Стаята беше мрачна. Пламъчетата на дългите восъчни свещи, поставени в железни скоби на каменните стени, едва-едва разсейваха мрака. Беше трудно да се различи фигурата в дълга роба и с качулка, застанала до грубата маса насред стаята. Беше още по-трудно да се видят очертанията на друга фигура, свита в мрака, очевидно погълната от безмълвен разговор с първата.
През стаята премина вихър като плясък на гигантски криле. Пламъчетата на свещите се залюляха лудо и фигурата до масата изведнъж остана сама.