Гняв

служебна кореспонденция

ОТ: Д-р Андерсен

ДО: Рич Госидж, Админ. отдел

ОТНОСНО: Тиъдър Джонс

Рич,

Да ти призная, не ми дава сърце да започна шокова терапия при момчето. Ако искаш — наречи го предчувствие. Без съмнение, не мога да изляза с подобен довод пред Директорския съвет, още повече пред чичото на Тед, който, както сам знаеш, плаща доста скъпичкото му лечение. Но ако през следващите четири до шест седмици не получим положителен резултат, ще се наложи да преминем към стандартната електрошокова терапия. Засега предпочитам да си остана на медикаментозно лечение, като към рутинните средства ще добавя и някои мой патент — спрял съм се на синтетичен мескалин и псилоцибин, ако не възразяваш. И двата халюциногена играят важна роля в успеха на Уил Грийнбъргър с полукататонни пациенти.

Случаят Джонс е един от най-странните в цялата ми кариера — по дяволите, ако знаехме само какво е станало в онази класна стая след като Декър ги е накарал да спуснат щорите!

Диагнозата остава непроменена. Протрахиран кататонен ступор с белези на известно влошаване.

Да си призная честно, Рич, май вече не вярвам, че ще успеем да излекуваме момчето.

3-ти ноември 1976