Гняв

5-ти декември 1976 г.

Скъпи Чарли,

Разбрах, че вече ти позволяват да получаваш писма и веднага седнах да ти пиша. Сигурно си забелязал, че клеймото е бостънско — да, на твоето приятелче най-сетне му потръгна в живота и сега дремя по шестнадесет часа на ден в БПУ (съкращение на Безкрайни ПлиткоУмия). Като изключим часовете по английска литература всичко друго е пълен боклук. На нашата група се падна да пишем есе за „Пощальонът винаги звъни два пъти“ и асистента оцени моето с отличен. Страхотна книга от Джеймс Кейн, чел ли си я? Мисля, че ще специализирам английска литература, само не ми се смей много. Предполагам, досещаш се, че е под твое въздействие. Винаги си бил мозъка на нашата двойка.

Видях майка ти, точно преди да отпътувам от Плейсървил и тя ми каза, че от няколко седмици са спрели да те тъпчат с лекарства. Това страшно ме зарадва. Каза ми още, че много много не говориш с нея. Ей, да не си се повредил нещо? Невъзвратима загуба ще е за цялото прогресивно човечество, ако земеш да си затвориш устата и се свиеш в някой ъгъл.

Получих писмо от Санди Крос, в което ми пише какво става вкъщи — не съм имал време да прескоча от началото на семестъра.(Дали тия мръсни копелдаци ще посмеят да цензорират тая част от писмото? Предполагам, че четат всичките ти писма.) Санди се е отказала да постъпва в колеж през тази година. Струва ми се, че се е оставила да я носи течението и чака да види какво ще се случи. Май ще е по-добре ако ти кажа, че миналото лято направих няколко безуспешни опита да я поканя на среща. Помоли ме да ти кажа „здрасти“ от нея, така че имаш „здрасти“ от Санди.

Предполагам, че до ушите ти е стигнал слуха за Свинарника и Дик Кийни (следващия пасаж беше цензориран, вероятно с цел да се избегне евентуална психична травма за пациента) никой в града не може да повярва. Човек никога не знае на какво са способни хората, нали?

Речта на Керол Грейнджър по случай завършването беше препечатана в списание „На седемнадесет“. Ако не ми изневерява паметта, темата беше: „Възгледи върху личностната интеграция в обществото“ или някаква подобна фъшкия. Намирисва на разработки по нашата специалност, нали Чарли?

А, да не забравя, Ирма Бейтс ходи с някакъв „хипар“ от Луистън. Мисля че дори ги видях на протестната демонстрация в Портленд, когато пристигна Роб Доул да ни кандардисва за следващите президентски избори. Арестуваха ги и ги пуснаха едва след като Доул си замина. На мисис Бейтс сигурно са й поникнали мустаци от яд. Представяш ли си — Ирма Бейтс замахнала с портрета на Гюс Хол9 пред пребледнелия от ужас Роб Доул? Ха-ха, ще си умра. Де да беше тук, Чарли, да се посмеем двамата! Господи, ако знаеш само как ми липсваш, дупе вмирисано!

Грейси Станер, оная готината мацка, скоро ще се омъжва и това също е една от тукашните сензации. Направо да изкукуригаш (пасажът беше цензориран, вероятно е бил счетен за рисков по отношение на душевното равновесие на пациента). Както вече споменах по-горе, никой не знае какво да очаква от хората.

Е, май друго няма. Надявам се, че се държат добре с теб, Ферд, защото нямам търпение да те видя на въздух. Да знаеш, че ще съм първият ти посетител, веднага щом ти разрешат свиждане.

Липсваш ни, Чарли, не само на мен. На всички ни липсваш и то много.

Никой не те е забравил. Знаеш кого имам пред вид.

Повярвай — така е.

С обич, твоят верен приятел,