Рецепта за успех

Епилог

„Страхотно прекарване с Тейлър“ бе създадена през юли същата година след пробно парти по случай рождения ми ден през май. Датата беше толкова скоро, след като решихме да започнем свой бизнес, че се възползвахме от нея и я превърнахме в генерална репетиция. Беше фантастично — с ръчно изработени подаръци и картички и прекрасен обяд с огромна шоколадова торта. Бях звездата на деня и всяка минута от него бе прекрасна. И понеже всичко мина отлично, ние се почувствахме много по-уверени в предлагането на услугите ни на други хора. В края на август мама имаше вече резервации до средата на февруари на следващата година.

Всички удряхме по едно рамо през почивните дни.

Мама е управител и майстор готвач на сладкиши. Аз съм изпълнителен директор (или както брат ми ме нарича — госпожица Шефче). Занимавам се с оформлението на масите, менютата и поканите.

Уил и приятелите му са по забавлението (или както аз казвам — навлечи си смахнати дрехи и се дръж идиотски).

Вуйчо Кев отговаря за транспорта.

Леля Пат и леля Фийби помагат на мама с храната.

Андреа търси нови идеи и се грижи за резервациите и сметките.

Дан е главен дегустатор на тортите и отговаря за чая.

Аз така и не успях да отида с Лудетините в Италия, но в крайна сметка, беше ми все едно. Докато бяха там, ми пращаха съобщения всеки ден и направиха толкова много снимки с дигиталните си фотоапарати, че имах чувството, че съм била с тях.

Най-страхотното е обаче, че в края на краищата разбрах какво са целели Неса и доктор Кронос. Научих се да приемам нещата такива, каквито са, и да ценя това, което имам. Не това, което нямам.

И това бе най-важното.

Сега вече съм откровена както с приятелките, така и със семейството си. Дори споделих с мама как съм се чувствала виновна за заминаването на татко. Тя беше страшно изненадана и ме увери, че не е напуснал заради мен. Каза ми, че от доста дълго време не са се разбирали и че една от причините да не си тръгне по-рано сме били именно ние — Андреа, Уил, Дан и аз. Добави още, че никога не го е бивало да споделя чувствата си и това било част от проблема им. Това ме накара да се замисля колко важно е да казваш на хората, че ги обичаш и че те е грижа за тях и да им споделяш както хубавите, така и лошите неща, които ти минават през ума.

Странното е, че в началото на месеца, когато станах Момиче на зодиака, си мислех, че ми предстои нещо страшно необичайно или смайващо, което завинаги ще промени живота ми. Но не стана така. Нищо изключително или пък странно не се случи. Промени се само начинът ми на мислене. И сега съм самата себе си с приятелките си. Истинската Тори.

И това е най-важното.

Често срещам хората-планети в Осбъри и се спираме да си поприказваме и наваксаме с клюките. Неса и Ури са ми любимците. Доста ми помогнаха за личния ми проект — да започна бизнес с поздравителните си картички. Неса сподели с мен най-ценните си съвети как да ги направя да изглеждат оригинални и хубави като онези, които ми изпращаше. Ури пък ми показа как да се възползвам от съвременните технологии и да ги съчетавам с идеите на Неса, както и как да си свалям картинки от Интернет. Правя картички за какви ли не поводи, а миналата седмица имах своя сергия на пазара на занаятите. Хана, Джорджи и Меган ми помагаха на сергията и продадохме всички картички, до една. Ури страшно ги хареса, така че поръча цял куп за продажба в интернет клуба.

Едно нещо е сто процента сигурно — следващата година ще се запиша за училищната екскурзия заедно с приятелките си, Лудетините, и ще си платя пътуването с пари, които сама съм си изкарала.

Месецът, в който бях Момиче на зодиака, отдавна мина, но аз никога няма да го забравя. Както няма да забравя и хората-планети. Срещата ми с тях ме накара да осъзная, че животът е прекрасен и без да си заможен или да притежаваш повече от някой друг. Защото това, което прави живота прекрасен, са хората — семейството и приятелите ти.

А моите приятели и моето семейство са невероятни.