Домът на Ордена

Адска тъмнина в спалното помещение на височайшата почитаема мама. Логно — първа дама и старша помощница на Най-Голямата, влезе от неосветеното входно помещение, след като бе повикана, и потръпна в напълно тъмната стая. Консултациите без никакво осветление я докарваха почти до ужас и тя знаеше, че това доставя истинско удоволствие на господарката й. Все пак не биваше да го приема като единствена причина за пълната тъмнина. Дали пък почитаемата мама не се страхуваше от нападение? Неколцина Най-Големи бяха детронирани и лишени от власт, когато се намираха в леглата си. Не, не беше този решаващият мотив, макар че е възможно да бе оказал някакво влияние при подбора на обстановката…

Ръмжене и охкания в тъмнината.

Някои почитаеми мами с подхилване твърдяха, че височайшата се осмелява да вмъкне футар в леглото си. Логно го намираше за напълно възможно. Сегашната Най-Голяма си позволяваше много неща. Не беше ли плячкосала и някои от оръжията след краха на Разпръскването? Сестрите знаеха, че футарите са неподатливи на подчиняване посредством секс. Поне не секс с човешки същества. Може би успяваха да го сторят Враговете с Многото лица, кой знае!

В спалнята миришеше на козина. Логно затвори вратата след себе си и зачака. Височайшата почитаема мама не обичаше да я прекъсват, независимо какво правеше в скриващата всичко тъмнина. Но тя ми позволи да я наричам Дейма. Чу се пореден стон, а след него:

— Логно, седни на пода. Да, там, до вратата.

Вижда ли ме наистина, или просто мисли, че съм аз?

Нямаше смелостта да провери. Отрова. По този начин един ден ще падне в ръцете ми. Предпазлива е, ала все пак вниманието и може да бъде отвлечено. Въпреки че сестрите я презираха като средство за постигане на целите си, отровата беше приемлива като инструмент за унаследяване, но при условие, че извършителят разполага с допълнителни средства за поддържане на надмощие над останалите.

— Логно, викам те заради иксианците, с които разговаря днес. Какво казват за Оръжието?

— Дейма, те не разбират как действа. Не съм им разкрила нищо.

— Естествено, че не трябва.

— Ще поискаш ли отново събиране на Оръжието и Заряда?

— Подиграваш ли ми се, Логно?

— Дейма, никога не бих го направила!

— Надявам се.

Мълчание. Логно съзнаваше, че и двете обмислят едно и също нещо. Само триста единици от Оръжието оцеляха след гибелта. Всяка от тях бе за еднократно ползване при условие, че Съветът (който разполагаше със Заряда) даде съгласието си. Височайшата почитаема мама, която пазеше самото Оръжие, притежаваше едва половината от страховитата му сила. Оръжието без Заряда представляваше просто малка черна тръба, носена с една ръка. Получило Заряда си, то изхвърляше кратък откос безкръвна смърт с помощта на дъга с ограничен обхват.

— Онези с Многото лица — измърмори височайшата почитаема мама.

Логно кимна утвърдително в тъмнината към мястото, откъдето дойде измърморването.

А може би все пак ме вижда. Не знам какво е успяла да задигне по време на плячкосването, нито какво са й предоставили иксианците.

Онези с Многото лица — проклети да са навеки! — бяха виновни за гибелта. Те и техните футари! Лекотата, с която всичко с изключение на малка част от Оръжието бе конфискувано! Върховни сили. Трябва добре да се въоръжим, преди да се върнем в боя, Дейма е напълно права.

— А планетата Бузел… обади се отново височайшата почитаема мама. — Сигурни ли сме, че няма защита?

— Не открихме отбранителни средства. Контрабандистите казват, че не е охранявана.

— Но какво богатство има от Белите камъчета Сустоунс!

— Тук, където е била старата Империя, хората рядко дръзват да атакуват вещиците.

— Не вярвам да има само шепа от тях на онази планета! Сигурно е някакъв капан.

— Винаги е възможно, Дейма.

— Логно, не вярвам и на контрабандисти. Вземи още неколцина от тях и провери отново как стоят нещата с Бузел. Вещиците може и да са слаби, но не мисля, че са глупави.

— Слушам, Дейма.

— Кажи на иксианците, че много ще ни разочароват, ако не могат да направят копие на Оръжието.

— Но, Дейма, без Заряд…

— Ще водим разговори с тях едва тогава, когато самите ние решим, че трябва. А сега тръгвай.

На излизане Логно чу едно изсъскващо „Дааааа!“. Явно мракът на входното помещение бе за предпочитане в сравнение с обстановката в спалнята… Забърза към светлината в дъното.