Роботите на зората

40.

Бяха замръзнали неподвижно като в холографски кадър от хипервълново представление.

Разбира се, никой от роботите не помръдваше. Нито Бейли, нито д-р Василия Алиена. Последваха дълги секунди — ненормално дълги, — преди Василия да изпусне дъха си и много, много бавно да се изправи на крака.

Нейното лице се изкриви в суха усмивка, а гласът й беше станал много плътен.

— Искате да кажете, землянино, че съм съучастник в унищожаването на хуманоидния робот?

— Нещо такова ми хрумна, докторе — отвърна Бейли.

— Благодаря ви за тази мисъл. Срещата ни приключи и вие ще си тръгнете. — Тя посочи вратата.

— Боя се, че не желая — подхвърли Бейли.

— Не ме интересуват вашите желания, землянино.

— А трябва, защото как иначе ще ме накарате да си тръгна против моята воля?

— Имам роботи, които по моя молба ще ви изхвърлят учтиво, но твърдо, без да ви наранят нищо, освен достойнството — ако въобще имате такова.

— Имате само един робот тук. Аз имам два, които няма да позволят това да се случи.

— Ще имам двадесет в момента, в който ги извикам.

— Д-р Василия — рече Бейли, — моля ви, разберете! Удивихте се, когато видяхте Данил. Подозирам, че макар и да работите в Института по роботика, където хуманоидните роботи са на първо място във вашата работа, на практика никога не сте виждали завършен и функциониращ образец. Следователно, вашите роботи също не са виждали. Сега погледнете Данил. Той прилича на човек. Прилича на човек много повече, отколкото който и да било съществуващ робот, освен мъртвия Джендър. Пред вашите роботи той несъмнено ще мине за човек. Данил знае как да отправи към тях нареждане така, че да се подчинят на него с предимство дори по отношение и на вас.

Василия продължи:

— Ако е необходимо, мога да повикам двадесет човешки същества от Института, които ще ви изхвърлят, по всяка вероятност с наранявания. А вашите роботи, дори Данил, няма да могат да се намесят резултатно.

— Как възнамерявате да ги повикате, след като моите роботи няма да ви позволят да помръднете? Те имат изключително бързи реакции.

Василия оголи зъби в някакво подобие на усмивка.

— Не мога да кажа нищо за Данил, но познавам Жискар почти откакто съм родена. Не мисля, че той би направил каквото и да било, с което да ми попречи да повикам помощ, а допускам, че ще попречи и на Данил да се намеси.

Бейли се помъчи да овладее гласа си от треперенето, което го обзе. Той се пързаляше върху все по-изтъняваща ледена кора. И тогава се сети.

— Преди да направите каквото и да било — каза той, — може би ще попитате Жискар, какво би направил той, ако вие и аз му отправим две противоречащи си заповеди.

— Жискар? — обърна се към него Василия с върховно доверие.

Жискар я погледна право в очите и със странен тембър в гласа си отвърна:

— Литъл Мис, принуден съм да защитавам мистър Бейли. Той има предимство.

— Наистина ли? По чие нареждане? На този землянин ли? На този чужденец?

— По нареждане на д-р Фастълф — отвърна Жискар.

В очите на Василия блесна искра и тя бавно седна обратно на стола. Ръцете й, поставени в скута, трепереха.

— Дори и теб ми отне — произнесе тя през стиснати зъби, почти без да помръдне устни.

— Ако това не е достатъчно, д-р Василия — ненадейно се обади Данил, — аз също бих поставил благополучието на колегата Илайджа преди вашето.

Василия вдигна поглед към него с горчиво любопитство.

— Колега Илайджа? Така ли го наричаш?

— Да, д-р Василия. Изборът ми в този случай — землянинът преди вас — произтича не само от инструкциите на д-р Фастълф, но и защото землянинът и аз сме колеги в това разследване, и защото… — Данил замълча, сякаш озадачен от онова, което се канеше да каже, но така или иначе довърши — …ние сме приятели.

— Приятели? — не се сдържа Василия. — Землянин и хуманоиден робот? Това се казва двойка. И двамата не сте съвсем хора.

— И все пак сме обвързани от приятелство — остро възрази Бейли. — За ваше добро, недейте да изпитвате силата на нашата… — Сега дойде негов ред да замълчи и, за голяма своя изненада, Бейли довърши изречението по най-невъзможния начин — …любов.

Василия се обърна към него.

— Какво искате?

— Информация. Извикаха ме на Аврора — тази планета на Зората, — за да се ориентирам в едно събитие, което изглежда не може да бъде лесно обяснено. Събитие, за което несправедливо обвиняват д-р Фастълф, с произтичащите от това възможни последствия за вашата и моята планета. Данил и Жискар разбират добре положението и знаят, че нищо, освен Първия закон, в неговата пълнота и непосредствено действие, не може да има приоритет пред моите усилия да разбуля мистерията. И тъй като те чуха какво казах и знаят, че вие сте вероятно съучастник в престъплението, разбират много добре, че не бива да позволяват срещата ни да приключи. Следователно, повтарям отново, рискувате да ги принудите да се намесят, ако не ми отговаряте на въпросите. Обвиних ви в съучастничество в убийството на Джендър Панел. Отричате ли обвинението, или не? Трябва да отговорите.

Василия отвърна с горчивина:

— Ще ви отговоря. Не се тревожете! Убийство? Изваждат от строя един робот и вие наричате това убийство! Добре тогава, отричам съучастничеството в убийството, или както искате го наречете. Отричам с пълна сила. Не съм занимавала Гремионис с роботика с цел да му помогна да сложи край на съществуването на Джендър. Не знам достатъчно за тази цел и подозирам, че никой друг в Института не знае достатъчно.

— Не мога да преценя — заяви Бейли, — дали вие или някой друг в Института знае достатъчно, за да помогнете за извършването на престъплението. Може, обаче, да обсъдим мотива. Първо, възможно е да изпитвате симпатия към този Гремионис. Колкото и да сте му отказвала, колкото и да го намирате отблъскващ в ролята на евентуален любовник, нима би било странно, ако сте се чувствала поласкана от неговото присъствие? И то дотолкова, че не бихте имала нищо против да му помогнете, в случай, че той се обърне с молба към вас, без да ви досажда със своите сексуални претенции.

— Искате да кажете, че той е дошъл при мен и ми е казал: „Василия, скъпа, искам да извадя един робот от строя. Моля те, кажи ми как да го направя, и ще ти бъда ужасно благодарен.“ А аз съм му отвърнала: „Ами, разбира се, скъпи, с удоволствие ще ти помогна да извършиш престъпление.“ Абсурд! Никой друг, освен един землянин, който не разбира нищо от аврорианските нрави, не би могъл да си представи, че нещо подобно може да се случи. Сигурно ще трябва и да е някой изключително тъп землянин.

— Може би, но трябва да се разгледат всички възможности. Например, като втора възможност, не може ли да допуснем, че сте изпитали ревност поради факта, че Гремионис е прехвърлил своите чувства на друго място. Помогнали сте му не просто от някаква си симпатия, а заради своето съвсем конкретно желание да си го върнете обратно?

— Ревност? Това е земно чувство. След като не желая Гремионис за себе си, как въобще е възможно да ме е грижа дали той се предлага на друга жена и тя приема, или, примерно, дали друга жена му се предлага и той приема?

— Чувал съм вече, че сексуалната ревност е непозната на Аврора и съм склонен да вярвам, че по принцип това е така. Но на практика нещата може да стоят другояче. Сигурно има някои изключения. Нещо повече, ревността твърде често е неподвластно на разума чувство и не може да се отхвърли с чисто логически доводи. Но да оставим това за момент. Като трета възможност, може да сте ревнували от Гладиа и да сте искали да й причините болка — дори и пет пари да не сте давали за самия Гремионис.

— Да ревнувам от Гладиа? Никога не съм я виждала, освен веднъж в едно хипервълново предаване, когато тя пристигна на Аврора. Фактът, че се случва хората да коментират нейната прилика с мен, не ме притеснява.

— Може би се дразните от факта, че тя е под опеката на д-р Фастълф — негова любимка, почти дъщеря, както вие навремето? Тя ви е заместила.

— Моите поздравления. Изобщо не ме интересува.

— Дори и ако са били любовници?

Василия изгледа Бейли с нарастващо раздразнение и по челото й избиха капки пот.

— Няма никакъв смисъл да обсъждаме това — каза тя. — Поискахте от мен да отрека твърдението, че съм съучастник в нещо, което наричате убийство, и аз го отрекох. Казах, че нямам нито възможност, нито мотив. Можете да разгласите вашия случай на цяла Аврора. Да разгласите своите тъпи опити да ми припишете мотив. Да твърдите, ако желаете, че съм имала и възможност да го извърша. Доникъде няма да стигнете. Абсолютно доникъде.

И макар че тя трепереше от яд, на Бейли му се стори, че долови в гласа й нотки на твърдо убеждение.

Не се боеше от обвинението.

Василия се беше съгласила да се срещне с него. Значи той все пак е бил по следата на нещо, от което тя се боеше — може би отчаяно.

Но не и от това.

Тогава, къде беше сбъркал?

41.

Бейли продължи (обезпокоен и търсейки начин да се измъкне):

— Да предположим, че приема вашите твърдения, д-р Василия. Да предположим, че се съглася, че моите подозрения за вашето съучастничество в това… роботоубийство са били погрешни. Но дори и да е така, вие пак бихте могли да ми помогнете.

— Защо да ви помагам?

Бейли отвърна:

— От чисто човешко благоприличие. Д-р Хан Фастълф ни уверява, че не го е извършил. Че той не е убиец на роботи. Че в частност не е повреждал този робот. Човек би допуснал, че познавате д-р Фастълф по-добре от всички останали. Прекарали сте толкова години заедно с него, в тесни взаимоотношения като негово обичано дете и подрастваща дъщеря. Виждали сте го в такива моменти и при такива обстоятелства, в които никой друг не го е виждал. Каквито и да са сегашните ви чувства спрямо него, миналото не може да се промени с тях. След като го познавате толкова добре, вие трябва да свидетелствате, че неговият характер не би му позволил да навреди на един робот. Във всеки случай не и на робота, който представлява едно от най-върховните му постижения. Ще се съгласите ли да свидетелствате за това открито? Пред всички планети? Това би помогнало страшно много.

Лицето на Василия се вкамени.

— Разберете ме — каза тя, като натъртваше всяка дума. — Няма да се намесвам в случая.

— Трябва да се намесите.

— Защо?

— Нищо ли не дължите на баща си? Той е ваш баща. Независимо дали тази дума означава нещо за вас или не, биологически вие сте свързани. А освен това — баща или не, — той се е грижил за вас, гледал ви е и ви е възпитавал години наред. Заради това му дължите нещо.

Василия трепереше. Виждаше се, как потръпва, а зъбите й тракаха. Опита се да проговори. Пое дълбоко въздух, после още веднъж. Накрая опита пак и каза:

— Жискар, чуваш ли всичко това?

Жискар сведе глава.

— Да, Литъл Мис.

— А ти, хуманоидният… Данил?

— Да, д-р Василия.

— И ти ли чуваш всичко това?

— Да, д-р Василия.

— Вие двамата разбирате, че землянинът настоява да свидетелствам за характера на д-р Фастълф?

И двамата кимнаха.

— Тогава ще говоря — против волята си и след като ме вбесихте. Именно защото смятам, че дължа на този мой баща някакъв минимум уважение като към човек, който ми е дал своите гени и, в известен смисъл, ме е възпитал, не съм давала показания. Но сега ще го направя. Землянино, чуй, какво ще ти кажа. Д-р Хан Фастълф, част от чиито гени нося и аз, не се е отнасял с мен… мен… мен… като с едно отделно, обособено човешко същество. Аз не представлявах за него нищо повече от един експеримент, един обект за наблюдение.

Бейли поклати глава.

— Не ви питах за това.

Тя се нахвърли вбесено върху него.

— Вие настояхте да говоря, и аз ще говоря — и отговорът сам ще ви се натрапи. Д-р Хан Фастълф се интересуваше от едно нещо. Едно нещо. Само едно нещо. И това е устройството на човешкия мозък. Той иска да го сведе до уравнения, до преплетени диаграми, до решени загадки, като по този начин положи основите на математическата наука, описваща човешкото поведение, която ще му позволи да предсказва бъдещето на хората. Нарича я „психоистория“. Не вярвам да сте говорили с него по-малко и от час, без той да ви е споменал за това. Това е мономанията, която го е обзела.

Василия претърси лицето на Бейли с поглед и изкрещя с дивашка радост:

— Познах! Той ви е говорил за това. Тогава сигурно ви е казал, че се интересува от роботите само дотолкова, доколкото те могат да му помогнат да стигне до човешкия мозък. Интересува се от хуманоидните роботи само дотолкова, доколкото те могат да го доближат още повече до човешкия мозък. Да, и това ви е казал.

Основата на теорията, която направи възможно съществуването на хуманоидните роботи, е произтекла — убедена съм в това — от неговите опити да проникне в тайните на човешкия мозък. Той си я стиска за себе си и не позволява на никой друг да я зърне, защото иска да разреши сам проблема за приблизително двата века живот, които му остават. Всичко е подчинено на тази цел. И в това число, най-вече аз.

Бейли опита да не се поддава на вълната от негодувание, която се надигна в него.

— Как така вие, д-р Василия? — тихо попита тон.

— Когато съм се родила, е трябвало да ме оставят с други такива като мен на грижите на професионалисти, които знаят как се гледат малки деца. Не е трябвало да ме оставят самичка в разпореждането на един аматьор — бил той баща, или не, учен или не. Не е трябвало да позволяват на д-р Фастълф да подлага едно дете на такива въздействия. И е нямало да го направят, ако е бил някой друг, а не Хан Фастълф. Използвал е цялото свое влияние, за да го постигне, обадил се е на всичките си длъжници, преследвал е всяка ключова личност, до която е можел да стигне, докато накрая съм му паднала в ръцете.

— Той ви е обичал — промърмори Бейли.

— Обичал? Би се задоволил с което и да е друго дете, но не е имал други под ръка. Искал е да има пред себе си едно подрастващо дете, един развиващ се мозък. Искал е да направи внимателен анализ на пътя, по който той се развива, на начина, по който се оформя. Искал е човешки мозък в проста форма, който постепенно се усложнява, така че да може да го изследва с подробности. С такава цел той ме е подлагал на ненормални въздействия и изкусно замислени експерименти, без въобще да се интересува от мен като от човешко същество.

— Не мога да повярвам. Дори и да се е интересувал от вас като от експериментален обект, той е могъл въпреки това да проявява и грижи като към едно човешко същество.

— Не. Говорите като землянин. Може би на Земята и да е прието някакво зачитане на биологическите връзки. Тук не е така. За него аз бях един експериментален обект. Толкоз.

— Дори и да е било така, д-р Фастълф е нямал друг избор, освен да ви заобича — едно безпомощно същество, оставено на неговите грижи. Дори въобще да е нямало биологическа връзка, дори да сте били животно — примерно, — той е щял да ви заобича.

— О, така ли мислите? — горчиво възкликна тя. — Не познавате силата на безразличието в човек като д-р Фастълф. Ако, за да постигне напредък в своето познание, е трябвало да ме умори, сигурно е щял да го направи без колебание.

— Това е абсурдно, д-р Василия. Той се е грижил за вас толкова внимателно и мило, че е събудил вашата любов. Знам това. Вие… вие сте му се предложили.

— Той ви каза това, нали? Да, би го казал. Нито за момент, дори и днес, не би си задал въпроса, дали подобно откровение не би ме разстроило. Да, предложих му се, и защо не? Той беше единственото човешко същество, което познавах истински. Отнасяше се с привидна нежност към мен, а аз не разбирах неговите действителни подбуди. Той се превърна в естествен обект на моето внимание. И после, той имаше грижата да се запозная със сексуалната възбуда при строго подбрани условия — условия, които задаваше той. Беше неизбежно накрая да не се обърна към него. Нямах избор, тъй като наоколо нямаше никой друг — а той ми отказа.

— И заради това го намразихте?

— Не. Първоначално не. Въпреки, че моето сексуално развитие беше спряно и объркано, резултатите от което изпитвам и до ден днешен, не го обвинявам за това. Не знаех достатъчно. Оправдавах го. Той беше зает. Имаше други. Изпитваше нужда от по-възрастни жени. Бихте се учудили на изобретателността, с която си измислях оправдания за неговия отказ. Едва години по-късно разбрах, че нещо не беше наред, и успях да повдигна въпроса открито, лице в лице. „Защо ми отказа?“ — попитах го аз. — „Ако ми беше направил тази услуга, щях да се оправя и това щеше да разреши всичко.“

Тя млъкна, преглътна и за момент покри очи с ръцете си. Бейли чакаше, скован от смущение. Роботите гледаха безизразно (Бейли знаеше, че не могат да усетят такова равновесие или неравновесие в своите позитронни пътища, което би съответствало на човешкото смущение).

Василия продължи по-спокойно:

— Той избягваше моя въпрос възможно най-дълго време, но аз се връщах към него отново и отново. „Защо ми отказа?“ „Защо ми отказа?“ Той нямаше задръжки по отношение на секса. Знаех няколко случая… Чудех се, дали просто не предпочита мъже. Щом не се касае за деца, личните предпочитания не са от значение и някои мъже намират жените за отвратителни, или обратното. Но не беше такъв случая с този човек, когото вие наричате мой баща. Жените му харесваха — понякога това бяха млади жени — толкова млади, колкото бях и аз, когато му се предложих. „Защо ми отказа?“ Накрая, той ми отговори — и ще ви поздравя, ако успеете да отгатнете отговора.

Тя млъкна и зачака със сардонична усмивка. Бейли неловко се размърда и изфъфли:

— Не е искал да прави любов с дъщеря си?

— О, не ставайте глупав. Какво значение има това? Като се има предвид, че едва ли някой мъж на Аврора познава дъщеря си, всеки, който прави любов с някоя жена, с няколко десетки години по-млада от него, би могъл… Но, няма значение, това е ясно от само себе си. — Това, което той ми отвърна — и о!, как добре си спомням неговите думи, — беше: „Глупачка такава! Ако се обвържа с теб по такъв начин, как ще мога да запазя своята обективност — и каква полза ще имам да продължа да те изучавам?“

— По това време, нали разбирате, аз вече знаех за неговия интерес към човешкия мозък. Дори следвах неговите стъпки и самата аз напредвах в роботиката. Работех с Жискар в това отношение и експериментирах с неговото програмно устройство. При това твърде успешно, нали, Жискар?

— Така беше, Литъл Мис — отвърна Жискар.

— Но можах да разбера, че този човек, когото вие наричате мой баща, не се отнасяше с мен като с човешко същество. Предпочиташе да ме гледа осакатена за цял живот, отколкото да подлага на риск своята обективност. Неговите изследвания бяха по-важни за него, отколкото моята нормалност. От този момент разбрах, какво представлявам аз, и какво — той, и го напуснах.

Мълчанието увисна тежко във въздуха.

Главата на Бейли леко пулсираше. Искаше да попита: Не можехте ли да се съобразите с егоцентризма на великия учен? Важността на великия проблем? Не можехте ли да го извините за казаното, вероятно от раздразнение, че е принуден да обсъжда неща, които не е искал да се обсъждат. Гневът на Василия в този момент не беше ли от съвсем сходно естество? Съсредоточаването на Василия върху нейната собствена „нормалност“ (каквото и да имаше предвид с това), стигаше до пълно пренебрегване на двата може би най-големи проблема пред човечеството — природата на човешкия мозък и заселването на Галактиката. Това не беше ли също толкова егоцентрично, само че далеч по-непростимо?

Но Бейли не можеше да попита нито едно от тези неща. Не знаеше, как да ги изложи така, че да прозвучат действително основателно на горката жена, нито пък беше сигурен, че щеше да разбере нейните отговори.

Какво правеше той на тази планета? Не разбираше техните нрави, колкото и да му ги обясняваха. Нито пък те разбираха неговите.

— Съжалявам, д-р Василия — уморено рече Бейли. — Разбирам, че сте ядосана. Но ако за момент оставите настрана яда си и се спрете на въпроса с д-р Фастълф и убития робот, не бихте ли се съгласили, че става дума за две различни неща? Д-р Фастълф може и да е искал да ви изследва — обективно и независимо, дори с цената на вашето щастие. И все пак, това е на светлинни години далече от желанието да се унищожи един модерен хуманоиден робот.

Василия почервеня.

— Не разбирате ли, какво искам да кажа, землянино? — извика тя. — Да не мислите, че ви разказах всичко това, само защото си мисля, че вие — или който и да било друг — се интересува от тъжната история на моя живот? Или ако щете, да не мислите, че ми е приятно да се разкривам по този начин?

Казах ви всичко това само за да ви накарам да разберете, че д-р Хан Фастълф — моят биологичен баща, както не ви писва да натяквате, — е унищожил Джендър. Разбира се, че го е направил. До момента съм се въздържала да го заявя, защото никой, освен вас, не е бил достатъчно видиотен, за да се допита до мен. И заради някакви си глупашки остатъци на уважение към този човек. Но сега, след като вие повдигнахте въпроса, аз го твърдя и, в името на Аврора, ще продължавам да го твърдя — на всички и на всеки. Официално, ако се наложи.

Д-р Хан Фастълф унищожи Джендър Панел. Сигурна съм в това. Сега доволен ли сте?

42.

Бейли гледаше ужасено обезумялата жена.

Той заекна и повтори наново:

— Нищо не разбирам, д-р Василия. Моля ви, успокойте се и помислете. Защо му е на д-р Фастълф да разрушава робота? Какво общо има това с начина, по който се е отнасял с вас? Да не смятате, че така той си връща за вашето отношение към него?

Василия дишаше учестено (подсъзнателно, Бейли разсеяно отбеляза, че макар Василия да беше дребничка като Гладиа, гърдите й бяха по-големи) и се мъчеше да овладее гласа си.

— Нали ви казах, землянино — отвърна тя, — че Хан Фастълф се интересува само от изследването на човешкия мозък? Подлага го без колебание на стресове, за да може да изследва резултатите. И предпочита мозъци, които да не са обикновени — например, детските, — така че да може да наблюдава тяхното развитие. Който и да било друг мозък, стига да не е обичайно срещаният.

— Но какво общо има това с…

— Задайте си тогава въпроса, защо се интересува толкова много от тази чужденка.

— От Гладиа? Питах го и той ми каза. Прилича му на вас и приликата действително е голяма.

— А когато вие ми го казахте преди малко, на мен ми стана забавно и ви попитах, дали му вярвате? Питам пак. Вярвате ли му?

— Защо да не му вярвам?

— Защото не е вярно. Приликата може и да е привлякла вниманието му, но истинската причина за неговия интерес е, че чужденката си е чужденка. Възпитана е на Солария, в лицемерие и сред социални норми, които не приличат на аврорианските. Следователно, той би могъл да изследва един мозък, който се е оформил по-различно от нашите и предлага интересни възможности. Не разбирате ли това? Като стана въпрос, защо, мислите, се интересува от вас, землянино? Толкова ли е глупав да си въобразява, че можете да разрешите един аврориански проблем, когато не знаете нищо за Аврора?

Внезапно Данил пак се намеси и Бейли се стресна от неговия глас.

— Д-р Василия, колегата Илайджа разреши един проблем на Солария, без да знае нищо за тази планета.

— Да — кисело отвърна Василия, — всички планети го забелязахме от онова хипервълново представление. Веднъж може да дойде озарение, но се съмнявам д-р Фастълф да вярва, че то би се повторило още веднъж толкова скоро. Не, землянино, привлекли сте го, на първо място, защото сте землянин. Вие притежавате друг, чужд мозък, който той може да изследва и манипулира.

— Сигурно не смятате, д-р Василия, че д-р Фастълф би рискувал жизнено важни за Аврора въпроси, като повика някой6 само за да изучава необикновеният му мозък!

— Сигурно би могъл. Точно това ви обяснявам. Няма такава криза на Аврора, която да е по-важна за него от решаването на проблемите на мозъка. Мога да ви кажа какво точно ще отговори, ако го попитате: „Аврора може да се издигне или да пропадне, да процъфти или да загние — всичко това са дреболии в сравнение с проблемите на мозъка, защото ако човек наистина опознае мозъка, всичко, което може да пропадне за хилядолетие поради небрежност или неправилни решения, може да се поправи за десет години, разумно управлявайки човешкото развитие под ръководството на «психоисторията»“. С този аргумент той ще оправдае всичко — лъжата, жестокостта, всичко, за което се сетите — и ще каже, че всичко трябва да служи на целта да се опознае мозъка.

— Не мога да си представя, че д-р Фастълф е толкова жесток. Той е мил човек.

— Отдавна ли го познавате?

— Няколко часа на Земята, преди три години, и един ден на Аврора.

— Виж ти: цял ден! А аз бях с него почти постоянно в течение на тридесет години, а после следих кариерата му отдалеч. А вие сте бил с него цял ден? И през целият този ден той не е направил нищо, което ви е уплашило или унизило?

Бейли мълчеше. Той си мислеше за неочакваната атака с прибора за подправки, от която го спаси Данил; за тоалетната, която му причини такива затруднения заради маскировката си; далечната разходка навън, предназначена да провери неговата адаптация.

— Виждам, че е правил — каза Василия. — Вашето лице, землянино, не е толкова непроницаемо, колкото си въобразявате, че е. Заплаши ли ви с психосонда?

— Спомена за нея.

— Един ден — и вече я е споменал. Мисля, че това не ви е харесало?

— Разбира се, че не.

— А имаше ли причина за това споменаване.

— Имаше — бързо каза Бейли. — Казах му, че ми е хрумнала някаква мисъл и веднага е изчезнала, и беше съвсем естествено да намекне, че психосондата може да я открие.

— Не — каза Василия. — Не би могла. Психосондата не може да се използва за толкова деликатно докосване, а ако направите опит, има голям шанс мозъкът ви да бъде увреден.

— Може би не, ако е направено от експерт — да кажем, д-р Фастълф.

— Той? Та той не може да различи единия край на сондата от другия. Той е теоретик, а не техник.

— Е, тогава някой друг.

— Не, землянино. Никой. Помислете сами: ако психосондата можеше да се използва безопасно върху хората, и ако Хан Фастълф толкова се безпокои от проблема с деактивацията на робота, нима не би предложил да приложат психосондата върху него? Не ви ли е идвало на ум това? Всеки разумен човек ще стигне до заключението, че Фастълф е виновен. Единственото доказателство за неговата невинност е собственото му отрицание на вината. Защо да не докаже своята невинност с психосондата? Той намеквал ли е за подобно нещо?

— Не. Във всеки случай, не и пред мен.

— Защото той прекрасно знае колко опасно е това. Обаче той, без да се замисля, ви намеква за вас — просто за да види как мозъкът ви работи под натиска, как реагирате на страха. А може би си е помислил, че такава проба, колкото и опасна да е за вас, може да му даде интересни сведения относно вашият земен мозък. Това, според вас, не е ли жестоко?

Бейли подмина този въпрос.

— Как да приложим това към роботоубийството?

— Соларианската жена Гладиа е привлякла вниманието на бившия ми баща. Тя има интересен за него мозък. Той й е дал роботът Джендър, желаейки да провери как жена, която не е израснала на Аврора, ще се срещне с робот, който във всички отношения прилича на човек. Той знае, че аврорианската жена веднага ще използва робота за секс, без изобщо да се притеснява. Признавам, самата аз бих се притеснявала малко от това, защото съм възпитавана ненормално, не като обикновените аврориански жени. Соларианката би се притеснявала много, понеже е израсла в свят, пълен с роботи, и е имала необикновено твърди мислени позиции относно роботите. Тази разлика може да е много поучителна за баща ми, който на базата на тези вариации се опитва да построи теория за работата на мозъка. Хан Фастълф изчака половин година, докато соларианката започне първите експерименти…

— Вашият баща не знаеше нищо за отношенията между Гладиа и Джендър — прекъсна я Бейли.

— Кой ви каза това? Баща ми ли? Гладиа? Ако е той — тогава лъже; ако е тя — тогава просто не знае, най-вероятно. Можете да сте сигурни, Фастълф е знаел. Знаел е, защото в изследването му е влизало как човешкият мозък се променя под натиска на соларианските условия. А после си е помислил — аз съм напълно сигурна в това, — какво ще стане, ако жената, която току-що е започнала да използва Джендър, изведнъж го загуби без никаква видима причина. Той е знаел какво ще направи аврорианската жена: би почуствала леко разочарование и веднага би започнала да търси замяна; но как би се държала соларианката? И затова е повредил Дженджър.

— Да унищожи безкрайно ценен робот заради тривиално любопитство?

— Чудовищно, нали? Но Хан Фастълф е направил точно това. Върнете се при него, землянино, и му кажете, че с малката му игра е свършено. Ако все още има някой на планетата, който не вярва във вината му, той ще повярва след моето изказване.

43.

Бейли дълго мълча, а Василия го гледаше с някаква мрачна радост; лицето й стана грубо и изобщо не приличаше на лицето на Гладиа.

Бейли стана, чувствайки се стар — много по-стар от своите четиридесет и пет години (детска възраст за аврорците). Всичко, което беше направил, не беше помогнало. Напротив — изглежда всяко негово движение затягаше примката на врата на Фастълф.

— Мисля, че разговорът ни приключи — каза Василия. — Нямам причина да ви виждам още веднъж, землянино, вие също. Сигурно за вас ще е най-добре да напуснете Аврора. Вие нанесохте — тя се усмихна — достатъчно вреда на баща ми, макар и не такава, каквато заслужава.

Бейли тръгна към вратата. Двата робота го последваха. Жискар попита тихо:

— Всичко наред ли е, сър?

Бейли сви рамене. Какво да отговориш на това?

— Жискар! — извика Василия. — Когато д-р Фасталф вече няма да има нужда от теб, ще се върнеш ли при мен?

Жискар спокойно я погледна.

— Ако д-р Фастълф позволи, точно така ще направя, Малка Мис.

Усмивката й се затопли.

— Моля те, Жискар. Липсваш ми.

— Често си мисля за вас, Малка Мис.

— Доктор Василия, — попита Бейли, — имате ли Лична, която бих могъл да посетя?

Василия отвори широко очи.

— Разбира се, че не, землянино. На територията на Института има обществени Лични. Вашите роботи ще ви покажат къде са.

Бейли я погледна и каза повече от злоба, отколкото поради рационално разсъждение:

— Доктор Василия, на ваше място не бих говорил за вината на д-р Фастълф.

— И какво ми пречи?

— Опасността да се разкрият вашите дела с Гремионис. Опасност за вас.

— Това е смешно! Вие сам признахте, че между мен и Гремионис не е имало никакъв заговор.

— Не е точно така. Аз се съгласих, че между вас и Гремионис не е имало директен заговор за унищожаването на Джендър. Но остава възможността и за косвен заговор.

— Вие сте се побъркали. Какъв косвен заговор?

— Не съм готов да обсъждам това пред роботите на д-р Фастълф… освен ако не настоявате. Но защо да настоявате? Вие прекрасно разбирате какво имам предвид.

Неизвестно защо, Бейли реши, че тя приема неговият блъф. Все едно, ситуацията не може да стане по-лоша. И това сработи! Василия сякаш се присви.

Да, помисли си Бейли, имало е косвен заговор, какъвто и да е той. И Бейли каза, леко обнадежден:

— Повтарям: не говорете нищо за д-р Фастълф.

Но той не знаеше с колко време разполага; може би със съвсем малко.