Чугуненият ездач

2. ЗАГАДКИТЕ НА МИРОЗДАНИЕТО

В ъгъла на двора, сред куп боклуци, известно време се търкаляше табела, свалена според слуховете от външната част на зданието. Казваха, по-рано тя висяла право над Стоманената порта и ясно обозначавала кое какво е. От лошото време табелата бе загубила предишната си привлекателност, и невидимият пазач Инокентий Блатних я бе свалил и хвърлил вътре, и при това наредил да поръчат нова. Докарали ли са тази новата или не са, какво пише на нея — ясна работа, никой не знаеше, а на старата, негодна и начупена, можеше да се прочете само:

Кое точно „мин“, кое именно от многото, и що за заведение? Дали учебно, дали лечебно? Дали неудобно, дали долнопробно? Дали враждебно, дали непотребно? Дали злобно, дали неспособно? Дали хлебно, дали пагубно? Дори всички думи не можем да изброим.

А би трябвало! Може би и по-ясен щеше да стане окръжаващият свят, по-широк, по-достъпен! А засега целият свят се състоеше от глух двор, ограден от многоетажния квадрат на сградата. Да се броят етажите не беше разрешено, а беше и невъзможно: вдигнеш глава, преброиш до трийсет, а после все едно се объркваш, сливат се етажите, покрити от мъничкото квадратче небе.

От време на време (всяка пролет, както твърдеше чичо Саня) нощем пристигаше бригада зидари от арменското село Котлонадзор, издигаха един или половин етаж — както провърви с тухлите, — люто се ругаеха с Кузма Никитич по повод заплащането, измъкваха все пак някакви луди пари и под прикритието на нощта изчезваха до следващия път.

Опитите на обитателите да поговорят с арменците най-често се пресичаха от санитарната служба начело със секунд-ефрейтора Павел Янович Залубко, а когато успяваха да разменят няколко думи, на въпроса „Какво има наоколо там?“ зидарите отвръщаха някак неопределено, плюеха или направо се оправдаваха с пълното незнание на руския език, кълняха се, че кракът им повече няма да стъпи тук, но идваха отново и отново издигаха необитаеми етажи, строго следейки да не направят по грешка прозорци от външната страна.

Сред отпадъците се търкаляше още и плакат, розов от слънцето и размитата вар, но на него можеше да се различи явния лозунг на днешния ден:

„За нарушаване на правата на човека — разстрел на място!“

Лозунгът също нищо не обясняваше като хората.

Затова сред обитателите взеха да възникват легенди — исторически, политически, фантастически и прочие. Легендите всяка сутрин бяха опровергавани от поредната историческа реч на Кузма Никитич, но изглежда най-убедителните аргументи се поглъщаха от дъвката, тъй че никой не вярваше на нищо. Невежи хора казваха, че Заведението е същата тази Александровска централа, и следователно се намира далеч около Иркутск между две огромни скали. Царските стражи се затворили от новата власт и въвели свои порядки. „А решетките, веригите, оковите и количките къде са?“ — възразяваха опонентите. „Модернизация!“ — отговаряха невежите.

Привържениците на централата обаче бяха малко, хората тук се бяха събрали грамотни: споменаваха Бермудския триъгълник, Шамбала, протоколите на ционските мъдреци. Медицинските работници пък — и лекарят-стрикулист, и лекарят-космопед, и лекарят-сатанатам, и лекарят-доносолог — накратко, целият консилиум твърдеше в един глас: „Да, централа! Да, мъдреци! Да, Шамбала! За вас е вредно да се замисляте, изпийте по-добре успокоително!“

Огромни никелирани съдове с успокоително (на прост език — „спокуха“) стояха във всеки коридор. Там висяха и черпаци на верижки. Бригадирът на зидарите Ашот Аршакович Баблумян веднъж помисли, че това е вода, и си сръбна пълна доза. Той не тръгна да разказва на никой от земляците си, иначе те толкова и щяха да работят! Каза само на чичо Саня Синелников, който беше тръгнал по нужда. „Мислите ли?“ — учуди се чичо Саня, натопи пръст в черпака и го облиза. Вслуша се в усещанията си, каза „Не вярвам!“ и гордо тръгна нататък по нужда, а Баблумян сръбна още половин черпак, качи се горе, каза на хората си, че от тоя Кузма Никитич го боли глава и по-добре да поспи, а нормата ще си я навакса, той не е като младите.

Така се появи още една позорна легенда, че Заведението е всичко на всичко лечебно-трудов профилакториум, обитателите пък — прости алкохолици, а не хомо иморталис. Краищата на легендата явно не се връзваха, човешкото достойнство на обитателите беше унижено, и Кузма Никитич не пропусна да се изкаже по тоя повод:

— …злобните теории… уж от типа на клон… това не е истина… изключително апробирани невролептици… нормотимици… тимолептици… абортивен делириум… усилено хранене… блюдото, наречено от отцепниците „кирза“… най-ефективно и калорично… Виж го, майко, виж го, родна! Приеми го, скъпа!! Синчето ми ще те нарича!!! Бабо, бабо родна!!!!

Имаше и отцепници, а имаше даже и мистици, и идеалисти! Произволно тълкуваха смисъла на думата „заведение“, създадоха реакционната теория, че някога, много отдавна, ЗАВЕЛИ хората в това здание, и там ги оставили, и ето че се получило Заведение. От мистиците се отцепи лявото крило, считащо, че зданието (поне до петия етаж) е създадено от неведоми, но благи сили, а после си ЗАВЪДИЛИ в него хора за развлечение. Немалко ритници бяха получили мистиците от санитарната служба, немалко болезнени инжекции за такива приказки, но не се успокоиха, чакаха своя час, а и в стенвестниците допускаха дълбоко порочни грешки, но учението им беше безсилно. Във всеки случай така заяви Кузма Никитич и даде на тия изроди, изверги на човешкия род, гневен отпор:

— …напразно се надяват тези… да принизят ръководната роля… да поставят под съмнение… локомобилът на историята… никому не е дадено… въоръжена с най-напреднали… безсмислици от особено значение… ето го, лицето на звяра… така наречените репресии… това не е истина… Казаха ми, че Иван! Имал писана шейна!! Писана е, ама не е!!! Раздрънкана талига!!!!

И вече съвсем малко привърженици имаше хипотезата, че Заведението се явява колония на земляните на далечната, неизвестна на науката планета Савчук в съзвездието Малка Механизация. За какъв дявол е далечната планета Савчук, щом арменците идват да строят, както при всички добри хора? Е, възразяваха фантазьорите, арменците до където си искат ще стигнат, само да има фронт на работата. А „кирзата“ на масите откъде се взема? А „кирзата“, отговаряха фантазьорите, е съвкупен обществен продукт и може да я има в цялата Галактика. Кузма Никитич в отговор нареждаше по-често да се пие успокоително и добавяше:

— …не си струва… идеализация на миналото… у нас сред простия народ… беше, но на бельото се увеличи… обезпечаването с бельо при нас е на ниво… прогарят го с цигари… най-мощният в Европа банно-перален… Куме, аз да ти разкажа! Как побърка се Макар!! О-о-о-о-о-о-о!!! Как побърка се Макар!!!!