Безумна луна

Глава 34

Събудих се.

Това много ме изненада.

Събудих се и видях луната все още високо над главата ми и усетих ръката на Мърфи върху челото ми.

— Хайде, Хари — шепнеше тя. — Не ми причинявай това.

Примигах няколко пъти и прошепнах.

— Ти ме застреля, Мърф. Не мога да повярвам, че го направи.

Тя също примигна няколко пъти срещу мен, за да сдържи сълзите си.

— Глупава мижитурка — каза тя нежно. — Трябваше да залегнеш, като ти казах.

— Бях зает.

Тя погледна през рамо към неподвижната форма на Макфин.

— Видях.

Обърна се отново към мен и съсредоточи погледа си леко встрани, някъде назад.

— Всичко е наред — рекох. — Прощавам ти.

Мислех си, че е много щедро от моя страна, съвсем подходящо за последните мигове от живота на един човек.

Мърфи ме погледна и след това се напрегна.

— Какво?

— Прощавам ти, Мърф. За това, че ме застреля. Разбирам, това е твоята работа и всичко останало.

Очите на Мърфи се присвиха заплашително.

— Ти мислиш… — каза тя.

Лицето и се сгърчи от отвращение, тя изви глава настрана и се изплю. След това започна отново. — Ти си въобразяваш, че аз съм те взела за един от лошите и съм те застреляла, защото отказваш да се предадеш?

Чувствах се твърде слаб и замаян, за да споря.

— Е, разбираемо е. Не се притеснявай. — Потреперих. — Толкова ми е студено.

— На всички им е студено, глупако — отряза Мърфи. — Когато ни хвърлиха в тази странна яма, нахлу студен фронт. Температурата трябва да наближава нулата, а освен това сме мокри. Сядай, храбрецо.

Примигнах срещу нея.

— Аз… Какво?

— Сядай, чучело — каза Мърфи. — Погледни зад себе си.

Успях да седна и не ме заболя повече, отколкото преди, което отново ме изненада. Погледнах назад.

Там беше Дентън. В едната си ръка държеше тояга от паднал клон. Очите му бяха ококорени и диви, а лицето бледо от загубата на кръв. Точно по средата на челото му зееше дупка. Погледнах за миг към тялото.

— Но… Как загина той?

— Аз го застрелях. Той пристигна, тичайки след теб, точно когато и аз се върнах, след като оказах помощ на онази гола жена, Тера Уест. Цялата треперех и не можех да произведа сигурен изстрел, докато ти стоеше пред мен, а не знаех, че върколакът идва зад мен. — Мърфи се изправи. — Не мога да повярвам — каза тя и тръгна да се отдалечава. — Ти си помислил, че стрелям по теб.

— Мърф — протестирах аз. — Мърф, чакай малко. Аз помислих…

Тя изсумтя към мен през рамо. Прави го много добре за човек с нос като копче.

— Ти не си мислил, Дрезден — каза тя, отмятайки косата си назад. — Драматична сцена на смърт. Благородна саможертва, нали? Трагично недоразумение? Ха. Разбирам те много добре, приятел. Ти си толкова надут, арогантен, претенциозен, сексистки настроен, безнадеждно демодиран, глупава свиня…

Мърфи продължи да изрежда подробно и дълго какво мисли за мен, докато се отдалечаваше, за да повика полицията и линейките, и това беше музика за ушите ми.

Легнах обратно на тревата, между нас всичко беше отново наред.

На полицаите им беше нужно доста време, за да оправят бъркотията в имението на Марконе. Аз се погрижих да събера всички вълчи колани. Мърфи ми помагаше. Изгорихме ги още там на един вонящ огън от клони. Беше ми доста трудно да ги хвърля вътре и Мърфи го направи вместо мен. Понякога тя разбира неща, които дори не съм и обяснявал. По-късно, заедно с нея присъствахме на погребението на Кармайкъл. А тя ме придружи, когато изпратихме Ким Дилейни. Приятелите правят един за друг подобни неща.

Оказа се, че господин Хендрикс е бил с кевларова бронежилетка под дрехите си. Сложиха го до мен в линейката онази нощ, когато окончателно напуснахме сцената на местопрестъпленията. Оголиха гърдите му и по тях имаше множество синини и драскотини, така че двамата много си пасвахме. Той ме изгледа заплашително, но дишаше равномерно под кислородната маска. Бях странно окуражен, когато го видях жив. Като се вземе всичко предвид, няма за какво да ме упреквате.

Марконе бе арестуван по общи съображения, но не можаха да му лепнат нищо. Въпреки че всичко се беше случило в неговото имение, раните по агентите на ФБР показваха, че те са си ги причинили един на друг, или са били убити от животното — с изключение на Дентън, разбира се. Нито един от полицаите не разполагаше със заповед за обиск или нещо подобно и адвокатите измъкнаха Марконе за по-малко от три часа.

След няколко дни ми се обади и каза:

— Дължите ми живота си, господин Дрезден. Сигурен ли сте, че не искате да разговаряме по работа?

— Аз не виждам така нещата, Джон — отговорих му аз. — Вие ми дължите вашия живот. В края на краищата, ако се бяхте освободили, щяхте да паднете в ямата и да бъдете изяден заедно с всички останали. Вие преценихте, че най-големият ви шанс за оцеляване е да успеете да освободите мен, магьосника, който се занимава с такива неща и може да се справи със случая.

— Разбира се — каза Марконе с нотка на разочарование. — Надявах се, че не сте го осъзнали. Въпреки това, Хари…

— Не ме наричайте Хари — отсякох и затворих телефона.

Сюзан засне смъртта на върколака от по-малко от петдесет метра с качествен обектив и специален високочувствителен филм. Светлината от амулета осветяваше сцената много драматично, без всъщност да показва твърде много подробности. Виждаше се само гърбът ми и как въртя нещо светещо наоколо и след това го изхвърлям към чудовището, а то изглежда като нещо едро и космато в сянката. В момента, когато освободих заклинанието, в продължение на цяла секунда имаше смущения, тъй като магията обърка камерата на Сюзан дори от такова разстояние.

Във филма смущенията са изчистени и се вижда как Мърфи застрелва Дентън зад гърба ми, миг преди той да ми пръсне черепа с тоягата си. След това тя се обръща като Рамбо, отскача от пътя на бясното създание и изпразва останалия си пълнител в него чисто рефлекторно.

Мърф и аз знаехме отлично, че куршумите не са му причинили нищо и че това беше автоматично движение от нейна страна, но аз нямах нужда върху мен да се съсредоточи повече внимание. Според камерата тя беше истинският герой и за мен това беше напълно в реда на нещата.

Филмът на Сюзан мина по сутрешните новини и беше повторен след два дни по Девети канал, с което произведе силно впечатление в Чикаго. Филмът направи Мърфи доста популярна, гласоподавателите и мнозина от градските съветници я подкрепиха, така че вътрешното разследване бе отменено. Сега тя разполага с доста повече влияние от преди. Политиците от Градския съвет платиха дори за истинска табелка на вратата на кабинета и.

Странното нещо беше, че филмът изчезна след два дни. Никой не знаеше какво е станало с него, но филмовите техници заедно с видеолентата на канал Девет също изчезнаха и останаха само няколко разпръснати копия с ниско качество. След няколко дни се появиха експерти, които започнаха да твърдят, че лентата е била фалшифицирана, и определиха всичко като най-обикновена измама, извършена от жълтата преса.

Някои хора не могат просто да повярват, че свръхестественото съществува реално. Често така мисли и Федералното правителство. Но дори някои наистина да вярват, скоро няма да има никакви доказателства за съществуването на върколаци и за нестабилността на някои агенти на ФБР.

Изчезването на филма не попречи на Сюзан да получи повишение в «Аркейн», голямо повишение и честта да гостува в шоуто на Лари Кинг и на други подобни места. Тя звучеше много убедително и накара мнозина да се замислят. Нейната рубрика започна да се публикува и другаде. Може би след няколкостотин години хората ще могат да гледат на реалностите на живота без толкова предразсъдъци.

Аз обаче се съмнявам.

За известно време не се обаждах на Сюзан, след като ме беше видяла да се превръщам в чудовище, каквото може би бях. Тя не ми досаждаше, но подсказваше, че е наблизо. Понякога ми пращаше цветя или пица в офиса ми, когато работех до късно. Какво момиче.

Тера беше тежко ранена, но се възстанови благодарение на възвръщането си към човешка форма и бързата помощ, която и оказа Мърфи. Поиска да се срещнем в парка край Вълчото езеро и когато се появи там, носеше дълга черна рокля.

— Исках да ти кажа, че ти направи всичко възможно. И да се сбогувам с теб — каза тя. След което хвърли от себе си роклята. Беше съвсем гола, ако не се броят някои белези. — Сбогом.

— Къде ще отидеш? — опитах аз.

Тя обърна към мен едно кехлибарено око.

— Имам семейство — каза тя. — Не съм ги виждала отдавна. Ще се върна при тях.

— Може би ще ми се обадиш някога?

Очите и блеснаха и тя ми се усмихна малко тъжно.

— Не, Хари Дрезден. Ние не правим така. Ела някоя зима в Северозападните високи планини. Може да съм там.

След това се превърна в голям горски вълк и изчезна в залеза.

Всички тези хора се превръщаха във вълци, а аз досега никога не бях разглеждал възможността вълк да се превърне в човек. Прибрах дрехата на Тера и замислено я занесох с мен вкъщи, за да ме подсеща да държа мисълта си още по-отворена към обхвата на възможното.

Вълчетата «Алфа» решиха, че аз съм най-великото нещо, откакто са си отрязали филийка хляб. Това за мен едва ли е най-възбуждащото нещо на света. Те поискаха да ходим заедно на лагер, което неохотно приех и там половин дузина младежи ми се заклеха в приятелство и лоялност, докато аз само примигвах и се опитвах да не казвам нищо. Те горяха от нетърпение да ги поведа в някакъв забележителен кръстоносен поход срещу злото. По дяволите, едва ли бих успял да им платя сметките.

Когато намерих малко време да си помисля за всичко, което се случи, не можех да не си кажа, че последните няколко месеца бяха прекалено откачени, за да е просто съвпадение. Най-напред се появи изневиделица един опиянен от властта си вълшебник и се наложи да се преборя с него в собствената му бърлога, преди той направо да ме убие. А след това се показаха Дентън и неговите хора с вълшебните си вълчи колани и настъпи истински ад.

Никога не разбрах кой стои зад вълшебника, който изникна предишната пролет. Както знаете, черните магьосници не никнат като отровни гъби. Някой трябва да ги е научил на разни сложни неща, като призоваване на демони, ритуална магия и клиширани зловещи диалози. Кой е учителят?

Дентън и компания се появиха шест месеца по-късно. Някой ги е снабдил с коланите. Някой беше предупредил Дентън, че съм опасен и че аз или някой като мен от Белия съвет ще тръгне да го преследва. И като са му казали това, те са го насочили към мен като пистолет, зареден да убива.

Не вярвам много в съвпаденията. Възможно ли е да е някой от враговете ми в Белия съвет? Някое създание от Небивалото, което ме мрази? По една или друга причина бях в черния списък на доста гадни създания.

— Знаеш ли какво? — казах една вечер на Мистър пред огъня. — Може и да съм прескочил трапа, но все си мисля, че някой се опитва да ме убие.

Мистър погледна към мен и котешкото му изражение беше напълно равнодушно, но се претърколи по гръб, за да мога да го почеша по коремчето. Докато правех това, се бях замислил и разположил удобно пред огъня и се опитвах да реша кой може да бъде той. Може да съм малко превъзбуден. В продължение на седмици само ходех на работа и се връщах вкъщи. Прекалено много работа и много малко забавления бяха направили от Хари параноик. Протегнах се към телефона и започнах да набирам номера на Сюзан. Мистър ме потупа по ръката одобрително.

— А може и да съм прекалено глупав, за да се измъкна сам от неприятностите?

Мистър изпусна едно дълбоко, одобрително мъркане. Реших все пак да поканя Сюзан вкъщи и се насладих на топлината от огъня в камината.

Край

[1] „Сатурн“ — модел автомобил на „Дженеръл Мотърс“, произвеждан до 2009 г. — Б.пр.

[2] Дъстер — дълга горна дреха от груб брезент или кожа, с дълбоки цепки отпред и отзад. — Б.пр.

[3] Спайк (англ.) — бодил; шип. — Б.пр.

[4] Лобо — герой от комиксите от 80-те години. Извънземен наемен убиец. — Б.пр.

[5] Interessari, interessarium! — Потърси! — заклинание на Хари Дрезден. — Б.пр.

[6] Hexenwolf (нем.) — самодивски вълк, върколак. — Б.пр.

[7] Берсеркери — викингски воини, посветени на бога Один, които носели меча кожа и изпадали в транс по време на битка. — Б.пр.

[8] Loup-garou (фр.) — върколак. — Б.пр.

[9] Хари Худини (Ерик Вайс) (1874-1926) — прочут американски илюзионист от унгарски произход, легендарен със способността си да се измъква невредим от примки, въжета и вериги, с които е завързан. — Б.пр.

[10] Хари Блекстоун (1885-1965) — съперник на Худини, един от най-добрите илюзионисти на ХХ век. — Б.пр.

[11] Ventas veloche — заклинание на Хари Дрезден, което превръща кръвта или друга течност в мъгла. — Б.пр.

[12] Vento giostrus! — заклинание, което предизвиква малък циклон. — Б.пр.

[13] „Таурус“ — популярен модел на „Форд“. — Б.пр.

[14] Тиленол — болкоуспокояващо лекарство, подобно на парацетамола. — Б.пр.

[15] Велосираптор — вид динозавър, живял преди 71-75 милиона години. — Б.пр.

[16] Vento servitas — заклинание, което създава въздушна струя. — Б.пр.

[17] Forzare — заклинание, което предизвиква силен натиск. — Б.пр.

[18] Tornarius — заклинание, което отразява инерцията на друго тяло. — Б.пр.

[19] Fuego! — огън! — заклинание на Хари Дрезден. — Б.пр.

[20] Ubriacha, ubrius, ubrium (итал.) — опиянен, зашеметен. От текста на прочутия хит „Снупи срещу Червения барон“ на групата „Кралски гвардейци“ — 1966 г. — Б.пр.

[21] Venatori Umbrorum (лат.) — „Ловци на сенки“. Орден, съюзен с Белия съвет. — Б.пр.

[22] Disperdorus — заклинание на Хари Дрезден — магически шамар по бузата. — Б.пр.

[23] Марка автомати, израелско производство. — Б.пр.

[24] „Царството на дивите животни“ (Wild Kingdom) — телевизионно предаване за дивата природа, излъчвано в САЩ между 1963 и 1971 г. — Б.пр.

[25] „Шевролет Събърбан“ — високопроходим модел на „Дженеръл Мотърс“. — Б.пр.

[26] Malivaso — заклинание на Хари Дрезден за обезвреждане на охранителна камера. — Б.пр.

[27] Скрудж — Дикенсов герой, синоним на скъперник. — Б.пр.

[28] Имението на Томас Джеферсън в южната част на щата Вирджиния, образец на ранен американски класицизъм и паметник на ЮНЕСКО. — Б.пр.

[29] Lupus (лат.) — вълк — заклинание на Хари Дрезден за превръщането му във върколак. — Б.пр.