Чугуненият ездач

5. А ЕТО ЗА КАКВО БЯХА ПРИБРАЛИ ЧИЧО САНЯ

Ако силно се заядем с тази история, може да намерим в нея маса несъответствия и нелепости. А ако хич не се заяждаме, тогава ще мине и за истина, понеже, ако си спомним, за истина са минавали и много по-големи небивалици.

Чичо Саня лежеше не за пръв път. Той сам някога казваше:

— Колкото и присъди да съм карал, а нито веднъж не съм подписвал молба за помилване. Не, лъжа. Веднъж подписах. Само че много отдавна. Нея сега я наричат „Молението на Даниил Заточеник“.

Последният път срещу чичо Саня беше повдигнато обвинение в предаване на важна военна тайна на врага. Аз също ще ви я издам, щом е такава работата. Тайната се заключаваше ето в какво. Както е известно, военните звания у нас вървят така:

лейтенант;

старши лейтенант;

капитан;

майор;

подполковник;

полковник.

А нататък? Не се ли досещате? Нататък следва генерал-майор, а още по-нататък… мислите, генерал-подполковник? Не, нататък идва генерал-лейтенант, а чак после генерал-полковник, а никакви генерал-подполковници не съществуват.

Разбира се, всичко това е било замислено с цел да се дезориентира противника. А когато противникът след няколко години все пак загрял, че тук има нещо, за всичко обвинили чичо Саня, тъй като той веднъж по недовиждане нарекъл един подполковник лейтенант — не видял, че звездичките му са големи.

Всъщност тази велика тайна навремето бе издадена на врага от известния шпионин Лев Пенковски. И това беше, уви, още не най-главната тайна. Шпионина го разобличиха, чичо Саня го пратиха в Заведението. Подозираха го, и то не без основания, че наистина е безсмъртен.