Слейд

Глава 15

— Валиант?

Слейд бе толкова бесен, че виждаше всичко в червено. Застана пред оградата на къщата, в която живееше Валиант. Чу хлопване на врата във вътрешността и секунда по-късно полуголият Валиант небрежно излезе на верандата.

— Слейд. Защо си тук? Можеше да се обадиш, ако имаш нужда от нещо.

— Какво си направил? — Той бутна портата и влезе, готов за бой, ако другият се разгневеше, че нахълтва в двора му без разрешение. — Казаха ми, че не си наранил жената, но кълна се в Бога, ако го беше направил, щях да те убия. Ти я преследваше — изръмжа думите.

Валиант скръсти ръце пред гърдите си.

— Миришеше ми на човек. Тази хижа не бе достатъчно далеч, а аз бях много ядосан. Джъстис каза, че тук присъствието на хора е забранено.

— Е, ти премина през двама от нашите, за да стигнеш до нея, така че много добре знаеше, че тя би трябвало да е тук. Тази хижа не е в личната ти територия. Нямаш право да атакуваш нашите хора. — Валиант сви рамене, без да каже нищо. — Ще те убия, ако я доближиш отново — заплаши го Слейд с ръмжене. — Разбрахме ли се? Знам, че сте приятели с Тайгър, но дявол да го вземе, няма да ти позволя да причиниш болка на тази жена. Стой далеч от нея. Разбра ли? Да не е паднал и косъм от главата й!

— Няма да я доближавам. Вече го обсъдихме с Брас. Тя е една от нас, доколкото разбрах.

Слейд се втренчи в мъжа, смутен от думите му.

— Тя не е една от нас, но е добър приятел на Видовете. Работи за нас. Двамата с Джъстис й имаме пълно доверие.

— Да, но сега вече е една от нас, нали така? Аз я помирисах. Беше много смела, дори не се разкрещя, докато душех корема й.

— Ти какво? — избухна Слейд. — Бил си съвсем близо до нея? Докосна ли я? — Пристъпи напред.

Валиант изръмжа и се отпусна на пети.

— Спри или ще се сбием.

Слейд спря ядосан, тресеше се от ярост.

— Докосна ли я?

— Удържах на думата си, дадена пред Брас, и не я нараних. Когато той ми каза новината, исках да я подуша, защото не му повярвах. Двамата се съгласиха и ми позволиха да се доближа до нея. Не съм я нападал.

— Той ти позволи да я докоснеш?

Щеше да отиде до хижата и да срита задника на Брас. Валиант бе неуравновесен и всеки, който имаше поне малко мозък, не би трябвало да го допуска близо до Триша. Ако бе присъствал там, щеше да убие едрия Вид, дори само заради опита му.

— Не повярвах, че е бременна. Сега знам, че е така.

Шок разтресе Слейд.

— Какво?

Валиант бавно се изправи на пръсти.

— Бременна. Никой ли не ти е казал? Жената чака дете. Затова Брас я е довел тук да я скрие от хората.

Гняв струеше от Слейд, болка прониза гърдите му. Триша е бременна? Коленете му омекнаха, щеше да се свлече всеки момент. Сърцето му блъскаше лудо, ядът започна да се просмуква обратно в него. Тя е бременна! Заля го вълна от емоции, най-вече убийствени, че друг мъж бе докосвал нещо, което му принадлежеше. Фактът, че някой го бе сторил, почти го изпрати отвъд ръба на лудостта.

— Джъстис им наредил да я доведат тук, за да я предпази от нейните хора. Той мисли, че когато човеците разберат, че жената носи смесен Вид, ще се опитат да я наранят. Трябва да се съглася с него. Те са непостоянни и враждебни по разни глупави причини. Има нещо, което прави аромата на кожата й различен. Вероятно бебето в нея променя химията й.

— Бащата е от Новите видове? Сигурен ли си? — Слейд произнесе задавено думите, огорчението и гневът му растяха всяка секунда.

— Ароматът й е специфичен. Мирише различно — на човек и леко на нас — но достатъчно, за да съм сигурен. Подушвал съм бременни човешки жени — военните бяха упълномощили екип от тях да ни носят храната и продоволствията, докато ни криеха. Те знаеха, че няма да им навредим, като влизаха в територията ни. Няма нищо по-беззащитно от бременна жена. Познавам много добре аромата им, но тази мирише различно. Не можах да открия разликата, докато не притиснах носа си в кожата й. Когато месеците напреднат, ще се различава дори отдалеч.

Слейд изхвърча обратно през портата към джипа си. Гневът му беше безграничен. Някой трябваше да му каже, че Триша е изпратена в Резервата, защото носи бебе от Новите видове. Двигателят на автомобила изрева и мъжът натисна газта. Гумите изсвириха в знак на протест, но въобще не го бе грижа за шума. Сега нещата придобиваха много по-дълбок смисъл. Той бе убийствено бесен.

— Някой много бърза насам — предупреди Муун. — Това е един от нашите джипове.

Брас хвърли картите и се усмихна на Триша.

— Време е вече да докарат храната. — Той погледна часовника си. — Даже идват с половин час по-рано, отколкото казаха по телефона.

— Умирам от глад. Надявам се, че са пратили нещо вкусно.

— Сигурен съм, че е така — намигна й Харли. — Бременните жени обичат да ядат много нездравословна храна. Ако са изпратили шоколадови десертчета, всички са за мен. Много ги обичам.

— Аз съм бременната — засмя се Триша. — Това означава, че всички са за мен.

— Мои са! — Харли се изплези, хвърли картите и стана. — По-добре да внеса нещата вътре. Колкото по-бързо ги приберем, толкова по-скоро ще стигнем до екстрите, които са ни изпратили.

— Това е Слейд — извика секунда по-късно Муун. — Забързал се е насам.

— Мамка му! — въздъхна Брас до вратата. — Много е ядосан. Идва към нас с оголени зъби.

— Защо? — объркана, попита младата жена. — Вината не беше наша, че Валиант нападна.

Брас се обърна към нея.

— Може би ще искаш да се качиш горе, Триша. Мисля, че играта тук ще загрубее.

Вместо това, тя стана от стола и тръгна към вратата. Избута от пътя си Брас и излезе на верандата, за да види как Слейд спира джипа пред хижата. След автомобила останаха следи от гумите и мирис на изгоряло, когато спря на място. Той изключи двигателя и скочи от шофьорската седалка. Първо стигна до Муун и изръмжа към него.

— Разкарай се!

Муун не помръдна.

— Има ли някакъв проблем?

Слейд се хвърли върху него. Хвана мъжа за жилетката, с усилие го избута настрани от пътя си и продължи напред. Страхът на Триша мигновено нарасна, бащата на бебето й изглеждаше прекалено бесен. Сви се до стената в непосредствена близост до вратата. Изведнъж Брас хукна по стъпалата на верандата и застана пред него.

— Позволил си на Валиант да я докосне! — изкрещя новодошлия. — Той е неуравновесен и можеше да я убие. — Удари го с юмрук в лицето и Брас се приземи на задника си. Той изръмжа и се опита да скочи на крака, но Слейд се извърна и го ритна в гърдите, като го просна по гръб на тревата. След това изрева и оголи зъби, когато Харли се запъти към приятеля си. — Стой далеч от него, ако не искаш да ти сритам задника. Това е между нас.

Харли спря, вдигна ръце и отстъпи.

— Добре.

— Стига! — извика Триша. Опита да се втурне надолу по стълбите, за да стигне до Брас, притеснена, че е наранен лошо, но Харли я хвана за ръката и я задържа на верандата.

— Не се приближавай — нареди й тихо той. Ръцете му внимателно се сключиха около кръста й. — Може да пострадаш. Понякога нашите мъже се бият, за да изпуснат парата. Боят е за надмощие и не трябва да се намесваме.

Младата жена беше зашеметена. Това, което се разиграваше пред нея, не беше нормално, а тя не желаеше да седи и да гледа. Трябваше да спрат. Някой можеше да пострада. Опита да се освободи, но Харли не я пусна.

Брас се изправи на крака. Изръмжа и се засили към Слейд. Триша с ужас видя как двамата се насочват един към друг. Никога преди не беше наблюдавала борба между мъже от Новите видове. Представляваше комбинация между кучешка борба и кикбокс, без ограничения. В течение на няколко минути стана ясно, че бащата на бебето й е добър боец. Той удари Брас в лицето и го просна по корем. Мъжът простена и не успя да стане. Задъхан, Слейд бе все още бесен:

— И ти си мислиш, че можеш да я защитаваш? — изръмжа насреща му. — Не успя да се справиш дори с мен.

Брас вдигна глава, гледайки малко замаяно, около устата му бе размазана кръв. Обърна се и го погледна.

— Някой трябваше да се опита да я защити.

— Е, ти не можа — озъби му се той и тръгна към хижата.

Муун бе заобиколил биещите се мъже и бе заел позиция в долната част на стълбата, преграждайки пътя на Слейд към Триша. Внезапно Харли я пусна, скочи на първото стъпало и застана до приятеля си. Двамата мъже се напрегнаха.

— Разкарайте се! — изръмжа Слейд, като спря на крачка пред тях.

— Защо? Ти си разстроен, не е разумно! — изрече спокойно Харли. — Нарани Брас, разяри се на Валиант. Ние не знаехме, че е тук, иначе Брас щеше да отиде и да поговори с него, преди той да надуши човешката миризма. Ти си един от най-добрите ни бойци и прекрасно знаеше, че ще надвиеш Брас. Можеш да се справиш и с нас — един по един — и ние сме наясно с това. Но сега ще ти се наложи да се биеш с двама ни наведнъж, ако искаш да стигнеш до Триша. Борбата ти не е с нея.

Тъмносиният поглед на Слейд срещна този на младата жена. Той дишаше с усилие и изглеждаше вбесен, което я уплаши. Никога не бе предполагала, че ще се страхува от този мъж, особено след времето, прекарано с него в гората. Но явно бе грешала. Сега бе ужасена.

— Знаех си, че си привлечена от Джъстис повече, отколкото ми призна. Нямаше да те избягвам, ако бях наясно, че си толкова настървена да имаш мъж от Новите видове в леглото си. Мислех си, че по този начин те защитавам — изръмжа Слейд. — Да бъдеш с някой от нас те поставя в опасност. Ти преживя много и не желая да си с мен, само от чувство за благодарност за това, че съм спасил живота ти. Предполагах, че времето ще ни даде шанс. — Поклати глава. — Мога да те убия. Казах ти, че си моя. Моя! — изръмжа отново. — Можеш да останеш тук, ти и твоето копеле, но аз повече не искам да те виждам. Нямаш право да напускаш хижата, докато Джъстис те крие тук, заедно с детето на любовта ви, под носа ми.

Слейд се завъртя и бързо се отдалечи. Триша стегна коленете си, за да не се срути на верандата. Той си мислеше, че е бременна от Джъстис! Отвори уста:

— Слейд?

Изобщо не й обърна внимание, все едно не бе продумала. Скочи в джипа.

— Слейд? — Гласът й се извиси.

Мъжът обърна глава, чертите на лицето му бяха изкривени от неподправен гняв.

— Ти си мъртва за мен, док! Никога повече не произнасяй името ми! Иска ми се никога да не бях те заговарял и съжалявам, че изобщо съм те докосвал! — Двигателят изрева и мъжът обърна автомобила в обратна посока.

— Слейд! Трябва да ме чуеш! — извика тя. — Бебето не е на Джъстис!

Той натисна с всичка сила спирачките и извърна назад глава, с изкривени устни.

— Брас? Можеше да си избереш някой по-силен, док! Току-що му сритах задника и дори не се изпотих. Обзалагам се, че той те нарича по име, нали така?

Триша успя да пристъпи и се хвана за парапета на верандата, за да се задържи на крака. Сега тя беше бясна.

— Бебето не е и негово! Твое е, глупав кучи син! — изкрещя думите. — Може и да си в състояние да пребиеш Брас, но той поне е тук, с мен! Брас никога не ме изостави, когато се нуждаех най-много от него, не ме е лъгал и никога не ми се е клел, че ще се върне за мен и после да избяга, той не е най-големият страхливец, какъвто си ти! И копеле, както ти го нарече, е най-правилната дума за твоето собствено дете! Мразя те!

Младата жена видя как чертите на лицето му бързо се променят под напора на връхлитащите го емоции. Гняв, шок и накрая пребледня, преди да го завладее отново яростта. Той изключи двигателя на джипа и слезе. Изражението му остана неразгадаемо, когато се втурна към Триша. Брас успя да се изправи на крака, залитна и му препречи пътя.

— Не!

Слейд му изръмжа.

— Разкарай се!

— Не прави това! — призова тихо Брас. — Искаш ли да я разстроиш още и да загуби бебето? Тя преживя повече от достатъчно.

Погледът на Слейд рязко се устреми към Триша.

— Бебето наистина ли е мое?

Триша се бореше със сълзите.

— Искаш да кажеш „копелето“, нали? Върви по дяволите, Слейд! Да, бебето е твое, но само биологично. Във всеки друг смисъл е мое и само мое! Не се притеснявай! През последните седмици научих какво точно да очаквам от теб, просто стой далеч от мен, както досега! Първата седмица чаках да ми се обадиш или да дойдеш да ме видиш. Когато не го направи, живях с надеждата още известно време. Тогава ти прие тази работа и дори от благоприличие не ми каза, че си отиваш от мен. Просто си тръгна. Мразя те за това, наистина, и никога няма да ти го простя. Излъга ме и ме заряза. Е, и аз мога да го направя. Остави ме на мира и спри да биеш приятелите ми, защото тях ги е грижа за мен. — Пое си накъсано дъх, бореше се с желанието си да заридае. — Те не ме карат да плача. Не са ме изоставили и не са разбили сърцето ми!

Тя се обърна и побягна навътре в къщата, изкачи се по стълбите. Едва стигна до банята и повърна. Когато й олекна, изми лицето си, после зъбите и най-накрая дръзна да отвори вратата. Страхуваше се, че Слейд отново ще се изправи пред нея, но на леглото седеше Муун.

Слейд бе на двора в абсолютен шок. Бебе! Това беше невъзможно. Видовете не можеха да оплождат. Беше сигурен в това. Учените от Мерикъл се бяха опитвали усилено. Щяха да измислят начин, ако бе възможно. Триша не би го лъгала. Знаеше, че тя не би го заблудила за нещо толкова важно.

— Щастлив ли си сега? — Брас изплю тревата измежду зъбите си, почиствайки мръсотията. — Успя да я разстроиш.

Слейд погледна към него.

— Не знам.

— Ти не беше наоколо, за да разбереш. Не беше близо до нея, когато се възстановяваше. Предполагам, че си я оплодил преди това?

Триша носи моето бебе. Опитваше се да позволи на новината да проникне във все още шокирания му мозък.

— Ти я имаше и я заряза. Чувал съм за глупавите ти ходове и преди, но този е един от най-лошите. Може да ме победиш в борбата, но никога не влизай в битка по интелигентност с мен. Ще ти сритам задника.

Брас се запъти отстрани на къщата, където се намираше градинският маркуч. Слейд стоеше по средата на двора, целият изтръпнал и взрян в хижата. Искаше да хукне след нея, искаше да говори с нея, дори да моли за прошка за тежките думи, но нямаше представа откъде да започне. Бе нарекъл детето си копеле!

Защо винаги съм такъв задник край нея? Дявол да го вземе! Той заби брадичка в гърдите си и болката го сграбчи. Беше най-лошият враг на самия себе си. Всеки път, щом си отвореше устата, отблъскваше жената, която обичаше, като изричаше нещо, което я нараняваше.

Обърна се и се запъти, препъвайки се, към джипа, с ясното съзнание, че е необходимо да се охлади и да помисли. Трябваше да измисли начин, как да постъпи правилно. Скочи на шофьорската седалка, но ръката му се поколеба. Не искаше да я напусне. Не би могъл. Отпусна надолу длан, но след това отново посегна към ключа. Сграбчиха го гняв и болка. Никога не постъпваше правилно, когато се отнасяше до Триша. Може би не я заслужаваше, но толкова силно я искаше, че чувстваше горчивина от перспективата да я загуби завинаги.

Запали двигателя и подкара бавно. Но щеше да се върне. Щеше да си вземе душ, да смени дрехите си и да се успокои. Тогава щеше да започне да мисли ясно и да намери начин да оправи кашата, която забъркаха неговият темперамент и ревността му.

Бебе. Триша носи моето бебе. В гърдите му се разля топло чувство.

— Той си тръгна. — Муун я огледа. — Добре ли си?

— Загубих го завинаги.

Мъжът кимна с глава.

— Видях и чух.

— Как е Брас?

— Харли е навън, полива го с вода, ще се оправи. В боя най-много пострада гордостта му, но Слейд наистина е най-добрият ни боец. Успокоих Брас, че няма нищо срамно в това най-добрият да ти срита задника. Позор е само когато загубиш от някой слабак.

— Толкова съжалявам за случилото се. — Триша избърса сълзите си.

Муун се изправи и бавно се приближи до младата жена.

— Ти нямаш вина. Слейд си заслужаваше тежките думи. Правил е секс с теб, а после е изчезнал. Срамът е негов, не твой. Ти си подарък, Триша. Всеки мъж би бил щастлив, ако се интересуваш от него и му позволиш да те докосва по начина, по който той го е направил, и после те е отхвърлил. Значи е глупав, щом е постъпил така. Лягай и почивай. Храната пристигна преди няколко минути, ще ти донесем вечерята тук. Мисли само за бебето и не се тревожи за Слейд или други неща. Ние ще се погрижим за теб. Сигурен съм, че след като се охлади, той ще се върне и ще разговаряте спокойно. Накарахме го да осъзнае, че трябва да те остави на мира, докато не започне да разсъждава трезво. В началото не искаше, но после мозъкът му започна да функционира отново. Обяснявам си отвратителното му държание с неговата безумна ревност, когато реши, че си позволила на някой друг да те докосва. Не би бил такъв грубиян, ако не го е грижа за теб, а той много се безпокои, защото е голям задник.

Триша не възрази, когато Муун подпъхна под нея завивката, след като тя си легна, и я целуна по челото. Усмихна му се.

— Благодаря ти. Между другото, впечатлена съм.

— От какво?

— Мисля, че никога не съм те чувала да изговаряш толкова думи наведнъж.

Мъжът се засмя, преди да се върне долу. Младата жена опита да се отпусне. Не беше лесно. Все още бе разстроена от случилото се.

Е, Слейд вече знае за нашето бебе. Изпълни това, което Джъстис я бе помолил, но се оказа пълна катастрофа. Бореше се с напиращите сълзи. Никога не бе предполагала, дори и след милион години, че ще изкрещи новината за бащинството на мъжа, чието бебе носи, и като капак, ще зове многократно името му. Просто… пълни глупости!

Дали Муун беше прав? Слейд бе изключителен задник. Ако не се интересуваше от нея, не би реагирал така бурно на новината за бременността й. Стана й много болно, когато той мигновено реши, че е спала с Джъстис. Може би си мислеше, че постоянно спи с различни мъже. Щом разсъждаваше така, значи изобщо не я познаваше.

Повтарянето на думата „моя“ бе заседнало дълбоко в мозъка й. Бе й казал, че е негова, когато нападна Бил в лагера, където почти я изнасилиха. По време на караницата, когато бяха отвън, пак й изкрещя, че тя знае, че е негова. Но след като смяташе, че е така, защо я бе изоставил? Тогава бе споменал нещо за нейната защита и това я обърка още повече, когато се опита да придаде смисъл на думите му. Искал да й даде време? Бе казал, че само времето може да им даде шанс или нещо подобно. Време за какво? За себе си, аз се чувствам използвана и е глупаво да се мисли, че нещо значимо се е случило между нас!

Малко по-късно чу стълбите да скърцат и избърса сълзите си. Показа се Харли, носеше й супа и чаша мляко. От купата стърчеше лъжица.

— Донесох мляко за бебето и супа за разстроения ти стомах. Муун ми каза, че ти е станало лошо и си повърнала всичко. Ако задържиш тази храна, ще ти донеса и шоколадови сладки. Пратили са една голяма торба от тях. Казах на момчетата да ти оставят поне една.

Триша се усмихна и се изправи.

— Само една?

— Може и две. Нали сега ядеш за двама. — Харли й се усмихна. — Внимавай със супата. Гореща е. Не искам да се изгориш.

Тя го погледна с благодарност.

— Благодаря ти, че си ми приятел.

— Само приятел? Аз мислех да избягаме във Вегас и Елвис да ни венчае — подкачи я с блеснал поглед. — Заработил съм достатъчно. Можем да си купим ръждясала стара каравана и да си вземем крастав пес, да спрем до сметището на някой град и да живеем там. Чух, че това било страхотно място, където могат да се намерят мебели. — Повдигна ръка и показа яките си мускули. — Ето тук имам достатъчно място да татуирам твоето име, а моето ще го изпишем на целия ти задник. Така ще мога да казвам, че притежавам задника ти.

Триша се разсмя. Муун също се качи горе, седна на края на леглото, в ръцете си държеше чиния с няколко препечени филии хляб намазани с масло. Постави я на кревата до младата жена, за да може лесно да я стига.

— Не на задника й трябва да татуираш името си, Харли. А на ръката, така че като забрави името ти, да може да го прочете лесно. Всички знаем, колко си незначителен. Тя трябва да е акробат, за да види името ти на задника си.

— Ако тя е акробат — рече Брас, като също се качи по стълбите, — ще се наложи да се омъжи за мен, а не за него. И няма да ни венчае Елвис. Чувал съм, че това е лоша поличба. Всеки знае, че бракът, сключен от мъртвец, пропада и завършва в задънена улица. А като говорим за това, не забравяйте, че жената е от висока класа. Не е за ръждясала каравана. Трябва да й купиш луксозна къща на колела, с която да пътувате и живеете със стил. Нея можеш да я спираш навсякъде и не трябва всеки път да махаш подвижната веранда, когато искаш да се преместиш на ново място.

Триша трепна, щом съзря лицето на Брас. На скулата и челюстта имаше синини, около очите му бе подуто. Той срещна притеснения й поглед и й намигна.

— Все още съм невероятно красив.

Тя се разсмя.

— Да. Такъв си.

Муун внезапно подуши. Погледна към Брас и Харли. Те душеха също. Три чифта очи се обърнаха към прозореца. Триша се напрегна.

— Какво става?

— Няма за какво да се притесняваш — промърмори Муун. — Мирише ни на буря.

— О, надявам се, че покривът не тече. — Триша погледна към наклонените греди на тавана, после обратно към момчетата. — Хижата изглежда доста солидна, макар отвътре да е овехтяла.

— Сигурен съм, че не тече. — Брас посочи към храната. — Яж!

Младата жена продължи да яде, а мъжете — да я дразнят. Смееше се на възмутителните им предложения относно забавните брачни сценарии. Забеляза, че няколко пъти погледнаха през прозореца. Навън се стъмни. Прозорецът остана отворен, но тя не видя светкавици и не чу да вали дъжд.

Триша изяде цялата супа, две филийки от препечения хляб и изпи млякото. Муун раздига съдовете.

— Отивам да ти донеса сладки и още мляко, но първо ще свърша една работа. Много харесвам нощните обиколки. Нали можеш да почакаш малко?

— Да. Благодаря.

Той се усмихна и изчезна.

— Знаеш ли — засмя се Харли, — омъжи се за мен и ще отидем да живеем при родителите ти. Чувам, че хората, които живеят със своите близки, имали успешен брак.

Брас го удари по челото с длан.

— Къде си чул тая старомодна глупост? Това е най-добрият начин да се убие един брак.

Триша се засмя.

— Ще избягаш в гората, ако се срещнеш с моите родители, или още по-лошо — ще си купиш пистолет и ще ги застреляш. Аз не желая да се омъжвам за човек, който ще лежи двадесет години или до живот в затвора.

— Да — кимна сериозно Брас. — Тогава ще й се наложи да се разведе с теб заради изневярата ти вътре в пандиза.

— Изневяра? — Харли изглеждаше объркан за секунда, после се намръщи. — Това е… ти грешиш. Аз харесвам жени!

— Зависи от това кого питаш. Веднъж чух, че някои мъже намирали истинската си любов зад решетките — намигна му Брас. — Ти имаш хубав задник. Сигурен съм, че не само аз мисля така.

— Никога повече няма да се наведа пред теб. — Харли се обърна към Брас. — Това не е предложение. Аз имам високи изисквания.

— Стига — смееше се Триша. — Вие, момчета, ми причинявате болки в корема. Защо не ми дадете малко почивка и да поиграем карти? С удоволствие бих сритала нечий задник.

— Не можеш. — Харли се изправи. — Отивам да донеса картите. — Тръгна към стълбите. — Ние ти позволяваме да печелиш.

— Той е пълен неудачник — прошепна й Брас.

— Чух те!