Отначало започнах да пиша „Дивергенти“ от гледна точка на Тобиас Итън, момче от Аскетите, намиращо се в особено обтегнати отношения с баща си, което копнее да се освободи от кастата си. След трийсет страници се оказах в задънена улица, защото героят ми не беше особено подходящ за нещата, които исках да разкажа. Четири години по-късно, когато започнах тази история отначало, намерих правилния персонаж, който да я подхване – този път момиче от Аскетите, което иска да открие какво е в действителност. Но Тобиас така и не изчезна – той се появи като Фор, инструктор, приятел, гадже, равноправен на Трис герой. Той винаги е бил личност, която съм искала да изследвам по-дълбоко заради начина, по който оживява пред мен всеки път, когато се докосна до него. Има нещо много силно в способността му да преодолява бедите и даже, в някои случаи, да процъфтява в тях.
Действието в първите три истории – „Трансферът“, „Послушникът“ и „Синът“, се развива, докато Тобиас извървява пътя си от Аскетите към Безстрашните и придобива своята сила – преди изобщо да срещне Трис. В последния разказ – „Предателят“, който хронологично се пада в средата на „Дивергенти“, – той се запознава с нея. Много исках да включа този момент там, но, за съжаление, нарушаваше ритъма на действието. Затова ще го откриете в тази книга.
Поредицата „Дивергенти“ следва живота на Трис от момента, в който тя поема контрола над него и над идентичността си – тук можем да проследим как Фор прави същото. А останалото, както казват, е история.
–Вероника Рот