Опасна дарба или поредният Фауст

Следговор Равносметка

Свърши се. Но за трите изгубени деца това беше началото на нещо ново. Вече го усещаха в студената нощ, която не ги плашеше толкова. Мракът вече не беше безнадежден, а пълен с обещанията на дневната светлина. Кристиан, Бисе и Бел обикаляха улиците край отворените магазини, бистра и заведения за бърза закуска. Дошъл ли бе краят на света без тях? Беше ли променила нещо тяхната битка с Вилрой? Не, тя нямаше да влезе в сутрешните новини, за да чуе за нея бащата на Томас. Мисис Вирт и мисис Спенсър нямаше да си шепнат за нея с тъй наречените си приятелки. Нямаше да ги е грижа. Щяха да си останат твърде заети да бутат напред децата си — Люси и Конър, още по-далеч, още по-упорито. Мис Лемьо щеше да продължи да извлича изгода от маниите им и всяка година конкуренцията щеше да е все по-жестока. Но тези три души се бяха спасили. Бяха избягали. След случилото се никакво зло нямаше да прескочи стените и да ги отвлече в нощта. Защото бяха научили нещо важно за гувернантката си мадам Вилрой — приятелката на Фауст.

Ето какво беше то: тя не знае всичко. Да, има шпиони навсякъде, може би някой от тях е на твоето рамо, но не може да влезе в сърцето ти — не и ако сам не го пожелаеш. Живяла е достатъчно дълго, да. Във всички исторически книги има истории, саги и басни за нея. Била е наоколо толкова време, че има усет за хората, познава ги толкова добре. Ако някой те наблюдава през цялото време, дори когато мислиш, че си сам, ако чува всяка дума, която си прошепнеш, ако вижда всяка гримаса, която направиш, той ще научи за теб повече, отколкото предполагаш. Дори ще започне да се досеща какво мислиш — и дори да не е сигурен в това, в повечето случаи ще се окаже прав.

Макар че вече не се страхуваха, тримата бегълци нямаше да спрат да мислят за сестра си Виктория и брат си Валентин. Бяха опитали да ги вземат със себе си. Що се отнася до Кристиан, той бе простил на Валентин за онова, което му бе причинил. През годините Кристиан неведнъж бе имал възможност да сподели надеждите си за Валентин. Ако получи втори шанс, надявам се да го използва.

Може би и Виктория. Но всички те знаеха, че Виктория няма как да постигне онова, към което се стреми, по начина, който бе избрала.

Що се отнася до тях тримата — предстоеше им да открият цял един свят. Но за урока платиха скъпо и прескъпо. Всеки от тях изгуби по нещо. Нещата не се върнаха съвсем към нормалното, изкуплението не дойде лесно. Къщата на Вилрой остана зад гърба им, но само след няколко мили Бисе се изтощи. Бел си купи пуловер с качулка, за да крие лицето си, въпреки че беше топло.

По пътя Бел намери кураж да разкаже на сестра си за онази нощ — онази зловеща, самотна нощ, когато крадлата Вилрой бе дошла да й предложи света, за който мечтаеше. И макар Бисе да й прости, Бел никога не спомена за онзи момент, когато сестра й се събуди за пръв път в непознато легло в тъмна къща, със силно главоболие. Тогава попита: „Къде сме?“, а Бел я погледна учудено, сякаш не разбира защо пита и й отвърна: „У дома, глупаче.“

Какво мислите се случи с петте изгубени деца след всичките тези години? Дали съжаляват за новото семейство, което създадоха, или за предишния си живот? След бягството Бисе пое грижата за Бел и Кристиан, сякаш наистина ги бе осиновила. Не, естествено, че не се вписваха лесно, където и да отидеха, но в повечето случаи това нямаше значение за тях. Важното бе, че са заедно. Успяха ли Бисе и Бел да открият родителите си? Стана ли писател Кристиан? Преодоля ли страховете си? Може би. Може би това тепърва им предстои. Вероятно ги очакват страшно много неща. За три изгубени деца това не е краят на книгата, а може би началото.