ПРОЛОГ

ОТ ДНЕВНИКА НА ДЖИЛИЪН БАСКИН

„Стрийкър“ накуцва като куче на три крака.

Вчера форсирахме един щастлив скок, само на крачка пред галактяните, които ни преследват. Единственият вероятностен спирален амбреаж, оцелял след битката на Моргран, застена и заскърца, но в крайна сметка ни доведе тук, в системата с обикновена гравитация на една звезда-джудже от втори клас на име Ктсимини.

Библиотеката показва само един годен за живот свят в орбитата й — планетата Китруп.

„Годна за живот“ е меко казано. Том, Хикахи и аз прекарахме часове с капитана, търсейки алтернативи. Най-накрая Крейдейки реши да ни доведе тук.

Като лекар аз изпитвам ужас от приземяването на планета, пълна с толкова скрити и неизвестни опасности, но Китруп е воден свят, а нашият екипаж, състоящ се най-вече от делфини, се нуждае от вода, за да може да се движи наоколо и да поправя кораба. Китруп е богата на тежки метали и вероятно на нея ще намерим суровините, от които се нуждаем.

Има също и преимуществото да е рядко посещавана. Библиотеката твърди, че не е използвана от доста дълго време. Може би галактяните няма да се сетят да ни потърсят тук.

Споделих същото и с Том снощи, когато двамата се държахме за ръце и наблюдавахме през един от илюминаторите как дискът на планетата нараства. Един безспорно красив син глобус, обвит от ивици бели облаци. Нощта беше осветена на места от бледо тлеещи вулкани и проблясващи светкавици.

Казах на Том, че съм убедена, че никой няма да ни последва тук — казах го убедено, но без да мога да заблудя когото и да било. Том се усмихна и не отвърна нищо на моите фантазии.

Щяха да ни потърсят и тук, разбира се. Има само няколко транспространствени направления, които „Стрийкър“ може да поеме, без да използва точка на прехвърляне. Единственият въпрос е дали ще успеем да приключим ремонта на кораба навреме и да се махнем оттук, преди галактяните да дойдат при нас.

Том и аз разполагахме с няколко свободни часа насаме, първите от дни насам. Върнахме се в кабината и се любихме.

Пиша това изложение, докато той спи. Не зная кога ще имам друга възможност.

Капитан Крейдейки току-що ни повика. Иска и двамата да сме на мостика — за да могат, предполагам, делфините да ни видят и да се уверят, че техните човешки патрони са наблизо. Дори един компетентен делфин-космонавт като Крейдейки може би изпитва такава нужда от време на време.

Би било хубаво и ние, хората, да разполагахме с подобно средство за психологическо успокоение.

Време е да оставя това и да събудя моя уморен приятел. Но първо искам да отбележа думите, които Том ми каза снощи, докато наблюдавахме бурните морета на Китруп.

Той се обърна към мен, усмихна ми се по онзи особен начин, подсказващ, че му е хрумнала някоя шега и изтананика едно кратко стихче в делфинска тринарна поезия:

Звездите се люлеят от бури

Водите под тях се носят на талази

И все пак мокри ли сме ние, обич моя?

Трябваше да се засмея. Понякога мисля, че Том е полуделфин.

Загрузка...