Принцесата на Марс

Успявам да избягам от пазача си

Сола впери поглед в злобните очи на звяра, промърмори няколко думи, давайки му някакво поръчение, посочи към мен и излезе от помещението. Можех единствено да гадая какво ще направи това ужасно изглеждащо чудовище, оставено на такова малко разстояние от апетитното на вид парче месо. Но моите, опасения се оказаха напразни, защото звярът, като ме разгледа внимателно, се отправи към единствения изход, който извеждаше на улицата, и легна на прага.

Така се запознах с марсианското куче-пазач. Звярът ме пази през цялото време на престоя ми сред зелените хора, на два пъти ми спаси живота и не ме изостави нито за миг.

Използвах отсъствието на Сола, за да разгледам подробно помещението. Стенните рисунки изобразяваха картини с рядка красота — планини, реки, езеро, океан, ливада, дървета и цветя, извити пътища, окъпани от слънчева светлина градини. Те спокойно можеха да бъдат земни пейзажи, ако изключим разликата в цветовете. Атмосферата в тях беше тъй Деликатна атмосфера, съвършената техника на изпълнението от пръв поглед издаваха ръката на истинския майстор. Но на нито една от картините не забелязах представител на фауната — нито човек, нито животно, който би ми дал представа за външния вид на тези други и вероятно отдавна измрели жители на Марс.

Докато размишлявах върху възможностите за изясняване на всички тези странни аномалии, с които са сблъсках на Марс до този момент, в стаята влезе Сола, която носеше храна. Постави таблата на пода до мен и се отдалечи на известно разстояние, като продължаваше непрекъснато да ме наблюдава. Пред мен стоеше около половин килограм гъста, почти лишена от вкус субстанция, приличаща на сирене, личеше, че напитката е мляко на някакво животно. Не бе неприятна на вкус, макар и малко кисела, и съвсем скоро така свикнах с нея, че започна да ми харесва повече от всичко друго. Но, както по-късно разбрах, на Марс съществуваше само един, при това извънредно рядък вид бозайници. „Млякото“ се получаваше от едно високо растение, способно да се развива и в условията на почти пълно безводие и да изработва големи количества мляко изключително от веществата, които получаваше от почвата, атмосферата и слънчевите лъчи. То беше в състояние да даде от осем до десет кварти мляко на ден.

След храната се почувствах значително укрепнал, но едновременно с това се обади и натрупаната умора. Изтегнах се на копринените покривки и скоро заспах. Спал съм вероятно няколко часа. Когато се събудих, навън цареше вече мрак. Беше ми много студено. Забелязах, че някой ме е покрил с кожа, но тя малко се е смъкнала надолу и в тъмното не можех да я придърпам над мен. Изведнъж някаква ръка ме покри грижливо, а после метна отгоре ми още една кожа.

Предположих, че моята добра фея е Сола и не сгреших. Единствено това момиче от всички зелени марсианци, с които общувах, ме дари със симпатия, учтивост и дори известна привързаност. Тя старателно се грижеше за задоволяването на нуждите ми и нейната грижливост ми спести много мъки.

Както много скоро щях да се убедя, марсианските нощи са студени, а тъй като почти няма изгрев и залез, разликите в температурата са внезапни и неприятни, както и резките преходи от светлината на деня към пълния, мрак. Нощите биват много светли или съвсем тъмни. Ако на небето няма нито една от двете луни, тънкият атмосферен слой не пропуска светлината на звездите и тогава цари непрогледен мрак. И обратното — ако двете луни са на небето, тогава цялата повърхност на Марс е обилно осветена.

Спътниците на Марс са значително по-близо до майката-планета, отколкото Луната до Земята — по-близкият от тях се намира на разстояние около пет хиляди мили, а по-далечният — на малко повече от четиринадесет хиляди, докато нашата Луна е отделена от Земята почти четвърт милион мили. По-близкият спътник обикаля Марс за малко повече от седем часа и половина, което означава, че всяка нощ може да бъде видян два или три пъти как преминава по небето като огромен метеор. По-далечният описва своята орбита около планетата за тридесет часа и петнадесет минути и заедно със своя събрат превръща нощния пейзаж на Марс в невъобразимо красива картина. Добре, че природата се е погрижила така интензивно да освежава планетата в тъмните нощи, защото зелените марсианци, раса от номади, разполагаха с извънредно примитивни и оскъдни средства за изкуствено осветление. Служеха си с факли, свещи и причудливи нафтови лампи, които сами си произвеждаха газ и светеха без фитил, давайки извънредно силна, бяла светлина. Но поради това, че добиването на нефт изисква известни усилия и че местата, където се намира, са твърде малко и са отдалечени едно от друго на големи разстояния, тези лампи се използват много рядко.

Когато Сола поправи покриващите ме кожи, заспах отново и се събудих едва на другия ден. Останалите обитатели на стаята, пет жени, още спяха, покрити с коприна и кожи. Напреко на прага лежеше, в същата поза, в която го бях оставил, звярът-пазач. Сигурно не беше помръднал нито за секунда през последните няколко часа и все така не сваляше от мен бдителните си очи. Започнах да си мисля какво би ме сполетяло, ако реша да бягам.

Винаги съм имал склонност към търсене на приключения, към изследване на нещата, които другите хора предпазливо заобикаляха, ето защо стигнах до извода, че най-сигурният начин да се убедя какви са намеренията на звяра спрямо мен ще бъде опитът да напусна стаята. Сигурен бях, че ако успея да се измъкна навън, ще бъде лесно да избягам от този ужасен звяр, като използвам неочакваната си способност, придобита на Марс — да се придвижвам с дълги скокове. Нещо повече, ако се съдеше по късите му крака, той не можеше да скача така, а сигурно и да бяга бързо. Бавно и внимателно се изправих на крака и забелязах, че моят пазач направи същото. Започнах да се премествам в посока към него, като се убедих, че ми е по-лесно да се движа, като не откъсвам стъпалата си от пода. Това ми помагаше да пазя равновесие. Колкото повече приближавах към него, толкова по-предпазливо той отстъпваше към изхода, а когато се озовах до вратата, ме пусна да мина, отмествайки се встрани. Излязох на пустата улица, а той тръгна след мен, на около десет крачки разстояние.

Вероятно неговата задача беше само да ме охранява, но когато стигнахме до края на града, звярът внезапно ми прегради пътя, издавайки странни звуци и оголвайки отвратителните си, остри зъби. Реших да се позабавлявам малко за негова сметка. Тръгнах напред и когато го задминах, подскочих във въздуха, кацайки далеч зад него и извън очертанията на града. Той се обърна светкавично и полетя към мен с възможно най-голямата скорост, която бях виждал. Мислех, че късите крака не му позволяват да се придвижва бързо, а се оказа, че ако реши да участвува в състезание със земни хрътки, щеше да изглежда така, като че ли те стоят на едно място. Както по-късно разбрах, това животно принадлежало към най-бързите на Марс и благодарение на своята интелигентност, вярност и кръвожадност било употребявано във войните, по време на лов и за охрана на своите господари, марсианците.

Разбрах бързо, че няма да успея да избягам, ако скачам само напред, затова, когато препускащият към мен звяр беше вече доста близо, направих скок назад. Тази маневра ми даде известно преимущество и така успях да стигна до града преди него и да се покатеря на един от прозорците на постройка, висока около тридесет стъпки, обърната с фасадата си към долината.

Седнах на перваза, без да поглеждам вътре и вперих очи надолу, към измамения звяр. Но моята радост трая твърде кратко, тъй като само миг по-късно огромна ръка ме сграбчи за врата и със сила ме вмъкна в стаята. Бях хвърлен на пода и успях да забележа над себе си грамадно, приличащо на маймуна същество, бяло и лишено от козина с изключение на кичура на главата му.