Джими Ръчицата

Послеслов

Защо в сътрудничество?

Често ми задават този въпрос.

Това е третата книга от поредицата „Легенди за Войната на разлома“. През следващите няколко години ще се съсредоточа върху самостоятелни творби, но стига да е възможно, смятам и в бъдеще да работя в сътрудничество. Причината да го желая е двойна.

Първо, за мен Мидкемия винаги е била свързана с „други гласове“. За да разберете какво имам предвид, трябва да си спомните, че светът на Мидкемия се разви като кампания „ролева игра“ от много умни хора през годините, докато следвахме в Калифорнийския университет Сан Диего в края на 70-те.

За мен хората, замесени в сътворяването на този свят, имаха дълбоко въздействие върху начина, по който виждам Мидкемия, нейното многообразие и уникални свойства. Когато избирам място в света, където да разположа труда си, характерът на това място често се оказва нещо, решено от някой друг преди години.

Тъй че работата с други автори е възможност да вкараш в играта „други гласове“. Първите трима, Уилям Р. Форсчън, Джоел Розенберг и съавторът на тази книга Стив Стърлинг, са писатели, на чийто труд се възхищавам. Стиловете им съществено се различават от моя, но всички работихме заедно с лекота.

Начинът, по който работехме, беше забележително сходен и много различен от начина, по който работих с Джани Вурц върху трилогията „Империята“. С Джани си разменяхме главите и ги преписвахме по няколко пъти — дотам, че има места, за които не мога да ви кажа кой какво е написал.

С Бил, Джоел и Стив се споразумявахме за основния сюжет, след което ги оставях. Щом получех черновата им, я пренаписвах, като се стараех да съхраня „гласовете“ им непроменени и в същото време гледах творбата да се съгласува със света, за който пишехме. Разменяхме имейли или си говорехме по телефона — и мимоходом се появяваше смесеният „глас“.

За тази книга, „Джими Ръчицата“, Стив Стърлинг избра този герой — един от любимите му — и бях щастлив да направим разказ за „първата“ соло авантюра на Джими, много преди да спаси Арута от убиеца на покривите на Крондор. Мисля, че е редно да кажа, че след като бях написал много книги за Джими/лорд Джеймс, едва ли щях да мога да се върна към този герой, обременен от онова, което знаех, че му предстои. Стив успя да открие момчето, което изникна в последните четири глави от първата половина на „Магьосника“, и да ми напомни кое е то и какъв мъж ще стане.

В „Убийство в Ламът“ двамата с Джоел успяхме да „клонираме“ трима от моите любими герои от неговата вселена, да ги променим съвсем мъничко, за да ги направим мидкемийци, но с отзвук от тяхната добре хроникирана история от поредицата „Стражи на огъня“ на Джоел. Първоначалната ми идея за тази история се корени в едно мое старо намерение да напиша самостоятелна книга за Роалд, приятеля-наемник на Лаури, който бе упоменат в „Сребротрън“, в задушен от снежната буря град, където е извършено убийство. Така стана по-добре според мен.

Бил искаше да пише за похода на Ксенофонт през Персия като фентъзи, а аз — книга в стила „Стрелците на Шарпи“, тъй че накрая стигнахме до „Доблестен враг“. Много добрата подготовка на Бил във военната история и запознатостта му с исторически фигури ми предложиха силни характери, които ценя, наред с героите, които създадох сам. Но сам едва ли щях да мога да се справя.

За мен беше удоволствие да работя заедно и с тримата автори и както винаги, научих много от надничането в главата на друг автор. Надявам се читателите да изпитат същото удоволствие. Очаквам в бъдеще да мога да работя и е други талантливи писатели.