Втурнах се право към най-близката дамска тоалетна. Влязох в една от кабинките и заключих вратата. Чувствах се така унижена. Със сигурност всички около нас бяха чули. „Кръпка“. Това бях аз. Кралицата на евтинията. Тъпа беднячка, която се правеше, че мястото й е тук, когато всички ясно виждаха, че е облякла нечии боклуци. Жалка картинка! Бях толкова разстроена, че не можех дори да заплача. Едва си поемах дъх. Имах чувството, че някой е усукал въже около гърдите ми и го затягаше. И тогава се ядосах. Момиче на зодиака. Скапано Момиче на зодиака. Онзи смахнат идиот от интернет клуба беше виновен за тази каша с неговото: „Върни се там, където беше, и ще намериш това, което търсиш“. Глупости. Ако не бяха онази листовка, астрологическият сайт, съобщението, че и роклята, нямаше да заприличам на най-голямата загубенячка на света и да се крия в тоалетната, докато всички отвън обсъждаха какво отвратително нищожество съм.
Ритнах вратата на кабинката.
— Ау! — изплаках, тъй като си ударих пръстчето на крака в твърдото дърво. Заподскачах из тясното пространство. Така силно ме заболя, сякаш го бях счупила.
Трябва да се измъкна оттук без никой да ме забележи — помислих си. — Само че как? И къде бих могла да отида? Искаше ми се да побягна нанякъде, където да се скрия. Но не и вкъщи. Там нямаше как да остана насаме със себе си. И всеки щеше да иска да узнае как е минала вечерта. Не можех дори в стаята си да се скрия, защото беше на мен и сестра ми Андреа и нямаше как да не я пусна вътре. „Тъпа история — изругах наум. — Страшно тъпа история. Остава ми само едно. Налага се да избягам. Да хвана пътя и да зачезна нанякъде, където никой не ме познава. В Лондон или в някой друг голям град. Но ще огладнея. А няма да имам пари, нито пък къде да спя, освен на някоя пейка в парка, завита със стар вестник. Няма да имам и приятели. Мама нямаше да я има, нито пък леля Пат и леля Фийби. А също и Мармит и Мийтлоуф, с които да се гушкам. Дори Дан, Уил и Андреа ще ми липсват. Ще си умра, а някой ще намери изпосталялото ми тяло под някой мост, ще ме върнат у дома и ще ме погребат. А на погребението ми ще дойдат всички, които ме познават, и ще се скъсат от рев. Дори онези гаднярки Хло и Соня ще се появят и като видят какво е станало, ще се усетят, че те са виновни за всичко това, и ще се почувстват гадно, като заспускат ковчега ми в гроба…“
Както си седях така, самосъжалявайки се, чух някакво звънене. Идваше от чантата ми. Надникнах в нея. Звънеше новият ми мобилен телефон. „Но аз на никого не съм давала номера — помислих си. — Самата аз дори още не го знам!“ Отговорих плахо на обаждането.
— Тори, Неса е. Къде си? — каза гласът от другата страна.
Боже, дано поне тя да не е видяла какво стана! — помолих се.
— Никъде — рекох.
— Никъде. Много умно — отвърна Неса. — Аз лично никога не съм била там. Как изглежда?
Почти се разсмях, но тогава се сетих, че беше свършено с живота ми и че бях нещастна.
— Ами бива. Не че съм точно никъде.
— Звучиш тъжно. Случило ли се е нещо, мила?
— Нищо.
— Аха, нищо. Това „нищо“ и мен все ме натъжава.
Този път се разсмях.
— Така е по-добре — каза Неса.
— Съжалявам — рекох, — просто не съм на себе си.
— Като кого се чувстваш тогава? — попита Неса.
— Като никого. Искам да кажа, че съм малко ядосана тази вечер.
— А, сигурно е заради Луната. Присъствието й в хороскопа може понякога наистина да подлуди човек. Виж, Тори, разглеждах хороскопа ти. Знаеш ли нещо за астрологията?
— Да. Не. Е, не много. Зная, че зодиакалните знаци са дванайсет, че моята зодия е Телец и знакът й е бик.
— Точно така. Знаците са дванайсет и се наричат слънчеви знаци. Що се отнася до теб, това ще рече, че в момента на раждането ти Слънцето се е намирало в зодия Телец. Всеки, роден между двайсет и първи април и двайсет и първи май, е Телец. Знаеш ли обаче, че има много други планети, които също влияят на хороскопа ти?
— Не.
— Така е. И те са десет на брой — Слънцето, Луната, Юпитер, Марс, Венера, Сатурн, Плутон, Уран, Меркурий и Нептун.
— Наистина ли? — отвърнах, опитвайки се да звуча заинтригувана, макар че се зачудих от къде на къде бе решила точно сега да ми чете лекция по астрология. — Удивително!
— Нали? — продължи Неса. — А що се отнася до теб, в момента Сатурн и Плутон се пресичат в твоята Луна.
— Не звучи добре — пошегувах се.
— Напълно си права. Съвсем сериозно — рече Неса. — И означава, че животът те учи на много важен урок.
— О! И какъв е той?
— Само ти можеш да кажеш това, Тори. Аз съм тук единствено да насочвам и съветвам. Но на Сатурн му се носи славата на строг учител. С две думи, понякога може да е доста суров, но по-добре се вслушай в това, което има да ти каже. Има полза от думите му. Плутон е планета на промяната, а Луната управлява тази фаза и е свързана с емоциите и всичко около тях. Събери тези три планети заедно в хороскопа, както са в твоя в момента, и ще получиш емоционален взрив. Аз съм покровителка на твоята зодия Телец и този месец ще се грижа специално за теб, така че ако имаш нужда или искаш да ме питаш нещо, обади ми се от новия си телефон. Все едно съм ти нова приятелка. Става ли?
— Ами става — отвърнах, макар че не можех да спра да си мисля: „Всичко това е супер странно. Какво ли е намислила? Всъщност може би не трябва въобще да говоря с нея. Мама все ни повтаря да не говорим с непознати, а аз нищичко не зная за нея. Може и да е красива, но това не означава, че не й хлопа дъската. Пък и като се замисля, откъде знае номера ми?!“
— Ъъъ, Неса, как разбра номера ми?
— Ами ти си Момиче на зодиака този месец, нали? Всяко Момиче на зодиака получава телефон като този — е, поне подобен. Опитваме се да са в подходящия за зодията цвят. Аз ти изпратих телефона, за да можеш да се свързваш с мен, твоята покровителка, както и с някои от другите планети всъщност. Ние всички имаме новия ти номер.
— Ние? — учудих се аз. Стана ми леко притеснено. — Кои сте тези „ние“?
— Нали ти казах, аз и останалите планети. Не си ли спомняш?
— Другите планети? Доообреее… — рекох, а в съзнанието ми светна предупредителен знак.
— Да — повтори Неса, — както ти казах, има още девет планети. Ти срещна една от тях. Слънцето, известна още като Сони Олимпус. Той беше тук тази вечер. Води наддаването. Спомняш ли си го?
— Да, много добре — отвърнах, но си мислех: Луда работа!
— Останалите са Марс, Луната, Юпитер, Плутон, Сатурн, Уран — него го срещна, Ури, собственикът на интернет клуба, а Меркурий е също някъде наоколо. Ще ти допадне. Всички момичета го харесват, но не мисля, че ти предстои някаква сериозна среща с него този месец, поне не и според хороскопа ти. Най-вероятно ще го засечеш наоколо. Наричаме го Херми. Както и да е, накратко — ние всички сме тук на земята в човешки облик.
Леле-мале! — помислих си. — Тази жена е не леко мръднала, ами съвсем смахната. Най-добре да приема казаното на шега и да стоя настрана от нея.
— О, да. Точно така, разбира се. А ти си?
— Неса, известна още като Венера. Планетата Венера управлява зодия Телец, ето защо аз съм твоята покровителка за месеца.
Божичко! Тя се мисли за планета! Това е най-смахнатото нещо, което съм чувала. Знаех, че има хора, които се мислят за Наполеон или Клеопатра, или за чайник, но никога не бях чувала за някого, който да смята, че някога е бил планета, или по-специално — Венера.
— Покровителка. Ами, да. Ъъъ… това каза и твоят приятел Ури (смахнатото ти другарче — добавих наум).
— Точно така — продължи Неса. — И се надявам ние също да станем приятелки, защото приятелите са важни, нали? Много по-важни от доста други неща. Хайде, излез оттам, където си се скрила, в страната Никъде, и не се тревожи. Не всичко е такова, каквото изглежда.
— Да, разбира се, че не е — отвърнах. — Всъщност вече се чувствам добре. Благодаря за разговора. Да. Ще взема да се размърдам. Ъъъ… така. Трябва да тръгвам вече. Имам работа. Срещи разни.
— Тори, звучиш странно. Сигурна ли си, че всичко е наред, хлапе? — попита Неса.
— О, да. Всичко е супер. Дори повече от супер. Не се притеснявай за мен. Вече съм по-добре. Благодаря и чао.
И не забравяй да си вземеш хапчетата — добавих наум, когато чух вратата на женската тоалетна да се отваря и затваря.
— Обади ми се, ако имаш нужда.
— Непременно — прошепнах.
Как ли пък не! — казах си, но нямах желание да я разстройвам, нито пък да се издавам пред нея, че съм наясно колко далеч стоеше от звездите. Освен това нямах търпение да приключа разговора с нея, тъй като не ми се искаше, ако някой влезеше в женската тоалетна, да си помисли, че съм луда и говоря на себе си. За щастие Неса приключи с това, което имаше да каже за момента, рече: „Чао тогава“, и затвори.
Прибрах телефона, затаих дъх, вдигнах краката си от пода, така че който и да влезеше, да не разбереше, че съм там. Миг по-късно вратата отново се отвори и някой започна да нарежда:
— Вие сте абсолютни гаднярки — каза глас, който разпознах като този на Джорджи. — Това, вашето, мина всякакви граници. Как може да сте толкова жестоки? Приятелката ми била купила роклята ти. Е, и? Какво от това? На нея й стои страхотно. Това е най-важното.
Стомахът ме присви още по-здраво.
— Трябва да признаеш обаче — рече друг глас, който беше на Соня, — че беше забавно, нали Хло? Така се бе изчервила.
— Направо позеленя, бих казала — изкиска се приятелката й.
— И бие намирате това за забавно? — попита Джорджи. — Да провалите вечерта на някого? Жалки, нещастни извратенячки. Та това е благотворителен бал. Къде е вашата съпричастност? А? Мисля, че вие двете сте възможно най-подлите същества, които някога съм срещала, и се надявам да ви се случи нещо супер гадно.
— О, хвана ме шубето — подигравателно подметна Соня.
— Някога да сте чували за карма? — продължи Джорджи. — Вероятно не, защото сигурно и двете сте толкова тъпи, колкото сте и ужасни. Е, аз пък съм чувала. Карма означава, че действията ви имат своите последици и ако се държите гадно с хората, това ще ви се върне. Ако не в този живот, то в следващия. И вероятно ще се преродите във възможно най-низшите същества. Например попови лъжички.
Момичетата прихнаха да се смеят.
— Попови лъжички? Да бе.
— Всъщност не като попови лъжички, защото жабите не са лоши. Не. Ще се преродите като мухи. От тези, дето кацат по изпражненията.
Едва не се разсмях в скривалището си. „Браво, Джорджи!“ — казах си наум.
— О, хайде да тръгваме, Хло — рече Соня. — Стана ми тъпо с тази малка глупачка.
— Определено и на мен не ми е забавна компанията й — отвърна Хло.
Отново чух вратата да се отваря и да се затваря и зачаках да се уверя, че се бяха изнесли.
— Прав ви път! — чух да казва Джорджи. Последва тишина, а после тя попита: — Тори, тук ли си?
Затаих дъх.
— Знам, че си вътре — каза тя, — чувам дишането ти.
Тогава чух някакъв шум и лицето и се появи отдолу в пролуката между вратата и пода.
— А сега те и виждам.
— Не съм аз — отвърнах, но се усетих, че това беше супер тъпо.
И двете избухнахме в бурен смях.
— Глупости — каза Джорджи, — нали виждам, че си ти.
— Знам… съжалявам. Извинявай, че те излъгах! Ще направя всичко възможно да ти се реванширам. Ще ти слугувам до края на света.
— За бога, Тори, излез оттам най-после. Знаеш ли колко ми пука откъде си взела роклята!
Стъпих обратно на пода, изправих се, отключих вратата на кабинката и излязох.
— Наистина ли? — попитах аз. — Ама аз те излъгах. Купих роклята от магазин за втора употреба и трябваше да ти кажа истината, но… мислех, че ще ме намразиш.
— Глупости, как ли пък не. Та ти си ми приятелка. Разбирам те. Е, поне отчасти.
— Отидох до Осбъри да си потърся рокля и не щеш ли — видях тази на витрината на магазин за втора употреба. Изглеждаше толкова готина, че…
— Няма нужда да ми обясняваш, Тори. И аз веднъж си взех нещо от такъв магазин — играта „Монопол“. Че защо не? Просто не ме лъжи повече.
Все още се чувствах отвратително. Беше ме срам.
— Май ще е по-добре сега да се прибера у дома.
Джорджи ме погледна ужасена. Сложи едната си ръка на кръста, а с другата ми размаха пръст.
— Тори Тейлър, намираме се на едно от най-готините партита, на които някога сме били канени, а ти искаш да се прибереш вкъщи и да ме зарежеш сам-самичка! Няма да стане. Сега вече ме ядоса. Само преди малко каза, че съжаляваш и че искаш да ми се реваншираш за това, че ме излъга. Ами добре. Ето го и шанса ти — оставаш.
— Ами ако всички са разбрали, че роклята ми е от втора употреба?
— Тори — каза Джорджи с раздразнение, — светът не се върти около теб. Едва ли някой е забелязал как двете грозни сестри се заяждаха с теб преди малко. И се хващам на бас на каквото поискаш, че повечето хора тук са си взели костюми под наем, което не е кой знае колко по-различно от това да носиш нещо втора употреба.
— Права си — отвърнах.
— И повечето от тях са погълнати най-вече от това как изглеждат и да си прекарат страхотно, а не откъде някакво момиче си е взело роклята…
— Предполагам.
— Така че хайде да тръгваме.
Тя отвори вратата на женската тоалетна, хвана ме под ръка и ме побутна навън.
— Слушам, шефе — възкликнах, но се притиснах здраво до ръката й, като го казах, а тя ми се усмихна широко в отговор. Беше добра приятелка. И идея си нямах досега колко добра е всъщност. И ето я, плътно до мен, подкрепяйки ме в трудния момент. Пфу — помислих си, — май в крайна сметка няма да ми се наложи да бягам. Това си е успокоение. Никак не бях навита да гладувам, да съм бездомна и абсолютно сама.
След като се върнахме на партито, разбрах, че Джорджи беше права. Никой ни най-малко не се интересуваше от мен и от това, какви ги бях намислила. Хората си се забавляваха. Вече нямаше значение, че роклята ми беше втора употреба. Имах си най-добрата приятелка на света и купонът все още продължаваше.
Като вървяхме по коридора, забелязах господин О да разменя няколко думи с кмета, а след това се огледа в огледалото и приглади косата си.
Сбутах Джорджи да погледне.
— Готин е, не мислиш ли? — отбеляза тя.
— По-скоро самовлюбен — рекох. — Е, сигурно по-зрелите жени си падат по него. Нали?
— Щом казваш — отвърна Джорджи.
— Чакай малко. Искам да го попитам нещо — казах. Ако господин О познава кмета — помислих си — и води търга, значи е с всичкия си и би могъл да внесе яснота по въпроса дали на Неса й хлопаше дъската, или не.
— Добре, ще се видим в дискотеката тогава — рече Джорджи и отпраши към дансинга.
— Дадено — подвикнах след нея и тръгнах към господин О. — Извинете, господине, но…
— О, Момичето на зодиака — рече той. — Викай ми Сони. Е, как е да си Телец?
— Ъъъ, добре… предполагам. А що се отнася до Момичето на зодиака, знаете ли за какво точно става въпрос? Искам да кажа, откъде се появи телефонът, който ми дадохте, и коя е дамата, с която пристигнахте?
На лицето му грейна ослепителна усмивка.
— Аха, въпроси, въпроси — каза той, след което ме огледа от главата до петите, сложи ръце на раменете ми и ги повдигна, после мина зад мен и ме тупна леко в средата на гърба. — Първо, госпожице, погрижи се за стойката си. Най-важното нещо, на което учат в актьорското училище, е да стоиш изправен. Хайде, изпъчи се, вдигни брадичката.
Господин О бе толкова властен, че се улових да правя точно това, което ми каза.
— Добро момиче — каза той и отново започна да ме оглежда от главата до петите. — Ммм, да… Хубава рокля, Тори. Отива ти. Що се отнася до дрехите, запомни — важното е как ги носиш. Може да си облечена с най-модната рокля и пак на нищо да не приличаш. Но може да си облечена и в по-старомоден тоалет и въпреки това да изглеждаш като за милиони. Всичко зависи от стойката и излъчването ти.
О, не — помислих си и усетих, че се изчервявам, — Джорджи не е познала. Всички знаят, че нося дрехи втора употреба…
— Значи знаете за роклята ми, така ли?
— Какво да знам за нея? — попита той.
— Че е от втора употреба.
— Втора употреба ли? Наистина ли? Удивително! Браво на теб. Определено имаш добър вкус. Аз лично харесвам добрите сделки. А и роклята е точно за теб. Какво значение има дали е от втора употреба?
— Предполагам… никакво.
— Виж, Тори. Неса ми показа хороскопа ти. В него се забелязва липса на самочувствие. Имаш нужда да цениш по-високо себе си. Трябва да поработиш върху това. Ето защо ти казах да си вдигнеш брадичката и раменете и да вървиш изправена.
Разсмях се.
— Май обичате да командвате, а?
Господин О погледна обидено.
— Просто знам какво трябва да направиш. Значи искаш да ти кажа за дамата, с която дойдох?
— Да. Дали е… ъъъ… — За малко да изтърся: „Дали е съвсем наред с главата?“ — но реших, че може да се засегне, ако излизаше с нея.
— Тя е богиня — отвърна той — и е много мила. Ти си късметлийка, че ти е покровителка.
— Покровителка. Какво точно означава това?
— Ти си Момиче на зодиака, нали?
Кимнах.
— Предполагам.
— Тогава Неса е на твое разположение за един месец. Тя е някой, когото можеш да търсиш за помощ и други неща. Нищо необичайно, в случай че се притесняваш. А сега, би ли искала да танцуваш?
— Да танцувам? Аз? Не мога…
— Няма „не мога“ — рече господин О, като ми подаде ръка. — Хей, та това е удивителната сладкарка.
Вдигнах очи и видях мама да отива към тоалетната. Когато ни забеляза, тя се обърна и ни помаха.
— Мамо — повиках я аз, — това е господин Олимпус, или господин О, имам предвид Сони. Той ме покани на танц.
Мама се изчерви.
— Ами аз зная кой е — отвърна тя. — Срещнахме се малко по-рано. Отивай, Тори. Ще намеря Джорджи и ще дойдем да гледаме.
Господин О пое дланта ми, даде ми знак да го хвана под ръка и се отправихме към дансинга. Още веднъж усетих, че хората ме зяпаха, но този път беше от любопитство и завист. Сони безспорно беше най-добре изглеждащият мъж в залата, въпреки че можеше да мине за мой баща. Мярнах Соня и Хло край масата с напитки и им помахах небрежно. Останаха с отворена уста. Въобще не очакваха да се върна обратно на партито. Джорджи танцуваше в другия край на залата и като ме забеляза, вдигна окуражително палци.
— Добре, млада госпожице, Момиче на зодиака — каза Сони, като започнахме да се движим в такт с музиката, — сега изправи раменете и се усмихвай, съкровище, усмихвай се.
Затанцувахме с лекота, сякаш бяхме репетирали с дни. Скоро около нас се събраха хора и започнаха да пляскат. Имах чувството, че господин О бе свързан с мен и знаеше коя щеше да е следващата ми стъпка. Наляво, надясно, движехме се в пълна хармония.
Изведнъж той грабна една роза от близката маса, пъхна я между зъбите си и започна да пляска с ръце. На мига загрях идеята му и двамата диво се впуснахме в импровизирано фламенко.
— Оле, оле, оле, оле — викаше господин О с цвете в устата, докато танцувах около него в испански стил, а наблюдаващите ни аплодираха. Когато приключихме, и двамата избухнахме в смях, а той ме прегърна.
— Когато се смееш, светът се смее заедно с теб, а когато плачеш… — каза господин О.
— … плачеш съвсем сам — довърших репликата му и му се усмихнах широко.
— Браво, Момиче на зодиака! — отвърна той. Шокирани, Хло и Соня наблюдаваха отстрани и аз усетих завистта в очите им. Сигурно очакваха, че ще роня сълзи в някой ъгъл заради тях._ Да, ама не_ — казах си наум, — няма да ви се дам толкова лесно.