Подменена

19 Кръщение

Когато до партито останаха само двайсет и четири часа, Елора реши, че трябва да провери дали съм готова, не че я обвинявам за това. Планът й беше да се направи генерална репетиция по време на вечерята, на която очевидно трябваше да бъдат проверени уменията ми да разговарям и да се храня.

Понеже не искаше много хора да станат свидетели на евентуалния ми провал, тя покани само Гарет, Уила, Рианон, Фин, Рис и мен. Това беше най-голямата група, която можеше да събере, без да съществува риск от някаква конфузна ситуация. Тъй като вече познавах всички тях, не се чувствах нервна, макар че Елора ме предупреди да се държа точно като на официалната вечеря.

Всички бяха получили подобни инструкции и се появиха много по-нагласени от обикновено. Дори и Рис си беше сложил сако, което му стоеше много добре. Както обикновено, Фин беше излишно привлекателен.

Заради неочакваното признание на Фин, че ме ревнува, не знаех как да се държа около него. Той се беше отбил в стаята ми, за да се убеди, че се приготвям, и през цялото време ми се струваше, че съзнателно избягваше погледа ми.

Когато влязох в трапезарията, Елора ми показа къде трябва да седна — тя в единия край на масата, а аз в другия. Рис и Фин се настаниха от двете ми страни, а Рианон и Уила заеха празните места.

— До кого ще седя утре? — попитах аз между две предпазливи глътки вино.

— Между Тове Кронер и мен. — Елора присви очи, когато ме видя как пия виното. — Дръж чашата за столчето й.

— Съжалявам. — Мислех си, че я държа точно там, но преместих пръстите си малко по-надолу с надеждата, че така е по-добре.

— Една принцеса никога не се извинява — поправи ме Елора.

— Съжалявам — промърморих и като осъзнах какво бях направила, поклатих глава. — Това беше случайно. Няма да се повтори.

— Не клати така глава. Не е подобаващо за една дама — смъмри ме Елора. — Освен това една принцеса никога не дава обещания. Може да не успее да ги изпълни и не би искала това да се обърне срещу нея.

— Всъщност не съм обещавала нищо — изтъкнах аз и Елора присви очи още по-ожесточено.

— Една принцеса никога не противоречи — каза тя хладно.

— Аз съм принцеса само от около две седмици. Не можеш ли да спреш поне за малко с укорите? — попитах колкото може по-меко.

Бяха ми дотегнали всички тези приказки за принцеси. Почти всяко изречение, което тя казваше през последните два дни, започваше с думата „принцеса“ и неща, които една принцеса никога не трябва да прави или винаги трябва да прави.

— Ти си била принцеса през целия си живот. Това е в кръвта ти — каза Елора строго, изправяйки се още повече на стола си в опит да се извиси над мен. — Би трябвало да знаеш как да се държиш.

— Работя върху това — отвърнах тихо.

— Говори високо. Гласът ти трябва да е отчетлив и ясен, независимо какво казваш — отсече Елора. — И нямаш време да работиш върху това. Партито ти е утре. Трябва да си готова сега.

Исках да й се тросна нещо, но в този момент и Рис, и Фин ме изгледаха така, сякаш искаха да ми подскажат да си държа устата затворена. Рианон се взираше неспокойно в чинията си, а Гарет просто дъвчеше храната си, сякаш не забелязваше нищо.

— Разбирам — въздъхнах аз дълбоко и отпих отново от виното си. Не бях сигурна дали държа чашата както трябва, но Елора не каза нищо.

— Получих снимката с роклята ти — усмихна ми се Уила. — Наистина е зашеметяваща. Даже малко ти завиждам. Само веднъж получаваш шанса да бъдеш красавицата на бала и утре ти определено ще бъдеш такава. Сигурна съм, че ще изглеждаш невероятно.

Тя ми се беше притекла на помощ, сменяйки темата от неща, които правех погрешно, към неща, които правех правилно. Макар да се държеше отвратително с Фин и Рианон, просто не можех да се заставя да я ненавиждам.

— Благодаря ти — казах с признателност, усмихвайки й се в отговор.

Последната ми проба беше по-рано през деня и тъй като Уила ме беше помолила, аз й изпратих снимка. Идеята всъщност беше на Фин и той беше използвал своя фотоапарат.

Чувствах се ужасно неловко, когато позирах с нея, пък и Фин не ме успокои, че ми стои добре. Той просто щракна снимката и с това въпросът приключи.

— Видяхте ли роклята? — обърна се Уила към Елора, която дъвчеше превзето парче броколи.

— Не. Доверявам се на таланта на Фредерик, а и Фин има последната дума — отвърна Елора разсеяно.

— Аз ще настоявам да участвам в избора, когато моята дъщеря си шие роклята за бала — подхвърли Уила замислено. Елора настръхна леко, но Уила не забеляза това. — Освен това винаги съм обичала роклите и модата. Мога да прекарам целия си живот на някой бал. — Тя изглеждаше тъжна за момент, сетне се усмихна отново. — Точно затова е толкова хубаво, че си тук. Очаква те едно грандиозно събитие.

— Благодаря — повторих аз, понеже не знаех какво друго да отговоря.

— Твоето парти също беше прекрасно — намеси се Гарет, чувствайки се задължен да каже нещо хубаво за бала на дъщеря си. — И роклята ти беше фантастична.

— Знам — усмихна се Уила нескромно. — Наистина беше ужасно красива.

От гърлото на Фин дойде някакъв нечленоразделен звук и Елора и Уила го изгледаха гневно, но не казаха нищо.

— Извинете ме. Нещо ми заседна на гърлото — обясни Фин, отпивайки от чашата си.

— Хм — изсумтя Елора неодобрително и после отново погледна към мен. — Това ме подсеща за нещо. Бях много заета през седмицата, за да те попитам по-рано. Какво реши за името си.

— Името ми? — рекох аз, повдигайки вежди.

— Да. Името, което ще приемеш на кръщелната церемония. — Тя впери очи в мен за момент и сетне погледна строго към Фин. — Мислех, че Фин ти е казал за това.

— Да, но този въпрос не е ли вече решен? — попитах аз, определено объркана. — Искам да кажа, фамилното ни име е Дал, нали така?

— Не говоря за фамилното ти име — поясни Елора с раздразнение. — Имам предвид първото ти име.

— Не разбирам. — Сбърчих чело и се опитах да разчета какво се крие зад каменното й изражение. — Името ми е Уенди.

— Това не е подходящо име за принцеса — присмя се Елора. — Всички променят имената си. Уила имаше друго име преди. Какво беше то, скъпа?

— Ники — отвърна Уила. — Приех името Уила в памет на майка ми.

Гарет се усмихна, а Елора леко се наежи, но бързо го прикри. Планът й, изглежда, беше да насочи целия си натиск върху мен.

— Е? Как би искала да се казваш? — настоя тя.

Неясно защо, сърцето ми силно се разтуптя. Изобщо не исках да сменям името си. Когато Фин ми беше казал за церемонията по кръщението, предположих, че става дума само за фамилното ми име и макар да не бях особено ентусиазирана, не ме беше чак толкова грижа. След време вероятно щях да се омъжа и отново щях да сменя името си.

Но Уенди беше моето име. Обърнах се към Фин за помощ, но Елора забеляза това и побърза да се намеси.

— Ако ти трябват идеи, аз имам няколко. — Тонът й беше станал някак отсечен и отривист, докато ядовито режеше храната. — Ела, както се казваше майка ми. А сестра ми беше Сибила. И двете имена са красиви. Една от нашите най-дълго управлявали кралици носеше името Ловиса, което винаги съм харесвала.

— Не че не харесвам тези имена — обясних предпазливо, макар да намирах името Сибила за ужасно. — Но аз си харесвам моето име и не виждам защо трябва да го сменям.

— Уенди е абсурдно име — махна с ръка Елора. — То е напълно неудачно за една принцеса.

— Защо? — настоях аз и Елора ме изгледа гневно.

Категорично реших да не сменям името си, каквото и да кажеше Елора. Не че Уенди беше кой знае какво име, но ми го беше избрал Мат. Той беше единственият, който някога беше държал на мен и аз нямаше да се разделя с едничкото нещо, което ми беше останало от него.

— Това е име на мансклиг — каза Елора през стиснати зъби. — И този разговор ми дойде до гуша. Ще трябва да си избереш име, което е подходящо за принцеса, или аз ще го направя вместо теб. Ясно ли е?

— Ако съм принцеса, защо да не мога да реша кое е подходящо за мен и кое не? — Направих усилие да говоря спокойно и овладяно, опитвайки се да прикрия нотките на гняв и безсилие. — Не е ли това част от величието на една принцеса — да може да управлява? Да има някаква дума при определянето на правилата. И ако аз искам името ми да е Уенди, какво лошо има в това?

— Никоя принцеса не е запазила човешкото си име, нито това някога ще се случи. — Тъмните й очи ме гледаха сурово, но аз не трепнах. — Моята дъщеря, принцесата, няма да носи име на манкс!

Гласът й беше пълен с ожесточение, когато произнесе думата „манкс“ и аз видях Рис да стисва зъби. Знаех какво е да растеш с майка, която те ненавижда, но никога не ми се беше налагало да си стоя тихо, докато някой уронва достойнството ми. Изпълних се със съчувствие към него и трябваше да положа още по-големи усилия да не почна да крещя на Елора.

— Няма да си сменя името — заявих аз. Всички бяха забили носове в чиниите си, докато двете с Елора се гледахме втренчено. Вечерята беше претърпяла пълен провал.

— Това не е подходящото място да водим този разговор — каза Елора с леден тон. Тя разтри слепоочията си и въздъхна. — Всъщност този въпрос не подлежи на дискусия. Ти ще смениш името си и очевидно аз ще трябва да ти избера новото.

— Не е честно! — очите ми се бяха напълнили със сълзи и бях започнала да проплаквам. — Аз съм принцесата и това е, което искам! Ти ми каза, че не дължа обяснение на никого!

— На никого освен на мен — поясни Елора спокойно.

— С цялото ми дължимо уважение — прекъсна Фин спора ни с безизразен глас, сепвайки всички, — но ако такова е желанието на принцесата, може би така и трябва да бъде. Нейните желания ще бъдат от най-голяма важност за страната ни и когато тя иска нещо толкова простичко, не мога да си представя, че някой може да види нещо нередно в това.

— Може би. — Елора направи усилие да се усмихне, гледайки го в упор, но той отвърна на погледа й невъзмутимо. — Но на този етап моите желания са от най-голяма важност и докато това не се промени, моята дума ще бъде последна.

После тя се усмихна по-широко, но тонът й стана още по-заплашителен, когато продължи:

— С цялото ми дължимо уважение, следотърсачо, ти като че ли проявяваш твърде голяма загриженост за желанията й и твърде малка за задълженията й. — Изразът на лицето му за момент се промени, но той не сведе очи. — Не трябваше ли да я информираш за подробностите около кръщението и да направиш така, че да е напълно подготвена за утрешния ден?

— Така беше — отвърна Фин, без ни най-малко да се смути.

— Но изглежда, че не си се справил — обобщи Елора. — Започвам да се питам как точно запълваш времето си с принцесата? Отделяш ли изобщо някаква част от него за подготовката й?

Изведнъж Рис събори чашата си с вино. Тя се счупи и течността се разля навсякъде. В този момент всички гледаха Елора и Фин, но с крайчеца на окото си аз забелязах, че го направи нарочно.

Рис започна да се извинява и да попива разлятото вино, но Елора вече не гледаше към Фин и не беше нужно той да се брани. За мое огромно облекчение Рис му се беше притекъл на помощ.

След като бъркотията беше почистена, Уила, която никога не беше харесвала Рис особено, неочаквано започна да си бъбри с него и той охотно й отговаряше. Те говореха просто за да принудят Елора и Фин да мълчат.

Въпреки това Елора успя да ми отправи още няколко хапливи забележки от рода на това как трябва да се използва вилицата. Но веднага щом завършеше изречението си, Уила подхващаше някаква забавна история за някаква нейна приятелка, за филм, който е гледала, или за място, което е посетила. Не млъкна нито за момент и в общи линии всички й бяхме благодарни.

Когато вечерята свърши, Елора съобщи, че има пристъп на мигрена и освен това трябва да свърши още един милион неща. Тя се извини, че десерт няма да бъде сервиран, но не напусна мястото си на масата. Не знаейки какво друго да направят, всички започнаха да се извиняват, че трябва да си тръгват. Първи го направи Гарет и Елора кимна равнодушно.

— Ще се видим утре вечерта — отговори тя глухо, без да го погледне, взирайки се в празното пространство пред себе си, а Гарет се опитваше да не изглежда смутен от това.

— Пази се — рече той, докосвайки нежно рамото й.

Фин, Рис и аз станахме да изпратим Гарет, Уила и Рианон до вратата, но в този момент ме сепна студеният глас на Елора. Мисля, че той сепна всички, но другите успяха по-добре да го прикрият.

— Фин? — каза тя с равен глас, все така взирайки се в нищото. — Би ли ме придружил до салона? Бих искала да поговоря с теб.

— Да, разбира се — отговори Фин, покланяйки се леко.

Аз замръзнах на мястото си, но той отказа да ме погледне. Сключил ръце зад гърба си, стоически очакваше нарежданията на Елора.

Бях готова да стоя там, докато Елора не ми заповяда да си вървя, но Уила ме хвана под ръка и ме повлече нанякъде. Ненавиждах я заради това, но знаех, че просто ме спасява от следващата тирада на Елора.

Рис и Рианон бяха пред нас, шепнейки си нещо тихо един на друг. Гарет хвърли крадешком един последен поглед към Елора и тръгна към входната врата.

— Значи, утре ще дойда към десет часа — каза Уила, нарочно говорейки безгрижно и жизнерадостно.

— Защо? — попитах аз изненадана.

— За да ти помогна да се приготвиш. Има толкова неща за правене — обясни тя и хвърли бърз поглед към салона. — А и майка ти като че ли няма да ти бъде от голяма помощ.

— Уила, не говори по този начин за кралицата — каза Гарет меко.

— Както и да е, ще ти помогна за всичко. Ще бъдеш зашеметяваща. — Тя стисна ръката ми и ми се усмихна окуражаващо.

— Благодаря. — Исках и аз да й се усмихна, но някак си не се получи.

Искрено се радвах, че ще има кой да ми помогне, но сърцето ми се беше свило. Каквото и да говореше Елора на Фин, едва ли беше нещо хубаво. Гарет ми отправи една неубедителна усмивка, вратата се затвори и двамата с Рис останахме сами във фоайето.

— Добре ли си? — попита Рис.

— Да, всичко е наред — излъгах аз.

Чувствах се някак странно слаба и отпаднала и бях напълно сигурна, че вече не искам да бъда принцеса. Нямаше да мога да понеса още много такива вечери и тъкмо се запътих да съобщя това на Елора, когато топлата ръка на Рис ме спря.

— Ако си тръгнала натам, само ще стане още по-лошо — каза той кротко. — Хайде.

Рис ме подхвана през кръста й ме поведе към стълбите. Когато стигнахме в подножието им, очаквах, че ще се опита да ме отведе в стаята ми, но не го направи. Знаеше, че трябва да изчакам Фин.

Не се удържах и надникнах през парапета с надеждата да видя какво става. Не бях сигурна как точно ще помогна, но си мислех, че все някак ще оправя нещата.

— Доста бурна вечеря — отбеляза Рис и се засмя мрачно, сядайки на стъпалата.

Не успях да видя нищо и се отказах да надничам повече. Прибирайки полите си, седнах на стълбите до него.

— Съжалявам — рекох.

— Не е нужно. Вината не беше твоя — увери ме Рис с крива усмивка. — Ти просто направи тази къща много по-интересна.

Елора умишлено беше устроила целия този спектакъл. Тя би могла да говори тайно на Фин, в главата му. Но по някаква причина искаше да стана свидетел на това. Не разбирах какво точно беше сгрешил, освен че беше изразил несъгласие с нея. Но той се бе държал напълно почтително и не беше казал нещо, което да не е вярно.

— Какво според теб става там? — попитах аз.

— Не знам — отвърна Рис. — Но тя никога не ми е крещяла.

— Шегуваш се. — Погледнах го скептично. Рис приличаше на момче, което цял живот си е навличало неприятности и предполагах, че Елора винаги е била максимално строга с него.

— Не, сериозно — засмя се Рис, виждайки изненадата ми. — Само ми се е тросвала да не си играя с тази или онази вещ, когато е била наоколо, което не се случваше особено често. Аз бях отгледан от бавачки. Още от първия ден Елора ми даде ясно да разбера, че не ми е майка и че не иска да ми бъде такава.

— Искала ли е изобщо някога да бъде майка? — Малкото, което знаех за нея, като че ли навеждаше на мисълта, че е напълно лишена от майчински инстинкт.

— Честно ли? — Рис се поколеба, преди да отговори тъжно: — Не, не мисля, че е искала. Но тя има родословие, което е трябвало да продължи. Дълг.

— Аз съм просто част от работата й — промълвих с горчивина. — Иска ми се поне веднъж някой да иска да бъде с мен заради самата мен.

— О, хайде, Уенди — смъмри ме Рис меко и се наведе към мен. — Много хора искат да бъдат с теб. — Тъжните му очи се взираха в мен и аз преглътнах с усилие. — Елора е кучка, но не трябва да го приемаш лично. — Рис извърна глава и аз почувствах някаква странна комбинация от облекчение и разочарование.

— Малко е трудно да не го правя. — Заиграх се с края на роклята си. — Тя ми е майка.

— Елора е силна и сложна жена, която ти и аз дори не сме започнали да разбираме — обясни Рис уморено. — И освен всичко друго тя е кралица, което я прави студена, сдържана и жестока.

— Какво е да отраснеш с нея? — попитах аз, поглеждайки към него.

— Не знам. — Той сви рамене. — Може би като да отраснеш в пансион със строга директорка. Тя винаги беше някъде там на заден план в живота ми и знаех, че има последната дума за всичко. Но контактите й с мен бяха сведени до минимум. — Той ме погледна отново, този път неуверено.

— Какво?

— Тя обаче не е толкова потайна, колкото си мисли. Това е голяма къща, но аз бях подмолно малко хлапе. — Той прехапа устни и започна да си играе с копчето на сакото си. — Знаеш, че в миналото тя спеше с бащата на Фин.

— Да — отвърнах аз тихо.

— Предполагах, че той ще ти каже. — Рис замълча за момент, дъвчейки долната си устна. — Елора беше влюбена в него. А тя е странна, когато е влюбена. Лицето й е различно, по-меко и по-лъчезарно. — Рис поклати глава, потънал в спомени. — Тогава стана дори по-лошо за мен, защото разбрах, че е способна на доброта и великодушие. А аз бях лишен от елементарно човешко отношение, получавах единствено ледени погледи от другия край на стаята.

— Съжалявам. — Сложих нежно ръка върху рамото му. Не можех дори да си представя колко ужасно е било за него да отрасне по такъв начин. Рис се усмихна с усилие и тръсна глава, за да пропъди спомените си.

— Както и да е. Той напусна Елора заради жена си, което все пак беше добре. — Рис изглеждаше замислен за момент. — Макар да съм сигурен, че тя би се отказала от всичко, за да бъде с него. Но въпросът не е в това.

— А в какво? — попитах аз разтреперана.

— Носи се слух, че тя държи Фин при себе си, защото все още обича баща му, въпреки че той никога не я е обичал. Никога не е имало нищо между Фин и Елора, сигурен съм в това. — Рис въздъхна тежко. — Но…

— Какво? — попитах, когато той замълча.

— Бащата на Фин никога не я е гледал така, както Фин гледа теб. — Той направи пауза, за да мога да осмисля думите му. — Това е черна точка за теб. Тя никога не е искала да бъде майка, а сега ти получаваш онова, което тя никога не е имала.

— За какво говориш? — попитах аз неспокойно.

— Уенди! — Рис ме гледаше с тъжна усмивка. — Знам, че не умея да прикривам чувствата си, но и ти не си по-добра от мен в това отношение.

— Не знам за какво говориш — заекнах аз и извърнах глава настрани.

— Добре — засмя се той глухо. — Щом така казваш.

За да ме ободри, каза някаква шега, която не разбрах много добре. Мислите ми летяха, а сърцето ми биеше силно. Рис може би си въобразяваше разни неща. А дори и да не беше така, Елора сигурно не би наказала Фин заради това. Дали?