Слейд

Глава 14

Триша знаеше, че няма да успее да стигне до Резервата, без да се изложи и едва потискаше нуждата си да повърне. Брас разтриваше нежно гърба й, докато тя седеше в скута му. Безпомощно погледна към Муун и Харли. Те й хвърляха съчувствени погледи, защото знаеха за нейната бременност и се бяха заклели да я пазят в тайна. Щяха да я охраняват, да живеят с нея и трябваше да бъдат наясно с истината. Младата жена погледна към пода и махна с ръка да ги предупреди. И двамата бързо си вдигнаха краката. Муун се засмя.

— Не е смешно! — извика тя. Не беше сигурна дали са я чули от шума на хеликоптера и слушалките, които носеха за връзка с пилота. Но Муун й се усмихна, за да й покаже, че я бяха разбрали.

— Почти стигнахме — каза Брас близо до ухото й, — задръж още малко, Триша.

Отчаяно му кимна. Стомахът й се бунтуваше, но тя нямаше желание да изхвърли съдържанието му на пода. Щеше да потъне в земята от срам, ако я видеха как повръща закуската си, да не споменаваме пилота, който трябваше да почисти мръсотията, след като кацнеха. Затвори очи, но гаденето се увеличи. Усети как машината започна да се снижава. Слава богу! Почти свърши. Приземиха се и двигателите замлъкнаха.

Муун се раздвижи пръв, отвори страничната врата и скочи долу. Харли го последва. Те се разделиха и застанаха от двете страни на отвора. Младата лекарка се опита да стане, но краката й трепереха толкова силно, че моментално залитна.

Брас я взе на ръце и тя се сгуши в него, докато той се навеждаше, за да излезе от хеликоптера. Мъжете го подхванаха от двете страни, вдигнаха го, заедно с Триша в ръцете му, и го пуснаха да стъпи на земята. Действието им предотврати рязкото приземяване, ако бе скочил на площадката.

Младата жена облегна глава в извивката на рамото му и го прегърна през врата, когато леко й се зави свят. Брас я намести в ръцете си, за да й бъде по-удобно.

— Дръж се за мен — прошепна. — Ще направя всичко възможно да се настаним по-бързо, за да сложа студен компрес на челото ти. Тогава ще се почувстваш по-добре.

— Благодаря — промърмори тя, — ти си най-добрият.

— Знам — засмя се мъжът, — трудно е човек да се грижи за теб, но аз съм склонен да опитам.

Триша се усмихна, благодарна, че Брас е неин приятел. Той винаги знаеше как да я разсмее. Чу, че Харли разговаря с някого, но не посмя да вдигне глава, за да види кой е. Продължаваше да се бори с пристъпите на гадене.

— Стомахът й е разстроен. Но ще се оправи, веднага след като я настаним в някое легло, за да си почине.

— Вярно ли е? — прозвуча ядосан мъжки глас, който лекарката познаваше твърде добре. Замръзна и повдигна глава, независимо от обстоятелствата.

Слейд стоеше на няколко метра от групичката им. Взираше се в тях, като местеше поглед от лицето й към Брас и обратно. Ако погледите можеха да убиват, това би била последната й секунда живот. Реакцията му я обърка.

Защо е толкова бесен? Мрази ли ме? Явно имаше проблем с факта, че се намира близо до него. Очите им се срещнаха.

Забеляза, че косата му е пораснала. Носеше обичайната си черна униформа, но без жилетка. Върху тениската му бе изписано неговото име, вместо НСО. Изглеждаше спретнат и привлекателен. Младата жена би казала, че така дори е по-секси, ако не беше убийственият израз на лицето му. Сърцето й подскочи, отново бяха близо един до друг.

— Триша — прошепна в ухото й Брас, — това е той, нали? — Тя обърна глава и срещна погледа му. Приятелят й се загледа за секунда в нея, след което се напрегна. — По дяволите. — Кимна. — Хайде да те настаним. — Обърна се с Триша в ръце и тръгна към джипа.

Слейд им препречи пътя, като продължаваше да се взира в лекарката.

— Хубаво е, че те виждам, док.

— Здравей — успя да му отвърне.

Вниманието му се отклони от жената и се насочи към Харли и Муун. Най-накрая погледът му се върна отново върху Брас.

— Какво ниво на защита получава тя? Джъстис не ми обясни ясно, а и аз не попитах, защото по време на разговора покрай мен имаше хора. Оттогава той е постоянно на срещи и не мога да се свържа с него.

— Четвърта — намръщи се Брас. — Тя е нашият главен приоритет, включително и твой. Никой не може да приближава до нея, освен ако не е от Новите видове. Никакви човешки същества!

Тази новина накара Слейд леко да пребледнее.

— Никакви хора? Въобще? Та ние сме по средата на огромно строителство и човешките мъже са разпръснати навсякъде из Резервата. Стотици от тях работят денонощно, за да приключат колкото се може по-скоро с всички проекти. Работата, която трябва да се свърши за една година, ние я правим за няколко месеца. Само за издигането на външната стена ни трябваха почти четиристотин души. Те работят денонощно, на две смени, седем дни в седмицата. Все още обезопасяваме зидовете, за да сме сигурни, че всичко ще е наред. Освен това имаме и хотел, който трябва да ремонтираме със скоростта на светлината. Необходимо е да доведем докрай строежа на къщите, за да не живеят хората ни повече в палатки, в общото помещение се извършват довършителни работи. Паралелно с това върви и изграждането на офисите, за да не използваме постоянно голф-количките за придвижване от едно място до друго. Всеки ден, всяка секунда са запълнени с работата на четиристотин души. Да не би Джъстис да иска да спра всичко това, докато опасността премине? Той е този, който постоянно ме притиска да свършим бързо.

— Не — заяви Харли, — той иска да я настаним някъде, където ще бъде в безопасност, без достъп на човешки същества. Муун и аз познаваме района и смятаме, че трябва да я скрием някъде по средата на Дивата зона. Хората няма да посмеят да нарушат забранената за тях територия. Още повече, че там са настанени събратята ни, което е идеално, тъй като никой няма да може да мине покрай тях.

— Там няма да е безопасно за нея. Тя е човек. — Яростта на Слейд нарасна. — Наистина едва ли някой ще е толкова глупав, за да нахлуе в района, но все пак ще се сблъска с другите Видове. Сигурен съм, че ще ви нападнат, ако нарушите тяхната зона. Те са прекалено лабилни. В момента, в който се настаниха, започнаха да маркират територията си и станаха достатъчно бдителни, така че да не допуснат нито един човек да проникне там.

— Ние ще я защитаваме — обеща Брас твърдо. — Няма да я атакуват.

— Те са луди — изръмжа Слейд. — Някои от тях никога няма да се успокоят и ще продължават да мразят хората до степен, каквато дори не може да си представите. Изпадат в ярост само от мириса им — посочи към Триша, — тя познава нас, но не и онези, които не успяха да се възстановят след експериментите. Не мислите ли, че ще я изплашат до смърт?

— Кои са тези Видове? — попита младата жена и погледна към приятелите си.

Слейд й отвърна.

— Ние изглеждаме почти като нормални хора, но не всички имаха този късмет. В някои преобладава повече животинското. Оцелелите от подобни Видове са малко. Те са били измъчвани до безумие и таят омраза към човеците, така че само като ги зърнат и ще ги убият. Именно тези наши събратя сме настанили в Дивата зона. Няма да сте в безопасност покрай тях. Повечето са изключително необщителни.

Брас се наведе и остави Триша да стъпи на земята, след като тя му направи знак, че иска да я пусне. Задържа ръка на кръста й, докато се убеди, че краката й не треперят и няма да падне, сетне отстъпи назад. Лекарката погледна към него.

— Какво мислиш?

— Смятам, че Дивата зона е най-доброто решение. Те няма да посмеят да те наранят. След като бяхме освободени, за нас се грижеха само жени, тъй като властите разбраха, че няма да им сторим нищо. Сигурен съм, че това се отнася и за най-дивите от нас. Ние ще те пазим. По-добро от това не можем да намерим, Триша. Ще те настаним в центъра на територията, определена за тяхна. Те защитават яростно всичко, което смятат за свое владение. Ще ни помогнат да държим хората настрана от теб.

— По дяволите — избухна Слейд. — Аз командвам тук, а не ти. Няма да й позволя да отиде там, защото ги познавам по-добре от теб. Прекарал съм повече време с тях. И знам, че с тях Триша няма да бъде в безопасност. Ще я настаним на последния етаж в хотела, който довършихме наскоро. Като забраним достъпа до него, тя ще бъде в безопасност.

— Не — противопостави се Брас и кръстоса ръце пред гърдите си. — Джъстис ме назначи да отговарям за нейната сигурност. Поради тази причина няма да зачета твоята заповед. Не се обиждай, Слейд, но я искам на място, където нито един човек няма да я намери. Какво ще стане, ако един от онези терористи се представи като работник и подпали хотела? Нищо няма да й се случи, така ли? Дивата зона е отговорът. Има ли някакви къщи там? Наясно съм, че притежаваме и няколко каравани, може да вземем една от тях. Ще бъде тясно да живеем вътре, но ще свърши работа. Трябва да я държим далеч от хората.

Слейд беше бесен. Устните му се разтвориха, острите му зъби се показаха и от гърлото му излезе дълбоко ръмжене.

— Добре. Може да се настаните в моята къща. Отдалечена е от всички други сгради. Има само три стаи, но съм сигурен, че ще се справите.

— Вече взехме решение. Ще я заведем в Дивата зона — отвърна твърдо Брас.

Слейд прокле и се озъби. Погледът му не се отделяше от Триша.

— Кажи му, че не си съгласна. Послушай ме! Онези мъже не са стабилни, а ти си жена и при това — човешко същество. Още повече, че си и лекар, по дяволите! Само заради това ще те убият веднага щом те видят. Мъртва си, ако се съгласиш да живеете там. Вярно е, че когато ни освободиха за нас се грижеха жени, но после ни преместиха на друга територия, без полуделите ни събратя. Много месеци те са били изолирани и не съм сигурен, че сега няма да те нападнат. Не съм склонен на експерименти.

Страх полази по гърба на младата жена, докато се взираше в очите на Слейд.

— Довери ми се, Триша. Никога няма да те предам — тихо й обеща Брас. — Знам какво правя. Дивата зона е най-безопасното място за теб. Никой няма да те нарани. Няма да позволя нещо да ти се случи.

— Триша. — Слейд поклати глава, като я наблюдаваше внимателно. — Повярвай ми. Кажи им да те настанят в моята къща. Аз ще се преместя в хотела.

Тя потисна трепета в сърцето си — можеше да остане в дома му, а той да се изнесе другаде.

— Брас — каза тя и обърна глава, откъсвайки поглед от Слейд, — знам, че правиш всичко за моята сигурност. Съгласна съм да предприемеш това, което е най-добро за мен. Решението е твое.

— Отиваме в Дивата зона — усмихна се той.

Слейд яростно изруга.

— Триша? Ела веднага тук! Трябва да поговорим, насаме.

Младата жена се напрегна, докато се обръщаше към него.

— Моля? От седмици знаеш къде съм и ако искаше да говорим можеше да се свържеш с мен. Предварително трябваше да ме уведомиш, че искаш да ми кажеш нещо, а не сега, когато вече е решено. — Завъртя се и тръгна към джипа.

Изведнъж чу ръмжене и успя да се обърна навреме, за да види как Брас бързо се раздвижи, когато Слейд се хвърли след нея. Приятелят й застана на пътя му и му се озъби. Слейд спря. И двамата бяха напрегнати, докато се взираха един в друг. Изглежда всеки момент щяха да се сбият.

— Брас? Наистина не се чувствам добре — побърза да каже Триша. Не искаше да види как мъжете си разменят юмруци. — Може ли да тръгваме? Благодаря за вашата загриженост, господин Слейд, но що се отнася до моята защита, имам пълно доверие в тримата си приятели.

— Значи така стоят нещата, а? — изсъска Слейд. — Добре. Има една празна къща в Дивата зона. Може да се настаните там. Веднага ще изпратя някой да ви донесе хранителни продукти. Тя е само с една спалня, но както изглежда и четимата нямате нищо против да споделяте едно и също легло. — Завъртя се на пети и закрачи към съседната сграда.

Докато го наблюдаваше как се отдалечава, младата жена се бореше със сълзите.

— Да не би току-що да ме нарече по заобиколен начин проститутка?

Муун се засмя и повдигна вежди.

— Де да беше истина. Ако можех да те имам гола в леглото си, нямаше да имам нищо против да те споделям с други мъже.

Тя се засмя, знаеше, че това е шега, той винаги можеше да я накара да се чувства по-добре.

— Продължавай да си мечтаеш. Ако наистина има само едно легло, вие, момчета, ще спите на пода.

Брас се отпусна и й се усмихна.

— Няма проблеми. Леглото е твое. Вие жените сте толкова изнежени, че никога няма да оцелеете на пода, докато ние мъжете нямаме нищо против да спим на твърда повърхност.

Харли се изсмя.

— Говори само за себе си. Аз обичам леглата, така че ще поема нощната смяна и ще спя в кревата, когато Триша не е в него.

— А аз съм добър в промъкването. — Муун отново повдигна вежди към младата жена и тя му се усмихна. — Ако ти стане студено, веднага ми кажи и ще те стопля на момента. Дори ще се държа прилично, само не ме карай да спя на пода.

— Ще наредя да донесат матраци — въздъхна комично Брас. — Кога успяхте да се размекнете толкова, момчета?

— Когато ни дадоха право на избор — отвърна Харли. — Хайде да изчезваме оттук, преди Слейд да се върне и да започне да ръмжи отново. Отговорността му за толкова много хора го е направила малко напрегнат. Не знам какво го боде по задника, но се надявам скоро да изпадне от там.

— Тръните определено са му добър приятел! — тихо добави Муун.

Триша се засмя. Обичаше тези момчета. Ако не бяха те, сигурно щеше да заплаче веднага след конфронтацията си със Слейд. Брас й помогна да се качи в джипа, след това седна на шофьорското място, а Муун и Харли се настаниха отзад. Той погледна към другия автомобил, в който ги чакаше мъж от Новите видове с багажа им.

— Знаеш ли за коя хижа говореше Слейд?

Непознатият кимна.

— Покажи ни пътя — нареди Брас, — ние ще те следваме.

Харли подаде на младата жена предпазния колан, тя го закопча и му се усмихна. Той й намигна.

— Винаги го слагай!

— Да, сър.

Триша се загледа в красивата местност, през която минаваха — богата зеленина, огромни дървета и редуващи се хълмове. Зад един дънер се мярна елен. Мястото беше толкова красиво, че успя да забрави за малко Слейд. Всичко й се струваше толкова трудно, но не искаше да плаче.

Слейд обикаляше из гората, от другата страна на сградите, криейки се от всички. Знаеше, че срещата му с Триша не бе минала много добре. Гледката — тя, в обятията на друг мъж — почти го бе накарала да избухне от ревност.

Брас я бе носил на ръце, бе й говорил тихо, сякаш имаше право на подобно нещо, а тя му бе позволила. Ръмжене се изтръгна от гърлото му. Бе пожертвал здравия си разум, за да стои далеч от нея, бе вървял против всичките си инстинкти само за да не бъде до док, а тя му бе обърнала гръб, когато искаше да я защити.

Тялото му се напрегна, мъжът спря да крачи, ръцете му се свиха в юмруци. Болка разкъса гърдите му при мисълта, че тя вече не го желае. Трябваше да й обясни защо я бе изоставил, но се страхуваше, че тя ще го разубеди, че собствената й безопасност не е толкова важна, колкото чувствата, които имаха един към друг. Това би провалило решението му, а щом погледнеше в очите й и я докоснеше, щеше да загуби битката.

Лек шум привлече вниманието му, обърна глава и видя, че някакъв мъж го търси.

— Какво има?

— Архитектът иска да говори с теб. Има проблем с чертежите за подобренията, които поиска за хотела.

Обхвана го ярост. Работата отнемаше по-голяма част от времето му. Почти не спеше, но поне не мислеше толкова много за Триша. Сега трябваше да се труди дори повече. В противен случай щеше да скочи в джипа, да отиде в хижата и… да разкъса дрехите й и да я чука, докато бъде сигурен, че тя е разбрала, че все още е негова.

Насили се да не мисли за това, знаеше, че не може да остави желанието да ръководи действията му. Док изглеждаше бледа и болна. И това го притесняваше. Очевидно тя имаше нужда от почивка, но тогава… по дяволите! Спри да мислиш за това как ще я съблечеш гола и как ще я накараш да осъзнае, че си нейният мъж. Сега не му е времето.

— Слейд? Всичко наред ли е? — Човекът срещу него наклони глава, наблюдавайки го с любопитство.

— Да — излъга той, — да вървим. Колкото по-бързо се справим с този проблем, толкова по-рано ще приключим строежа.

Щеше да се занимава с лекарката по-късно, след като имаше време да помисли и да прецени ситуацията. Сега, когато док беше в Резервата, нещата напълно се променяха. Независимо дали са заедно или не, тя бе в опасност. Преди да реши какво да прави, той първо трябваше да се успокои. Докато не обуздаеше ревността си, нямаше да бъде много разумно да говори с Триша.

Според Триша, съдейки по интериора, къщата, в която се настаниха, сигурно бе строена някъде през седемдесетте. Тя се намръщи на старите тапети в малката кухня и овехтелия килим, постлан във всекидневната.

— Само въртящи диско-сфери ни липсват.

— Не разбирам — каза Харли и я погледна.

— Добре дошли в седемдесетте, господа. Забелязахте ли зелените като авокадо краски върху оранжевите тапети? Масивните дървени стени и мъхестият килим сочат, че къщата е строена през седемдесетте. Изглежда солидна, а онази камина там, направо я обожавам.

— Няма спалня. Но пък има това. — Брас посочи към стълбите.

— Нарича се мансарда. — Триша се изкачи по стъпалата и видя, че помещението действително е просторно. — Доста е широко и… ей, тук горе има нещо като баня. Много приятна изненада.

— Леглото е твърде малко, за да ни побере и четиримата — обади се внезапно Муун.

Младата жена се засмя. Обърна се и видя, че и тримата мъже са я последвали.

— Да, така поне няма да се тъпчем.

— Всички може да спим, все едно сме кученца от едно котило — предложи Харли. — Когато някой от нас иска да се обърне, просто ще извика „завърти се“ и ще бъдем също като участници в синхронно плуване, които правят едни и същи движения.

— Няма да стане — засмя се Муун, — този, който лежи от края, ще падне на пода.

— Да, но ще има повече място за останалите трима — отвърна Брас и намигна на Триша. — Мисля, че Муун и Харли трябва да спят от двата края, за да сме сигурни.

Усмивката на Муун угасна, напрегна се и повдигна глава. Обърна се бързо и се спусна по стълбите.

— Някой приближава — изръмжа предупредително.

Брас сграбчи Триша и я бутна на леглото.

— Сядай — заповяда и отиде бързо до прозореца.

Харли последва Муун по стълбите. Младата жена чу как входната врата се отваря. Обърна се и погледна притеснено към Брас. Той бе отворил кобура на пистолета, закрепен към бедрото му. Приятелят й дръпна завесите и тя го чу как тихо прокле.

— Какво има? — попита шепнешком.

— Един от обитателите на Резервата е отвън. По дяволите! Какво прави той? Някой трябваше да ме предупреди, че са го заселили тук. Може би е доловил миризмата ти и сега идва да разузнае. Муун говори с него, а Харли наблюдава от долния етаж.

Любопитна, Триша стана от леглото и отиде зад Брас. Знаеше, че той я усеща. Мъжът протегна ръка назад и я сложи върху бедрото й, като я бутна зад гърба си. Лекарката се поколеба, но надникна над рамото му. Все още беше светло и лесно забеляза непознатия — гледката, която представляваше той, силно я разтърси.

— Той е…

— Шшт — тихо я прекъсна Брас, — може би ще долови това какво казваш. Тези Видове имат добри звукови възприятия. Чуват по-добре от повечето от нас.

Огромният мъж изглежда бе смесица от човешки и котешки гени и имаше красива червеникаворуса коса. Очите му бяха с издължена котешка форма, която се виждаше ясно и отдалеч. Тялото му бе мощно и мускулесто. Съществото бе полуоблечено. Имаше на себе си единствено прокъсани джинси. Ръцете и гърдите му бяха внушителни, все едно бе прекарал целия си живот, работейки тежък физически труд. Чертите на лицето му бяха повече животински, отколкото човешки, със странен нос и остри скули.

Муун стоеше на няколко метра от този Вид, който бе застинал в края на гората. Внезапно непознатият вдигна глава и особеният му поглед се спря точно върху Триша. Сякаш я беше усетил.

Когато отвори уста, тишината се разкъса от ужасен рев. За Триша това бе силен, разтърсващ звук, сто процента нечовешки. Тялото на мъжа се напрегна и той се втурна към къщата. Муун се изпречи на пътя му и протегна ръце, за да му попречи да приближи. Бързо му заговори нещо. Младата жена чуваше гласа му, но не долавяше онова, което му казваше. Действията на Муун не успяха да го спрат.

Триша с ужас видя как огромният мъж нападна приятеля й — просто протегна ръка, сграбчи го за гърлото и го хвърли настрани, сякаш бе парцалена кукла. Кучият син се движеше бързо, направо към къщата и скоро изчезна от погледа й.

Отдолу се чу зловещ рев, последван от нов вик. Нещо изтрещя силно, все едно дърво бе прекършено на две. Брас се обърна, сграбчи Триша през кръста и бързо я притисна в ъгъла. Застана пред нея, за да я предпази с тялото си. Обърна се към стълбището, вдигна пистолета и се прицели. Ужас обхвана младата жена, щом чу как непознатият заизкачва стълбите.

— Валиант, спри! — извика високо Брас. — Муун, Харли, останете долу. Аз го познавам.

— Довел си човек тук? — изсъска ужасното същество. — Човек! Джъстис ни обеща, че нито един от тях няма да стъпи в зоната. Тя е на моята територия. Само защото това си ти, ти давам една минута да я изведеш оттук, преди да съм я убил.

— Успокой се — тихо проговори Брас, сякаш се опитваше да укроти побъркания си приятел. — Тя е бременна, носи Нов вид. Сега е една от нас.

— Лъжеш! Ние не можем да имаме деца.

Триша се дръпна леко вляво, за да зърне страховития мъж, застанал до стълбите. Той бе висок поне метър и деветдесет, а косата му бе невероятна смесица от руси и червеникави кичури, дълга почти до раменете. Младата жена не можеше да не забележи колко красив и екзотичен изглеждаше този Вид.

Тялото му бе изградено от масивни мускули, а кожата му имаше приятен загар. Той сигурно бе най-огромният мъж от Новите видове, който някога бе виждала. Острите му зъби се показаха, когато устните му се разтвориха и той изръмжа към нея. Златистите му котешки очи се присвиха и ръмженето се засили. Младата лекарка сигурно щеше да припадне, ако не бе свикнала с яростните прояви и действия на Видовете. Забеляза, че пръстите му бяха свити като на животно, а ноктите му изглеждаха доста остри.

— Тя носи бебе от Новите видове — повтори Брас твърдо. — Това я прави една от нас. Джъстис я изпрати тук, защото вече не е в безопасност сред хората. Бременността й се пази в тайна. Всички ще съжаляваме, ако светът разбере истината. Човешките същества се страхуват от мисълта, че може да се обвържат с нас. Доведохме я тук, за да я защитим.

— Лъжа! — изсъска непознатият.

— Истина е — отвърна Брас. — Не смей да ме наричаш лъжец!

Дълбоко ръмжене се изтръгна от гърдите на Валиант.

— Мръдни. Искам да я подуша.

Брас не се помръдна.

— Можеш да я подушиш само ако ми се закълнеш, че няма да я нараниш. Бременна е отскоро.

Валиант изръмжа отново.

— Добре. Няма да нараня жената. Мърдай, за да я помириша.

Брас обърна глава. Триша погледна към напрегнатото му изражение. Не искаше той да се маха и със сигурност не желаеше непознатия близо до себе си. Той я ужасяваше. Погледът на Брас омекна.

— Той просто иска да те подуши. Познавам го. Бяхме отгледани в една и съща лаборатория. Заедно бяхме и след като ни освободиха, преди да изолират него и подобните му далеч от хората. Щом е дал дума, ще я спази.

Младата жена се опита да превъзмогне паниката, която я връхлиташе. Вярваше на Брас, а той нямаше да позволи на никой да я нарани.

— Добре.

Приятелят й отстъпи крачка встрани, оставяйки пътя към нея свободен. Тя се облегна на стената, като наблюдаваше ужасния мъж, който бе съсредоточил цялото си внимание върху нея. Зловещите остри зъби се подаваха от устните му, явно все още бе разярен. Сърцето на лекарката силно заблъска, докато той се придвижваше с грацията на дебнещ хищник.

— Не я плаши, Валиант — рязко каза Брас. — Всичко е наред, Триша.

Тя кимна, но не сведе погледа си от бавно приближаващия мъж. Очите му бяха рядко красиви, но определено не приличаха на човешки. Имаха издължена форма, като на лъв. Със сигурност не познаваше домашна котка с подобни очи. Миглите му бяха като косата му — червеникави, невероятно дълги и гъсти. Той пристъпи още една крачка към нея. Бременната се напрегна, но повдигна брадичка. Беше сигурна, че Брас ще я защити, ако Валиант се окажеше опасен.

Внезапно непознатият клекна и застана на четирите си крайника. Изглеждаше странно, докато се приближаваше по този начин към нея. Дълбокият му поглед бе съсредоточен върху тялото й. Пристъпи толкова близо, че тя можеше да усети топлия му дъх през ризата, върху корема си. Триша бавно вдигна ръце встрани и ги опря в стената, да не би неволно да го докосне. Страхуваше се, че ако това стане, той можеше да избухне. Валиант вдиша дълбоко, когато съвсем я приближи, и потърка лице в корема й, заравяйки нос между ризата и панталоните й, за да открие гола плът. Младата жена ахна тихо, не очакваше от него подобно нещо.

— Внимателно — обади се Брас. — Плашиш я. Не смей да си пъхаш носа по-надолу.

Слисаният поглед на Триша се насочи към приятеля й. Той сви рамене.

— Някои от нас… по дяволите, няма значение. Предполагам, знаеш достатъчно за животните и си наясно, че някои от тях трябва да заврат муцуни в интимните части, за да се опознаят по-добре.

Внезапно Валиант се отдръпна назад и се изправи. Погледът му се задържа върху корема й, докато се мръщеше. Не изглеждаше много щастлив.

— Тя мирише различно.

— Как? — Брас изглеждаше много спокоен.

— Не точно на човек, но не и като нас. Едва доловимо е, най-вече когато си близо до кожата й.

Брас се поколеба, преди да погледне към Триша.

— Може ли да пробвам и аз?

Тя сви рамене.

— Само не души по-надолу.

— Никак не си забавна, Триша — засмя се приятелят й.

Усмивката му угасна, щом пристъпи към нея. Наведе се напред, докато лицето му се притисна в шията й. Носът му докосна кожата й и вдиша дълбоко. Повдигна глава, намръщи се и клекна. Посегна към ризата й и я повдигна малко нагоре, за да разкрие няколко сантиметра гола кожа от корема й. Носът му я докосна, след което вдиша дълбоко няколко пъти. Отдръпна се и се изправи. Обърна се към Валиант.

— Прав си. Не се усеща, докато не се приближиш достатъчно близо до кожата, особено около корема. Ароматът е твърде слаб.

— Тя наистина ли носи бебе от Новите видове? — Сега Валиант изглеждаше спокоен. Гласът му бе дълбок, някак дрезгав, сякаш бе пушил в продължение на много години или гърлото му бе наранено. Но поне не ръмжеше вече.

— Да.

Мъжът кимна.

— Не мога да повярвам, че си се обвързал с човек. Какво си мислеше? Те са толкова деликатни, учудвам се, че още е жива. Защо поне не намери жена с размер, по-близък до нашия, за да е силна. Сигурно трябва да се въздържаш. Какво удоволствие изпитваш, след като непрекъснато трябва да се притесняваш да не я нараниш?

Брас се изчерви леко.

— Бебето не е мое. Никога не съм правил секс с Триша. Аз съм само приятел, един от тримата мъже, които Джъстис помоли да я защитават.

Огромният Вид обърна глава към жената и изръмжа.

— Да не би случайно да съществува нова лаборатория за експерименти? Тя доброволно ли е участвала? Някой лекар е инжектирал сперма в нея?

— Не. — Брас се раздвижи бързо и застана между Валиант и Триша. — Всичко е по естествен път, свободно, по тяхно лично желание. За всички бе изненада, че тя забременя. Никой не смяташе, че е възможно.

Исполинът въздъхна.

— Можеш да се отместиш, няма да я нараня.

Брас се отдръпна встрани. Младата жена погледна към чудатия мъж. Той се вгледа в нея и вече не беше ядосан, по-скоро объркан. Въздъхна отново.

— Можеш да останеш. Но само ти. Не води никой от семейството си или от приятелите си. Ще ги изям за вечеря. — Погледът му се насочи към Брас. — Ще разпространя новината в Резервата, за да си сигурен, че никой друг няма да я безпокои.

— Ще ни помогнеш ли да я защитим? Моля те, оглеждай се за следи от човешки същества и направи всичко възможно те да не достигнат до нея.

Валиант се усмихна и оголи острите си зъби.

— Ще бъде фатално за всеки, достатъчно глупав да приближи насам.

Брас се отпусна, след като огромният мъж слезе по стълбите. Усмихна се малко пресилено на Триша. Секунда по-късно Муун и Харли изкачиха стълбите — Харли кървеше и придържаше мокър парцал към челото си, а дрехите на Муун бяха разкъсани.

— Никой не ме предупреди, че Валиант е тук. От всички нас той е най-жестокият и смъртоносен Вид. Ако знаех, щях първо да отида и да го предупредя. С всеки друг бихме могли да се справим, но той е… — Брас сви рамене — един страшен кучи син.

Триша се раздвижи и отиде до Харли.

— Наведи се и дай да прегледам тази рана. — Погледна към Муун. — Ти ранен ли си?

— Ще оживея. Поне сега знам как се чувстват футболистите, когато ги ритат и подхвърлят — отвърна той, обърна се и слезе по стълбите.

Харли се приведе леко и махна парцала. Лекарката погледна нараненото място и тихо изруга.

— Няма нужда от шевове, но трябва да я почистя и превържа.

— Мамка му! — Той се изчерви. — Имах предвид, по дяволите.

— Познай какво — засмя се младата жена, — аз бих се изразила по-цветисто, ако някой ме рани така. С какво те удари?

— Вратата — Погледът на Харли се спря на Брас. — Може би ще искаш да се обадиш и да поръчаш нова. Валиант я изтръгна от пантите и я хвърли по мен. Опитах да се отдръпна, но ъгълът й ме удари по челото. Масичката за кафе е в същото състояние. Но за това пък бих допълнил, че не трябва да сечем дърва, ако Триша иска да запалим довечера камината. Може просто да използваме треските от счупените предмети.

Брас въздъхна.

— Ще поръчам и медикаменти за първа помощ, така че док да те превърже, Харли. Имаш ли нещо против, Триша? Все още нямаме лекар в Резервата.

— Просто намери всичко, което ще ни е необходимо. Имаш ли нужда от списък?

— Не. — Брас не изглеждаше щастлив. — Сигурен съм, че ще успея да набавя нещата. Май сега ще сляза долу, за да огледам щетите, след което ще се обадя в главния офис и ще направя поръчка.

— Благодаря — усмихна му се тя. — За всичко.

— Хей! — простена Харли. — Мен ме удариха с вратата по главата. Къде са благодарностите за мен?

Младата им приятелка се засмя, посегна и стисна рамото му:

— Благодаря ти.

— Тя ме докосна.

Харли се изплези на Брас, за да го подразни, което накара Триша да се разсмее.

— Нямаш ли работа за вършене?

Те може и да се държаха като деца, но тя оценяваше игривия им характер.

— Заемам се — каза Брас и заслиза по стълбите, мърморейки си по целия път надолу.

Лекарката помогна на Харли да седне върху леглото.

— Какво каза той?

Младият мъж се засмя.

— Нещо от рода на това, че сигурно ще иде по дяволите, щом се обади и Слейд разбере, че веднага след пристигането ни, сме имали проблем.

Триша влезе в банята и грабна една хавлия. Върна се в спалнята и сложи мокър компрес върху челото на Харли. Брас не беше единственият, който се страхуваше от реакцията на Слейд, когато узнаеше, че са имали инцидент в къщата.