Слейд

Глава 10

— Успокой се и мисли — промърмори Триша на глас. — Чудесно, когато всичко това свърши, ще си говоря сама като лудите.

Пропълзя до раницата, за да презареди пистолета. Имаше кутия с патрони, която Слейд бе взел от лагера. Промъкна се обратно до отвора на пещерата и погледна през бинокъла, за да проучи подробно района, в търсене на каквото и да е движение. През цялото време остана ниско прилегнала към земята. Двете пушки лежаха от едната й страна, а пистолетът с кутията патрони — на няколко сантиметра от ръката й, в случай че й потрябват.

Раздвижване отдясно привлече вниманието й. Не успя да прецени точно разстоянието, но не беше много далеч. Забеляза трима мъже, след това и четвърти, когато излязоха от гъсто израсналите дървета. Бяха облечени в зелени камуфлажни униформи, също като онези двамата, които току-що бе убила. И което бе по-лошо, те се насочиха право към нея. Тримата имаха пушки — държаха ги в ръце или през рамо — на четвъртия кобурът му висеше на бедрото, а пред гърдите си стискаше пистолет. По дяволите. Бяха добре въоръжени. Това я ужаси. Те нямаше да се зарадват, когато откриеха мъртвите си другари.

Огледа околността за Слейд, но никъде не го забеляза. Десетина минути по-късно долови друго движение. Взря се напрегнато в двете приближаващи фигури и надеждата й рязко нарасна. Но никоя от тях не беше на Слейд. Единият имаше гарвановочерна коса, а другият — червеникава, бяха облечени в черно и се придвижваха много бързо.

Слейд й бе споменал, че хората му ще дойдат и тя се помоли тъмните фигури да са от Новите видове. Те трябваше да бъдат от събратята му, иначе се намираше в много голяма опасност.

Триша насочи бинокъла в посоката, където се намираха мъжете с камуфлажните дрехи. Те бяха значително напреднали, тъй като ги видя много по-близо, отколкото бяха преди. Пак погледна към фигурите в черно. Оказа се, че те преследваха четиримата ловци. Триша прехапа устни, докато преценяваше дали двамата от Новите видове можеха да достигнат мъжете, преди те да я открият. Шансовете бяха добри.

Четиримата идваха право към нея и определено имаше опасност да я намерят. Двете мъртви тела, проснати на земята под пещерата, бяха добър отличителен знак на мястото, където се криеше. Тихо изруга, после отново се помоли Новите видове да стигнат първи до нея.

Сниши се още по-ниско на земята и нагласи бинокъла така, че да може да наблюдава придвижването и на двете групи. Молеше се двамата, ако наистина бяха от Видовете, да са надушили миризмата и да са наясно с присъствието на ловците. Освен ако не се движеха по посока на вятъра.

Пожела си тази мисъл изобщо да не й беше минавала през ума. Ако черните фигури бяха от хората на Слейд и търсеха тях двамата, за да ги спасят, последното нещо, което искаше, беше да ги види изненадани от четиримата. Не изглеждаха така добре въоръжени като техните противници.

Напрежението в нея нарасна, ръцете я заболяха от непрекъснатото стискане на бинокъла, докато следеше придвижването на двете групи. Ловците не вървяха така бързо, както двамата, за които вече бе сигурна, че са от Новите видове. Сега различаваше дългите им до раменете коси и униформите, макар да не можеше да прочете в далечината надписите НСО на гърдите им.

Четиримата мъже почти стигнаха до труповете под скривалището на Триша и тя разбра, че скоро ще ги изгуби от поглед. Нямаше намерение да се подава дори и сантиметър повече навън, за да продължи да ги следи, защото тогава можеха да я забележат много лесно. Не желаеше да става мишена и да издава точното си местоположение.

Двамата от Новите видове забавиха ход. Закрачиха бавно към противниковата група, очевидно усетили присъствието й, въпреки предпазливото предвижване на дружинката. Облекчена, Триша видя как черните фигури се разбраха с жестове и се разделиха — единият мина в гръб на мъжете, другият се приготви да атакува отстрани.

До нея достигнаха гласове и й стана ясно, без да гледа, че са много близо. Продължи да наблюдава с бинокъла, надявайки се, че е достатъчно ниско така, легнала на пода на пещерата, и представлява по-малка и по-трудна цел, подпряла брадичка върху спалния чувал. Ловците почти напускаха полезрението й.

— Сигурен съм, че онези изстрели дойдоха от тази посока — заяви твърдо човек с акцент.

— Бък и Джо Били казаха, че ще се изкачат на високо, за да погледнат отгоре — рече по-дълбок глас със същото южняшко произношение. — Мислиш ли, че са убили двукракото животно?

— Не знам — отвърна друг, без акцент. — Но те не отговарят по радиостанцията. Бъдете нащрек, момчета! Тези животни притежават разум също като нас, така че няма да е просто като стрелбата по лосове. Дивите животни не разговарят и не носят оръжие като хората.

— По дяволите, Джеймс — изруга още един без акцент и се засмя. — Лосове? Хайде де. Нека ги сравним с нещо, което поне е по-близо до тях. Например с маймуни. Нали и те мислят и ходят на два крака? Може би Джо Били и Бък си правят шега с нас. Помниш ли миналата година, когато ни устроиха засада, просто хей така, по дяволите, само за да видят дали някой от нас ще подмокри панталоните? Обзалагам се на двадесет долара, че ще се появят тук всеки момент.

— Прав си — каза единият от мъжете без акцент и се разсмя.

Триша премести бинокъла от четиримата към мястото, където последно бе забелязала Новите видове, но не ги видя. Продължи да търси, докато не откри чернокосия, шокирана. Той скачаше от клон на клон във вътрешността на короната на едно дърво. Порази я чувството му за равновесие и грацията на движенията му. Спря почти над дружинката, която не усети, че той ги наблюдава отгоре.

Сърцето на Триша заби лудо, докато погледът й проследяваше как чернокосия скача отново и кацва на най-горния клон на дървото, точно над движещите се ловци. Хвана се за стеблото и започна да изучава мъжете под него. Извади пистолет от кобура, прикрепен към гърдите му. Всяка фибра на тялото му показваше, че сега ще атакува. Внезапно се метна на по-нисък клон. Изпълнението му беше най-изящното нещо, което Триша бе виждала. Явно го бе направил безшумно, защото хората долу изобщо не погледнаха нагоре. Още веднъж слезе по-ниско и продължи да следва мъжете, като ходеше по клоните, все едно балансираше върху греда. Изведнъж скочи и се приземи върху двама от ловците на тревата.

Триша ахна, но задържа бинокъла към трите паднали на земята тела. Видя как останалите двама се обърнаха, за да разберат какво се случва зад тях. В този момент, като черна светкавица, сякаш от нищото, се появи червенокосият и ги нападна отзад. Той скочи и се справи с тях, като футболист срещу противникови играчи. Младата жена бе достатъчно близо и чу стоновете от болка. Само за секунди, четиримата ловци лежаха на земята, а двамата от Новите видове се извисяваха над тях мълчаливо.

Сега Триша разполагаше с добра видимост към черните фигури и се увери, че те наистина са от хората на Слейд — отличаваха се с лицеви аномалии, като повечето си събратя. Чернокосият имаше по-малък нос от другите и чертите му, както предположи тя, бяха на примат. Червенокосият беше с котешки очи, подобно на Джъстис Норт, което означаваше, че е от котешкия тип.

Те извадиха от по-долните джобове на панталоните си найлонови въжета и обездвижиха ръцете на противниците си зад гърбовете им. Когато им поставиха и белезници, опънаха краката и свързаха глезените им един за друг с дебели връзки. Чернокосият вдигна палец в знак на поздрав към своя събрат и двамата се засмяха.

Триша се размърда. Тялото й се бе схванало от дългото лежане в едно и също положение, но все пак успя да се изправи на крака. Провеси се леко през отвора, загледана надолу към мъжете, които се намираха на около двадесет метра от мястото, където лежаха убитите.

— Здравейте — извика тя.

Те не подскочиха, когато вдигнаха глави и я погледнаха. Не изглеждаха и изненадани. Не можа да го проумее. Нима вече са знаели къде съм? Реши, че вероятно е така. Червенокосият й кимна.

— Ще дойдем при вас, след като се избавим от мъртвите тела. Вие ли ги убихте? — Посочи с глава по посока на труповете, които лежаха под пещерата. — Двама от тях, нали? Подушвам две различни миризми.

Потресена, Триша го зяпна. Нямаше начин да са ги видели от мястото, където стояха. За да имат поглед към тях, трябваше да минат покрай още доста дървета и един огромен камък. Най-накрая успя да им кимне в отговор. Мъжът, с чертите на примат, отстрани косата от лицето си и пак погледна към Триша.

— Къде е Слейд? Доловихме мириса му, после изчезна, като че ли отсъства в продължение на часове. Защо той ви остави, доктор Норбит?

— Обясни, че имало твърде много от враговете. — Замълча. — Искал да намали броя им. Изглеждаше уверен, че ако ги преследва, някои от тях ще се уплашат и ще си тръгнат, но трябваше досега да се е върнал. Каза, че ако стрелям, ще чуе и веднага ще дойде.

Червенокосият кимна.

— Това е добър план. Обяснява защо открихме два лагера с мирис на кръв, но без хора в тях.

Два лагера? Зачуди се дали единият не е бил онзи, в който я бяха завързали, а другият, който Слейд бе нападнал предната нощ. Не желаеше да знае. Просто се притесняваше за него. Бе й обещал веднага да се отзове, ако тя се нуждае от помощ, сигурно бе чул изстрелите й, но все още го нямаше. Вместо него, двама от хората му бяха пристигнали да я спасят. Дали не е ранен? Или мъртъв? А може би идва насам?

— Има ли начин да разберете, дали Слейд е наблизо? — Мълчаливо се надяваше на подобна възможност.

Червенокосият подуши, после поклати глава.

— Не долавям миризмата му. Ако идва насам, значи още е далече. Когато сме готови, ще ви помогнем да слезете оттам. Седнете и чакайте. Вече сте в безопасност, доктор Норбит. Нашите хора ще пратят хеликоптер, който ще ви откара на безопасно място. А ние ще намерим Слейд, ако не се върне навреме. Екипите ни са разпръснати на километри разстояние и ви търсят и двамата. Бих тръгнал веднага по следата от миризмата му, но предпочитам първо да ви качим на хеликоптера. Вие сте основното ни задължение, защото Слейд е в състояние да се грижи сам за себе си.

Триша остана безмълвна, когато чу, че е главен приоритет на Новите видове. Разбира се, тя работеше за тях, а Слейд беше един от събратята им. Зарадва се, че мъжът с червената коса има такова доверие в способностите му сам да се справя с трудните ситуации. Значи действително беше добър в оцеляването. Те би трябвало да го познават най-добре, защото Слейд й бе споменал, че е тренирал с повечето от мъжете.

Чернокосият се наведе и извади нещо от долния джоб на панталона си — изглежда дрехите им имаха много от тях. Триша приседна, но продължи да наблюдава действията му. Това, което държеше в ръка, приличаше на голям мобилен телефон. Видя го как заговори по него — устните му мърдаха, но тя не чуваше нищо. Бързо осъзна, че апаратът е сателитен телефон, бе виждала един-два пъти подобен. След малко той прекъсна връзката и го пъхна обратно в джоба си.

Младата жена се отдръпна от ръба, не желаеше да гледа как ще се справят с мъртвите тела. Чудеше се какво ще сторят с тях, но не попита. Седна на спалния чувал, прегърна коленете си и зачака.

— Къде си, Слейд?

Неговата липса стягаше сърцето й — не знаеше добре ли е и ще се върне ли някога отново при нея. Имаше въпроси, които трябваше да обсъдят, ако и двамата оцелееха от тази ужасна ситуация. Искаше да разбере, това, което се случи между тях, означаваше ли нещо, или бе само един от онези моменти, предизвикани от посттравматичния шок? Изруга. Какво щеше да стане, ако той бе спал с нея и се бе отнасял по този начин, само заради обстоятелствата? Отблъсна тези мисли. Бяха твърде болезнени.

Слейд подуши въздуха, миризмата бе на себеподобните му и той изпадна в истинска ярост. Те щяха да му попречат да убие всички хора, които искаха да им навредят. Откъм посоката, където бе скрил Триша, се чуха далечни изстрели. Сърцето му заблъска лудо, докато прескачаше паднал дънер, и веднага след това едно малко дере. Приземи се тежко, превит на две, после се изправи.

— Спокойно — извика мъжки глас. — Спри да бягаш!

Слейд изръмжа, рязко вдигна глава и видя познато лице на двадесет метра височина, в клоните на едно дърво.

— Тя е в опасност.

— Не. Не е вярно. Смайли и Флейм са при нея. Забелязали са скривалището й и са успели да пленят мъжете в близост до него. Ще се погрижат добре за нея. — Мъжът скочи, приземи се върху купчина изсъхнали листа и се изправи. — Точно сега хората могат да те видят.

— Трябва да отида при нея, Асенсион.

— Тя е в сигурни ръце. При нас е, приятелю. — Погледът му обходи тялото на Слейд, преди да срещне неговия. — Целият си в кръв и рани. Ще я изплашиш, ако те види в този вид. Представляваш доста ужасяваща гледка, дори и за мен. Колко успя да убиеш?

— Много. — Тялото на Слейд започна да се отпуска. Триша щеше да бъде в безопасност, щом Смайли и Флейм са с нея. И двамата бяха много добри. — Убеден ли си, че е в безопасност?

— Ти я беше скрил на сигурно място. Никой човек не е в състояние да я достигне, преди нашите момчета да я открият. В безопасност е, успокой се. Може ли да се доближа? В момента си ранен и подивял. Имаш онзи поглед, на прикован в клетка, който всички толкова добре познаваме.

Слейд приседна, дишаше тежко, едва си поемаше дъх.

— Няма да те нападна.

— Радвам се да го чуя. Не бях сигурен колко далече си отишъл или си се загубил. — Асенсион приближи бавно до него и клекна до самите му крака.

— Всичко е наред. — Слейд се взираше в очите на другаря си.

— Добре. Знаехме, че ще оцелееш, само не бяхме наясно в какво психическо състояние ще си, щом ти се е наложило да убиваш. Попаднахме на някои от зоните ти на унищожение. Защо просто не остана с лекарката?

— Те бяха много и приближаваха към нас. Една от техните групи я откри и залови, когато я оставих първия път сама. Тя не притежава умения да се пази и им бе позволила да налетят право на нея. Трябваше да се намеся, за да се уверя, че повече няма да я нараняват.

Намръщен, Асенсион го наблюдаваше мълчаливо.

— Подушвам нейния аромат върху теб. Трудно се долавя от миризмата на кръв и смърт, но е там.

Меко ръмжене се изтръгна от Слейд.

— И?

Асенсион се присегна и стисна рамото му.

— Тя е човек, добродушна е и е лекарка. Те полагат клетва да спасяват човешкия живот. Не искам да те видя наранен.

— Трябва да отида при нея. — Слейд опита да се изправи, но здравата хватка на другия мъж се стегна по-силно.

— Чуй ме!

— Какво?

— Точно сега си освирепял. Съзнанието ти е по-ясно, отколкото се опасявахме, но приличаш на ходещ мъртвец. Нямаш огледало, за да се видиш. Очите ти имат див поглед, който по правило придобиваме в такива ситуации. Тя не трябва да те вижда в това състояние. Само ще я изплашиш. Имам заповед да те намеря и да те върна обратно в Хоумленд. Позволи ми да те отведа оттук.

Слейд му се озъби.

— Не. Не съм приключил. Има още много от тях.

— Заповедите са…

— Те я нападнаха, един от преследвачите я малтретира и се опита да я изнасили. Можеше да умре, когато изблъскаха джипа извън пътя. Копелетата ни обявиха война и аз искам да я довърша. Има опасност всички, които се измъкнат сега, да ни атакуват отново по-късно.

Хватката отслабна и ръката на мъжа освободи рамото му.

— Няма как да те отведа, след като не съм те намерил. Разбирам те, но си длъжен да стоиш по-далече от нея, докато възвърнеш способността да контролираш гнева си. Поне се измий преди отново да се присъединиш към нас. На изток оттук има поток. Щом аз подушвам миризмата й, значи и другите ще я усетят. Могат да си помислят, че в това състояние си я насилил сексуално. Лично аз не го вярвам, защото те познавам много добре и съм те виждал как я гледаш, докато сме на дежурство. Трябва нарочно да си втрил аромата й върху себе си, за да го запазиш.

Слейд си спомни как я ухапа и после избърса кръвта от шията й. В онзи момент нямаше намерение да я наранява, но призна пред себе си, че и не беше се отдръпнал. След това уханието й го предпазваше да не полудее, когато уби, за да я защити.

— Довърши това, което си започнал, щом си сигурен, че те ще бъдат постоянна заплаха за твоята жена. Не съм те виждал и този разговор никога не се е състоял. Само се закълни, че след като си готов да се върнеш, ще изчакаш двадесет и четири часа преди да се доближиш до нея. В гората има три дузини от нашите хора. Заложили сме капани на копелетата. Доведохме с нас петима примати, така че внимавай с дърветата. Знаех, че няма да го очакваш, затова, за да те открия, се бях качил на високо.

— Умник.

Асенсион се засмя.

— Познавам те добре, приятелю мой. Били сме заедно прекалено дълго време, след като ни освободиха. — Всички емоции изчезнаха от лицето му. — И не забравяй да намериш този поток. Аз бих го направил сега и после да продължа с лова. Измий се, след като приключиш с враговете, за да не си целият в кръв, когато се завърнеш.

— Няма да забравя. Кълнеш ли се, че тя е в безопасност?

— Имаш думата ми.

Това беше достатъчно за Слейд.

— Искам да ги убия всички, за да не рискувам живота й.

— От това се страхувах най-много. Потърси човешкото в себе си. А аз ще кажа, че съм претърсил този район, но без резултат. — Мъжът се изправи. — Върви и обръщай повече внимание на дърветата. Аз не съм единственият, който е решил да се скрие там, за да те намери.

Слейд също стана и пое към гъстата гора, като съсредоточи вниманието си както върху заобикалящата го среда, така и високо горе. Приматите се криеха по върховете на дърветата, когато бе възможно, и техният мирис бе трудно доловим. А той не искаше да бъде заловен, докато не съкрати броя на хората, навредили на неговата Триша.

Стана му мъчно, когато си припомни думите на Асенсион. Триша беше човек, емоционално нестабилна, и като лекар можеше да го намрази заради животите, които беше отнел. По-късно щеше да разсъждава върху това. Сега трябваше да се погрижи за опасността.