Рецепта за успех

Десета главаВдъхновение

— Хей, какво става с хората-планети? — попита Хана, като се срещнахме в киното.

— Ами да, как е да си Момиче на зодиака? — добави Меган.

Направих физиономия.

— Не е толкова забавно, колкото си мислех — отвърнах, докато чакахме на опашката за билети. — Срещнах Сатурн. Доктор Кронос. Той се хвана за това, че съм добра по рисуване. Обясняваше ми, че съм практична. Мисля, че очаква от мен да майсторя разни неща за продажба или нещо откачено от сорта. Смахната история, а?

— Той откъде знае, че си добра по рисуване? — попита Меган.

— А… от хороскопа ми — изстрелях набързо, понеже не ми се искаше да споменавам нищо за разпродажбата през деня. — Като се прибрах у дома следобед…

— От обяда във вилата на чичо ти? — попита Меган.

— Ъъъ… ммм, да. Както и да е, бях затрупана със съобщения за сайтове, които да проверя. И линкове към други. Хвърлих им по едно око. Повечето бяха на арт сайтове за продажба на картички и рисунки, имаше и сайтове с информация за панаирите в региона. Мисля, че иска да се занимавам с изработването на разни дреболийки за подаръци, като хоби или нещо подобно. Не знае ли, че съм ученичка и си имам домашни за писане? Телевизия за гледане? Списания за четене? Нокти за лакиране?

Джорджи се разсмя.

— Да, не е лесно, нали? Някои хора и идея си нямат колко ни е трудно.

— Може да се е опитвал да те ориентира с какво да се занимаваш, когато пораснеш — рече Хана.

— Може — съгласих се. Навярно беше права. В училище вече бяха започнали да ни говорят по темата. Дори съветници идваха да ни обясняват за матурите по различните предмети. — Аз знам само, че искам да съм много, ама много богата.

Меган и Хана се разсмяха, но Джорджи погледна тъжно.

— Да си богат не е най-важното — каза тя. — Не мисля, че парите могат да те направят щастлив. Аз искам повече от това.

— Като какво например? — попитах я. Не можех да си представя, че някой, който имаше колкото нея, би могъл да е нещастен.

Джорджи вдигна рамене.

— Не знам. Като приятели например. Хора наоколо…

Тя изведнъж спря и прехапа устни.

Нещо я тормози — помислих си и тъкмо се канех да поговоря с нея, когато Меган се намеси. Реших, че моментът не е подходящ да разпитвам Джорджи какъв е проблемът, понеже изглеждаше така, сякаш щеше да се разплаче.

— Доктор Кронос каза ли нещо друго? — попита Меган.

Поклатих отрицателно глава.

— Не. — Думите „инат“ и „мързелива“ прокънтяха в главата ми за стотен път, откакто ги бе изрекъл, но аз отново ги пропъдих от ума си. Те се бяха забили в съзнанието ми и част от мен се опасяваше, че той е прав. Не за първи път ми казваха, че съм такава. И никак не ми допадаше мисълта, че действително бях. — Ъъъ… мислите ли, че съм ъъъ… мързелива? — попитах.

— Не повече от всеки друг. Защо? — попита Меган.

— Просто ми е чудно. Ами инат?

— Определено — отвърна Хана.

Джорджи и Меган също кимнаха, съгласявайки се с нея.

— Да — отвърнаха в един глас. — И то много.

— Какво? Наистина ли? Дайте ми пример.

Джорджи се разсмя.

— Ами какво ще кажеш за това, че няма да дойдеш на училищната екскурзия с нас?

Скръстих ръце пред гърдите си.

— О, това ли?

— Ами това — отвърна Меган.

— Попитай твоята жена-планета дали трябва да дойдеш — предложи Хана. — На бас, че ще е на същото мнение като нас.

Тя сигурно ще ми каже да бъда практична или ще извика онзи гадняр Кронос да ме посъветва да тръгна пешком натам, или нещо друго, също толкова безполезно — помислих си, но така или иначе си признах, че си бях инат. А не исках да съм такава. Ще помоля хората-планети за съвет — реших. — Ще им покажа на тях кой е инат. Нямах какво да губя, а и наистина ми се ходеше с останалите до Италия.

— Ей сега се връщам.

— Къде отиваш? — попита Меган, като тръгнах към дамската тоалетна.

— До тоалетната — отвърнах. Предпочитах да остана сама, за да изпратя съобщение на Неса от зодиакалния си телефон, защото не ми се искаше някой да ми наднича през рамото.

След като се затворих в кабинката, извадих телефона от раницата си и написах въпроса си: „Трябват ми пари за пътуване до страната на макароните. Някакви предложения?“ Отговорът дойде минута след това: „Използвай уменията си“.

Написах: „Аз съм ученичка. Нямам време“.

Отговорът беше: „Извинения“.

Имах чувството, че доктор Кронос някак беше окупирал линията. Пратих още едно съобщение: „Има ли някой друг там, освен Сатурн?“ Този път не последва отговор, но минута по-късно телефонът звънна. Беше Неса. Пфу — изругах наум.

— Окей — рече тя. — Проверих отново хороскопа ти. В него излиза неочаквана среща с Плутон и Сатурн по-рано днес. Е, как мина?

— Пи Джей е страшно готин — отвърнах. — Но доктор Кронос май не е от най-забавните, а?

Неса се засмя.

— Е, и на него му се случва да се усмихне. Но аз те предупредих, че е известен като строгия преподавател на зодиака. Този, който има на какво да те научи. Вслушвай се в думите му, Тори. За твое добро е. Бива си го, без майтап.

Дали й прави забележки за акцента й, когато говори? — зачудих се наум, но реших да не я питам.

— Учим достатъчно уроци в училище. Какво друго показва хороскопът ми? Няма ли нещо хубаво?

— Хороскопът на всеки е комбинация от много неща — отговори Неса. — И изцяло от теб зависи дали те ще са за добро, или лошо. Понякога, колкото и да се опитваш да избегнеш нещо, не можеш. Но спокойно, задава се положителното влияние на Юпитер, така че би трябвало всичко да е наред.

— Това е Джо, нали? Юпитер. Мъжът от ресторантчето за деликатеси. Юпитер е планетата на веселието и изобилието, нали?

— Точно така, мила — отвърна Неса.

— Какво означава тогава това положително влияние на Юпитер?

— Ами обикновено, когато е в хороскопа ти, ти носи нещо като късмет. Може да се прояви изневиделица като печалба или пък като неочаквана сполука.

Вдигнах победоносно юмрук във въздуха. Ето това исках да чуя. Звучеше къде-къде по-добре от хрумванията на стария Кронос.

— Страхотно.

— Мислех си за ходенето ти до Италия — продължи Неса. — Защо не предложиш на някого от учителите ти да направят лотария? Със спечелените пари може би ще успеят да поемат пътуването на още един ученик.

Ихаа — помислих си, — каква гениална идея. Неса е супер готина. Така се радвам, че тя ми е покровител, а не киселият старец. Имах чувството, че след като идеята бе дошла от Неса, а аз бях Момичето на зодиака, а пък Юпитер бе такъв веселяк и носеше късмет и прочее, то непременно щях да спечеля лотарията, ако имаше такава. Сигурна бях, че това се опитваше да ми подскаже.

— Благодаря ти, Неса!

— Това ми е работата, нали? Намини някой път да се запознаеш с Джо — рече тя. — Той държи ресторантчето за деликатеси в Осбъри. Доведи и майка си. Ще си поговорят за сладкиши. На него много му харесва да се среща с други готвачи.

— Окей, непременно — отвърнах. Но вероятно ще пропусна факта, че освен всичко друго, е и планетата Юпитер на земята в човешки облик — помислих си. — Мама ще реши, че съм се надрусала, ако й кажа такова нещо.

Зяпнах от изненада, като излязох навън, за да се върна при останалите. Кой мислите стоеше пред киното, сякаш чакаше някого? Учителката ни — госпожица Крейтън! Направо не можех да повярвам на очите си. Сякаш бе предопределено да се случи. Все едно бе част от някакъв план. Планът „Как да закараме Тори в Италия“. „Магия“ — рекох си, като тръгнах право към нея и й споделих идеята си за лотария.

— Великолепна идея, Тори — отвърна тя. — Ще задвижа реализирането й още в понеделник сутрин, тъй като все още има няколко свободни места. Какво умно момиче си.

Усмихнах й се в отговор. Идвам, Италия!