Боровата пустош

10. Последици

Събудих се сред хората от Рейзърбек, които ме намерили на другата сутрин и се грижили за мен, докато не съм дошла в съзнание. Предложиха ми храна, но аз не можех да сложа нищо в устата си. Отидох пак до просеката, до голото място.

Изглеждаше точно по същия начин, както когато аз и Крайтън го видяхме за първи път през август. Нямаше светлини, нямаше вятър, нямаше пурпурно сияние. Само пясък.

И никакъв Джонатан Крайтън.

Можех да си внуша, че тази нощ просто не се е случила, ако не беше отеклата, нежна, виолетова синина на гърдите ми. Ако не беше тя, щях да си внуша. Само че колкото и да се дърпаше съзнанието ми, не можех да отрека истината. Бях видяла другата страна на булото и животът ми никога вече нямаше да е същият.

Огледах се и знаех, че всичко наоколо е имитация, сложна илюзия. Защо? Защо го имаше това було? Да ни защитава? Или да ни предпази от полудяване? Истината не ми бе донесла покой. Кой би могъл да се успокои при мисълта, че някакви огормни, неизмерими сили отвъд нашето възприятие, се движат наоколо, извън обсега на нашите сетива?

Искаше ми се да избягам… само че къде?

Избягах вкъщи. Вече един месец си седя вкъщи. Домошарка. Излизам само до бакалията. Всичките ми клиенти ме изоставиха. Живея благодарение на спестяванията си, уча латински, превеждам откраднатата от Джон книга. Това, което видях, какво беше: истинската същност на нашето съществуване или друго измерение, или какво? Не знам. Крайтън беше прав: да знаеш, че не знаеш, е подлудяващо. Направо те гризе отвътре.

Така че, чакам пролетта. Пролетното равноденствие. Може би ще напусна дома си преди това и ще отида на лов за борови светлини — или лумени, както са описани в книгата. Може и да докосна някоя от тях, може и да не го направя. Може би, когато настъпи равноденствието, ще се върна на Рейзърбек Хил, на голото място. Може би ще потърся Джон. Той може и да е там, а може и да не е. Може да вляза в голото място, а може и да не вляза. И ако се стигне дотам, може и да не се върна. Или пък ще се върна.

Не знам какво ще правя. Вече нищо не знам. Стигнах до там, че знам само едно: вече няма нищо сигурно.

Или най-малко от тази страна на булото.