Чугуненият ездач

11. МИНИСТЕРСТВО НА ЛЕКОТО ПОВЕДЕНИЕ

Преди да бъде низвергнат в бездната на Заведението и отново да се възвиси там, на Павел Янович му се бе наложило да измине много славен път. Последователно разсипвайки поверение му за ръководство области селско стопанство, мебелно производство и точно машиностроене, той с волево решение беше прехвърлен в едно новоорганизирано министерство.

Това министерство възникна, когато накрая със скърцане на зъби беше признат факта за уродливото явление, сполучливо наречено от народа проституция. Намериха се умове, които решиха, че щом като това явление съществува, то незабавно трябва да бъде поставено в служба на интересите на държавата.

„Паша Залубко ще сложим! — казваха приятелите на Павел Янович, окопали се чак на самите върхове. — Наистина, той при нас се издъни няколко пъти, но пък това не е сложна работа! Всеки глупак ще се справи! Житейска работа!“

Наложи се да започнат на празно място. Референтът Друбецкой-заде (да, да, същият!) домъкна в кабинета на началника съчинения на Куприн, Мопасан, Ремарк и прочие съмнителна литература. Новопредставеният на обществото министър дълго разглежда ярките корици, но така и не се реши да отвори някоя от тях. „Това съм го чел още като ходех пеш! — заяви той на референта. — Това не е за нас, ние ще тръгнем по друг път. Стига сме се равнявали по западните технологии!“

За министерството беше специално построена двайсет и пет етажна сграда с твърде символична форма. Павел Янович тръгна да събира материал от хотел „Интурист“.

„Какво зяпаш, чичка!“ — му каза първата попаднала красавица и назова сумата, която взема във валута. Залубко изохка, зарадва се и без да губи време, изхарчи за красавицата отделените за министерството долари. При това той не престана да охка, подсвирква и да ползва персоналния си компютър, което много дразнеше красавицата. Накрая на дисплея се появи толкова голяма цифра на печалбите, че Павел Янович, без да напуска красавицата, телефонира цифрата на висшестоящите органи.

Там също изохкаха и отпуснаха за начално обзавеждане кредити, потребни за строителството на един самолетоносач, два театъра, четири стадиона и музей на восъчни фигури за половин милион глави. „Ще насоча тези реки от пари в държавния джоб!“ — публично заяви Залубко и определи за себе си нечувана в историята заплата в швейцарски франкове. „Поне да поживея като хората!“ — мислеше си той.

Из цялата страна независимо от религиозните и национални особености бяха започнати две хиляди и петстотин… дълго мислиха как да кръстят тези обекти. Старото название не става за нищо. „Пъблик хаус“ — това на английски е просто пивница, така може да дезориентираме чужденците. Освен това, много библиотеки у нас носят названието „публични“, но това съвсем не значи, че сътрудничките им са готови да разделят пламенността си с всеки читател. Друбецкой-заде се зарови в историята и след известно време се измъкна оттам с думата „вертеп“. Закипя работа на обектите на „Главвертепстрой“, „Востсибвертепстрой“, „Далвертепстрой“, но не задълго — никой не знаеше на какво трябва да прилича вертепа: на болница, на дискотека или на ферма за угояване на прасета.

Строителната програма се провали с трясък. Павел Янович се хвърли за консултация към същата красавица. „Че аз имам апартамент на Кутузовски проспект!“ — похвали се красавицата. Залубко завиши обещаната сума печалби и уреди да отделят за нуждите на министерството голям брой новопостроени жилищни блокове. Но възникнаха финансовите органи: а как ще осъществявате контрол? Кой ще знае с какво се занимават сътрудничките ви там, зад затворените врати? Павел Янович нареди да махат по дяволите вратите и преградите, за да се вижда всичко и да е под контрол, а по средата — да сложат будка на майстора.

Накрая всичко беше готово. Но още първата комисия отбеляза и строго наблегна на отсъствието на нагледна агитация. Павел Янович пък, вместо да изреже картинки от любимия си „Плейбой“, се разпореди да закачат социалистически обещания, пълзящи план-графици на изпълнението им и почетна дъска. Със скърцане почнаха да внедряват бригадния подход.

Само три месеца след официалното откриване, с телевизия и Ала Пугачова, първите сътруднички, заливайки се с девическа руменина, пристъпиха прага на новото заведение. Изкарвайки от осем до седемнайсет часа първата си работна седмица без да дочакат нито един клиент, руските проститутки възобновиха предишната си дейност в неработно време.

Още по-лошо стояха работите в провинцията. Пращаните там столични специалистки неизменно попадаха в номенклатурата, а местните още не можеха да преодолеят изгарящия провинциален срам. Наложи се да прибегнат към организиран набор, въведоха допълнителни придобивки: безплатно хранене и облекло, състоящо се от черна сукнена блузка, черна шапка и черен чорапогащник за три рубли. На безплатното налитаха скитничките от гарите; в качеството на клиенти през прозорците се явяваха предишните им приятели, от които — никакъв доход. През прозореца — понеже за посещение на вертепа се изискваше паспорт, автобиография и анкета от деветдесет и осем точки, а тези типове никога не бяха имали нищо подобно.

Експерименталният младежки вертеп „Зорюшка“ отначало се ползваше с успех, понеже там свиреше знаменитата рокгрупа „Бляха-муха“. Но в един прекрасен ден там се явиха няколко младежи, служили в Афганистан, за броени минути разгромиха вертепа, посрамиха момичетата и разбиха мутрите на бляхи-мухите. Развалините на вертепа още дълго се ползваха с лоша слава.

Почнаха да поглеждат Павел Янович с неудоволствие. За трети път се хвърли Залубко при красавицата. „Добре, малкия!“ — съжали го тя и свирна на бойните си другарки. Като поискаха за себе си куп облаги и отмяна на бюрократичните спънки, столичните проститутки организираха образцово-показателен вертеп, който се отличаваше от провинциалните, както магазин „Берьозка“ от някой вологодски селкооп. В книгата за посетители се появи възторжен отзив от сто и двайсет годишен американски милиардер, който стана още по-голям приятел на нашата страна. Беше проведен дори телевизионен мост с колежките от Сан Франциско, при това нашите момичета бяха необичайно силни в идеологията. Но дори патриотично настроените за валута момичета да работеха по двайсет и четири часа в денонощието, това не можеше да покрие загубите по места.

А тогава пък сякаш нарочно една известна журналистка за малко смени професията си и се разрази в „Литературная газета“ с гневна статия. В статията тя като жена, майка и любовница нелицеприятно посочваше, че вертепите работят в неудобно за трудещите се време, персоналът краде вносни контрацептиви, в бюфетите нахално продават алкохол с луда надценка, бельото е постоянно влажно, като във влаковете, навсякъде антисанитарност и най-истински разврат! Както винаги, всички грехове бяха струпани върху училището, комсомола и буржоазната идеология.

Павел Янович искаха тихичко да го изпратят в пенсия, но той от глупост се заинати и обеща да повлече със себе си на дъното на живота всичките си високи покровители. Покровителите се уплашиха и го скриха в Заведението, а заедно с него пратиха там прекалено много знаещия референт Друбецкой-заде.