Четиринадесета главаРожденият ден на Дан

Когато се прибрах вкъщи, за щастие мама беше все още на работа, а Андреа и Дан бяха така погълнати от някакъв филм, та едва забелязаха, че съм се върнала, да не говорим, че съм закъсняла.

Бързо отидох в кухнята да намеря телефона, обадих се на Хана, Меган и Джорджи и ги поканих на рождения ден на Дан.

— … не е нищо специално. Мама реши да бъде като изненада, ето защо не можах да ви кажа по-рано — обясних аз, като си обещах, че това беше последната лъжа, която изричах. — Освен това имам… да ви казвам нещо много важно.

— Звучи сериозно — пошегува се Джорджи.

— Такова е — отвърнах.



Следващата сутрин у дома беше същинска лудница. Уил изведе Дан на някаква ранна футболна тренировка, а всички останали се заехме с приготовленията около тържеството.

Вуйчо Кев дойде и мама тръгна с него по магазините да напазарува. Малко след като те излязоха, пристигнаха леля Фийби и леля Пат и започнаха да приготвят ястията. Вуйчо Ърни и братовчед ми Дейвид вдигнаха в градината газебото, което използвахме на битака. Андреа отговаряше за украсата, а аз влизах от стая в стая и оправях каквото можех.

До дванадесет часа къщата сияеше празнично и усилията ни бяха възнаградени, когато Дан се върна с Уил и лицето му светна, като видя какво сме направили за него. А като получи и подаръците си, замалко да се разплаче. Няма по-хубаво от това — помислих си — да видя щастливи хората, които обичам. Тайно в себе си благодарих на Джо, задето ми даде компютърната игра. Нямаше да мога да се понасям днес, ако Дан не я бе получил заради глупостта ми.

Гостите започнаха да пристигат — още роднини и децата им, Меган, Джорджи и Хана, съседи, някои приятели и скоро купонът се развихри. Уил и част от приятелите му се маскираха като клоуни и устроиха за по-малките супер забавно представление, на което Меган, Джорджи и Хана, изглежда, се наслаждаваха не по-малко от петгодишните.

Толкова се радвах, че дойдоха, понеже си мислех, че имаха къде-къде по-забавни неща за правене. Но всички откликнаха възторжено, когато ги поканих снощи. Гледах ги как се веселят и дъхът ми направо секна от страх при мисълта за това, което трябваше да направя и кажа. Днес беше денят, в който щях да им призная абсолютно всичко. Щях да им разкажа цялата история, истината за мен и семейството ми. Ако ме отрежеха, отрежеха, какво да се прави. Не можех да се сърдя на никой друг, освен на себе си.

С напредването на следобеда, храната попривърши, хората се поизмориха, възрастните влязоха вътре за по чаша чай и да си изпънат краката, а някои от по-малките заиграха на гоненица в дъното на градината. Уил и приятелите му отидоха да гледат телевизия във всекидневната, а Дан и неговите приятели се качиха в стаята му да пробват компютърната игра.

На масите в другия край на градината останахме само аз, Меган, Джорджи и Хана. Започнах да раздигам някои неща, да събирам чинии и да изхвърлям остатъците в торба за боклук. Знаех си, че рано или късно моментът щеше да настъпи.

И той настъпи.

— Е, какво беше това, за което искаше да говориш с нас? — попита Меган.

— Ами… — започнах аз. И трите се бяха вторачили в мен толкова сериозно, че замалко да се откажа. — Аз не съм тази, за която ме мислите — изтърсих.

Хана се разсмя.

— Коя си тогава?

— Не, искам да кажа, аз съм си Тори. Тори Тейлър. Само дето… ами… аз… — Толкова е трудно — помислих си. — Най-трудното нещо, което някога съм правила. — Аз… Вижте, ще го кажа направо. Надявам се, че няма да ме намразите завинаги. Така. Добре. Ами. Аз съм лъжкиня. И загубенячка. И…

— Не — рече Джорджи, — не си загубенячка.

— И не си лъжкиня — добави Меган.

— Ами да, какви ги говориш? — попита Хана и се огледа наоколо с учудена физиономия. — Това да не би да е някаква игра?

— Не. Де да беше. Аз съм лъжкиня. И идея си нямате — рекох. Вдигнах ръка и посочих към къщата. — Като начало — семейството ми е бедно. Майка ми е бедна. И работи на три места. Или поне бяха три. Съкратиха я от едното миналата седмица. Може да се наложи да се изнесем. И… никога не е имало майстори в къщата. — Когато изплюх камъчето, гласът ми започна да трепери, понеже всеки момент щях да се разплача. — Ние… ние не можем да си позволим майстори. И вуйчо ми няма вила, а живее в жилищен блок на няколко километра оттук. Не притежавам нито едно от нещата, които съм ви казвала, че имам, и не мога да си позволя маркови дрехи. Аз съм „кръпка“. Купувам дрехите си от магазини за втора употреба. Всъщност доста неща си вземаме оттам — книги, дискове, игри. И освен това не мога да си позволя да отида до Италия. И никога не съм можела. Нямам абсолютно нищо. Дори и баща. Той забягна на другия край на света и почти не се обажда. Дори днес забрави рождения ден на Дан… — При мисълта за това очите ми се напълниха със сълзите, които бях сдържала, и трите момичета протегнаха ръце към мен, но аз кръстосах своите пред гърдите си. — Не се дръжте мило. Не го заслужавам, защото съм най-лошата приятелка в целия свят.

Меган не обърна внимание на това, което казах, пристъпи към мен и ме прегърна силно.

— Не, не си.

— Защо не си ни казала всичко това? — попита Джорджи. — В крайна сметка сме ти приятелки.

— Защото си мислех, че ще ме съжалявате, понеже нямаше как да ходя навсякъде с вас. А и се смятах за загубенячка.

Джорджи направи възмутена физиономия.

— В никакъв случай.

— Да, в никакъв случай — добавиха в един глас Меган и Хана.

И трите стояха и ме гледаха, след това се спогледаха една друга и се обърнаха пак към мен. Аз също ги погледнах.

Джорджи се обади първа:

— Ами на мен не ми пука дали си бедна — рече тя.

— На мен също — добави Меган. — Не движа с теб заради това къде живееш или какво носиш.

— И на мен — обади се Хана. — Аз харесвам самата теб.

— Наистина ли? — Преглътнах сълзите, които отново напираха. — Но… но… но… — Опитах се да се сдържа, но тогава си спомних какво ми бе казала предишната вечер Селена на автобусната спирка в дъжда. Споделяй чувствата си. Изхлипах и сълзите започнаха да се стичат по бузите ми. — Наис… наис… наистина ли?

И трите кимнаха.

— Наистина.

— А… но… ще ми простите ли?

Те отново кимнаха.

— За какво? — попита Джорджи.

— За това, че не бях честна с вас.

— Прощаваме ти — каза Хана.

— Силна прегръдка — добави Меган и трите ме наобиколиха и ме прегърнаха.

Когато ме пуснаха, Джорджи рече:

— Е, сега, след като изяснихме всичко това, имам да те питам нещо.

Сърцето ми се сви. О, не! — помислих си. — Сигурно ще ме пита нещо неудобно и ще се наложи да си призная и дори по-ужасни неща, които съм казвала и правила.

Реших да проявя смелост и да си понеса последиците.

— Добре, какво? — попитах.

Джорджи погледна към къщата.

— Ъъъ… ами… можем ли… така де… мога ли да идвам у вас по-често?

— У нас? Разбира се. Но защо? Искам да кажа, няма проблем, но… Никога не съм мислила, че ще искаш. Все пак твоята къща е страхотна и…

— И празна — прекъсна ме Джорджи и за момент ми се видя тъжна. — Мразя да се прибирам там след училище. Някои дни нито майка, нито татко се връщат преди девет и половина вечерта. Е, да, домашната помощница е там, но не е същото. Затова винаги толкова ми харесва да идвам тук. Пълно е с хора и къщата изглежда обитавана. А и братята ти са забавни. В нашата къща е толкова стерилно. Не смееш да изцапаш. Докато тук човек може да бъде себе си и дори да се прави на маймуна, ако поиска. Харесва ми. Допада ми и това, че лелите и братовчедите ти наминават да ви помагат. И това, че се обличате в смешни костюми, когато гледате филми. А в нашата къща е… — И тогава очите й се напълниха със сълзи. — … Толкова самотно.

— Силна прегръдка — казах аз и всички отново дружно се прегърнахме.

Когато се пуснахме, Меган погледна Хана.

— Има ли нещо, което искаш да споделиш? — попита тя с широка усмивка.

Хана се замисли за момент.

— Винаги съм се опасявала, че може да ме зарежете, защото не съм хубава колкото вас.

— Глупости — извиках, — много си си хубава, но по-важното е, че си забавна.

Хана се изчерви и за момент, мога да се закълна, че и в нейните очи имаше сълзи.

— Меган, добре ли си? — попита Джорджи.

— Да, мисля. Само дето… така де, като гледам, ни е избило на откровение — рече тя и пристъпи от крак на крак, поглеждайки неловко. — Понякога и на мен… ми се струва, че не съм забавна или хубава колкото вас…

— Глупости — викнахме в един глас Хана, Джорджи и аз и после добавихме: — Силна прегръдка.

Прегърнахме се заедно още веднъж и тогава Меган каза:

— Поклащащото се зомби.

Моментално застанахме една до друга, кръстосахме очи, провесихме устни, приклекнахме и започнахме да крачим, поклащайки се, из градината. Малко след това всички избухнахме в смях. А Джорджи се спъна и тупна на земята. Меган връхлетя отгоре й, а Хана върху нея, повличайки и мен. Останахме да лежим на купчина на земята, заливайки се от смях.

Уил се показа през прозореца и се провикна:

— Има ли място за момчета при вас?

Джорджи се изчерви и го погледна срамежливо, като се изправи и дръпна полата си. Аха, ясно защо й харесва да идва насам — помислих си. Не че имах нещо против. От това, което момичетата казаха, стана ясно, че явно не бях единствената, която се измъчваше, както и че не само аз имах страхове, които се притеснявах да споделя с когото и да било. Обещах си в бъдеще да обръщам повече внимание на това какво се случва с приятелките ми, вместо да мисля за себе си и проблемите си. И да им казвам само истината.

По-късно вечерта леля Пат извика всички в хола и мама донесе тортата, която бе приготвила за Дан. Беше я направила във формата на любимия му фотьойл и я бе покрила с яркочервена глазура.

— Твоето безценно удобно кресло — рече мама.

— Яко — отвърна той.

След като духна свещичките, разрязаха тортата и леля Фийби раздаде по парче на всеки.

— Хей, знаеш ли с какво трябва да се занимава майка ти? — рече Джорджи, докато хапваше парчето си.

— С какво? — попитах.

— Да организира празненства — отвърна тя. — Мама плаща луди пари на хора, които идват и подготвят нейните. А понякога мисля, че не се справят чак толкова добре. Днешното парти беше направо върхът — страхотна храна, супер забавление. Майка ти би била от най-добрите в бранша.

— Ами да — каза Меган, — а ти можеш да украсяваш поканите и разни други неща.

— Или да правиш картички — добави Хана, — като онези за рождените ни дни.

И тогава изведнъж разбрах какво е имал предвид старият Кронос. Представих си го ясно: Прекарайте страхотно с Тейлър — ще организираме за вас рождени дни, партита и всякакви други тържества.

— Хей, мамо — рекох, — Джорджи има страхотна идея как ти, имам предвид ние, можем да си изкараме малко пари.

Загрузка...