Чугуненият ездач

17. НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Вечерта след работа никой от обитателите на Тихоновия и двата съседни етажа не се разбяга, не се предаде на решаване на кръстословици и употреба на успокоително с последствията му, а всички се събраха в голямото фоайе около скулптурната група „Мъж, употребяващ в процеса на ръководство солени изрази“. Насядаха по табуретките. Мероприятието беше ново, интересно, а освен това — опитай да не се явиш!

На събралите се предстоеше да изработят и утвърдят автобиографията на Тихон Гренадеров, защото тази работа е много отговорна и не бива да се доверява на младия и незрял човек. Кой знае каква автобиография може да му хрумне в главата от неопитност! Или ще напише такива неща за себе си, че ще ти се иска да го изведеш на чиста вода и там да го удавиш.

Очакваше се, че събранието ще председателства самият Кузма Никитич, но ръководителят не се чувстваше добре, и затова обявиха, че е заминал на официална визита при император Бокаса17. Насъбралите се почнаха престъпно да си намигат, тъй като слуховете за свалянето на царствуващия людоед се бяха промъкнали по недоглеждане и в Заведението. Дошлият на събранието ветеран от органите Пантелей Рюрикович Понкин от старост разгласи на другарите си сведения, съдържащи елемент на държавна тайна.

Оказва се, Бокаса в 1978 година отишъл на почивка с харема си на езерото Байкал, и Пантелей Рюрикович бил прикрепен към него по служба. Чернокожият император с жените си по цели дни хващал тен в залива Песчаной, а после му дотегнало без любимото ястие. Лъжат всички врагове, като казват, че ето, нашите началници и от пиле мляко си имат. Дори в най-главния специален разпределител в страната не се намерило човешко месо! Местните власти помислили и решили да нахранят венценосеца с някой прост хулиган от моргата. Само че взели съвсем не хулиган, а един известен учен, който излязъл вечерта да потича против инфаркт и инфарктът го ударил на улицата. Ученият бил облечен в прост анцуг, затова го взели за алкохолик, умрял от препиване. Избухнал велик, съвършено секретен скандал. Бокаса пък напротив, бил много доволен: по неговата вяра излизало, че всички знания, умения и научни звания на изядения трябва да преминат у него.

Председателското място зае пушкинистът Рогозулин. Павел Янович пък заедно със санитарите насядаха кой където намери — направо на табуретките, като обикновени обитатели. На тях им стана топло от близостта на авангарда, който ей така просто, по приятелски се отнася с редовите маси. Обитателите всички и изведнъж почувстваха, че представляват с членовете на санитарната служба единен нерушим блок. При това у много от тях възникна подозрението, че никой враг няма да успее да забие клин между масите и ръководството.

Санитарите братски потупваха подопечните си по раменете и гърбовете, непринудено се шегуваха с тях, титулувайки ги кучи синове и еснафи; ту тук, ту там се разнасяше звукът на приятелски шамар или добродушен юмрук. Весело заподскача по пода случайно излетял от нечия уста зъб.

Рогозулин силно удари камбаната, висяща над масата на президиума. Тази камбана беше пратена навремето в Заведението за ненавременен звън. Безотговорни лица я бяха ударили, без да погледнат предварително в църковния календар. В това време отговорният ръководител на безотговорните лица с всички сили се наслаждавал на обществото на една негова много добра позната. От стресналия го звън произлезли трагикомични последствия, завършили с пленум и строго мъмрене. Камбаната-предателка била наказана под предлог за борба с религията. Между другото и телефонните апарати, безполезно украсяващи всяка стая, също бяха наказани по различни причини. В древността така постъпвали с вестоносците, донесли лоши вести.

— Приятели мои! — каза Рогозулин, и някои дори заплакаха. — Много, много години човечеството безплодно е мечтало за вечен живот, без да знае трите закона на диалектиката. През този период са били създадени съмнителни пантеони от уж безсмъртни богове. Съчинявани са били порочни легенди, фабрикувани са били многобройни митове. И само тук, на тази земя, за пръв път са възникнали истински предпоставки за безсмъртие. Имам предвид светлия поетичен образ на Кащей18, този своеобразен Икар на кузмизма-никитизма, първия хомо иморталис на земята. Чак после, под влияние на враждебната агитация на хазарския каганат и печенежките спецслужби, обликът на народния герой е бил изкривен и помътнен. На Кащей са приписвали несвойствените за него алчност, мършавост, склонност към похищаване на жени. Какъв абсурд! Че жените сами накуп са бягали при снажния, широкоплещест, русокос красавец, направо истински добър юнак! Именно за първия пробив към безсмъртието злите сили са наказали Кащей, оковавайки го в дванайсет вериги. В този случай те символизират четиринайсетте държави от Антантата. Ето истинските извори на мита за Прометей! Ненапразно в Пушкиновата поема веднага след стиховете за Кащей е казано: „Там е руският дух, там на Русия мирише!“ А на какво още да мирише Кащей, верен син на породилата го богатирска земя?

Павел Янович Залубко, както се и полагаше за главата на санитарната служба, пръв усети крамолата, силно засумтя и се засекна в кърпата си, заскърца с табуретката. А безгрижният Рогозулин продължаваше арията си и не усещаше в нея нито уклон, нито намерение да ревизира основополагащото учение.

— Именно Кащей пръв е предприел героичен опит да отчужди смъртта от организма, поставяйки я в старателно законспирирано яйце! Именно Кащей, изпивайки дванайсет кофи вино, успява да разкъса веригите си и с това символизира освободения труд! Именно на Кащей принадлежи плодотворната идея за прижизнена мумификация…

Павел Янович показно се прозина.

— Какво е това бе — все Кащей и Кащей! — избоботи той. — Време е да минем към истинския историзъм!

Той ловко измъкна изпод себе си табуретката и много точно и силно я хвърли в докладчика. Табуретката настигна разбъбрилия се уклонист още преди Павел Янович да успее да се пльосне на пода. Но главата на санитарната служба не се удари, а се разсмя: верният Друбецкой-заде, както се и полага на интелигентската прослойка, смекчи удара със собственото си тяло. Никой обаче не посмя да смекчи удара на табуретката и критиката подейства на пушкиниста по чудесен начин: в течение на три часа и нещо той за кой ли път разказа на присъстващите за основите на кузмизма-никитизма, за теорията на достатъчната необходимост и за съвременното международно положение, при това особено силно го отнесе покойният Ануар Садат.19

След доклада започнаха прения, в хода на които едва не забравиха за целта на събранието — да изработят на Тихон автобиография.

Известно време отиде за разпитване на самия Тихон за родителите и трудовата дейност преди седемнадесета година; в отговор се чуваха само частушки и стихове, които Гренадеров беше научил от чичо Саня и комисаря Потрошилов, понеже той нищо не знаеше, а пък да заяви, че е жесток кент, беше опасно.

Друбецкой-заде навреме припомни на събралите се за девствената чистота на юношеското съзнание.

По повод на произхода мненията се разделиха — от бедно семейство ли е Тихон или от най-бедно? Накрая стигнаха до съгласие, че баща му е от най-бедните, а майка му нека бъде от бедните.

Добрите хора имат родословно дърво; в случая с Тихон Гренадеров набърже и с леката ръка на обитателите и санитарите зашумя и забуча цяла гора. Отначало вървяха бедняци, голтаци и безимотни. Сантименталният Васичкин дори разказа страшна история как Тихоновият баща пропил валенките на сина си, от което малкият Тихон измръзнал и загубил краката си. Тихон се възмути, взе да пъха под носа на Васичкин съвършено целите си крака, при това толкова невнимателно, че му разби носа.

Пушкинистът Рогозулин намекна, че в родата на младежа за разнообразие не е лошо да подхвърлят неколцина дворяни, особено заслужили — сега може. „Военни! Военни!“ — крещеше комисарят Потрошилов. Обилно потече синя кръв, зазвучаха изстрели и полонези, някой се самозабрави и заговори на френски. Павел Янович още веднъж-дваж метна табуретки към когото трябваше и заяви, че произходът на Тихон трябва да бъде не само най-беден, но и многонационален, и да стига с корените си до всички републики, дори до автономните. От това широко се възползва Семьон Агресора и в шума пробута в родословието на Тихон баба Есфир Наумовна, по-бедна от която изобщо нямало. Терентий Тетерин не успя да хване еврейската баба и за компенсация въведе по бащина линия йеромонах Илиодор. Атеистът Фулюганов ругателно възрази и му показа кукиш.

Шумът се усили, по редиците засноваха дружинниците с черпаци успокоително. С властта си Павел Янович кооптира в родата за вярност Прудон и Антидюринг. Да възрази никой не посмя, пък и не всеки знаеше тези имена.

Събранието се проточи дълго след полунощ. В края на краищата стигнаха до окончателен вариант и веднага го засекретиха, при това така, че никой повече не можеше и да съобрази кой е този Тихон Гренадеров и откъде се е взел на главите ни. Впрочем такава беше участта на всички официални документи в Заведението.

На големия екран възникна съненият Кузма Никитич. Всички уплашено стихнаха и чуха:

— …явява се верен помощник и неуморим резерв… младостта и кронщатския лед… седем органа на знамето… най-добрите синове и дъщери… сибирските строежи… и го издигат младите… гибелно влияние… активна жизнена позиция… тази песен никой няма да задуши, да убие… По вълните сини морски! Женски труп се носи!! А на палубата матрос!!! Весело се смее!!!!

Друбецкой-заде силно изохка и побягна към стаята на ненавреме включилото се началство.

Но с това скандалите не свършиха: със страшен звън дотича от личния си етаж маршал Пирогов (главата за маршал Пирогов е махната след многочислени молби на видни военачалници) и силно закрещя, че са му откраднали любимия медал „За отличие в мазурката“. Той ценеше този медал особено много, тъй като го бе получил още в нежна офицерска възраст. Тихон страшно се уплаши: същия този медал той бе спечелил вчера от маршала на комар.

От устата на маршала летяха истински кощунства: той например твърдеше, че медалът е похитен от главорезите от санитарната служба по заповед на Кузма Никитич, безкрайно ревнуващ маршалската слава. Сега беше времето да подложат героя на прижизнена мумификация, но очевидно началството имаше други планове: утешиха маршала направо там, без да излизат от фоайето, връчвайки му в тържествена обстановка медал „За изгубването на медала «За отличие в мазурката»“. На Тихон Гренадеров новата награда много му хареса, и той си постави за цел възможно по-скоро да я спечели и нея на комар.