Зона 51: Началото

7.

Лас Вегас, Невада

Време до излитането — 121 часа

— Стив Джарвис?

Барманът направи кисела физиономия и посочи едно сепаре в дъното. Докато вървеше натам, Кели изучаваше мъжа, седнал на масата. Колкото и да й бе неприятно да признае, не изглеждаше чак такава отрепка, каквато си го бе представяла. Джарвис имаше права черна коса и носеше очила с тънки рамки. Облечен бе в спортно сако, носеше вратовръзка. Той също я разглеждаше и не можа да скрие разочарованието си. Вероятно се бе надявал на нещо по-стройно и надарено с примамливи извивки, предположи тя.

— Носите ли парите? — бе всичко, с което я посрещна.

Толкова по въпроса за новите впечатления, рече си Кели. Тя извади плика и му го подаде. Сега вече Джони наистина й беше задължен. Джарвис го пое, преброи банкнотите, сетне се облегна назад и махна с ръка на келнера.

— Какво ще пиете?

— Зависи кой плаща.

— Ами вие, естествено — изсмя се той.

— Тогава кола.

Джарвис поиска да му донесат „обичайното“.

— Какво всъщност ви интересува? — попита той, след като гаврътна питието си на един дъх.

— Зона 51 — произнесе лаконично Кели.

Джарвис се изсмя отново.

— Само? Че там стават цял куп неща. По-специално?

— Защо не започнете вие, а пък аз ще ви прекъсвам с въпроси — предложи Кели.

Джарвис кимна.

— Добре. Както друг път, значи. Първо, сигурно искате да узнаете откъде са ми известни всички тези неща за Зоната. — Той не изчака потвърждение. — Работих там от май 1991 до март 1992 година, като волнонаемен служител по договор към НРС, Националната разузнавателна служба. Бях в лабораторията за реактивна техника, където се опитвахме да осъществим реверсивни инженерни анализи на… — Той спря. — Уф, май трябва да се върна още малко назад. Предполагам, знаете какво държат край Езерото на конярите?

— А защо не ми кажете?

— Девет извънземни космически кораби — обяви Джарвис. — Намират се в един хангар, издълбан вътре в планината. Могат да летят на тях, но нямат представа на какъв принцип действат двигателите им. Ето защо не са в състояние да конструират подобни. Аз работех в тази насока.

— Откъде са се сдобили с тях? — попита Кели.

Джарвис вдигна рамене.

— Де да знаех. Нямам представа. Някои казваха, че са ги купили, нещо като междузвездна размяна на употребявани коли, но лично аз не вярвам. Може просто да са ги намерили. Може и да са катастрофирали, но тези, които видях, изглеждаха съвсем здрави.

— А от вас какво искаха?

— Ами да разбера нещо повече за двигателите. Дипломната ми работа от Мичиганския технологичен университет бе върху магнитни двигатели. Нали знаете, вече използваме магнитно задвижване при високоскоростните влакове, а и военните от доста време работят над магнитно оръжие. Но всички тези системи генерират собствено магнитно поле, което изисква доста енергия. А моята теория е, че след като нашата планета вече разполага с магнитно поле, няма да е лошо, ако открием начин да го използваме и контролираме чрез двигатели и тогава ще разполагаме с неограничен източник на енергия.

— Излиза, че са ви наели просто ей така, като гръм от ясно небе — при това на работа в строго секретен обект?

— Не, не беше толкова неочаквано. И преди това съм работил на подобен обект — в Бели пясъци. Беше по съвместен договор с Лабораторията за реактивна техника. Разработвахме идеята за магнитна спътниково-изстрелваща установка, монтирана на някой полегат планински склон.

— Доколкото знам, край Бели пясъци няма планини — възрази Кели.

Джарвис се засмя, но очите му останаха сериозни.

— Съмнявате се в думите ми, така ли?

— Платих ви петстотин долара — отвърна Кели. — Срещу това очаквам отговори.

— Добре, права сте — съгласи се той. — Вярно е, че край Бели пясъци няма планини. От нас се искаше само теоретичната разработка в по-малък мащаб. Най-доброто, което направихме, бе умален модел. За това е достатъчна и някоя пясъчна дюна.

— И веднага ви взеха в Зона 51 — продължи тя, като си отбеляза нещо в тефтерчето.

— Ами да. Странно беше, наистина. Повикаха ме от военния отдел във Вегас и после с още неколцина ни натовариха на един боинг. Вече имах разрешение за работа в секретни обекти, категория К, така че всичко беше наред. Само че и представа си нямах какви ще са условията тук. Не можеш да пръднеш, без някой да ти надникне през рамото. Навсякъде горили с черни шлифери, — автомати и тъмни очила, които щъкат безшумно като сенки.

— В Зоната ли ви настаниха?

— Не. Никой от персонала не остава да спи там. Всеки ден ни докарваха със самолет, а вечер ни вземаха обратно. През нощта в Зоната има само военни.

— И самолетът лети всеки ден?

— Всеки работен ден. Най-обикновен 737, но с червена лента отдолу.

— Да се върнем към Зона 51. Какво представляваше?

— Ами, както казах, охраната все ти диша във врата. Всичко е скрито. Летящите чинии са в големия хангар. Три от тях са разглобени частично. Върху тях работех и аз. Диаметърът им е приблизително девет метра. Обшивка от сребрист метал. Плоско дъно. На около три метра от ръба телата им стават полусферични, но централната част е съвсем плоска, с диаметър около метър и половина, два.

Джарвис махна да му донесат още едно питие, преди да продължи.

— Това, което най-много ме порази, бе размерът на двигателите. Ей това направо изкарваше военните извън нерви. Нали знаете как се прави реактивен самолет — грамаден двигател и прикачена към него малка кабина за пилота. Е, пък дисковете бяха почти празни отвътре. Само в средата им имаше вдлъбнатини с размер на човешко тяло. Предполагам, че са били за екипажа. Както и да е… Да се върнем към двигателите, дето почти ги нямаше. Нали ви разказах за моята теория — магнитно задвижване с използване на вече съществуващо поле. Създадените досега магнитни двигатели са доста обемисти, тъй като сами генерират подобно поле. А двигателите на дисковете просто го пренасочват. Оказа се, че по краищата им и в пода са вградени метални намотки. — Джарвис се засмя. — Това обяснява защо имат форма на чинии или дискове.

Кели забеляза, че го слуша почти захласнато. В думите му имаше смисъл, което бе втората й изненада за днес. Спомни си какво бе узнала от последния телефонен разговор, преди да потегли към летището.

— Устройството на намотките е относително просто. Проблемът обаче бе, че не съумявахме да го възпроизведем. По дяволите, не можехме дори да разберем от какъв метал са изработени. В действителност, оказа се, че това даже не е метал. По-скоро беше… — Джарвис направи пауза. — Е, достатъчно е да кажа, че беше нещо различно, нещо, което и най-добрите мозъци не бяха в състояние да разберат.

— Защо прекратихте договора си? — попита го Кели.

— Ами нали ви казах? Не се справихме със задачата и ни освободиха. Предполагам, че са наели други.

— Какво знаете за човек на име Майк Франклин?

— Кукунделът, дето живее в Рейчъл?

— Той е мъртъв — произнесе Кели, като следеше внимателно реакцията му.

— Твърде дълго се церемониха с него — бе единственият отговор, преди да посегне отново към чашата.

— Кои се церемониха? — попита Кели.

— Ами… правителството — Джарвис се наведе напред. — Говорят, че този Франклин бил мошеник. Водел срещу заплащане хора горе в планината да наблюдават какво става край езерото. На няколко пъти са го хващали и са го предупреждавали, но той не се отказвал. Какво очаквате тогава?

— Май не ви интересува как точно е умрял — подхвърли Кели. — Веднага предположихте, че е работа на правителството.

— Може да е получил сърдечен удар. Хич не ми пука.

— Не се ли безпокоите, че те могат и вас да посетят? А и сигурно знаете повече от Франклин.

— Точно затова разговарям с вас. Затова се съгласих да ме интервюират по телевизията. Гледам да съм пред погледа на обществото.

— Аз пък си мислех, че е заради петстотинте долара — отбеляза сухо Кели.

— Кой отказва пари? Но истинската причина е, че така ги държа на разстояние. Няма да ме пипнат, защото това ще повдигне твърде много въпроси и ще докаже, че твърденията ми са били верни. За отмъщение ме натикаха в черния списък. Не мога да си намеря свястна изследователска работа никъде и се налага да се прехранвам както сваря.

— Дали пък нямате работа, защото така и не сте успели да се дипломирате в университета — засече го Кели.

Джарвис остави внимателно чашата.

— Един час изтече.

— А, има още — отвърна тя, като погледна часовника си. — Действително сте работили в Бели пясъци, но според достоверни източници е било върху монтирането на нова изследователска инсталация, а не върху самата нея. Освен това не открих никаква информация, че притежавате каквато и да било научна степен, освен бакалавърска от Държавния университет в Олбъни.

— Ако имате още въпроси, хубаво ще е да побързате, преди да ви е свършило времето — каза Джарвис.

— Да сте разговаряли някога с Джони Симънс?

— Не познавам такъв човек.

Кели описа Джони, но Джарвис продължи да настоява на своето. Тя реши да опита отново с пряка атака.

— Разговарях с Лори Търнър, която ви е интервюирала миналата година за кабелната телевизия. Тя ми каза, че доста от фактите в биографията ви не изглеждат достоверни. Което ме кара да се съмнявам във вашата история. С други думи — или сте лъжец, или подставено лице за разпространяване на фалшива информация. И в двата случая всичко, което разказахте за Зона 51, е измислица.

Джарвис стана.

— Времето ви изтече. За мен бе удоволствие. — Той се обърна рязко и напусна бара.

— Страхотно — промърмори Кели. Току-що бе профукала петстотин долара и може би единствената възможност да намери път към Зоната. А и се бе надявала, че тъкмо Джарвис е бил човекът, с когото се е срещал Джони.

Погледна отново бележките от разговора. Какво би предприел баща й в подобно положение? Обичаше често да повтаря, че най-добрият метод да се преодолее някоя пречка е като се атакува по възможно най-неочаквания начин. Казваше също, че ако искаш да проникнеш в добре охранявано място, трябва да опиташ не където охраната е най-слаба, а където е най-силна, защото там най-малко ще те очакват.

Кое беше най-силното място на Зона 51 според Джарвис? Охраната. Хора, които са наети да вършат тази работа. Ако опита да доближи Езерото на конярите, неизбежно ще влезе в контакт с тези хора. Джони го е сторил и беше изчезнал.

Тя отбеляза с кръгче боинга в записките си. Ето това е. Утре сутринта ще иде на летището, за да види кой слиза от самолета. Сетне ще ги проследи и там ще му мисли. Ако не стане сутринта, ще опита пак привечер.