитализъм, който неудържимо бил хукнал право към зората. Мостът и сега изглежда внушителен. Наоколо е степ. Вече е студено. Вятърът свири в жиците. Разменна гара. Три коловоза. По насипа надпис от варосани камъчета: „Слава на Сталин!“ На страничния коловоз стои „Главспецремстрой-12“. И толкова. Нищо повече.

Профуча червеният експрес „Куйбишев — Москва“, хората гледат през прозорците ремонтния влак, нищо интересно не могат да видят.

Тъй като всичко интересно не е отвън, а вътре. Вътре във вагона, за който не може да се каже пощенски ли е, багажен ли е. Там вътре Сей Сеич проверява готовността на Жар-птицата за изпълняването на отговорната правителствена задача.

— Оттук ще тръгнеш сама. Куйбишев е на две крачки. Най-важното е да не разберат откъде си се появила. С теб никаква връзка не можем да поддържаме, Жар-птицо. Всички телефони са в ръцете на НКВД, целият телеграф — в същите ръце. Тръгвай. Ако научиш или направиш нещо, връщай се тук. Ще бъдем на тая разменна гара редовно всяка събота от полунощ до пладне.

— Сей Сеич, 913-и километър е точно срещу Куйбишев, мислите ли, че НКВД не се досеща, че тук имаме постоянно място за спирки и дълги престои?

— Нека се надяваме, че те не знаят за това.

13

Горещо е през септември в симпатичния град Вашингтон. Горещ вятър премята първите окапали листа по К-стрийт. Холованов запали цигара, дръпна, плю и дълго псува за разтуха.

— Задигнали са го. Задигнали са контрол-блока. Как ли са ме проследили тия гадове? Пак. добре, че Жар-птицата навреме вдигна тревога. Нейсе, очаквах този вариант. Страхувах се от него, но тъкмо той взе, че се случи. Знаеш ли, Ширманов, чак донякъде ми е и по-леко. Сигурно така се чувстват осъдените на смърт. Прочитат ти присъдата и всичко ти става безразлично. Спукана ни е работата, Ширманов. Цялата власт, целият контрол сега е в ръцете на Николай Иванович Ежов. На мен той няма да ми прости, на теб — също. На един ченгел ще висим.

— Обичам да съм в компания.

— Стига сме хленчили. Да си дойдем на думата. Решението за дадената ситуация съм си го подготвил още от Москва. Тактиката ни е: да не покажем на Ежов, че сме се сепнали. Затуй не можем да убиваме Стентън: това ще подскаже на Ежов, че сме заподозрели нещо нередно и сме се включили в борбата. Но не бива и да оставяме мистър Стентън жив. Нали всеки момент ще го попитат: а не се ли е интересувал Холованов от изделието? А какво може да отговори той? Ще отговори, че Холованов се е интересувал. В тази ситуация Ежов ще се види принуден да действа незабавно, а явно разполага с по-големи сили. Тогава какво да правим, щом не може нито да убием Стентън, нито да го оставим жив? Мистър Стентън не може и да изчезне: това също ще е сигнал за Ежов.

— Нищо не може да се измисли.

— Не, Ширманов, може да се измисли. Жалко е, че Вашингтон, за разлика от европейските столици, веднага след края на работния ден се обезлюдява. Но нищо. Слушай сега: мистър Стентън трябва сам да умре. Да умре! днес. От естествена смърт. Пред очите на десетки свидетели.

— Другарю Холованов, вече се свечерява. Да умре от естествена смърт още днес във Вашингтон пред очите на десетки свидетели — това може да стане само на гарата. Невъзможно е, другарю Холованов.

— Ширманов!

— Аз.

— Заеми се.