Играчите на не-А

XXI

Вече схващаше смътно цялата картина. Не само заради съня, а защото отделните елементи започваха да се наместват. Онзи техник в разрушителя, който предпочете да се самоубие, за да не бъде разпитан. Какви ли чувства го бяха принудили да направи избора си? Естествено, религиозни.

И кой беше в по-благоприятна позиция от Секох, за да научи за новооткрита планета като Ялерта? Беше главен съветник на Енро и разполагаше с възможностите на цяла империя.

Милиони откъслечни сведения се събираха и подреждаха за него, за да ги предаде на свой ред на диктатора… ако пожелае. Получаваше информация за какви ли не научни открития. Така качествено новите системи деформатори бяха попаднали в полезрението на човек, който не разбираше почти нищо от наука, но имаше нужда точно от такова средство, за да разгърне личните си стремежи до мащаба на галактиката.

Той се наричаше Следовника — име с несъмнен религиозен смисъл.

И подбудите му се кореняха във вярата. Изглеждаше съвсем естествено Пазителят на Спящия бог да подклажда амбициите на Енро, да го подтиква към създаването на Най-великата Империя, за да обедини галактиката и да разпространи своята религия.

Още не всичко беше ясно, но в този миг на прозрение Госейн допусна, че е логично да изгради плана си върху това предположение. Секох беше Следовника и вярваше искрено в Спящия бог. Фанатик с остър ум и прозорливост почти за всичко, освен вярата. Вероятно дори в религиозните дела беше способен да проявява достатъчна гъвкавост, заради самата си непоклатима убеденост.

Но точно в това се коренеше слабостта на този човек. Госейн-Ашаргин се надигна на леглото, йерархът седна срещу него и заговори с плътния си глас:

— Принце, ще ви бъде дадена възможност да възвърнете донякъде предишното положение на своя род.

Госейн вече се досещаше какво ще последва и не се излъга. Изслуша предложението — всъщност трябваше да заеме поста на вицерегент, „само със Спящия бог над себе си“.

Тоест да е подчинен на Секох. И все пак свещеникът говореше искрено. Изобщо не се опита да го заблуждава, че силите на Съюза са превзели Горгзид.

— Според Кранг илюзията, че Съюзът е завладял столицата, трябваше да бъде добра отправна точка за преговори. — Йерархът махна с ръка пренебрежително. — Трябва да ти кажа, че Спящия бог вече не одобряваше деянията на Енро. Едва ли е нужно да ти обяснявам накъде беше насочено вниманието ми от свързаните с тебе знамения.

Говореше сериозно. Този човек следваше докрай своята чудата вяра. Очите му горяха от вдъхновение. Госейн се взря съсредоточено и едва сега си даде сметка колко е неуравновесен мъжът пред него. „Мъртъв ли е Енро?“

Зададе въпроса и на глас. Секох се подвоуми само за миг.

— Сигурно е заподозрял какво се готви. След като се върна снощи, отидох в покоите му, за да го въвлека в разговор, докато стане късно да се измъкне. Имахме бурен спор. — Йерархът се озъби. — Този нищожен богохулник! Досега прикриваше омразата си към Спящия бог, но снощи беше прекалено разтревожен и се увлече. Дори се осмели да заплаши, че ще разруши храма! И тъкмо преди започването на атаката се прехвърли във флагманския кораб на Палеол. — Секох помълча, очите му вече не блестяха толкова пламенно. — Енро е извънредно способен човек — добави замислено.

Неохотно признание, но твърде красноречиво за качествата на самия Секох. Вече се бе примирил с твърде сериозния неуспех да плени диктатора.

— Е — попита той принца, — с мен ли си или срещу мен?

Не беше ясно какви последствия би имал отказът. Госейн предпочете да не пита направо, а каза:

— Как щяхте да постъпите с Енро, ако го бяхте заловили?

Пазителят се усмихна и отиде до прозореца на спалнята. Махна на принца да застане до него.

Госейн видя промяната в двора долу. Там стърчаха бесилки. Девет неподвижни тела вече висяха на тях. Той се взираше невъзмутимо в мъртъвците. Не беше стъписан, нито особено впечатлен. Където хората се поддаваха на поривите на своя таламус, винаги имаше изобилие от палачи.

Секох заговори до него:

— Енро успя да се измъкне, но хванах много от най-верните му привърженици. Все още се опитвам да склоня някои от тях. — Свещеникът въздъхна. — Не е трудно да ми угоди човек, но искам безрезервна подкрепа. И подобни сцени — посочи той двора, — съпътстват неизбежно борбата срещу силите на злото. — Поклати глава. — Не мога да си позволя милост към непреклонните.

Госейн вече знаеше отговора на същинския си въпрос. Ето какво сполетяваше хората, които избираха „срещу“.

Знаеше и точно каква криза да предизвика. Но трябваше да заложи твърде много — включително и живота на Ашаргин — на непоклатимата вяра на йерарха.

Учудващо лесно произнесе безсмислените думи. Не се досети веднага защо — в нервната система на принца бяха затвърдени шаблони за нямащи нищо общо с фактите слова, отнасящи се до Спящия бог. Госейн се зарече да обмисли това в по-нататъшните си планове за принца, комуто тепърва предстоеше да се запознае с общата семантика.

Каза необходимото — бил призован от Спящия бог. Голяма чест щяла да бъде оказана на Секох. Трябвало да доведе в храма принца и да внесе деформатор в залата. Джилбърт следеше напрегнато каква ще е реакцията на свещеника, защото искаше от него да се отклони от отдавна установени ритуали. Явно Секох беше склонен да приеме всякакво пряко послание от своя бог, независимо към какво се бе придържал досега.

Първата и най-лесна стъпка към осъществяване на замисъла.