Слейд

Глава 11

— Качвам се, доктор Норбит — рече единият от мъжете, час по-късно.

Триша стана и се приближи до ръба. Първото нещо, което забеляза, бе, че двете мъртви тела са изчезнали, и по земята нямаше следи от кръвта им. Мястото изглеждаше така, сякаш някой е разхвърлял пръст из района, за да прикрие напълно белезникавите следи по земята.

Младата жена наблюдаваше как чернокосият изкачваше без никакви проблеми стръмния склон, за да стигне до пещерата. Почти завидя на неговата гъвкавост и бързина, с които приближаваше. Нея Слейд я бе бутал и тласкал, докато стигне догоре. А мъжът го правеше да изглежда като приятна разходка по равна повърхност.

Той беше висок около метър и деветдесет, с широки рамене. Отблизо лекарката различи чертите му на примат. С меките контури на лицето изглеждаше много сладък. По принцип Новите видове бяха красиви здравеняци, атрактивни по свой собствен начин. Когато застана пред нея, Триша видя едрото му мускулесто тяло, характерно за Видовете, и очарователното му жизнерадостно лице с големи бадемовидни кафяви очи, с една-две думи — чаровен примат.

— Аз съм Смайли. Здравейте, доктор Норбит — пропя тихо, когато приклекна на входа, балансирайки на пръстите на краката си. Бе твърде висок, за да стои изправен в пещерата. Усмихна й се. — Хеликоптерът трябва да пристигне съвсем скоро. Денят им бе твърде натоварен с транспортирането на мъжете, които успяхме да заловим. Опитахме се да не убиваме никой от тях, но… — Той повдигна рамене. — Някои се оказаха твърде глупави, за да живеят. Вие как се справяте?

— Добре. Има ли някакви новини от Слейд?

Мъжът бавно поклати глава.

— Съжалявам, няма. Той е един от най-добрите, така че няма нужда да се притеснявате за него — може да оцелее във всяка екстремна ситуация. — Погледът му пробяга нагоре-надолу по тялото на жената, но нямаше нищо сексуално в начина, по който я огледа. — Кой ви би?

— Вчера сутринта ме заловиха, но Слейд ме спаси. За съжаление, това се случи, преди да ме открие. — И тя посочи все още пулсиращата си буза и подутите сцепени устни. За миг през съзнанието й мина споменът как Слейд я целуваше, но бързо го потисна. — Всичко е наред. Освен нараняванията по лицето ми, които виждате, имам няколко рани, малко синини, но най-зле са мускулите ми от изкачването до пещерата.

— Слейд е позволил да ви хванат? — разсмя се мъжът, изглежда това много го развесели. — Шокиран съм.

— Не, не е позволил. Остави ме, за да потърси скривалище, подобно на това, където да ме скрие. — Намръщи се. — Той спаси задника ми по най-изключителния начин, който можете да си представите. Моля ви, не се присмивайте. За да ме освободи, се наложи да убива хора.

Усмивката му се стопи незабавно.

— Извинявам се. Няма нищо забавно в това. Позволете ми да ви помогна да слезете долу. Там ще чакаме хеликоптера. Ще ви транспортират до болницата, за да ви прегледат, и след това ще ви върнат у дома. Джъстис бе непреклонен по отношение на вашата безопасност и настоява, преди да се върнете в Хоумленд, да получите необходимата медицинска помощ. Той ви очаква там, за да разговаря с вас.

Триша огледа тясното пространство, но не видя нищо, което заслужаваше да отнесе със себе си. Вниманието й се спря върху оръжията.

— Ще ги вземем ли? Не искам децата, които могат в бъдеще да се качат до тук, да ги намерят. Заредени са.

— Ние ще се погрижим за всичко. — Той се обърна, почти докосвайки с глава мръсния таван на дупката. — Хайде, нека да ви помогна. Искате ли да ви нося на гръб? Аз съм много добър катерач и обещавам, че няма да ви оставя да паднете.

— Мисля, че ще мога да се справя и сама, ако ме придържате. Слейд трябваше да ме подкрепи няколко пъти. Страхувам се, че не съм добра в пазенето на равновесие като вас.

Усмихнат, кимна й с глава. И тя разбра защо името му е Смайли — усмивката цъфваше често и с лекота на лицето му.

— Това ни е дарба, която притежаваме.

Младата жена бавно пристъпи към него. Когато стигна до ръба, погледна надолу. Височината не беше голяма, но ако паднеше, щеше да се търкаля дълго. Смайли се размърда, излезе пръв и я погледна.

— Просто се обърнете и започнете да слизате, ще бъда под вас. Ако се подхлъзнете, ще ви хвана. — Намигна й. — Аз съм силен и ви обещавам, че няма да ви оставя да паднете.

Уплашена, Триша се обърна, като се опита да не гледа надолу. Спускането се оказа по-страшно, отколкото изкачването. На два пъти замалко да падне, но ръцете на Смайли винаги я задържаха здраво на място. Най-накрая достигнаха ниското. Лекарката имаше желание да целуне земята, но се въздържа, за да не я помислят спасителите й за луда.

Червенокосият огледа Триша и й кимна. Тя видя как ноздрите му се раздуха и той се намръщи. Мъжът се приближи до нея, подуши я отново и се навъси.

— Аз съм Флейм. Какво се е случило с вас?

Триша се втренчи в него, без да е сигурна какво има предвид. Мъжът се извисяваше над нея, вероятно бе висок над един и деветдесет, и като всички от Новите видове, бе с широки рамене и едро мускулесто тяло. Той изглеждаше способен да срита няколко задника наведнъж. Видът му беше доста страховит — с ясно изразени скули и остри зъби, едва покрити от устните му.

— Аз също бях в джипа, който катастрофира в планината. Докато се преобръщахме надолу, автомобилът се удари в няколко дървета. После ме заловиха и малтретираха. Тези няколко дни бяха изпитание за тялото ми.

Флейм подуши отново.

— Усещам по вас мириса на Слейд, но също така и на двама човешки мъже. Мирише ми на кръв, страх и секс. — Изражението му стана още по-опасно. — Да не са ви изнасилили?

Изненадана, тя отвори устни, после ги затвори.

— Слейд ме спаси. — Остана изумена. Знаеше, че обонянието им е невероятно, но да разберат толкова много неща само от едно подушване, беше направо зловещо. Стана й наистина неприятно да открие, че сетивата им са обострени до такава степен.

— Ще проследя тези двама човека и ще ги убия — рече Флейм. — Заклевам ви се. Ще умрат за това, което са ви причинили.

Сърцето на Триша заблъска.

— Те са мъртви. Слейд се погрижи за това.

Мъжът поклати енергично глава и се извърна.

— Добре. Смайли, отивам да охранявам четиримата, които заловихме. Ти не я изпускай от очи.

— Няма. — Смайли се завъртя към Триша и огледа лицето й. — Защо не седнете? Хеликоптерът ще дойде скоро.

Лекарката се отпусна направо на земята. Вече бе покрита със слой мръсотия и й беше безразлично дали ще прибави още върху себе си.

— Къде ще кацне?

Чернокосият се поколеба.

— Тук няма къде. Ще остане във въздуха. Аз ще ви завържа за въжето и те ще ви издърпат. В този район дърветата са твърде нагъсто за кацане, а ние не искаме да рискуваме с придвижването ви пеша през планината. И без това сте страдали достатъчно. Ще видите, ще бъде много лесно и приятно.

— Чудесно. — Обзе я ужас. — Споменах ли, че се боя от високото?

Смайли се засмя.

— Това е добър начин да се изправите срещу страха си.

Страхотно. През цялото време, докато чака, седнала на земята, мъжът я наблюдава мълчаливо. Скоро тя чу машината да приближава. Най-накрая, той извърна глава и погледна към небето.

— Идват. Сега ще стане много шумно. Те ще хвърлят отгоре колан и аз ще ви завържа. Ще ви вдигнат, вътре някой ще ви помогне да го свалите и да се настаните. Ще ви транспортират до болницата. През цялото време с вас ще има двама от нашите хора, които ще ви охраняват, докато се приберете вкъщи. Сега вече знаете какво ви очаква.

— Благодаря за всичко. Бихте ли предали също и на Флейм, че му благодаря?

Той кимна.

— И двамата сме на ваше разположение. Радваме се, че сте жива.

— Може ли да предадете на Слейд, веднага след като го откриете, да се свърже с мен? Притеснявам се за него и няма да имам спокойствие, докато не разбера, че е в безопасност.

— Да, ще го направя. — Обърна гръб на Триша и погледът му отново се насочи към небето.

— Ето го. Запушете си ушите. Това са много шумни машини. Причиняват ми главоболие, но някои неща не могат да бъдат избегнати.

Младата жена се изправи, когато хеликоптерът закръжи достатъчно ниско над върховете на дърветата, за да избегне удара в тях. Завихрянето на въздуха от перките му вдигна облак прах и листа, което я принуди да покрие лицето си. Напълно бе съгласна със Смайли, когато го чу, че изруга — вулгарна, мръсна дума. Наистина не очакваше с нетърпение следващите няколко минути.

Някой я докосна по ръката. Смайли я хвана и я заведе до мястото, където висеше колана. Нежно я побутна да влезе в отворите му. Повдигна краката й, за да нагласи каишите на бедрата й, после преметна презрамките през раменете й, накрая закопча колана на кръста й. Намигна й и отстъпи назад. Триша стисна въжето, когато той вдигна ръка към хеликоптера и даде знак. Ремъците се обтегнаха, щом краката й се отлепиха от земята.

Тя затвори плътно очи и се опита да не изпадне в паника, когато вятърът я завъртя. Не ги отвори, докато някой не я сграбчи за кръста. Погледна надолу и видя Смайли, навел глава, покрил лицето си с ръка. Листа и прах се въртяха бясно близо до земята, завихрени от масивните перки на машината. Този, който я държеше за талията, я издърпа навътре от вратата, докато картината долу се скри от погледа й.

В задната част на хеликоптера имаше двама мъже от Новите видове. Те бяха от кучешкия вид, беше ги срещала в Хоумленд. Брас изглеждаше мрачен, на другия не можеше да си спомни името. Помогнаха й да свали колана, затвориха вратата на машината и я настаниха на една от седалките. Брас й подаде слушалки и й посочи своите, за да й покаже как да ги сложи.

Силният шум на хеликоптера я оглуши. Кимна на Брас в знак на благодарност и си помисли, че името не му подхожда. Той имаше кафява коса, беше огромен с широки рамене, над един и деветдесет висок, с много тъмни очи. Другият мъж бе тъмнокос и тъмноок. По телосложение бе като близнак на Брас. Брас седна до нея, а другият — на седалката срещу тях.

Хеликоптерът кацна на площадката на болницата — пътуването не беше дълго. Медицинският персонал се втурна към тях с носилката и за миг пред очите на Триша изникна подобна картина от нощта, когато Слейд бе нахлул в живота й. Въпреки че сега тя беше в много по-добро състояние от него.

Позволи им да я стегнат с ремъците към носилката, без да спори, тъй като беше наясно с болничната практика. Знаеше, че лекарите дават най-доброто от себе си за пациентите наоколо и се опита да забрави, че е била една от тях, когато я вкараха в залата за прегледи. Брас и другият мъж я последваха, без да се отделят от нея.

Дежурният лекар, в края на тридесетте, атрактивен и със златист тен, свидетелстващ за дълго време прекарано на голф игрището, влезе в помещението.

— Аз съм доктор Ейвън Тауърс. Как е вашето име?

— Казвам се доктор Триша Норбит. — Видя го как трепна и му се усмихна. — Кълна се, че ще бъда послушна. Преди няколко дни катастрофирах с джип, който се преобърна надолу по един склон, и бях без предпазен колан. Това е дълга история. Знам, че трябва да се пътува с него, но секунди преди произшествието ми се наложи да го откопчая. Претъркалях се вътре в автомобила, но не съм падала извън него. После бях физически малтретирана от един идиот, който ме удари няколко пъти в лицето. Нямам наранявания по шията и гърба. Не проявявам никакви признаци на вътрешни травми. — Замълча. — Нямам алергии, не съм оперирана, с изключение на сливиците, когато бях на десет. Не вземам лекарства, не пия, не пуша, не употребявам наркотици. Сега млъквам и ви оставям да си вършите работата.

Лекарят кимна.

— Благодаря. Всъщност ме улеснихте. Да сте имали някакви симптоми на мозъчно сътресение?

— Донякъде. Ако имам такова, то трябва да е леко. След катастрофата бях замаяна, а когато ме удариха по лицето и двата пъти припаднах. Но без замъглено виждане и без гадене, все пак.

— Дали ще арестуват мъжа, който е направил това с лицето ви? — попита, докато преглеждаше главата й.

— Може да се каже, че да. Той е мъртъв.

Лекарят я погледна за секунда и кимна.

— Вие сте жената, която дават по новините. Радвам се, че са ви открили.

Той се премести и й показа как да си отвори устата. Триша го направи, подражавайки му. Мъжът прегледа нараняванията по устните, после и лицето й, там, където тя го чувстваше като смазано. Трепна леко, когато я докосна, но все пак издържа. Доктор Тауърс и сестрата продължиха подробния преглед на тялото й и Триша беше благодарна, че не я съблякоха гола. Брас и другият мъж стояха в залата до вратата и наблюдаваха всяко действие на персонала, тъй като я охраняваха.

На няколко пъти лекарят им хвърли откровено мрачни погледи, като изглеждаше раздразнен и разтревожен. Триша разбираше причините за това му държание и искаше да го увери, че нещата са наред.

— Направен е опит за покушение над живота ми и те трябва да бъдат тук. Съжалявам, ако се притеснявате от публика.

Доктор Тауър кимна, за да я успокои.

— Няма проблем. Просто са много едри. — Гласът му се понижи до шепот: — Никога не съм ги виждал на живо, по телевизията изглеждат по-дребни. Те са в много добро физическо състояние.

Тя също зашепна.

— Да. Знам. Но също така имат изключителен слух. Прошепнете им „Здрасти“.

Той го направи и погледна двамата мъже. Брас му намигна и сви мускулите на едната си ръка. Другият от Новите видове стоеше мрачен, но му махна. Младата жена трябваше да се бори със смеха си, когато лицето на лекаря се изчерви леко, преди да насочи вниманието си към сестрата, за да й издиктува редицата тестове, които трябваше да бъдат направени. Назначи също и рентген. Триша не мислеше, че има нужда от това, но не възрази. Тук беше неговата зала за прегледи, а тя не искаше да бъде трън в задника.

Два часа по-късно я пуснаха, като й предписаха противовъзпалително лекарство за коляното, болкоуспокояващо за лицето и антибиотик за няколкото отворени рани. Смяташе да поиска и хапчета против забременяване, които се пиеха след полов акт, но не беше толкова притеснена за това, което се случи между двама им със Слейд. И без медикаменти, беше абсолютно сигурна, че не може да забременее, въпреки че не използваха никакви предпазни средства. Наблизо не бе имало магазин, откъдето да си купят презервативи, и тъй като от дълго време не беше сексуално активна, не вземаше и таблетки.

Брас и Харли — това беше името на другия офицер от НСО — я придружиха до аптеката, за да изпълни рецептата. Пет минути по-късно се качиха на хеликоптера.

Не бяха намерили Слейд и никой не беше чувал нищо за него. Триша задряма, когато лекарствата успокоиха изтерзаното й тяло. След един час, се приземиха в Хоумленд. Когато Брас я вдигна на ръце, за да я изнесе от машината, младата жена се събуди.

— В безопасност си. Просто се отпусни.

Тя не пожела да бъде пусната. Той я носеше без усилие, също като Слейд. Тези мъже бяха супер силни.

— Благодаря.

Джъстис Норт чакаше в един джип наблизо. Той хвърли поглед на Триша и инстинктивно потрепери. Брас отказа да я остави, докато не я настани на предната седалка в открития автомобил. Двамата с Харли седнаха отзад, а Джъстис подкара към дома й.

— Не мога да намеря достатъчно думи, за да ти се извиня за всичко, което се случи, Триша. Това беше нападение единствено срещу Новите видове и ти взе участие в него по принуда.

— Вината не е твоя. Вие не сте идиотите, които ни изблъскаха от пътя и които решиха, че е забавно да ни преследват като диви животни. Благодаря ти за хеликоптера и че Брас и Харли се грижеха толкова добре за мен. Все още ли няма новини от Слейд?

Джъстис поклати глава.

— Нашите екипи са още там, в района, и са обградили още осем от тези задници, които ви преследваха. Веднага след като ги хванем, ще ги предадем на местните власти. Бяхме много развълнувани, когато получихме разрешение да изпратим наши собствени екипи на местопроизшествието.

Брас изсумтя.

— Те бяха много щастливи, че ни позволиха да отидем вместо тях.

Джъстис кимна в знак на съгласие.

— И това го има. Ние бяхме много по-подготвени за претърсване на такава голяма площ в гората, с много по-малко хора, отколкото те разполагаха.

— Те не искаха онези луди фанатици да стрелят по задниците им — подкрепи го Харли. — Дадоха ни пълномощията, за да отидем и да разчистим бъркотията. Но заслугите ще се препишат на тях, не на нас. Освен това, местната полиция не бе в опасност.

Джъстис погледна Триша, подуши и се намръщи силно. Той не каза нито дума, но тя го забеляза как го направи отново. Когато паркира джипа на алеята, беше много ядосан. Младата жена видя, че на верандата й има охрана, но не беше от Новите видове.

— Пазачът е тук — обясни й Джъстис, — защото го изпратих преди нас с ключовете, знам, че си ги изгубила сред отломките от катастрофата. Намерихме ги заедно с чантата ти. Донесохме у вас и това, което успяхме да спасим. Дрехите, които не бяха скъсани и повредени, са почистени. Което не можахме да спасим, ще ти бъде възстановено от нашите фондове. — И като заобиколи джипа, вдигна изненадващо Триша в прегръдките си и тръгна към входната врата на къщата й. — Дадоха ми пълен инструктаж относно нараняванията ти. Лекарят каза да останеш на легло най-малко два дни.

Охраната поздрави Триша с кимване и отвори вратата. Джъстис влезе вътре и я постави внимателно на дивана. Той се поколеба, после се обърна и погледна към Брас и Харли. Човекът също беше влязъл вътре.

— Може ли да ни оставите няколко минути насаме? Искам да говоря с Триша. Тя е преживяла достатъчно, за да й нанасяме сега допълнителна травма, като я караме да разказва какво й се е случило пред аудитория от мъже.

Тримата без възражение напуснаха къщата и вратата се затвори плътно зад тях. Джъстис отиде до дивана и седна. Изглеждаше напрегнат. Котешките му очи срещнаха тези на Триша.

— От теб мирише на страх, мръсотия, кръв и секс. В инструктажа на лекаря никъде не се споменаваше да си сексуално насилвана. Един от онези фанатици ли злоупотреби с теб? Беше ми казано, че раните по лицето ти са от един от онези задници — прочисти гърлото си, — маниаци.

— Можеш спокойно да ги наричаш задници. И аз така им викам. — Срещна погледа му и го задържа. — Не ме изнасилиха, но бяха близо до това. Не желая да разказвам конкретни подробности, но Слейд пристигна точно навреме. Той спря човека, преди наистина да го направи. — Замълча. — Наложи се да го убие.

— Прави ли секс, преди да те доведат у дома? Нямам информация да си се срещала с някого.

Триша се намръщи.

— Моят сексуален живот не е твоя работа, господин Норт.

— Не исках да те обидя. Разбрала си ме погрешно. Извини бедния ми речник, само исках да разбера дали не ме лъжеш за изнасилването. Ти работиш в Хоумленд и не си го напускала. Познавам всеки и знам всичко, което става вътре зад тези стени. Ти си правила секс с някого, защото подуших миризмата. Освен мириса на Слейд, върху теб има и на други двама човешки мъже. Върху теб е останал моят аромат и този на Брас, защото те носихме, но те са слаби. Знам, че и Смайли те е докосвал, когато ти е помогнал да слезеш от пещерата.

— Как така правиш разлика между миризмата на Новите видове и човешката?

Той я наблюдава внимателно дълго време.

— Новите видове… Това е трудно за обяснение. Просто мога да направя разликата. Единият човешки аромат ми е познат. Просто искам да знам истината, ако си била жертва на сексуално насилие.

— Не, не съм. Познатият мирис, който долавяш, вероятно е на Барт, шофьора на джипа. Не знам фамилията му. Той пострада при преобръщанията и аз го докоснах, за да проверя какви са нараняванията му. Той е мъртъв, нали? Двамата със Слейд чухме три изстрела, след като Барт не пожела да напусне с нас мястото на катастрофата. Смяташе, че онези мъже не биха му навредили, защото е човек. Опитахме се да го убедим, че ще го убият, но той не ни послуша. Нямахме друг избор, освен да го оставим сам.

— Той е мъртъв — потвърди Джъстис. — След като е бил вързан и измъчван, са го простреляли в слабините, корема и главата. Предполагаме, че са се опитвали да получат от него информация, къде сте се скрили двамата със Слейд. Тялото му е намерено до разбития автомобил. Съдебният лекар констатира, че е бил убит скоро след катастрофата.