Чугуненият ездач

13. НАУКАТА ХРАНЕШЕ ЮНОШАТА

Всъщност академик Фулюганов Диавол Христофорович по идея беше Иаков, така го бяха нарекли родителите му, но глухият и вреден писар, когото се канеха да гонят от волостното управление, беше решил накрая да напакости и написа в кръщелното Диавол вместо Иаков.

Когато се усетиха, вече бе започнала революцията, и бащата реши — името нека почака. В случай на нещо ще мине за антирелигиозна пропаганда. А и съседът му, Макар Страмцов, нарече сина си Жупел — едно към едно.

Малкият Диавол се беше родил естествоизпитател. При това обичаше да изпитва такова естество, че хем да е живо, хем да не получи от него в мутрата за такива изпитания. Първо мъчеше котета, но котетата драскаха, а другите деца биеха самия мъчител. Затова той почна да страни от връстниците си, уединявайки се в гората, където обърна неукрепналото си внимание към мравуняците. Ако запали мравуняка, ще бъде много интересно. А може и цял ден да пие квас и да стиска, а после да притича до мравуняка и да устрои всемирен потоп. Така почват мравките да се безпокоят, така се разпълзяват, че душата му се радва! Ето как се радваше душата на Диавол Христофорович, още повече родителите му не го товареха с работа, а и сами себе си също, понеже живееха изключително за сметка на собствената си бедност. Освен това те не без основания считаха сина си за полуидиот. Че беше полуидиот Диавол Христофорович — беше, но своето не изпускаше. Когато конфискуваха в негова полза панталоните на съседа, той с тези панталони веднага духна в града без всякакъв паспорт, но затова пък със справка за най-беден произход, и постъпи в рабфак, а после и в институт с уклон към насекомите.

Беше му скучно да слуша на лекциите какво там ядат насекомите и как дишат. Броенето на крачетата той остави на схоластите-космополити. Вместо курсови работи той пишеше, доколкото можеше, доноси срещу професорите, уличаваше ги в политическо късогледство и класова слепота. Неуличените взеха да поставят на Фулюганов отлични оценки по всички предмети.

Накрая стана време за дипломиране. Диавол Христофорович първо опита да заръфа останалите професори, но му обясниха сведущи хора, че дипломната работа трябва да бъде не за преподавателите, а за самите насекоми. Тогава Фулюганов по неволя се върна към мравките.

Целия преддипломен период той прекара в подмосковските гори. За да се нахрани, без ни най-малко да се страхува, се вмъкваше в запечатани вили, хапваше солени гъби и мармалад, страдаше от стомашно разстройство и дори обрасна с брада, макар че по това време беше все едно дали прилича на мужик или на учен.

Дипломната му работа прогърмя в ентомологията като изстрела на „Аврора“. Работата е там, че Диавол Христофорович откри у мравките не някакви там нови мустачки или челюсти, а зачатъци на комунистически мироглед! Опонентите искаха да му възразят нещо, но къде ще възразят против това!

Затова пък вестниците веднага откликнаха и отбелязаха, че ето, двеста години учените напразно се блещят пред буболечките и бръмбарите, а не са забелязали тясната връзка между света на членестоногите и всекидневната революционна практика, опитвайки се да останат на общочовешки позиции. Дипломната работа на Диавол Христофорович беше провъзгласена за кандидатска и увенчана с награда, и му дадоха под началство цял отдел.

Сега предстоеше да обясни откъде мравките са почерпили висшата премъдрост. Първо Фулюганов предположи, че мравките пълзяли, пълзяли и се натъкнали на хвърлена от някого в гората брошура „За диалектическия и историческия материализъм“. Съдържанието на брошурата така потресло дори неграмотните жилещи ципокрили, че те незабавно се впуснали в търсене на останалите трудове на същия автор и преуспели в това, а после организирали живота си върху нови основи.

Тъй като Диавол Христофорович вече беше създал в науката нова школа, намериха се и гадове, пожелали да застанат начело на нея вместо Фулюганов. Те решиха да изядат младия гений, заявявайки: вождът не е напрягал глава, за да се търкалят трудовете му из гори и поля, а не в сърцето на всеки съветски човек. И другарят Фулюганов неправилно ориентира насекомите, чието класово съзнание още не е укрепнало и в значителна степен остава подложено на влиянието на всякакъв род дребнобуржоазни уклони.

Фулюганов научно възрази, че мравките, разбира се, са дребни, но не по-дребни от някои хора, че класовото съзнание им е изконно присъщо, тъй като те са обществени насекоми, което не може да се каже да опонентите-индивидуалисти. А брошурките са разхвърляни из гората от кулаците и подкулачниците, и той, Фулюганов, е готов още сега да назове престъпните им признаци и фамилии.

Противниците възразиха, че кулаците и подкулачниците в такъв случай са изиграли несвойствената им роля на пропагандисти-агитатори, а това е оправдаване на кулака и дори припяване на песента му.

Тук в големия живот беше открито главозамайване от успехите, на двете спорещи страни беше шътнато отгоре. Брошурната версия се забрави, нейното място зае предположението, че на мравките са оказали благотворно влияние звуците от високоговорителя на разположената недалеч от мравуняка вила. Научните врагове и тук не се объркаха: изясниха на кого принадлежи вилата и заявиха, че от бърлогата на един гнусен двуличник могат да се раздават само призиви, способни да тласнат съобществото на мравките в обятията на социалфашистите от всички цветове наведнъж.

Диавол Христофорович се уплаши, но разбра от своите неуспели да се разбягат ученици, че главатарят на противниците се занимава капитално с изследвания и дори си пъха голите крака в мравуняка, за да го изучава и да си лекува ревматизма едновременно. Диавол Христофорович написа донос в органите, че в мравуняка на опонента е скрита вражеска радиостанция, а той работи на ключа с палеца на десния си крак. Наказателните органи не се заровиха в мравуняка, там също не всички са глупаци, но бързо откараха ревматичния опонент на едно място, способстващо развитието на тази болест. Школата на Диавол Христофорович възтържествува: за възможните източници и съставни части на мравешкия светоглед никой вече и не продума.

Фулюганов вземаше десетина едри черни мравки, пускаше ги в жилището на по-дребни червени (латинските названия подбираха асистентите) и наблюдаваше как стопаните се разправят с пришълците. „Ето виждате ли — казваше той — как самата природа потвърждава тезиса за усилването по време на приближаването!“ Недобитите противници казаха, че мравките са от различни породи, затова се ръфат. На което Фулюганов гордо отвърна: „Ние също сме всякакви — и руснаци, и туркменци, и някои дори евреи, но да руши нашата велика дружба не е по силите на никого!“

В грижите на мравките за яйцата той виждаше много общо с предучилищното възпитание. Понякога си спомняше за отдавнашните изпитания с огън и пикня, последващата след които суматоха по научному охарактеризира като ентусиазъм.

Мравките той остави за себе си, а пчелите например отстъпи на учениците си, понеже те могат здраво да жилят. У пчелите откриха не само комунистически мироглед, но и елементи от колхозния строй, социалистическо съревнование и непримирима борба с тунеядството. Беше открит дори език на пчелите под формата на танц. Един сътрудник, желаейки да надмине учителя си, опита с помощта на този танц да внуши на пчелите лозунга: „Първата заповед на кошера е да предаде всичкия мед на държавата!“ Цял ден той подскача, кръжа и жужа из целия пчелин, а когато пчелите накрая загряха какво пропагандира, го нажилиха едва ли не до смърт.

Отмъстителният сътрудник реши, че на пчелите, понеже взимат рушвети, им трябва непрестанен контрол и особен пълномощник, следящ за укриването на излишъците от мед. Той почна да търси класово близки на себе си насекоми и намери, мерзавецът, вароатозния кърлеж. Снабди кърлежите с всички пълномощия и ги разпрати по пчелините в ролята на двайсет и петхилядници. Никаква работа не тръгна да върши умният кърлеж, а почна да плюска пчелните личинки и да погубва цели семейства. Заради това медът и до днес е скъп.

Разплодилите се ученици сложиха лапи върху цялата природа. В хайвера на жабите например откриха всичките осем признака на стахановското движение. Сериозно взеха да мислят за приемане в партията на най-високо организираните млекопитаещи за събиране на членски внос в мляко, месо и вълна.

За да не изглежда изостанал от живота, Диавол Христофорович съобщи, че класовият усет е присъщ на мравките в световен мащаб, че има надежда да намерим с тях общ език — езика на революцията, и дори да създадем мравешки Коминтерн. А какво? В Бразилия например мравките са такава напаст, че държат в страх цялата джунгла, но това засега е протест неосъзнат, стихиен, а как да го насочим? Но тогава и истинския Коминтерн взеха да го разбутват не по-зле от мравуняк. А после започна войната и Диавол Христофорович, евакуиран с почести, се захвана в Средна Азня с термитите, макар че са противни и не са роднини на мравките. Те са класово чужди насекоми и са ни подхвърлени по ленд-лийза. В историческата си родина, Африка, те строят циклопски съоръжения, както ни учи Жул Верн. Само че нека строят не глупавите си термитници, а укрепени райони.

Сътрудниците на Фулюганов, благославяйки академика за закрилата, се хвърлиха да събират термити. А в качеството на конвой академикът реши да прикрепи към насекомите гарвани. При това подрязаха крилете на гарваните, за да не отлетят в самоотлъчка. Но глупавите гарвани гледат да се накълват с термити до насита и дремят на полигона, а разконвоираните термити се разпълзяват и гризат автомобилните гуми: на тях им е все едно, и гумата ще смелят.

Каквото надробиш, това ще сърбаш. Надроби и Диавол Христофорович. С безчовечните си опити той все пак пробуди у термитите истински зачатъци на разум и остро чувство за мъст. На всичкото отгоре вредителските насекоми се съюзиха със своите осакатени надзиратели и на гърбовете на напълно здрави млади птици осъществиха масиран десант в Москва, където по това време се бе върнал от евакуация академик Фулюганов.

Нищо не подозираше нашият Христофорович, отпразнува Победата, за която имаше непоправим принос, почна да се увърта около женския пол, взе участие в подготовката за историческата сесия на ВАХСНИЛ. По това време той откри чувство за социална справедливост у класовете на ръжта и се готвеше от тази позиция да оплюе самия Трофим Денисович Лисенко. Но тогава…

Накратко, първо изчезна паспортът му. Какво пък, Фулюганов е човек известен, в паспортния отдел козируваха и му казаха скоро да чака нов. Но вместо нов паспорт се появиха нови неприятности. Оказа се, че са изчезнали изобщо всички документи, потвърждаващи неговата необикновена личност или поне касаещи я в някаква степен. От полиците на библиотеките бяха изчезнали всичките му научни трудове. Наистина, всяко зло за добро: в архивите на НКВД се затриха доносите на враговете му. Но нали и неговите изчезнаха! И прекрасните характеристики вече ги нямаше! „Самозванец някакъв — взеха да шушукат колегите с академични шапчици. — Без род, без племе — чифут някакъв! Убил е сигурно истинския Фулюганов, присвоил си всички открития, а трупа разчленил.“ „Ама аз съм ваш, братя! — доказваше Диавол Христофорович. — Ето го и протоколът от съответното заседание…“ Но като напук, протокола го нямаше. Във вестниците, съобщили за наградите на Фулюганов, зееха дупки. Тук, ясна работа, бяха поработили термитите — силно ги беше обидил той!

В такива условия нищо не струваше на наскачалите врагове да унищожат академика и да го пратят в Заведението.

Кузма Никитич много се зарадва, че при него сега има истински академик и лауреат, и назначи Фулюганов да командва цялата научна част, независимо че според възрастта това право принадлежеше на пушкиниста Рогозулин.