Чугуненият ездач

12. ПОД ЗНАКА НА ГРЕШКИТЕ

Агапий Платонович Друбецкой-заде11 се бе родил в едно много прилично семейство. Баща му беше известен геолог, останал в наследство от царизма. Геологът прие революцията веднага, с цялото си сърце, за да не го разстрелят. Набързо обучените червени професори го гледаха изпод вежди, ръцете им стискаха старите саби. Но бащата и при царя не знаеше мъка, и сега нямаше намерение да се запознава с нея. Той взе участие в знаменитата мавремето дискусия за нефта. Какъв е произходът му: пролетарски или селски, органичен? Дискусиите в науката са нещо обикновено, но не и в условията на преходен период. Противниците на татко-заде загубиха и се отправиха да добиват откритите от самите тях на своя глава полезни изкопаеми. В лагерите те се ползваха с голям авторитет, тъй като бяха незаменими при бягства.

Но в хиляда деветстотин и четирийсета година и таткото стъпи накриво. Когато на град Перм дадоха за добро поведение името „Молотов“, той предложи за компания да преименуват и известния в геологията пермски период на молотовски. Отначало всичко вървеше гладко, и вече готвеха нови учебници, но някакъв доброжелател подсказал на най-добрия приятел на съветските геолози, че същият този период е продължил ни повече, ни по-малко — петдесет и пет милиона години. Нима това е допустимо? За щастие на таткото започна война, и височайшият гняв вече след победата се стовари не върху него, а върху бедния другар Молотов. Което не попречи на Вячеслав Михайлович Молотов да преживее и таткото, и генералисимуса, и още много други — добре че поне не мен и вас.

С огромна старателност таткото почна да предава на късно родилия му се син Агапий изкуството да оцелява. Той трябваше всичко да наследи и приумножи. Но от ранно детство в съдбата на Агапий почнаха да се прокрадват страшни, наистина съдбоносни грешки. Първата беше направена още в родилния дом, така че Агапий всъщност беше не Агапий, а един много известен впоследствие киноактьор, принуден заради това да израсне не в професорско, а в работническо семейство: бяха объркали табелките.

После таткото се обърна с връзки към един много знатен човек (какво да крием — към Булганин), и той бързо уреди Агапий в училище от закрит тип за съветски разузнавачи. Учениците от това училище, здрави, едри и пълнолетни, се чудеха на седемгодишния изтърсак — какво прави тук, казваха, тоя дребосък, но в подобни заведения не е прието да се пита: значи така трябва. Буквите на родната азбука се объркаха в главата на момчето с точките и тиретата от морзовата азбука, правилата на добрия тон — с прийомите от самбо, политологическите знания — с приказките на братя Грим. Поради това да работи по специалността той, естествено, не можеше, но и да го изхвърлят от номенклатурата също нямаше заповед.

Бъркотията в главата му остана и се развиваше. И тъй като длъжностите, заемани от Агапий Платонович, не бяха високи, то и вредата от тази бъркотия не беше голяма. Освен да прати някой самолет не в която трябва посока, да построи някой микрорайон под формата на сърп и чук, да освини някоя река или да събори някоя църква от XII век.

Накрая той израсна до работник от крупен краеви мащаб, оглави отдела за административни органи. И точно там си осакати живота за три бройки.

Така преди Нова година той поради печатна грешка прати в специалните магазини ватенки вместо кожуси от норка. Никой от пазаруващите в спецмагазините не бе тръгнал да ходи дървосекач, и грешката бе изтълкувана в оскърбителен смисъл. Норковите шуби пък необосновано се паднаха на приятно шокираните работници. На Друбецкой-заде му направиха забележка.

Друг път, пак пред някакви празници, той обърка специалните дажби с лагерните дажби за спецконтингента. Питомците на близкото изправително-трудово учреждение ни в клин, ни в ръкав получиха луксозни пратки с непозволено тегло с датска консервираха шунка и пълнени омари. За щастие пратките минаваха през лагерните началници, и те не позволиха да бъдат осквернени превъзпитаваните стомаси с този буржоазен разкош: сами изядоха всичко. А на отговорните работници в хитрото магазинче дадоха за празника по едно канче чорба със зеле и по краищник черен хлебец. Направо там, в магазина, събраха актива и лепнаха на Друбецкой-заде строго мъмрене с предупреждение.

Бог обича троицата. Най-страшният случай стана по време на историческата визита на Генералния секретар. Агапий Платонович отговаряше за срещата, но трябваше ли да обърка понятията „ескорт“ и „кортеж“! А и езици беше учил! Смехът си е смях, но в резултат на тази грешка настаниха шашнатите катаджии в ЗиЛ-овете и „чайките“, а генсекът и съпргугата му изведнъж се озоваха на мотоциклети и ги подкараха по шосето без всякакво прикритие. Идиотското произшествие беше представено от пресата като тържество на демокрацията в истинското й разбиране. На Агапий Платонович му удариха шут в задника във връзка с преминаване на друга работа.

От мъка Друбецкой-заде се зае с футурология. Тя, както е известно, изобщо не изисква особени знания, а изисква единствено силна вяра в постъпателното движение на прогреса. Друбецкой-заде автоматично избута всички желани, но недостигнати достижения в две хиляди и петдесета година и зачака да види какво ще се получи. И едва не дочака Държавна награда за неистов оптимизъм. Но тук Павел Янович му предложи интересна работа в неговото министерство, която свърши с гореописания крах и попадане в Заведението. Агапий Платонович не разбра веднага, че пътят назад е отрязан завинаги, настояваше да го свържат с трите му жени едновременно. После се усмири, встъпи в санитарната служба и стана референт на самия Хегемонов. Той се научи да сглобява от Хегемоновите речеви фрагменти твърде прилични изказвания, подкрепяйки ги с цитати от последните указания. Едновременно продължаваше да се занимава с научна работа, подривайки авторитета на най-учения човек в Заведението — академик Диавол Христофорович Фулюганов.