Слейд

Глава 8

Но удар не последва. Нещо голямо и бързо се стрелна само на сантиметри от тялото й. Триша вдигна глава и видя Слейд, който се хвърли върху полуголия мъж. Двамата се изтърколиха на земята и отскочиха един от друг.

— Слейд — изхлипа Триша.

— Зает съм, док — рече, без да я погледне. — Добре ли си? Той изнасили ли те? — изръмжа думите, очевидно бесен.

— Искаше. — Сълзите рукнаха свободно по бузите й, от гърлото й се изтръгна сърцераздирателен плач. Слейд беше дошъл да я спаси.

— Шибано животно — изплю Бил. Задърпа бельото и панталоните си, увити около глезените му.

— Животно ли ме нарече? — изръмжа Слейд. — Това е много повече от един мизерен побойник-изнасилвач. А може би искаш да ми кажеш изрод или идиотски задник, все имена, които повече подхождат на теб?

Бил извади от левия си ботуш малък нож и го размаха към Слейд.

— Значи последва малкото момиченце, така ли? Да не би да ти е господарка, Шаро?

— Ти наистина си болно копеле, щом смяташ, че тя е малко момиченце.

— Ще ти отрежа главата и ще я закача над камината си — подигра го Бил. — Ела при мен, Шаро! Ако си късметлия, ще ти позволя да гледаш как я чукам, преди да те изкормя. Да видиш как ние хората го правим.

Слейд се изсмя.

— А ти знаеш ли как да бъдеш човек? Имаш лайна вместо мозък. Това, което искаш да направиш, се нарича изнасилване. Единственият, който се нуждае от урок, това си ти. И да не сменяме темата, но док е права. Последният път, когато видях нещо подобно с твоя размер, бях на осем и гледах надолу между краката си. Ти си дяволски жалък. Нищо чудно, че ти се налага да връзваш жените за дърветата и да издевателстваш над тях. Те ще паднат от смях, ако извадиш от гащите си това малко нищожно нещо. Когато беше на осем ли спря да ти расте? По дяволите, при мен със сигурност не. Аз съм много по-голям дори когато съм омекнал и седя в студена вода.

— Аз поне мога да имам деца — извика Бил. — Вие стреляте с халосни, животно. През цялото време ви се надсмиваме заради това. Всичко, което трябва да направим, е да изчакаме да умрете, животински копелета.

— Така ли мислиш? — Слейд присви очи. — Може да не сме в състояние да имаме деца, но знаем как да се отнасяме с жените.

Той се бореше с яростта, която го разяждаше отвътре. Човекът бе докосвал Триша, бе я съблякъл и гледал гола. Ароматът на кръвта й се бе разнесъл из въздуха. Отказваше да я погледне, защото щеше да полудее, ако съзреше някакви наранявания по тялото й. А трябваше да държи разсъдъка си ясен. Искаше да накара копелето да страда. Ако не се успокоеше, щеше да пречука кучия син. А тази смърт бе прекалено бърза за него.

Бил отново размаха ножа.

— Надяваме се животът ви да е като на бездомни кучета. Такива сте вие, нали, животно? Ти не притежаваш жалостивите котешки очи на домашен любимец, които видях в едно предаване по телевизията.

— Да — изръмжа Слейд. — Аз съм куче. — Острите му зъби блеснаха. — И смятам да те надживея.

— Никой от вас няма да оцелее дълго. — Бил се отдръпна малко назад, прехвърли ножа в другата си ръка и повика с пръст Слейд да приближи към него. — Ще ви изловим всичките. Преследването ще се превърне в спорт за нас. Трябва да ви унищожим, шибаняци, преди да сте почнали да създавате кученца. — За миг погледът му се насочи към Триша, след това се подсмихна. — Мислиш ли, че тя те иска? Че коя човешка жена ще пожелае да си има работа с някой, който стреля на вятъра?

— Аз поне имам оборудването, с което да задоволя една жена — оголи зъби към него Слейд. — Вие може и да имате способността да се размножавате, но всичко, което предавате на децата си, са невежеството и малките пениси.

— Ще те оставя да кървиш на земята и да гледаш как един истински мъж чука жена. Аз ще имам нещо, за което ти само можеш да си мечтаеш.

Слейд кипеше от гняв, но успя да си придаде спокоен вид. Желанието му да накара този човек да страда дълго отслабваше все повече в полза на бързата смърт. Зъбите му блеснаха отново, искаше да накара мъжът пръв да му се нахвърли. Това щеше да му даде предимството, от което се нуждаеше.

— Тя вече е моя. И знае какво значи да има в себе си истински мъж. Желанието да я чукам, бе нейно. — Усмихна се студено. — Нямаше нужда да я връзвам и не ми се е присмивала, че съм жалък. Тя ми принадлежи.

Бил изкрещя разярено и се хвърли с ножа напред. Слейд избегна резкия удар на острието. Хвана ръката на мъжа и той изпищя. Чу се силен пукот. Ножът падна, Бил изрева отново и отскочи назад.

Слейд бе ударил ръката му достатъчно силно, за да я счупи. Той се усмихна широко, като разкри острите си зъби и пристъпи напред. Сграбчи противника си за ризата и го уцели с юмрук по носа. Човекът извика, кръв се стече по лицето му и с ужас се втренчи в Слейд.

— Това е задето удари моята жена — изсъска Слейд. — Преди да свърша с теб, ще разбереш какво е болка и тормоз. Не биваше изобщо да я докосваш. Сега ще си платиш за всяка секунда от нейното страдание — изръмжа ядосано — и чак тогава ще умреш.

— Не! — Бил едва си поемаше въздух. В широко отворените очи и окървавеното му лице се четеше страх.

Ужасена, Триша наблюдаваше борбата между двамата мъже. Притесняваше се, че Слейд може да бъде ранен, но след няколко секунди видя, че той превъзхожда по сила и ловкост своя противник — много бързо си извоюва лидерството в боя.

Слейд стискаше Бил здраво за ризата, вдигна крак и го ритна в дясното коляно. С ужасен пукот крайникът се счупи. Гледката беше отвратителна, когато костта проби кожата и плисна кръв. Кракът се огъна и Бил се строполи настрани на земята, повличайки след себе си Слейд.

Човекът се разплака. Триша стоеше вцепенена. Слейд приседна на пети и се вгледа в мъжа — от носа и крака му течеше кръв, костта стърчеше раздвоена над коляното, пробила панталона му — наблюдава го известно време.

— Болката и ужасът, които изпитваш сега, са точно това, което чувстваше моята жена. Ти се канеше да я нараниш и да я изнасилиш. След като задоволеше страстите на плътта си, беше решил да я убиеш. — Слейд замълча. — Може и да съм животно, но съм по-милостив от теб. Вероятно ще те оставя тук, за да умреш бавно.

Стана и му обърна гръб. Приближи до падналия нож, наведе се и го вдигна за дръжката. Подхвърли го в длан, все едно проверяваше тежестта му.

— Бил? Върви по дяволите — изсъска той. — Изобщо не трябваше да се докосваш до нещо мое. — Извъртя се и с едно плавно движение на китката хвърли ножа. Заби го право в гърдите на Бил.

Шок и ужас се изписаха по лицето на мъжа, когато погледна надолу и видя собственото си оръжие дълбоко проболо плътта му. Падна назад и не помръдна повече.

Триша се втренчи в безжизненото тяло на Бил. Беше сигурна, че е мъртъв. Той бе плакал от болка, но се държеше преди Слейд да забие в него ножа до дръжката. Изискваше се много сила и умение да запратиш оръжието право в целта.

Слейд пристъпи към нея. Тя откъсна поглед от мъртвеца и срещна тъмносините очи на Слейд. Те бяха единственото, което можеше да види, докато се приближаваше към нея.

— Не ме гледай така — нареди й тихо.

Застана отпред и посегна към едната й китка. Разкъса кърпата без усилие. Мъчителен стон се откъсна от устните й, когато ръката й падна, изгаряща от болка. Почти веднага усети игличките, които все едно се забиваха в изтръпналото й рамо. Той освободи и другата й ръка. Незабавно я взе в прегръдките си.

— Ти трепериш. Хайде, док. Вече си в безопасност. Държа те, всичко е наред.

Слейд отиде до спалния чувал и се отпусна върху него. Нагласи я да седне в скута му. Огледа устата й, извади ръка изпод коленете й и я погали. Нежно прокара пръсти по долната й устна. Младата жена трепна от болка и той присви очи.

— По дяволите. Толкова силно те е ударил, че е сцепил устната ти. Отвори ги за мен, док. Нека се уверя, че нямаш трайно увреждане.

Триша отвори уста и Слейд докосна зъбите й. Очите му потъмняха, когато плъзна палеца си и докосна с върха му пострадалата й от удара буза.

— И дума да няма, започват да ти излизат хубави синини. — Погледът му изучаваше челюстта й. — Бъди благодарна, че не те е уцелил малко по-нагоре, тогава и окото ти щеше да е синьо.

Шокът й постепенно премина и тя отново бе в състояние да разсъждава.

— Трябва веднага да се махаме оттук. С него има още няколко мъже и те скоро ще се върнат.

Слейд поклати глава.

— Не. Няма.

— Има. Единият от тях е ранен, а други двама отидоха да го търсят. Теб също. Ако са намерили приятеля си, могат да се върнат всеки момент. Трябва да напуснем лагера, преди да се върнат. Те имат оръжие, Слейд. Те…

— Всички са мъртви. — Той обхвана лицето й с двете си ръце. — Аз ги убих. Бяха трима и ми пречеха да стигна до теб. Чух ги, когато заявиха, че са те довели в техния лагер. Справи се добре, док. Забави ги достатъчно и ми даде време да се върна тук. Намерих първия вътре в палатката. Убих го и скрих тялото му, за да не могат да го открият.

— Но…

Слейд нежно постави пръст върху устните и затвори устата й.

— Знаех, че няма да ти навредят, докато мислят, че приятелят им е жив и се нуждае от твоята помощ. Скрих тялото му, за да си помислят, че е излязъл да се облекчи и се е загубил. После проследих младежа, който ти хвърляше похотливи погледи, и го хванах. Трябваше по някакъв начин да се справя със ситуацията. Той беше по-умен и по-трудно успях да го поваля. След това успях да се върна тук навреме, за да чуя писъците ти.

— Наистина ли са мъртви? — Бе потресена, че Слейд ги е убил.

— Да. Мъжете, които застреляха Барт, щяха да убият и теб. Биха направили същото и с мен. Повярвай ми. Когато ги намерих, се опитаха да ме застрелят. Никога нямаше да те оставя сама, ако не бях убеден, че си в безопасност. Много съжалявам. Кълна се, изобщо не допуснах, че ще те наранят. Когато тръгнах, онзи там ти даваше храна и вода.

Тя видя искреността в очите му.

— Не очаквах, че той ще ме нападне.

Отново взе лицето й в ръце и я огледа съсредоточено.

— Наистина съжалявам, сладурче. Можеш ли да ми простиш?

Триша все още не можеше да повярва, че Слейд бе убил, за да я спаси. Той я хвана за китките, вгледа се в тях и се намръщи.

— И тук ще ти излязат синини. Ранена ли си някъде другаде? — Погледът му срещна нейния. — Кажи ми. Това копеле направи ли ти нещо друго?

— Не.

— Триша! Кажи ми! Нарани ли те някъде другаде, освен по китките и лицето? Малтретира ли те сексуално по някакъв начин, преди да дойда? Успях ли да пристигна навреме, или закъснях?

Сълзи напълниха очите й и я заслепиха.

— Ти дойде тъкмо навреме.

— Тогава защо са тези сълзи? — Той събра няколко от тях с палеца си и ги заоглежда, като че ли бяха нещо неестествено.

Триша се разсмя, отчасти от истерията, която я бе завладяла, отчасти от комичния му поглед.

— Ти никога ли не плачеш? — Тя подсмръкна, смехът й замря. — Бях ужасена. Плача заради това, което той щеше да ми стори.

— Не. Аз не плача.

Заявлението му не я изненада.

— Е, аз пък го правя, по дяволите. Виж ме, гола съм, мръсна съм, дори забравих да се покрия. — Хвана ризата си, която още висеше на врата й, дръпна я през главата и покри тялото си до бедрата. Огледа наоколо и откри останалата част от дрехите си, преди отново да погледне към Слейд. — Трябва да се облека.

— Не се движи. Все още трепериш. — Обви ръце около нея. — Отпусни се, док. Те са мъртви, а ти си в безопасност. В радиус от километър около нас няма жива душа. Сигурен съм в това.

Тя се обърна, отпусна тяло срещу него, обхвана с ръце кръста му и се притисна. Бореше се с желанието си да заплаче, когато той я прегърна. Даде си сметка, че ако Слейд не я държеше в обятията си щеше да изпадне в душевен ад. Присъствието му я караше да се чувства малко по-добре.

— Между другото, повече никога не го прави — въздъхна мъжът.

— Какво да не правя? — Триша вдигна глава и се взря в напрегнатото му изражение.

— Да провокираш човек, за да те удари. — Той поклати глава. — Какво щеше да стане, ако бях пристигнал малко по-късно? Нямаше да успея да стигна до теб, преди да те е убил. Щях да дойда, за да открия умиращото ти тяло, док. Следващият път направи всичко по силите си да останеш жива. Докато дишаш, винаги има възможност да оцелееш.

— Той се канеше да прави ужасни неща с мен. По-скоро бих предпочела да умра, отколкото да ги преживея.

Слейд изръмжа, показвайки гнева си.

— Не. Длъжна си да намериш начин да останеш жива. Знам, че за теб щеше да бъде ад и да те нарани лошо, но докато дишаш, трябва да се бориш за живота си.

— Ти не разбираш. Този задник не завърза теб за дървото и не ти заяви, че ще те изнасилва така, че да крещиш.

Ядосан, Слейд я изгледа, едва си поемаше въздух.

— Изстрадал съм много непосилни неща, док. Нямаш представа за страданието и агонията, които съм преживял. Гледах как убиват приятелите ми, а те бяха всичко, което имах. Изпитвал съм болка, от която другите биха полудели, но аз все още съм жив. Защото се борех. Живях през цялото време с надеждата, че ще дойде ден, като днешния, да съм свободен. Цялата болка и мъка, по дяволите, всички унижения и издевателства са вече зад мен. Сега съм тук, с теб в обятията ми и съм благодарен за това, док. Разбираш ли ме? Търси винаги начин да оцелееш, но никога не се отказвай. Никога повече не провокирай някого, за да те убие. — Пое си накъсано дъх, красивите му черти се смекчиха. — Моля те. Не мога да спасявам труп.

Триша кимна с разбиране, гневът й си бе отишъл. Той бе страдал и тя нямаше представа колко дълбоко го е засегнало това. Година след година бе живял като обект за тестване. Беше виждал много хора, измъчвани до смърт, за които го е било грижа. Един от най-кошмарните й дни, който бе преживяла, бледнееше в сравнение с целия живот на Слейд.

— Обещавам.

Напрежението в тялото му отслабна.

— Добре. Ще хапнем набързо, ще вземем някои от нещата им и изчезваме оттук, преди някой да е дошъл да ги провери. Мисля, че екипи от моите хора вече са в района и ни търсят.

— Но тези мъже са тръгнали да преследват теб, Слейд. Споменаха за награда от петдесет хиляди долара.

Той изруга.

— За залавянето ми, или да ме убият?

— Не знам. Но съм сигурна, че това е без значение, ако си мъртъв. Те само споменаха за тези пари. Говореха за някой на име Томас, който няма да им плати, ако нещо се случи на сина му. А той беше човекът от палатката, когото си убил първи. — Тя му се усмихна. — Предполагам, че Томас няма да бъде щастлив, когато разбере, че момчето му не е между живите.

— Моя грешка. — Слейд сви рамене. — Той определено е мъртъв и се надявам никой от останалите да не получи тези кървави пари. Чу ли нещо друго?

— Бил, това е онзи там, говори по радиостанцията с базовия лагер. Предполагам, че имат няколко подобни, разположени в района. Екипите, които са тръгнали да те търсят, са доста, но смятам, че сме на твърде голямо разстояние от тях. Бил трябваше да се свърже отново с базата утре сутринта.

Слейд се усмихна.

— Няма да може.

— Когато ме хванаха, те вече знаеха, че съм лекар.

— Вещите ти са на мястото на катастрофата. По тях много лесно могат да познаят коя си, освен това поддържат връзка помежду си и обменят информация. Убеден съм, че те знаят кого търсят. Джъстис сигурно е разпространил лицата ни, за да помогне да ни открият.

— О, извинявай. Помислих си, че може да е важно.

— Разбрала си доста подробности. — Той й намигна. — Гладна ли си? Аз — да.

Тя кимна.

— Обаче първо трябва да отида до тоалетната.

— Иди се усамоти, докато ти намеря чисти дрехи. Има вода, виждам бутилките оттук. Вземи една да се измиеш, док. През това време, аз ще се погрижа за трупа и ще започна да сортирам вещите им.

— Благодаря ти! — Изведнъж обхвана лицето му и се наведе близо до неговото. — Ти ми спаси живота, Слейд. Просто… Благодаря ти.

Бавна усмивка изви устните му.

— След като съм ти спасил живота, обещаваш ли да ми излезе късмета тази вечер.

Триша се засмя. Не можа да се сдържи. Лицето му излъчваше толкова радост.

— Не мога да повярвам, че го казваш.

Мъжът сви рамене.

— Аз непрекъснато те желая, док.

Стана от скута му и се изправи на крака. Слейд я последва. Чувстваше се отпаднала от стреса, цялото тяло я болеше, но не обърна внимание на състоянието си. Повече се притесняваше, че от кръста надолу е още гола. Знаеше, че Слейд ще забележи, щом се отдалечи от него. Отиде до мястото, където стояха бутилките с вода.

— Възбуждаш ме — изръмжа той, когато тя се наведе да вземе една от тях.

Изправи се и го стрелна с поглед през рамо.

— Не трябваше ли да търсиш чисти дрехи, вместо да гледаш задника ми?

— Правя и двете. — Мъжът се запъти към палатката. — Искаш ли да се наведеш още един път, за да потърсиш нещо друго, преди да вляза вътре? Бих могъл да нахвърлям вещи по пътя ти и ти да ги събереш.

Триша се разсмя и тръгна към храсталака, където смяташе да се уедини.

— Не, благодаря. Така съм си добре.

Младата жена бързо свърши естествените си нужди, след това свали ризата и скъсания си сутиен. Стоеше гола в сенките, когато шокът от преживяното я удари изведнъж. Погледна наранените си китки и сълзи напълниха очите й. Ударените устни и бузата й пулсираха от болката и пареха. Чувстваше се много, много омърсена. Бил я бе докосвал и само при мисълта за това, което искаше да направи с тялото й, й се доповръща.

Приседна и опита да отвори бутилката. Нямаше достатъчно сили да развърти капачката, треперенето на ръцете й също не й помагаше. Изстена тихо и с усилие потисна напиращия плач, прегърна тялото си и се взря безпомощно в бутилката.

— Док? — Гласът на Слейд дойде отдясно, зад нея. Тя не помръдна. Сви се и остана с гръб към него. Не желаеше да му показва своята слабост, защото си спомняше, че той мрази сълзите. Знаеше, че ако надникне в очите й, веднага ще разбере колко близо е до срив. — Намерих ти дрехи — каза й нежно, докато се приближаваше.

Младата жена обгърна тялото си още по-здраво. Желанието й да се разплаче нарасна. През последните двадесет и четири часа й се бяха случили твърде много събития. Нямаше навик хората да я преследват, за да я убият, и мъже да я нападат.

— Триша? — Слейд приклекна зад нея и я прегърна. — Всичко е наред, сладурче. Аз съм тук. Ти трепериш.

Горещи сълзи се застичаха по страните й. Чу го да проклина. После седна на земята и я придърпа в обятията си. Тя не го погледна. Обви ръце около врата му, притисна се в него и зарови лице в гърдите му. Той я прегърна по-силно и зарови пръсти в косата й. После я привлече по-плътно до себе си и постави брадичка върху главата й.

— Ти беше много силна — изхриптя тихо. — Опитах се да ти отвлека вниманието с приказки, но ти дойде твърде много, нали?

Тя кимна срещу гърдите му.

— Ти мразиш сълзите. Съжалявам.

Ръката му спря да гали косата й, въздъхна.

— Не мразя твоите сълзи. Не се извинявай. Имаш право да плачеш, тези два дни бяха наистина много тежки. Толкова съжалявам, че те оставих тук. Ако знаех, че онзи ще постъпи така с теб, щях най-напред него да убия, но сгреших. Бях сигурен, че тук си в по-голяма безопасност, докато се върна. Убеден бях, че те имат нужда от теб, за да окажеш помощ на член от екипа им, и затова няма да ти сторят нищо лошо.

— Вината не е твоя. — Триша избърса сълзите с опакото на ръката си. — Ти ме спаси. Благодаря ти, Слейд. Знам, че не беше длъжен, но рискува живота си, като се би с този човек. И го уби. Уби всички, за да ме спасиш.

Той прокара отново пръсти през косата й.

— Ти си моя, док. Ще се боря с всеки, за да си те върна и ще убия всеки мъж, който те докосне.

Думите му я изненадаха. Тя вдигна глава и се вгледа в Слейд. Сините му очи срещнаха погледа й и я смутиха.

— Аз съм твоя? Какво означава това?

Младият мъж се поколеба.

— Сега не му е времето, разбра ли? Ще водим този разговор по-късно, като сме си у дома. Позволи ми да ти помогна да се почистиш. После ще ядем, ще съберем необходимите ни вещи и се махаме оттук. Надявам се до утре да сме се прибрали в Хоумленд.

Триша продължаваше да се взира в него.

— Добре. — Искаше й се да му зададе най-малко сто въпроса, но се отказа. Засега.

Негова? Сърцето й заби лудо. Не би имала нищо против да принадлежи на Слейд. Ни най-малко.

Ръката му се измъкна от косата й.

— Изправи се, ще ти помогна да се измиеш. След това ще се поразмърдаме. Нямам желание повече да се мотаем наоколо. Лагерът е известен на техните хора, освен това мразя миризмата им. Вонята им се носи наоколо.

Помогна й да се изправи, тъй като все още бе нестабилна. Намокри ризата си и започна да трие кожата на гърба й. Триша повдигна косата си, за да не му пречи. Ръцете му бяха много нежни, докато я почистваше. После й каза да се обърне с лице към него. Срещна твърдия му взор. Стоеше гола и го наблюдаваше как бавно прокарва поглед по тялото й. Устата му се сви в мрачна линия. Изглеждаше бесен. Сълзите й заплашиха да прелеят и тя примига, за да ги задържи.

— Защо се сърдиш?

Очите му срещнаха нейните.

— Никой няма право да те докосва по начина, по който онзи го направи. Имаш синини и аз съм разярен. Всеки, който наруши красотата ти, ме вбесява. Не си ме разстроила ти. Просто съм ядосан, че не бях в състояние да те защитя по-добре.

Тя го разбра. Слейд изми ръцете и раменете й, но се поколеба, когато стигна до гърдите й. После бързо и старателно ги изтри. Тялото й реагира на водата и въздуха и зърната й настръхнаха. Младият мъж изръмжа и падна на колене пред нея.

— Не ме гледай така — въздъхна шумно той. — Моля те!

— Как те гледам?

Очите му се присвиха, когато се вгледа в нейните.

— Нямаш представа колко силно те желая, док. Ти си ранена и беше почти сексуално насилена. Когато одеве те попитах, дали ще бъда късметлия тази вечер, исках само да те подразня, за да те накарам да се разсееш. Ти имаш изразително лице. През по-голяма част от времето мога да кажа за какво мислиш, но точно сега се опитвам да не разсъждавам за това, което си. Не ме гледай, докато те докосвам. За мен е чест, че ми имаш достатъчно доверие, за да ме допуснеш до тялото си, след нападението върху теб. Това означава, че не се страхуваш от мен. — Вдиша накъсано. — И двамата имаме нужда да се облечеш. Желая те, но сега не му е времето.

Триша се изчерви, толкова ли бе прозрачна. Тя действително го искаше. Неговото докосване щеше да я накара да забрави насилието, което преживя. Копнееше да се увие около тялото му, да се притисне възможно най-близо до него.

Той пое дълбоко въздух и това привлече вниманието й. Изми я отпред, прокара мократа риза по бедрата й, чак до стъпалата, после се изправи. Погледът й срещна неговия и в този момент разбра, че й е нужно да се усети жива, след като бе толкова близо до смъртта, и нямаше да се откаже от мъжа, който я караше да се чувства по този начин.

Слейд усилено правеше опити да охлади разгорещеното си тяло. Триша винаги го възбуждаше, караше го да усеща болка, но сега не бе време за това. Докато се взираше в него, изведнъж вдигна ръце и ги постави на гърдите му. Въздухът замря в дробовете му.

— Накарай ме да забравя. Моля те! Толкова много те искам!

Той използва цялата си воля, за да започне да диша отново. Членът му мигновено реагира — от полумеко състояние, за няколко удара на сърцето, стана твърд като камък. Усещането от пръстите й, плъзгащи се надолу към кръста му, изтръгна от устните му задавен стон. Стисна юмруци да се спре и да не й се нахвърли, да вземе това, което му предлагаше.

Тя е травмирана. Никога няма да ми прости, ако точно сега се възползвам от нея. Стараеше се да мисли логично. Току-що бе преживяла тежко изпитание, едва не бе изнасилена, и въпреки че разбираше нуждата й да се разсее, последствията от това да я вземе сега, вероятно щяха да съсипят бъдещето, което можеше да има с нея, ако тя започнеше да съжалява по-късно.

— Моля те, Слейд! — рече с дрезгав глас. — Знам какво искам и това си ти.

Той отпусна стиснатите си юмруци, хвана я леко през кръста и се наслади на усещането за голата й кожа. Но вместо да погледне надолу към съблазнителното й тяло, продължи да се взира в очите й.

— Желая те, винаги и по всяко време, но съм убеден, че точно сега това не е най-разумното нещо, което можем да направим. Най-напред трябва да се успокоиш.

Усмивката, извила устните й, привлече вниманието му към устата й. Толкова силно му се искаше да я целуне, че сниши лице, но спря на сантиметри от нея. Преглътна задавено и насочи поглед обратно към очите й.

— Известно ти е, че съм лекар и като такава съм работила в продължение на години в спешно отделение. Знам всичко за действието на адреналина и че преди малко животът ми висеше на косъм. Изправяла съм се пред членове на банди, въоръжени луди идиоти и веднъж дори пред възрастна дама с автоматичен нож. Искам да се почувствам жива и искам да го направя с теб. Оцелях и сега искам да празнувам. Не мога да измисля нещо по-добро от това да се измъкнем от панталоните си.

Това ми стига, помисли си той с ясното съзнание, че трябва да зададе още въпроси, но Триша стоеше гола пред него и му предлагаше нещо, което той отчаяно желаеше. Спусна уста и завладя нейната. Отговори му веднага с меките си устни и Слейд изръмжа, когато езиците им се срещнаха. Тя бе адски страстна и негова.

Усети как разкъсва ризата му, като я извади от панталоните му, и как отваря ципа — това разсея всичките му колебания. Док имаше нужда от него и той щеше да й даде каквото търсеше. Щеше да избърше сълзите й, да я прегърне или да използва тялото си, за да я успокои. Може би не беше погрешно това между тях.

Ръцете му се плъзнаха от кръста й надолу, едната се зарови между бедрата й, за да открие пъпката на нейното желание. Триша трескаво отвори панталона му, освободи пениса и обви длан около твърдата дължина. Наложи му се да стисне хълбоци, за да остане стабилен. Искаше да падне пред нея на колене, когато го погали с меката си нежна ръка. Самият той не беше толкова нежен, яростно достигнал горещото й местенце, знаейки, че ще я накара да пламти за него.

Триша изстена срещу езика му и стегна хватката на юмрука си, обвил твърдия ствол. Слейд стисна със свободната си ръка дупето й и я придърпа по-плътно към себе си. Усети колко влажна е дланта му, намокрена от нейното желание, породено от интензивния му масаж. Вдъхна аромата на растящата й възбуда и от гърлото му се изтръгна задавено ръмжене. Искаше да я вдигне срещу слабините си, да обвие крака около кръста му и да я прониже с пениса си. Представата на тази картина го хвърли в безумие. Разбра, че няма да издържи още дълго, възбудата му бе прекалено силна, а знаеше, че трябва да доведе първо нея до оргазъм. Прокара пръсти по входа на влажната й мекота. Тя се размърда срещу него, тялото й се разтърси, протегна трескаво ръка и се хвана за рамото му. Откъсна уста от неговата, зарови лице в гърдите му и застена.

Той вкара двата си пръста в горещата й сърцевина. Усещането за невероятно меките като коприна мускули, плътно обгърнали пръстите му, почти помете самоконтрола му. Искаше да я чука бързо, силно и дълбоко и това щеше да му повлияе толкова лошо, че би взривило съзнанието му. Единствено секси лекарката му въздействаше по този начин.

Тя повдигна бедра, за да му помогне да се зарови по-дълбоко в стегнатото й тяло и той завидя на проклетите си пръсти. Загали я отвътре, притисна палец върху клитора й и започна да го търка с кратки отсечени движения. Младата жена простена името му, което го възбуди още повече. Улови дъха й в момента на произнасянето му и това бе последната капка, която приля чашата. Издърпа ръката си, падна на колене и захапа едното й зърно.

Това разкъса хватката на юмрука й от неговия член, пулсиращ болезнено. Беше прекалено възбуден, не искаше да свършва в дланта й. Когато полетеше към рая, желаеше да бъде заровен дълбоко вътре в тялото й. Триша хвана косата му, заби нокти в скалпа му и го притегли близо до гърдите си. Ръцете му я сграбчиха за задните части, придърпаха я плътно до тялото му, призовавайки я да седне на бедрата му. Тя се подчини с лекота, плъзна се надолу, докато се настани в скута му, а краката й обвиха хълбоците му. Върхът на члена му докосна нейната мекота, напоена от необходимостта, толкова топла и готова. Той я смъкна още надолу, нагласяйки я да го поеме, и тласна силно.

Слейд отметна главата си назад, налагаше се да освободи гърдата й, за да избегне ухапването по зърното, и изръмжа, когато влагалищните й мускули здраво го засмукаха. По дяволите, ще свърша. Трябва да задържа. Тя се чувства адски хубаво. Звуците, които Триша издаде, когато я изпълни до край, го доведоха дяволски близо до неговата гибел.

Слабините му се напрегнаха, пое си накъсано дъх и започна да се движи, полюшвайки бедра. С едната ръка я притисна към гърдите си, а другата провря между телата им, намери набъбналата й пъпка и яростно я затърка. Мускулите й го стиснаха и тя изкрещя силно. Той почувства нейната кулминация — топлите сокове на освобождаването й потекоха върху главата на члена му и го покриха целия. Слейд зарови лице в шията й, когато див екстаз разтърси тялото му. Тестисите му се напрегнаха и първият изблик на спермата, изстреляна в нея, го накара да изреве. Вкопчи се в нея, прегърна я здраво и яхна вълната на съкрушителното удоволствие, което го връхлетя.

Тя е всичко за мен. Отпусна леко хватката си, възбудата от интензивния секс започна бавно да отшумява и я прегърна нежно. Целуна местенцето — там, където бе сгушил лице — и й се усмихна. Бе успял да задържи достатъчно дълго, за да е сигурен, че Триша първа е получила своята наслада.

— Нямам думи — рече задъхано младата жена.

Той тихо изръмжа.

— Чувстваш ли се жива, сладурче?

— О, да.

Щеше да направи всичко за нейната безопасност, за да има и други моменти като този, който току-що бяха споделили — тя в скута му, телата им свързани, ръцете му обвити около нея. Триша си играеше с косата му, пръстите й се заплитаха в кичурите и той съжали, че не може да я отнесе в леглото. Бе способен да прекара часове в изучаване на тялото й, да я довежда до върха, отново и отново. Пенисът му започна бързо да се втвърдява, нуждата пак да я има се върна, но той я потуши.

Док бе в опасност. Трябваше да я измъкне от лагера и да я заведе на сигурно място. Аз защитавам моето и ще убия всеки, който е достатъчно глупав, за да се опита да ми я отнеме. Обгърна лицето й, забеляза капчици кръв на шията, където по време на секса бе пробил със зъби кожата й, и ги избърса с палец. Раната беше съвсем малка. Гледката на нейната кръв върху възглавничката на пръста му го предизвика да я опита, но устоя на порива.

Не желаеше да прекъсва връзката между телата им, мразеше се, че трябва да я върне към ужасната действителност, но ако врагът дойдеше, щеше да ги завари в уязвимо положение. Вдигна глава и погледите им се срещнаха.

— Трябва да тръгваме, док. — Сладката усмивка на лицето й избледня. Ненавиждаше се, че той бе причината за това. — Налага се. — Но отказваше да я освободи, притиснал я здраво до себе си. — Ще го направим по-късно и за много дълго време. Тогава ще целуна всяко наранено местенце. Когато се върнем в Хоумленд, ще ти се реванширам.

— Няма за какво да ме компенсираш. Благодаря ти.

Слейд изръмжа ядосан, съзрял отдръпването в красивите й очи, сякаш се опитваше да постави емоционална бариера между тях.

— Ще говорим за това по-късно. А сега, трябва да се облечем и да изчезваме.

— Добре.

Триша му позволи да раздели телата им, като съжали, че моментът бе свършил. Мъжът й помогна да стане, след това оправи панталоните си и огледа поляната. Косата му бе разрошена и развеселена от външния му вид, младата жена прикри усмивката си. Слейд се беше бил и след това бе изглеждал почти перфектно, но горещият секс в скута му, го бе направил див и неугледен.

— Остани тук.

Той намери чифт дънки и с помощта на нож скъси крачолите, за да й паснат по-добре, но в талията й останаха малко широки. За да не падат, свали връзките от едни мъжки обувки и ги наниза през гайките като колан. Откри и черна тениска, два пъти по-голяма от нейния размер, но младата жена беше благодарна, че й стои като чувал, защото сутиенът й бе унищожен.

Слейд претърси вещите на мъжете и напъха избраното в раницата, която някой бе донесъл. Взе още спален чувал, храна, вода, сода и оръжието на убития. Много бързо бе готов за тръгване. Триша се вгледа в него.

— Няма да си играя повече с тях — каза й с решително изражение. — Ти пострада. А аз нямам намерение да бъда повече преследван, док. Ще ти намеря безопасно място, където да се скриеш, и после ще отида да се разправя с останалите копелета.

Триша продължи да го наблюдава. Знаеше, че той е много опасен и притежава способността да убива. Беше го видяла със собствените си очи, когато я спаси от изнасилвача. Кимна му.

— Добре.