Завръщането на Пурпурната гвардия

Тази, първата от войните, бушувала на приливи и отливи безмерно дълго. Светлината все нападала, ала се разсейвала, а Тъмата все отстъпвала, но и отвръщала на ударите. И така съперниците били вплетени във вечно разширяващата се спирала на съзидание и разрушение. Безброй воини от двата Дома се надигали, изпепелявали лицето на света с могъществото си, а после един подир друг загивали и имената им били забравяни.

И тогава, говорят някои, за десетхиляден път се завъртяла вихрената битка на двете воинства, и посред маранята в края на двубоя дошъл един — и на двата Дома непознат, та взел да хули съперниците.

— Кой си ти, че говориш тъй? — поискал да узнае този, когото по-късно щели да нарекат Драконъс.

— Някой, който е бродил над Пустотата достатъчно дълго, за да знае, че това никога не ще свърши.

— Предопределено е — отвърнал защитникът на Светлината Лиоссеркал. — Винаги единият ще се надига, а другият ще рухва.

Новоявилият се с презрение разделил враговете.

— Споразумейте се тогава, че така ще бъде, и да се свършва!

Двата Дома се нахвърлили върху странника и го разкъсали на безчет парчета.

Тъй се родила Сянката и се свършило първото голямо разделение.

Из старо предание

Най-древен сборник, Плащ