Домът на Ордена

Съобразявайки се с първоначалния график на Тег, Мурбела набързо призова свитата си от почитаеми мами и се върна на Дома на Ордена. Очакваше определени затруднения; ето защо изпрати послания с цел да улесни последващото вземане на нужните решения:

Идвам с футари, за да привлека дресьорите им. Почитаемите мами се страхуват от биологичното оръжие от Разпръскването, което ги превръща в зеленчуци. Дресьорите могат да се окажат необходимото решение на въпроса.

Подгответе оставането на равина и групата му в не-кораб. Зачитайте желанието им за запазване на секретност. И снемете защитните мини от кораба!

(Проктор-вестоносец се погрижи за посланията.)

Изкушаваше я мисълта да попита за децата си, но щеше да бъде изтълкувано в разрез с установените порядки на „Бин Джезърит“. Може би по-късно…

Веднага след завръщането си тя се погрижи за Дънкан, с което силно смути почитаемите мами. В това отношение те се оказаха на нивото на „Бин Джезърит“: „Защо се налага специално отношение към някакъв си мъж?“

Вече не беше нужно да остава на кораба, но той отказа да го напусне:

— Предстои ми да събера цяла мисловна мозайка. Има нещо, което трябва да бъде на мястото си при необичайно поведение и готовност за предугаждане на нечии планове. Длъжен съм да открия границите на изпитанието. Точно това липсва. А аз знам как да го намеря. Влез в съзвучие с развоя на събитията. Не мисли, направи го.

Просто нямаше смисъл. Тя зачете желанието му и отстъпи въпреки видимата промяна у любимия й. Прие като предизвикателство постоянството на новия Дънкан. С какво право демонстрираше почти самодоволство? Не… Беше нещо друго. По-скоро усещането за хармония с някакво решение. Което той отказваше да сподели!

— Вече се примирих с нещата. Остава и ти да направиш същото.

Видя се принудена да приеме думите му като становище за нейното поведение и действия.

В първото утро след завръщането си тя стана на разсъмване и влезе в работното помещение. Облечена в червената роба, седна на стола на старшата света майка и повика Белонда.

Бел остана права до края на масата. Тя знаеше. Планът като цяло се оказа ясен при самото му изпълнение. Одрейди бе оставила част от дълга на нейните плещи. Следваше мълчание, за да бъде направена сметка как трябва да се плати той.

Със служене на тази старша майка, Бел! Ето как ще платиш. Занемаряването на дейността на Архивната служба във връзка с последните събития не ще ги представи в подходяща перспектива. Необходими са действия.

Най-после дойде мигът, когато Белонда заговори:

— Единствената криза, която си струва да се сравнява с настоящата, е появата на Тирана.

Мурбела реагира остро:

— Бел, дръж си езика зад зъбите, освен ако имаш да предложиш нещо полезно!

Светата майка прие спокойно укора (нетипично за нея):

— Дар бе предвидила някои промени. Това ли е очаквала?

— По-късно ще преработваме старата история — смекчи тона си. — Главата да бъде приета като уводна.

— Лоша новина — очевидно предишната Белонда се завърна.

Мурбела разпореди:

— Въведи първата група. Бъди внимателна. Всички са в Съвета на височайшата почитаема мама.

Бел излезе, за да изпълни нареждането.

Знае, че имам пълното право да заема поста. Всички го знаят, между другото. Няма нужда от гласуване. Няма място за гласуване!

Бе дошло времето за изпълнение на историческия политически акт, който бе научила от Одрейди:

Трябва да изглеждаш значима във всичко. Не бива да се обвързваш с незначителни решения, освен ако не се отнася за обикновените спокойни действия, които се наричат „проява на благоразположение“ и са запазени за онези люде, чиято преданост може да бъде спечелена.

Всяко възнаграждение идва отвисоко. Неподходяща за „Бин Джезърит“ политика, но… влизащата сега в работното помещение група познаваше много добре нещата около Покровителката — височайша почитаема мама; а на същата група предстоеше и задължението да приеме „новите политически потребности“. Временно. Винаги бе временно, особено с почитаемите мами.

Бел и наблюдателите-вардияни знаеха, че тя ще бъде заета дълго време с отделяне и преподреждане. Дори с доста подобрения си от „Бин Джезърит“ капацитет.

От всички ще се изисква крайно голямо внимание. А най-важен бе острият и прозорлив, но кокетно втренчен поглед, изпълнен с невинност.

Ето какво губят почитаемите мами, а ние сме длъжни да го възстановим; преди да се слеят с фона, които „ни“ принадлежи.

Белонда въведе Съвета и се оттегли безшумно.

Мурбела почака, докато всички се настанят по местата си. Шарена пасмина: някои видимо петимни да стигнат до върховната власт; седналата оттатък Анжелика предразполагащо се усмихва, други са в очакване (още дори не смеят да се надяват), но гледат да се докопат до нещо, каквото и да е то.

— Сестринството ни предприе глупашки действия — бе отсъдата на Мурбела, която мигом набеляза гневно реагиралите присъстващи. — За малко да убиете гъската!

Не я разбраха. Ето защо тя им разказа притчата. Изслушаха я с дължимото внимание, дори когато добави:

— Не схващате ли, че отчаяно се нуждаем от всяка вещица? Представете си колко важен е образователният багаж, който носи всяка от тях, след като знаете какво е съотношението, с което ги превишаваме по численост!

Те огледаха отвсякъде казаното и бяха принудени да го приемат, макар и с резерви, както и да го преглътнат въпреки горчивината му.

Мурбела продължи, за да изясни окончателно нещата:

— Аз съм не само вашата височайша почитаема мама… Някой да го оспорва?

Оказа се, че няма такива.

— Също съм и старшата света майка на „Бин Джезърит“. Не им остава почти нищо, освен да ме утвърдят на този пост.

Две от групата направиха опит да протестират, но Мурбела ги отряза безапелационно:

— Ще видите, че сте безсилни да им наложите волята си. Другата възможност е да ги избиете до една. Аз съм единствената, на която се подчиняват.

Двете продължиха да мърморят и тя им викна да млъкнат, преди да поясни:

— В сравнение с мен, след като придобих всичко от тях, повечето тук сте жалки никаквици! Някой да не е съгласен?

Никой не се обади, но не липсваха оранжеви петънца.

— Вие сте като деца, които не знаят какво може да им се случи — продължи тя. — Смеете ли да се обърнете, както сте безпомощни, за да се изправите пред онези с многото лица? Готови ли сте да се превърнете на зарзават?

Успя да събуди в тях не само страх, но и известен интерес. Впрочем този тон им бе достатъчно добре познат от предишните началници. Сега обаче смисълът на думите прикова вниманието им. Наистина бе трудно да ги приемат от толкова млада персона въпреки всичко, което стори пред тях. Включително с Логно и приближените й!

Мурбела забеляза, че примамката им хареса.

Оплождане. Цялата група щеше да си го отнесе. Силата на хибрида. Опрашени сме, за да станем по-силни. Да разцъфнем. И да се превърнем на семе, така ли? По-добре е да не мислим за това. Почитаемите мами няма да го забележат, преди да са станали почти… свети майки. После ще се огледат ядно назад, както беше и с мен. Ах, възможно ли е да сме били толкова глупави?

Тя видя как в очите на съветниците се оформя смирение. Ще има меден месец. Почитаемите мами ще бъдат като деца в сладкарница. Неизбежното ще им стане ясно, но постепенно и много бавно. А дотогава вече ще са в капана.

Също като мен. Не питайте оракула какво ще спечелим. Това е капан. Внимавайте за думите на истинския гадател! Как биха ви се харесали три хиляди и петстотин години отегчение?

Одрейди Отвътре възрази:

Засвидетелствай поне малко уважение към Тирана. Не може всичко да е било досада. По-скоро той бе като щурман от Сдружението, който напипва пътя през Огънатото пространство. Златната Пътека, Мурбела, един Атредски плати за оцеляването ти, не забравяй.

Тя се почувства притисната от тежестта на товара. Платеното от Тирана сякаш бе струпано на раменете й.

Не съм искала да го прави заради мен.

Одрейди не можеше да остави нещата без последствие:

И все пак го е направил.

Дар, съжалявам. Платил е. Сега трябва да платя и аз.

Е, най-после си станала света майка!

Съветниците не ги свърташе на едно място под втренчения й поглед.

Анжелика реши да говори от името на останалите.

Все пак съм първа от избраните.

Внимавай с нея! Блясък на прекомерна амбиция в очите й.

— Как искаш да постъпим с онези вещици? — Запитано с тревога от проявената смелост. Височайшата почитаема мама не бе ли също вещица?

Мурбела заговори внимателно:

— Бъдете търпеливи с тях, а за насилие въобще не помисляйте.

Анжелика се окуражи от любезния й тон:

— Това решение на височайшата почитаема мама ли е, или…

— Нито дума повече! Стига да поискам, ще окървавя пода на стаята с повечето от вас! Да опитам ли?

Те не пожелаха да опита.

— Какво ще стане, ако ви кажа, че сега тук говори старшата света майка? Може би ще ме попитате дали съм набелязала линия на поведение за разрешаване на нашите проблеми? А аз ще кажа: „Линия на поведение ли? Може би политика? О, да. Имам определен курс на поведение към незначителни неща, като масовото нахлуване на насекоми например. Само маловажните факти изискват политически курс. За такива като вас, които не виждат мъдростта в моите решения, не ми е потребна политика. Отървавам се бързо от подобна порода. Преди да разберете, че сте ранени, сте вече мъртви…“ Ето как реагирам аз на неуместни предложения. Някой от тази стая готов ли е да го направи?

Да, познат език. Камшикът на принудата, размахан от височайшата почитаема мама, която в допълнение умее да убива като никоя друга.

— Вие сте моят Съвет — рече Мурбела. — Очаквам от вас да сте мъдри. Най-малкото, на което трябва да сте способни, е да се преструвате на такива.

Одрейди се отзова с насмешливо съчувствие:

Ако почитаемите мами дават и получават заповеди само по този начин, Бел няма да се претовари със задълбочени анализи.

Мислите на Мурбела бяха поели в друга посока:

Вече не съм почитаема мама.

Стъпката от едното към другото бе толкова скорошна, че тя се почувства неудобно от изпълнението си на тази роля. Регулиращите допълнения представляваха метафора на случилото се с бившите й сестри. Да, нова роля, която не й легна добре. Другите Памети имитираха продължителна асоциация с нейната личност в качеството й на различно персонално присъствие. Това не беше някакво мистично преосъществяване, а само придобити нови способности.

Само?

Промяната бе станала в дълбочина. Разбрал ли го е Дънкан? Заболя я при мисълта, че той може никога да не прозре новата й личност.

Единствено това ли е останало от любовта ми към него?

Мурбела се отдръпна от въпросите, следващи един след друг, без да иска отговор. Почувства се отблъсната от нещо, стигащо до дълбини, до които тя все още не държеше да се спуска.

Ще се наложи да вземам решения, за които любовта би се оказала пречка. Решения в името на Сестринството, а не заради мен самата. Ето от какво се страхувам.

Грижите, които изискваха непосредствено разрешаване, я върнаха към обичайното й състояние. Освободи съветниците си, като не пропусна да им обещае болка и мъка, ако не усвоят новото ограничение.

Следващо задължение: почитаемите мами са длъжни да привикнат към дипломация, която изисква да не се търси разбирателство дори помежду им. Постепенно ще я овладеят и ще им бъде по-леко. Почитаеми мами, повтарящи похватите на „Бин Джезърит“. И един ден вече няма да има мами, а само свети майки с усъвършенствани рефлекси и повишени познания по въпросите на сексуалността…

Мурбела усети да я връхлитат думи, които бе чувала, без досега да приема смисъла им.

„Няма граници за нещата, които ще направим за оцеляването на «Бин Джезърит».“

Дънкан ще го разбере. Не мога да му попреча. Ментатът не ще се придържа към фикс-идеята за моето състояние и схващанията ми преди теста с Агонията. Той разтваря разума си така, както аз отварям врата. Ще се запознае подробно с мрежата: „Какво ли съм хванал сега?“

Същото ли се беше случило и с лейди Джесика? Другите Памети водеха до втъкаването на Джесика в основата на Споделянията. Мурбела бе повдигнала съвсем малко крайчеца на тази тъкан, изкушавайки се да парадира с познания от още по-стари времена.

Но лейди Джесика като еретик? Злоупотреба с положението, осигурено и от йерархичните дадености?

Джесика се бе хвърлила в любовта така, както Одрейди бе плонжирала в морето, а надигналите се вълни за малко не бяха погълнали Сестринството.

Мурбела се почувства отнасяна в посока, в която не искаше да тръгва. Болка сграбчи гърдите й.

Дънкан! Ох, Дънкан! — Тя скри лицето си с длани. — Помогни ми, Дар. Какво да правя?

Никога не си задавай въпроса защо си станала света майка.

Длъжна съм! Виждам ясно движението напред в паметта си и…

Не забравяй, че тя е поредица от следващи една след друга сцени. Ако мислиш за нея като за причина и следствие, вниманието ти ще бъде отвлечено от целостта на изображението.

Тао ли?

По-просто — ти си тук.

Но Другите Памети се връщат назад и назад, и…

Представи си ги като низ от пирамиди, навързани една с друга.

Това са само думи!

Тялото ти продължава ли да функционира?

Боли ме, Дар. Ти вече нямаш тяло и е безсмислено да…

Намираме се в различни ниши. Мъката, която аз усещам, не е твоя мъка. И моите радости не са твои.

Не ми е притрябвало съчувствието ти! Ой, Дар! Защо съм се родила?

Родена ли си, за да загубиш Дънкан?

Дар, моля те!

Е, добре. Значи си била родена и вече знаеш, че това никога не е достатъчно. Така си станала почитаема мама. Какво друго да сториш? Още ли не е достатъчно? Сега вече си света майка. Мислиш, че и това е малко? Да, никога не достига, докато си жива…

Добре, искаш да ми кажеш, че винаги трябва да се пресягам напред и напред.

Пфу! Не бива да вземаш решенията си на тази основа. Не го ли чу? Не мисли, направи го. Ще избереш ли лекия път? Нима трябва да си тъжна, само защото си се сблъскала с неизбежното? Ако виждаш единствено това, ограничи се с усъвършенстване на породата!

Върви по дяволите! Защо постъпваш така с мен?

Как постъпвам?

Караш ме да чувствам себе си и бившите си сестри по този начин…

По кой начин?

Проклета да си! Знаеш какво имам предвид!

Бивши сестри, така ли каза?

Ой, колко си лукава.

Всички свети майки са лукави.

Никога не спираш да поучаваш!

Това ли правя?

Каква наивница съм била! Питам те за истинската ти цел.

Знаеш го толкова добре, колкото и аз. Чакаме човешкият род да навлезе в зрелостта. Тиранът само му предостави време, а днес хората имат нужда от грижи.

Какво общо може да има Тиранът с болката ми?

Ей, глупава жено! Пропадна ли на теста с Агонията?

Знаеш, че не!

Тогава престани да се препъваш в очевидното.

Ах, кучка такава!

По-добре е — вещица. А двете са за предпочитане пред курва.

Единствената разлика между „Бин Джезърит“ и почитаемите мами е видът на пазарището. Ти надяна брачен хомот на нашето Сестринство.

Кое наше Сестринство?

Грижите се за разплод с лице към властта. Тогава има ли разлика в сравнение…

Мурбела, не изопачавай! Дръж очите си отворени само за оцеляването.

Но не ми разказвай, че не сте си служили съзнателно с властта.

Просто временни пълномощия за управление на хора, които трябва да оцелеят.

Пак с това оцеляване!

Сестринство, което се грижи за опазване живота на другите. Както омъжената жена, която носи и ражда деца.

Да, всичко се свежда до създаването на потомство.

Ето решението, дето вземаш за себе си — семейство и онова, с което то те обвързва. Какво друго може да ти даде радост и щастие в живота?

Мурбела започна да се смее. Свали ръце от лицето си, отвори очи и видя пред себе си Белонда, която я наблюдаваше.

— Една нова света майка винаги се поддава на изкушението — каза Бел. — Имам предвид — да си побъбри с Другите Памети. С коя беше сега? Дар ли?

Мурбела потвърди с кимване.

— Не хващай вяра на нищо, което идва оттам. То е голям набор от знания, но трябва сама да направиш преценка.

Точно с думите на Одрейди. Гледай с очите на мъртвите отдавна отминали сцени. Абсолютен сеир!

— Можеш да се губиш с часове — продължи Белонда. — Самоограничавай се. Внимавай къде си стъпила. Следи пулса на времето.

Ето, почва се отново! Миналото, наложено върху днешния ден. Колко богато е всекидневието с Другите Памети!

— Ще отмине — продължи Белонда. — След време започва да омръзва като дълго носена дреха. — Тя остави някакъв доклад пред старшата света майка.

Стара дреха! Пулсът на времето. Къде си стъпила… Толкова много, казано в няколко идиоматични израза.

Мурбела се облегна назад в стола-люлка, загледана в доклада на Белонда, когато внезапно се сети за израза на Одрейди: Кралицата-паяк в средата на паяжината. Сега тази паяжина е поокъсана, но в нея продължават да попадат полезни за смилане неща. Дръпваш някоя сигнална нишчица и Бел пристига тичешком, зяпнала нетърпеливо и изпълнена с вкусни предчувствия. А сигналните думички са „Архивна служба“ и „Анализ“.

Оглеждайки Белонда в такава светлина, старшата майка осъзна колко мъдро я е използвала Одрейди с еднакво ценните й минуси и плюсове. Когато изчете доклада, Белонда стоеше на същото място, без да е променила с нищо типичната си поза и поведение.

Мурбела вече си бе дала сметка, че тя гледа на всички, които я търсят или викат при себе си, като на неотговарящи на изискванията същества, лекомислено посягащи към архива и затуй обречени да бъдат поставени на място. Но не показа с нищо, че се забавлява, докато използваше даденостите на Белонда. При нея трябваше да се пипа много внимателно. Да не се губи нищо от положителните й качества. Стоящият сега на масата й доклад бе от сбито представени уместни доводи. Беше изложила същността на позицията си с няколко щриха, напълно достатъчни за извеждане на заключителната част.

— Забавляваш ли се, когато ме викаш? — попита Белонда.

Станала е по-наблюдателна! Наистина ли съм я повикала ненужно? Без много думи, Бел винаги знае кога има нужда от нея. Тук казва, че сестрите ни трябва да са образци на смирение. Старшата майка може да бъде всичко, което има желание или потребност да представлява, но това не се отнася за останалата част от Сестринството.

Мурбела докосна доклада:

— Отправна точка.

— Следователно трябва да започнем преди приятелите ти да стигнат до центъра на системата с видеоочите. — Белонда се отпусна с познатата си увереност в своя стол с биологично саморегулиране. — Вече нямаме Там, но мога да изпратя да доведат Шийена.

— Къде е тя?

— В кораба. Занимава се упорито с колекция от червеи в Големия трюм и твърди, че всеки от нас може да бъде обучен да контролира поведението им.

— Това е много важно, ако е вярно. Не я закачай. А Сцитал?

— Все още е в кораба. Приятелите ти не са го намерили. Пазим го в тайна.

— Да остане така. Струва си като резервен залог за пазарлък. Бел, те не са ми приятели. Как е равинът и групата му?

— Чувстват се добре и са настанени удобно. Но знаят, че почитаемите мами са тук.

— Пазете и тях в тайна.

— Направо свръхестествено — чувам Дар, макар и в друг глас.

— Сигурно някакво ехо кънти в главата ти.

Този път Белонда се разсмя искрено.

— А сега, ето какво трябва да тръгне сред сестрите, които изключително деликатно ще ни представят като хора, достойни за възхищение и подражание: „Вие, почитаеми мами, имате пълното право да не харесвате начина ни на живот, но можете да усвоите всички наши положителни страни и качества.“

— А-х-х…

— Защото въпросът се свежда до чувството за собственост. Почитаемите мами са подвластни на вещите: „Искам това местенце, тази играчка, онова човече.“ Вземай всичко, докато ти омръзне. — А ние вървим по нашата си пътека, възхищавайки се от видяното.

— Ето я слабостта ни. Не се предаваме лесно. Боим се от любовта и привързаността. Да осъзнаваш, че си господар на себе си, също говори за лакомия: „Виждате ли докъде съм стигнал? А вие не можете да го сторите, освен ако не постъпвате като мен!“ Никога не си позволявайте подобно държание с почитаемите мами.

— Да не би да искаш да кажеш, че трябва да ги обичаме?

— Има ли друг начин да ги накараме да се възхищават от нас? Това бе победата на Джесика. Когато даваше, тя раздаде и себе си, и всичко останало. Толкова нещо бе сдържано и потискано от нашите навици и привички, че не остана много… Неустоимо очарователно, нали?

— Не правим лесно компромиси.

— Нито пък почитаемите мами.

— Причината е в бюрократичните им закони!

— А има и тренировъчна площ, за да се овладее следването на пътя на най-малкото съпротивление.

— Смущаваш ме. Да… Мурбела.

— Нима съм казвала, че ще си служим с компромиси? Те ни правят по-слаби, а добре знаем, че има проблеми, които не могат да бъдат разрешени със заобикалки; така се виждаме принудени да вземем решения, независимо колко болезнени ще са.

— Да се престорим, че ги обикваме ли?

— Като начало.

— Кървав ще бъде съюзът, съчетал „Бин Джезърит“ с почитаемите мами.

— Предлагам да споделяме в най-широки граници. Възможно е да изгубим наши хора, докато мамите преминават през процеса на обучение.

— Сватба, станала на бойното поле.

Мурбела се изправи, не преставайки да мисли за Дънкан, спомнила си как изглеждаше не-корабът, когато го видя за последен път. Най-после се оказа на мястото си — нескрит за сетивата. Грамада от странна машинария — истинска гротеска! Някакъв лудешки конгломерат на издатини и изпъкналости без видимо и обяснимо предназначение. Трудно бе човек да си представи, че огромното нещо, каквото то наистина беше, би могло да се издигне със собствена подемна сила и да изчезне в пространството.

Да изчезне в пространството!

Тя видя как бе оформена мисловната мозайка на Дънкан.

Нещо, което може да бъде преместено! Влез в съзвучие с развоя на събитията… Не мисли, направи го!

Потръпна от смразяващото прозрение, че разбира решението му.