15.

ИСТОРИЯТА НА ЧЕЛА

— Кажи ми пак.

Окован и кървящ в тъмница, заобиколен от ходещи мъртъвци, а горе се разхождат още по-лоши неща, блатни духове, таласъми и други страхотии… а той продължава да задава въпроси!

— Ти си необикновен човек, Кай Самърсън. — Чела подхвана поредната си обиколка около колоната. Краката ѝ сякаш не намираха покой. Твърде много живот имаше в тях, сигурно това беше причината.

— И това ми го казва некромантка, в чиито крака лежи трупът на любимата ми.

Чела се наведе към него с желязната игла в ръка, но вече знаеше, че е изпуснала контрола над ситуацията. Незнайно как и кога този необикновен млад мъж беше стигнал до извода, че тя се нуждае от съдействието му. Или пък е било твърде очевидно — ако не се нуждаеше от него, отдавна щеше да го е убила.

— Кое по-точно не разбра? — прошепна тя в ухото му. Не би могъл да знае колко отчаяно се нуждае Чела от успех, някакъв успех, който да я извади от студената сянка, захлупила я с презрението на Мъртвия крал.

— Сула е на небето… и едновременно с това е тук?

Чела въздъхна шумно, започваше да губи търпение. Дори умните мъже могат да бъдат глупаци.

— Онова, което не отива на небето, може да бъде върнато в тялото. Колко се връща зависи от човека и от призива. Не е трудно да вдигнеш на крака пресен труп. Жажда някаква, алчност или гняв, да речем. В Сула имаше много алчност.

— Значи не всеки може да бъде върнат. Някои хора преминават чисти и цели?

— Някой светец може би. Лично аз не съм попадала на такъв. — Децата също преминаваха цели. Но тя не го каза. С каквото и да е настлан пътят към ада, номерът е да вървиш по него с бавни стъпки.

— И след като ми напомни за небето, очакваш да се обрека на цяла вечност в адските огньове само за да се спася от мъчителна смърт? — Кай изплю кръв на пода. Сигурно си беше прехапал езика. Не изглеждаше особено уплашен, а би трябвало. Дали не приемаше всичко това като сън, като кошмар? Генерална промяна в обстоятелствата, настъпила твърде бързо? Ако разполагаше с време, Чела би го оставила за ден-два. Страхът е като зараза за ума, разпространява се, дадеш ли му време. Сам на студено и тъмно място, без друга компания освен въображението си, човек неминуемо прегръща страха. Но тя нямаше два дни, дори един нямаше.

— Смъртта е раздрана, Кай. Адът се надига. Дори да се приютиш на небето, раят няма да те опази задълго. Мъртвия крал слага край на всичко това. Вечността ще дойде тук, в този свят, в тази плът. Единственият ти избор е дали ти да захранваш огъня, или да си горивото, което друг хвърля в него.

Загрузка...