Има ли вълк, има и начин

Двадесет и трета глава Унижение

Златната палатка все така хвърляше величествен отблясък върху гостите, повече от четирийсет на брой, докато диджеят въртеше плочите и телата почнаха да лепнат от пот.

Техниката му се състоеше от един iPod touch, тънка черна жичка, микрофон със слушалки и колони с размерите на хладилник. „Кабинката“ му — обкована с бронз и изписана с йероглифи гробница с лъвски лапи за крачета, лакирани в черно — беше настанена в далечния ъгъл на палатката, защото, кълнеше се Клео, диджеят миришел на банани. А Клаудин, естествено, не можела да понася банани.

„Надявам се, че обича египетски тематични партита и хапки от Близкия изток…“

— Подготвили сме ви ново състезание само след пет минути — обяви диджей Дъман. Като спаднали балони около белезникавото му лице свободно се поклащаха плитки в цветовете на дъгата, докато той оглеждаше песните в плейлиста, спираше постепенно The Time и усилваше Бруно Марс.

В облечен в злато стол пред облечена в злато маса седеше Мелъди и наблюдаваше сцената. Предпоследното нещо, което й се правеше тази вечер, беше да танцува. Последното беше да изгуби Джаксън. Добре че всички останали, изглежда, се забавляваха. Джулия Фелпс и Хейли заедно с останалите бивши приятелки на Бека се поклащаха като тръстики. Три момчета РАД, които беше виждала на срещите у Франки, се бяха хванали на влакче с едно трио нормита от Зоната без лактоза. Във въздуха се размятаха ръце, на които подрънкваха гривни, а телата, облечени във фини тъкани с разноцветни шарки, предназначени само за химическо чистене, мирно се бутаха едно в друго. Вярно, повечето РАД не бяха дошли, а пък дошлите се бяха дегизирали. Но все пак за град, който се предполагаше, че е пълен с „тесногръди нормита“, всички тук съжителстваха хармонично подобно на полиестер и памук.

С един пръст Клео отведе Мейсън Ънгър от дансинга. Дългокракият баскетболист се движеше зад нея мудно и покорно като немски дог, воден от дете. Десет минути с екзотичната красавица и той вече бе така омотан, както бяха скъпоценните нанизи, увити около гривните й, златната коприна около краката й и рубиненочервената рокля без презрамки около тялото й.

Мелъди се затича покрай изложбата от фотографии на Клаудин през годините и успя да спре двойката, преди да са се изнизали от палатката.

— Някакви новини? — изкрещя тя, за да надвика ревящата музика.

Сините токчета на Клео спряха с писък до масата с подаръци.

— Ако имах някакви новини, щях ли да съм с… — Тя кимна с глава към Мейсън.

— Не питах за Дюс — сряза я Мелъди, — а за Клаудин. Надявам се да е добре. Не е отговорила на нито едно от съобщенията ми.

Клео се подсмихна.

— Не се тревожи, че ще ти се разхвърчи перушината — отвърна тя, като неприкрито осъди покритата с пера рокля на Мелъди и украсата в косата й. — Дийни няма да позволи на нищо да я възпре да дойде на партито.

— Вече с цял час закъснява и мисля, че някои от момчетата започват да си тръгват.

— Ка — отвърна Клео, като махна пренебрежително с ръка, отрупана със скъпоценности. — На момчетата това им е работата. Да си тръгват. Свиквай с този факт. Аз вече свикнах. — Тя дръпна немския си дог и двамата се отдалечиха.

Мелъди искаше да изкрещи след нея: „Не мога да свикна! Трябва да продължа да опитвам. За разлика от теб аз няма да се предам. Без значение колко пъти ще се проваля. Поне не преди да дойде утре“. Но емоционалният срив трябваше да почака. Да намери Джаксън, все още беше единственият й приоритет, макар че той май не желаеше да бъде намерен.

Планът й беше да предаде посланието си за приемането на РАД по време на тоста в чест на Клаудин. След встъпителните думи за почетния гост Мелъди щеше да убеди всички да заживеят в хармония и да се борят да оставят госпожа Джей на работа в „Мърстон“.

От Клео знаеше, че преди да отлетят, самолетите на господин Д. трябваше да изчакат летището да затвори, за да не бъдат уловени от радара. Според проучването на Мелъди последният легален полет беше насрочен за след повече от три часа. Все още имаше време да изманипулира тълпата, да ги накара да атакуват летището и да спрат самолета. Само Клаудин все някога да се появеше…

Мелъди се хвана за неспокойния стомах. Напрегнатият начин на живот беше в разрез с храносмилането й. Същото можеше да се каже и за миризмата на лук, благовония и канела, която се разнасяше от подносите на Беб и Хасина.

— Хайде, купонджии, готови ли сте за още едно състезание? — попита диджей Дъман.

— Ууу-хууу! — отвърна множеството от зачервени лица. Всички гости, без шайката от шест момчета, които се спотайваха до фотоизложбата, потвърдиха, че са готови.

— Ха така! Харесвате ми! Доообре. Дами, не се бавете, ами намерете онова момче, което! Ще! Завърти! Главата ви!

Whip My Hair започна да бумти от колоните. Момичетата взеха да вадят ластиците и фибите от косите си. Още преди текстът да започне, те вече въртяха коси в стила на Уилоу Смит. Още малко оставаше и палатката щеше да бъде отнесена от силата им.

Мелъди се запита какво ли би правила, ако Джаксън беше тук. Нито един от тях не си падаше по въртенето от кой да е вид, затова двамата сигурно щяха да се смеят някъде встрани, докато замаяните съперници, изгубили равновесие, се блъскаха един в друг около тях. Или това, или…

— Улф! Улф! Улф! — извика шайката от шестте момчета.

„Клаудин! Успяла е!“

Колкото по-скоро поздравеше момичето на вечерта, толкова по-скоро щеше да може да вдигне тост и да спре излитането на самолета на госпожа Джей. Мотивите й донякъде бяха егоистични, но само в краткосрочен план. В дългосрочен подтикът й да обедини Салем щеше да помогне на всички.

Мелъди махна на Клео, застанала под бряста отвън, да влезе в палатката.

— Клаудин е тук!

Мумията й даде знак да изчака минутка. Като крачеше напред-назад, тя говореше по телефона, а в това време Мейсън се беше облегнал на обвития в злато сандък и си чоплеше ноктите.

— Улф! Улф! Улф!

Въпреки че Клаудин бе пристигнала, дансингът все още бе препълнен. Мелъди отново помаха на Клео, която в отговор посочи телефона и вдигна палец нагоре. Дюс най-сетне се беше обадил и усмивката на Клео беше толкова ярка, че освети като прожектор факта, че от Джаксън нямаше ни вест, ни кост.

„Няма да позволя на враговете ми от пътя да ме отклонят, ще държа главата си изправена и всичко ще бъде наред…“

Песента почти привършваше. Мелъди просто трябваше да посрещне Клаудин и да привлече вниманието на всички, преди диджеят да е пуснал следващата песен. Тогава тя щеше да може да каже речта си и да й остане време да отведе всички до летището, за да спрат самолета на госпожа Джей.

С подновена устременост тя се втурна към напяващата шайка нормита. Бързо разбра, че те бяха част от групата измамници, саботирали петицията й с измислените имена. Но Мелъди си замълча. Съвсем скоро щеше да им дръпне едно конско.

— Извинете. — Тя насила си проби път в тесния им кръг. Но кестенявата красавица не се виждаше никъде. Или поне не истинската. Тази от фотографиите беше навсякъде, закачена на едно огромно платно. Клаудин като новородено без коса, като бебе, засмукало пръст в уста; Клаудин с големи уши, пристъпваща неуверено; Клаудин, облечена като супергерой; Клаудин танцува степ; Клаудин с колан с инструменти на кръста… Всяка следваща фотография беше още по-очарователна от предишната. Беше преди идването на момчетата.

Бяха използвали химикалката, завързана за книгата за гости, да нарисуват дълги нокти на ръцете на Клаудин. Остри зъби стърчаха от устата й, а на лицето й бяха надраскали косми.

Мелъди преглътна тежко, за да не повърне баба гануша34. Как бе могла да допусне това да се случи?

— Улф! Улф! Улф! — крещяха момчетата. Бяха се преместили до фотографията на Клаудин от завършване на основното училище. Едно момче в поло с потни петна под мишниците бе нарисувало кръгла луна над главата й и сега добавяше катеричка, висяща от устата й.

Клео най-сетне дойде, подтичвайки, като стискаше чифт смарагдови обеци в ръцете си.

— Къде е тя? — извика, а телефонът все още беше залепен за ухото й. И тогава видя фотографиите. — О, велики Геб — измърмори и прекъсна връзката.

От срам Мелъди извърна очи. Знаеше много добре какво изпитват към РАД тези нормита. Измислените им подписи на петицията ясно го показваха. И въпреки това тя ги бе убедила да дойдат. Не да угоди на Клаудин, а на себе си. Не да спаси госпожа Джей, а връзката си с Джаксън.

Мелъди не можеше повече да стои безучастно и да наблюдава. Заповяда на момчетата да спрат. Но те не можаха да я чуят от гласа на диджея, който подканяше участниците да застанат на четири крака и да размята още по-смело косите си.

— Не мърдайте! — опита тя отново. Но момчетата продължиха да рисуват. Единствените, които замръзнаха, бяха трите жени зад тях.

Госпожа Улф, Лала и Клаудин.