По-неживи от всякога

Глава петнайсета Зелени жалби

Директорът Уикс се наведе над трибуната и изви врат като костенурка към микрофона.

— Проба… проба.

Обикновено първо приканваше за тишина, но днес още щом се качи на сцената, глъчката замря. Никой не искаше да изпусне и думичка.

Седнала на първия ред, Франки се обърна назад и любезно се усмихна на своите съперници. Но Клео и Хейли така и не забелязаха — говореха си нещо тайно. Приятелството им изненада Франки — особено предвид факта, че отношенията между златното момиче и подлизурката бяха обтегнати като ластична рокля. Може пък бащите им да са им чели лекция за честността и великодушието.

— Притеснена ли си? — прошепна Брет в ухото на Франки.

— Не — отвърна тя и приглади черно-белите си кичури. Нима би могла да е притеснена с късата си рокличка на бляскави петънца, новите карирани ботушки и с устни, обилно намазани с гланца „Вива Глам“ на Гага? Ако външността можеше да убива, Франки трябваше да лежи в затвора векове. — Защо питаш? Притеснена ли изглеждам?

— Изглеждаш като победител — каза Брет и нежно я целуна по болтчето на врата.

Франки пусна малко искри.

— Сигурен ли си, че не искаш да участваш в презентацията ми?

— Сценична треска — напомни й той.

Тя се засмя под нос. Имаше нещо очарователно в това да обичаш фанатично филмите на ужасите и да те е страх от сцената. Че какво й е страшното на сцената?

— Здравей, „Мърстон“! — изгърмя гласът на Уикс. — Тук сме да изберем двойката, която ще представи училището ни — а също и „Т’о Дали“, надяваме се — през идната година. — Зад ВИП местата на кандидатите избухнаха аплодисменти. Франки и Брет се хванаха за ръце. Хейли прехапа устни. Клео и Дюс плеснаха длани.

— Давай, Франкииии! — извика едно момиче от задните редове.

Франки се обърна, усмихна се изискано и кръстоса зелените си крака.

Клео и Хейли си размениха многозначителни погледи. Франки искаше да им каже да не й завиждат. Да, момичета, накрая всичко се свежда до речите. Е, все пак и вие имате някакъв шанс. Но директорът бе вдигнал ръката си и настояваше за тишина, а Франки не се осмели да не се подчини. Искаше и неговия глас.

— Както знаете — продължи той, — спечелването на този конкурс ще донесе национално признание за „Мърстон Хай“. Да не говорим за този един милион за обновления…

Залата гръмна в аплодисменти.

— … които искрено се надявам ще задържат РАД при нас и те няма да отидат в „Радклиф Хай“.

Клод сложи ръце около устата си.

— Ууууууу!

Лала зарови лице в ръката му. Горкичкият вампир, помисли си Франки. Спечелването на този конкурс ненадейно се бе превърнало в много повече от парична награда и национална слава. Според сделката, която Лала бе сключила с баща си, ако спечелеха, това означаваше, че РАД и нормитата ще останат заедно в „Мърстон“. Но ако загубеха, това щеше да е краят на всичко, за което се бяха борили. Почувствала изведнъж тежестта на залога, Франки започна да дърпа конците на китката си. Дали тя и Брет бяха най-добрият избор за тази работа? Знатните особи на „Мърстон“ бяха Клео и Дюс. Хейли и Хийт бяха отлични ученици. Избирането на Т’о двойката бе незначителен успех. Голямата победа щеше да дойде, когато успеят да спечелят спонсорите. Ако успееха да ги спечелят…

Какво щеше да стане, ако училището избере нея, а хората от „Т’о Дали“ не я харесат? Тогава чия щеше да бъде вината, ако се наложеше да се местят в „Радклиф“? Франки пусна искри.

— Ако РАД спрат да посещават нашето училище, това ще е краят на шампионските ни отбори, а бюджетът ще бъде сериозно орязан.

Пак освирквания.

В знак на съчувствие Франки се протегна зад гърба на Брет и сложи ръка на стола на Лала.

— Всички знаят, че вината не е твоя — промълви тя тихичко.

Лала закима благодарна, а черната й коса започна да се надига. Косъм по косъм се изправи и накрая заприлича на пънкарския гребен на Клод.

— Франки! — изсъска тя.

Директорът Уикс ги изгледа.

— Уф! — Франки дръпна ръка от стола. Статичното електричество изчезна и косата на Лала се върна към нормалната си бляскава форма.

— И преди да провесим носове до земята, бих искал да ви представя момичето, което без ничия помощ доведе „Т’о Дали“ в „Мърстон“. Момичето, на което възлагаме всичките си надежди: Лала! — директорът направи внушителен жест и цялото училище я аплодира.

Когато стъпи на сцената, Лала оголи докрай зъбите си — символ на новооткритата й гордост.

— Хей — каза тя свенливо. Гласът й трепереше като след силен шок, но тя стоеше изправена и гледаше право в публиката. — След три дни Брижит Т’о и Дики Дали…

— Тя каза Дики28! — прошепна някой.

Лала се засмя заедно с всички. Директорът огледа внимателно редовете.

— Продължавай, моля те.

— Задачата ни е да изберем двойката, която представителите на „Т’о Дали“ ще харесат най-много — така че гласувайте с главите си, не със сърцата си. Бъдещето на РАД в „Мърстон“ зависи от това. Ще започнем с Франки Щайн и Брет Рединг! — Лала отстъпи встрани досущ като водещ на Оскарите.

Като внимаваше да не се подхлъзне и да не пусне искри, Франки изключи виковете и аплодисментите и докато се качваше на сцената, започна на ум да изрежда азбуката — техника за отпускане, която майка й научила още по времето, когато започнала да преподава.

Когато стигна до Т, вече бе застанала на трибуната. Без подхлъзвания, без искри. Пред пълна зала със зрители, нетърпеливи да отсъдят.

От пръстите й изскочиха няколко мълнийки.

— Уф. Извинете! — Тя се закиска. Започни по-уверено. — Здрасти. Аз съм, ъ, Франки. И аз, и моят приятел Брет сме най-страхотната двойка, която може да представи „Мърстон“ на конкурса на „Т’о Дали“, защото също като обувките сме две различни неща, събрани в едно. Като начало, той има сценична треска, а аз нямам. — Отново се разкиска. По лицата, пълни с очакване, не се появи и усмивка. — Но, ъ, по-важното е — тя отново пусна искри, — че той е норми. Аз, очевидно, съм РАД, както можете да съдите по искрите, които топят маникюра ми. — Пак тишина. — И като заговорих за електричество, ъ, той има болтове, а аз имам топки…

Смях.

Брет зарови лице в ръцете си.

— Чакайте, исках да кажа, че аз имам болтове, а той има топки! Чакайте, не… — Наоколо изригна смях и шепот. Тя ги губеше. Дори Уикс проверяваше блекбърито си. — И така аз и Брет… — Пространството на сърцето на Франки спря. Пространството на стомаха й се надигна. Пространството на ума й поиска още един шанс. — Защото сме толкова различни — ние сме нещо като мъжки и женски жакове, разбирате ли? Как единият влиза в другия?

— Да, скъпа! — изрева Кандис Карвър.

— Уууу — повториха като ехо приятелите на Кандис.

Блу и Клаудин скриха с ръце лицата си.

Франки остави бележките си.

— В общи линии ме познавате добре, нали? А също и Брет. — Оттук-оттам се чуха ръкопляскалия. — Знаете колко сме забавни. И колко супермили сме. А и очевидно сме суперстилни. — Тя се завъртя в бляскавата си рокля. Поддръжниците й нададоха викове. Наелектризиращо! Беше ги спечелила отново. — И ако гласувате за нас, обещаваме да покажем на „Т’о Дали“, че и ние сме толкова различни, колкото и техните кецове и дамски обувки. Ако бяхме храна, щяхме да бъдем биг мак и диетична кола. Пролетна мода? Цветя и каре. Прическа? Щяхме да бъдем мулет29. Ако…

Бъзззззззззз.

Лала приближи подиума и бутна с дупето си Франки настрани.

— Времето свърши. Благодаря ви много, Франки и Брет.

— Ууууу! — викаха отнякъде Били и Спектра. Скоро и други се присъединиха, докато накрая аплодисментите се понесоха като електричество. Франки се ухили и се поклони.

— Ред е на Хейли и Хийт — обяви Лала.

Клео и Дюс отидоха до трибуната. Осемсантиметровите й токчета „Т’о“ тракаха по шперплата. Високите кецове „Дали“ на Дюс скърцаха покорно зад тях. Добро решение.

Лала изглеждаше объркана, както и всички други в залата, а Хейли просто бутна бежовите си очила нагоре по мазния си нос и се тръшна на стола.

Клео откачи микрофона, сякаш това бе последната спирка от световното й турне.

— За съжаление, Хийт и Хейли са извън състезанието. Те ви благодарят за вниманието и молят да уважите правото им на уединение в този момент.

Няколко ученици от втория ред се наведоха напред да ги попитат дали съобщението на Клео е вярно. Франки погледна Хейли, която й каза с устни: Съжалявам. Но за какво? Хийт погледна Брет и вдигна рамене, сякаш изобщо не беше наясно какво става, а и никак не го интересуваше.

— Коя част от „уважете правото им на уединение“ не разбрахте? — сопна се Клео.

Първите два реда се обърнаха напред и шепотът бе преустановен. Защо ли Хейли се е отказала? И защо е поверила тайната си на Клео? Не се обиждайте, глитерати, но надушвам нещо гнило тук — като разложен плъх.

Клео тресна на трибуната купчината с бележки и изпъна почернелите си рамене.

— Листове с бележки? — попита тихо Били и седна на пода, облягайки се на крака на Франки.

— Чух, че е наела бившия автор на речи на Бил Клинтън — каза Спектра и се настани до него.

— Казвам се Клео де Нил и се кандидатирам заедно с дългогодишния си приятел Дюс Горгон. — Гласът й бе непоколебим. Бретонът й блестеше. Кораловата й рокля бе впечатляваща.

— Ако вие гласувате за нас, ние ще спечелим за вас. Толкова е просто. „Т’о Дали“ търсят златна двойка, която да представи съчетанието между полезното и стилното. — Тя посочи Дюс и черната му плетена шапка, белите му очила „Уейфеър“ и небрежните му джинси. — Както сами виждате, той въплъщава полезното. — А аз — показа плетената златиста лента над черния си бретон — съм стилът.

Аплодисменти.

— Когато става дума за високо качество, Ди е кралят на баскетбола, а аз съм неговата кралица. — Тя погледна бележките си.

Ръкопляскания.

— Но ние сме повече от две красиви лица. — Тя замълча, за да изпърха с изкуствените си мигли към Франки. — Ние сме най-добрите приятели на околната среда, което е в унисон със зелената нагласа на „Т’о Дали“…

Били бутна с лакът Франки по пищяла.

— Виж — каза тихо той и посочи Хейли с очи.

Устните й се движат едновременно с тези на Клео?!

— В нашата кампания няма брошури, нито болтове, които не могат да бъдат рециклирани! — продължи Клео. Хейли движеше устните си с нея.

Света Жица! Клео чете речта на Хейли!

— А когато спечелим, ще доразвием идеята и ще направим стъклен таван в столовата за повече светлина, парното ще се зарежда със слънчева енергия…

Лала аплодира. Франки дръпна шевовете си.

— Органична храна, произведена от Хариет Улф…

Клаудин и братята й аплодираха.

— В кабинета на сестрата ще има спа, защото стресът е причина номер едно за заболяванията — продължаваше да движи устни Хейли.

Дюс се наведе на микрофона.

— Видеоигри в съблекалните.

Момчетата от отбора станаха и викнаха:

— Дюс! Дюс! Дюс!

Франки дръпна още един шев.

Клео грабна микрофона.

— В коридорите ще може да се плува.

— Супер! — викна Блу.

— Фантастично! — кресна и Айриш Еми.

— Солидни, конкретни обещания, с които „Т’о Дали“ и „Мърстон“ могат да се гордеят…

Бъззззз.

Дюс се наведе напред и направи знака на мира.

— Дюс и Клео ще те накарат да се усмихнеш смело. — Той дръпна Клео и я целуна.

— Да ги аплодираме! — викна Лала.

В знак на добра воля Франки също заръкопляска. И тогава ръката й се изниза от шевовете и падна на земята с ужасен глух звук.

Брет бързо се наведе да я вдигне.

— Не вярвам, че беше сериозна.

— Вече не знам в какво да вярвам — отвърна Франки и подсмръкна.

Една позлатена ленена лента полетя от сцената и кацна на рамото й.

— Увий я, докато се прибереш вкъщи.

— Благодаря — прошепна Франки, без да вдигне очи.

— Това е утешителна награда — измърка Клео, когато триста и няколко ученици се наредиха да гласуват. — Благодаря ти, че се изправи срещу мен. Играта беше златна.