Колорадеца

12.

— Тя нямаше негови пръстови отпечатъци, естествено, че нямаше, клетата изоставена женица, ама ми даде името на техния зъболекар и… — продължи Дейв.

— Чакай, чакай, чакай — прекъсна го Стефани и вдигна ръка като пътен полицай. — Тоя Когън с какво си е изкарвал прехраната?

— Бил художник в една денвърска рекламна агенция — отговори Винс. — В последствие видях някои негови работи и трябва да кажа, че доста го е бивало. Нямало е да се сдобие с национална известност, ама ако ти трябвала бърза рисунка за рекламен проспект, изобразяващ жена, държаща ролка тоалетна хартия все едно е хванала най-голямата пъстърва в света, Когън бил твоят човек. Пътувал до Денвър два пъти седмично, във вторник и сряда, за срещи и обсъждане на продукти. През останалото време работел вкъщи.

— Бил художник в една денвърска рекламна агенция — отговори Винс. — В последствие видях някои негови работи и трябва да кажа, че доста го е бивало. Нямало е да се сдобие с национална известност, ама ако ти трябвала бърза рисунка за рекламен проспект, изобразяващ жена, държаща ролка тоалетна хартия все едно е хванала най-голямата пъстърва в света, Когън бил твоят човек. Пътувал до Денвър два пъти седмично, във вторник и сряда, за срещи и обсъждане на продукти. През останалото време работел вкъщи.

Тя отново погледна Дейв.

— Зъболекарят е разговарял с Каткарт, съдебния лекар. Нали така?

— Улучи десятката, Стеф. Каткарт нямаше рентгенови снимки на зъбите на Колорадеца, не правеше таквиз работи и не виждаше причина да прати трупа в окръжната болница, дето можеха да му снимат зъбите, ама описа всички пломби, плюс двете коронки. Всичко съвпадаше. После взе, че прати пръстовите отпечатъци на мъртвеца в нидърландската полиция и те повикали криминалист от денвърското управление и го закарали в дома на Когън, за да свали отпечатъци от домашния му кабинет. Госпожа Когън, Арла, казала на криминалиста, че няма да намери, щото била изчистила всичко отгоре додолу, когато най-после признала пред себе си, че нейният Джим няма да се върне, или че я е напуснал, в което не можела да повярва, или че му се е случило нещо ужасно, в което започвала да вярва.

— Криминалистът възразил, че щом Когън е прекарвал „значително време“ в стаята, дето му служела за кабинет, все трябвало да има няк’ви отпечатъци. — Дейв замълча за миг, въздъхна и прокара пръсти през остатъците от косата си. — Оказа се, че има, и ний се уверихме кой всъщност е непознатият от Хамък Бийч, също известен като Колорадеца: Джеймс Когън, на възраст четийресет и две години, от Нидърланд, щата Колорадо, женен за Арла Когън, баща на Майкъл Когън, на възраст шест месеца в момента на изчезването на баща му и на две години по времето на неговото разпознаване.

Винс се изправи и се протегна с опрени на кръста юмруци.

— Какво ще кажете да влезем вътре бе, хора? Тука навън почва да захладнява, пък има още за разправяне.