Обречена на ранен гроб

Глава 9.

— Яхууу!

Крясъкът ме накара да поклатя глава. Бар с вътрешно родео. Не, не се шегувам. Дори си имаше жив сумтящ бик. За посочената цена, доказателство за предишен опит, няколко писмени отказа от права и пълната липса на здрав разум всеки можеше да го поязди. С Боунс все още едва си говорехме. Казах му за слуха, че съм искала да се превърна в гул, но с изключение на това не си говорехме много.

Нищо друго не се случваше така или иначе и това можеше да е взаимно. Когато стигнахме фортуъртския мотел след цял ден шофиране, бях погълнала хапчетата, които Дон ми прати и бях заспала веднага. Най-интимният момент, който имахме с Боунс беше когато ме събуди с китката си на устата ми. Погълнах кръвта му, обявих, че имам нужда от душ и това беше всичко. Той беше облечен и ме чакаше, когато излязох, хладно незаинтересуван от нищо друго, освен от разговори по работа. Невидимата стена помежду ни беше по-лоша от караница по мое мнение. Боунс щеше да установява връзка с един гул в този бар. Не ми харесваше гулския слух, който се носеше наоколо за мен и исках да видя колко сериозно е бил взет. Спейд също щеше да се срещне с нас тук, след като Хопскоч, Банд-Ейд и Лиза бяха под карантина.

Фабиан се доказа като полезен, като първо провери бара, уверявайки се, че това е гула не е било капан. Само две неща ме развеселяваха от постоянното ми депресирано настроение. Най-добрата ми приятелка Денис живееше сега в Тексас, така че щеше да дойде тази вечер. Другият плюс за вечерта беше, че Купър, мой приятел и бивш член на екипа ми също щеше да дойде. Спейд щеше да вземе и двамата. Когато те влязоха в бара бях толкова доволна да ги видя, че почти избутах повечето хора от пътя си. Денис отвърна, когато я гушнах, макар и е по-малко отчаяна разпаленост, а Купър беше някак си объркан от свирепата ми прегръдка. Спейд влезе след тях. Той отправи преценяващ поглед към Боунс и мен, докато казваше здравейте.

— Бих казал, Криспин, че би изглеждал по-добре, ако беше закован в ковчег — изкоментира той. Един злобен поглед обходи бара е лека апатия.

— Без съмнение за обвиняване е тази жалка музика. Не знам защо кънтри певците изпитват нуждата да изливат депресията си в мелодия.

Денис се усмихна.

— . Мястото е страхотно. Това бик ли е?

— Можеш да се обзаложиш. — Сякаш по команда, животното изпръхтя недоволно. С него бяхме в перфектно разбирателство.

— О, ще ми се да можех да го пояздя — каза тя.

Беше хубаво да видя Денис да се усмихва. В действителност не я бях виждала много като цяло напоследък, усмихната или иначе. След като съпругът й Ранди беше убит, Денис остана с мен и Боунс за няколко седмици. След това се върна обратно във Вирджиния, казвайки, че иска да се махне от всичко свръхестествено.

Не можех да я виня. Това, което уби Ранди беше свръхестествена атака — защо Денис да не иска да се отърве от тези, които й напомнят за това? След това тя се премести в Тексас преди два месеца, отбелязвайки, че това е единственият начин да се опитва да спре опитите на майка си да я урежда с други мъже.

Денис не беше готова още да излезе от траура. Там също не можех да я виня.

— Купър, друже, добре е да те имаме при нас — каза Боунс. — Остани при дамите, докато с Чарлз се оттеглим за момент. Сигурен съм, че Котенцето иска да чуе всичко, което се случва със стария й екип.

С това той се обърна. Спейд отиде с него, оставяйки трима ни да стоим до преградите на арената на бика.

Кучи син.

Не, че не исках да прекарам време е Денис и Купър, но това, което дискутираха с гула беше моят задник. Изглеждаше ми честно, че трябваше да съм навътре е детайлите.

— … реконструирахме разрушената зала, за да включим… слушаш ли, Командире?

Едва тогава потокът от думи на Купър проникна в съзнанието ми.

— Ах, съжалявам, Куп. Имам нужда от питие — казах, отправяйки се към най-близкия бар. Поръчах джин е тоник и го изпих преди дори да е ударил дървения барплот. Барманът ме изгледа, когато плъзнах празната чаша към него, за да я напълни наново.

— Това ще бъде девет и петдесет, госпожо.

— Разбира се — пресегнах се да бръкна в дънките си, преди да се смразя засрамено. Нямах портмоне в себе си. Не, единствената валута, която носех беше около пет килограма сребро под блузата и в панталоните ми. Боже, това беше последната капка. Почакай, барман, докато намеря Боунс, че да мога да си получа паричната дажба.

— Ето, задръж рестото. И налей още две като това.

Купър хвърли парите на плота. Денис седна до мен, а лешниковите й очи бяха разширени.

— Кат, добре ли си? Изглеждаш сякаш може да ти гръмне бушона.

Барманът напълни питиетата и ни ги подаде. Купър ми подаде третото, след като гаврътнах второто толкова бързо, колкото и първото.

— Добре съм.

Нямаше смисъл да произнасям всички неща, които не бяха наред. Нещастието може да обичаше компания, но Денис бе имала достатъчно от него и без аз да й струпвам още.

— Не изглеждаш добре…

Не исках да навлизам в това, но не исках да й го казвам.

Вместо това потърсих нещо за разсейване.

— Виж, пуснали са бика!

След като вниманието на Денис се фиксира върху аматьора каубой, който се бореше да се задържи на гърба на бика, вече можех да избегна разпита й. В тълпата от хора видях как Боунс сръчква Спейд, след това те обърнаха своето внимание към един висок, много слаб и много мъртъв мъж, който се приближаваше. Трябва да беше гулът. Скоро тримата се стопиха в тълпата. Въздъхнах, прикривайки това с усмивка, когато Денис се обърна към мен.

— Това е яко! Хайде да си вземем още пиене, Кат. Може би ти можеш да скочиш после.

Би ми се харесало да глътна още пиячка, но след като Боунс и Спейд току-що си заминаха с гула, не можех съвсем да отида при Боунс, за да поискам портфейла му.

— Денис, колко пари имаш в себе си?

Тя се намръщи.

— Ох, по дяволите. Оставих си чантата в колата на Спейд.

Купър бръкна отново в панталоните си.

— Трябваше да си взема кредитната карта. Това ще стигне за… — Той извади пачка от банкноти по двадесет и им отправи критичен поглед — … Десет минути.

Добрият стар Куп.

— Ще ти се отплатя — обещах, чувствайки се като бедна роднина.

Предсказанието на Купър се оказа грешно. Мина почти половин час преди да му се свършат парите. Разбира се не бях разчитала на намиращия се наблизо мъж да предложи да купи питиета за мен и Денис. Аз отказах, но Денис приемаше по едно питие на всяка мъжка оферта, давайки им твърдо не за второто. Повечето от тях го приемаха приятелски, имитирайки разочарование, но един масивен тип е рунтава кестенява коса имаше нужда от малко повече убеждаване.

— Е, хайде де, скъпа — каза той на Денис. — Да потанцуваме.

Ръката му се приземи на крака й. Веждите ми се изстреляха нагоре. Купър започна да се изправя, когато аз отблъснах обидната лапа на мъжа настрани.

— Приятелката ми танцува само с мен.

Денис се усмихна.

— Съжалявам.

Човекът ме дари със зъл, отвратен поглед и си тръгна, заедно е тримата си приятели. Много лошо, Рунтава Главо, помислих си.

— Добре свършено, Командире — изкоментира Купър.

— Спри да ме наричаш така.

Не исках да звуча така остро. Купър просто не осъзнаваше, че титлата продължаваше да ми напомня, че позицията ми на лидер беше изгубена завинаги. Точно в момента, седейки в бар и опитвайки се без успех да удавя мъката си, се чувствах доста непотребна.

Денис огледа и двама ни.

— Мисля, че сега трябва да вземем чантата ми — каза тя.

С Купър придружихме Денис до колата на Спейд. Тя беше отключена, за моя изненада. Когато поставих това под въпрос, Денис сви рамене и каза, че Спейд е отбелязал, че ключалките държат само честните хора навън. Чантата й все още беше закътана под пасажерската седалка, където я е оставила. Денис тъкмо я беше метнала на рамо, когато един злобен провлачен глас я спря.

— Ей, момчета, скивайте к’во си намерихме.

Бях ги чула да се приближават. Миризмата им, шумните стъпки и очевидното сърцебиене ги отдалечаваше от потайността, но тъй като бяха хора, не се бях загрижила.

— Пръждосвайте се, момчета — казах аз.

Рунтавоглавия от бара не спря. Нито двете му приятелчета, които бяха също толкова масивни.

— Значи, ний тъкмо си пряка’ахме — подхвана Рунтавоглавия, сливайки думите, което показваше колко е пиян — че не е честно две толкоз хубави момичета да си играят само с т̀ва негро тука.

Купър повтори думата с открито предизвикателство. Боже, трио фанатици. Точно каквото доктора не ми предписа.

— Ще се справя с това — казах хладно. Тези простаци не знаеха, че аз съм най-опасната в групата. Те продължиха да се концентрират върху Купър, виждайки само добре сложения мъж като заплахата.

— Ето ви един много добър съвет: Започнете да вървите. В лошо настроение съм, така че разкарайте се от тук, мамка му, преди да сте ми прелели чашата. — Не си направих труда да се пресягам към дрехите си за среброто. С хората не ми бяха необходими оръжия. Спейд беше паркирал в най-отдалечения ъгъл на паркинга. Тези будали си мислеха, че това е равносилно на възможност, но грешаха. И все пак се изненадах, когато Рунтавоглавия извади пистолет изпод блузата си. Той се прицели в Купър.

— Ти. — Имаше грозен отзвук в гласа му. — Ти ще седиш на земята, докато си правим хубаво е момичетата ти.

— Купър. — Това дойде от мен в бясно изръмжаване. Нямаше да рискувам той или Денис да бъдат простреляни. — Прави каквото той казва.

Купър следваше заповедите ми от дълго време. Той издаде разярен звук, но седна, както му беше наредено. От начина, по който Рунтавоглавия подаде пистолета на приятелите си отсъдих, че е доволен.

— Т’ва наистина е умно, червенокоске. — Той ме погледна похотливо. — Сега ти просто постой до приятелите ми, докато с приятелката ти се качим на задната седалка.

Отидох право при приятелите му, както ми каза. В крайна сметка, един от тях държеше оръжието. Ако ги сразях тихомълком, нямаше да има грозна сцена. Рунтавоглавия само трябваше да постави ръце върху Денис, преди да почувствам едно свистене. Имах един миг, за да се стегна, преди да разбера кой е това, а след това последва отвратително тупване. Или, за да бъда по-точна, разцепване. Беше трудно да се каже кой има по-ужасено изражение на лицето си — двамата мъже, които Боунс сега държеше за вратовете или Денис, докато гледаше остатъците от главата на Рунтавоглавия.

Спейд стоеше до нея, мърморейки нещо нецензурно, след това срита потрепващата фигура на Рунтавоглавия достатъчно силно, за да рикошира от колата. Спейд беше запратил мъжа към земята толкова ожесточено, че главата му приличаше на пъпеш, хвърлен от петия етаж.

— Денис, добре ли си? — попита Спейд.

— Той е… той е… — Денис изглежда не знаеше какво да каже.

— Наистина истински мъртъв — допълних аз, облекчена, че двамата вампири, летящи на висока скорост над паркинга не са привлекли внимание. — Боунс, пусни ги, убиваш ги.

— Това е целта — отвърна той, все още държейки ги за гърлата. — Бих счупил вратовете им, но това би било твърде бързо.

Те ритаха и забиваха нокти в китките му, докато езиците им не увиснаха от устите им. Денис изглеждаше така, сякаш ще повърне.

— Защо трябваше да го убиваш? — прошепна тя към Спейд.

— Заради това, което възнамеряваше да направи — отвърна Спейд ниско и свирепо. — Никой не заслужава да живее след това.

Купър отправи към трупа безжалостен поглед.

— Трябва да го преместим, Командире.

Не си направих труда да коментирам титлата. Най-напред по-важните неща.

— Боунс.

Той погледна към мен така, сякаш нямаше двама умиращи мъже в ръцете му. Крайниците им сега се движиха по-бавно. Един от тях уринира, потъмнявайки синьото на дънките си. Очевидно не се опитваше само да ги изплаши.

— Поне не го прави тук — запънах се аз. — Твърде публично е и плашиш Денис. Метни ги в багажника и ще спорим за това по пътя. Ако спечелиш, ще ги обесиш два пъти.

Устната му се изви.

— Знам какво се опитваш да направиш, любима, но в този случай имаш логичен довод.

Той ги пусна и те паднаха като еднакви торби е тухли. От тях дойдоха резки и бълбукащи звуци, докато започваха да дишат отново. Чух някакви хора да се приближават. Те се смееха и си гледаха собствената работа — и бяха на път да се сблъскат с мръсна сцена на убийство и двама полуобесени мъже.

— Спейд, вземи нашата кола и разкарай Денис от тук — казах аз. — Може да се срещнеш с нас по-късно. Купър, отвори багажника, да го вкараме там.

— Син Форт рънър, друже, от другата страна на паркинга — упъти го Боунс, мятайки му ключовете. Друга връзка ключове беше хвърлена към него по същия начин. — Ще ти звънна сутринта.

Спейд отведе Денис, спирайки се само, за да попречи на хората да дойдат при нас със зелен проблясък на очите си.

— Връщайте се вътре, ще останете по-дълго — инструктира ги той.

Те кимнаха, направиха обратен завой и се върнаха в бара. Горките хорица вероятно щяха да останат цялата нощ.

— Купър, не искам да се цапаш с кръв, ти не можеш да омагьосаш с поглед някой, за да забрави това — казах аз и повдигнах безжизнения мъж, слагайки го в багажника. — Грабни един от останалите и го мятай вътре…

Купър се подчини, вдигайки най-близо намиращия се тип и го навря в багажника.

Боунс вдигна останалия мъж и го разтърси.

— Ако чуя и едно-единствено цвъртене от който и да било от вас, ще ви заглуша перманентно. Сега, преди да ви заключа в багажника, къде ви е колата?

— Ъннггххх — каза мъжът в ръцете му. — бббблллл…

— Увредил си трахеята му, не може да говори — отбелязах аз.

— Така е. — Боунс разряза върха на пръста си е кучешкия си зъб, усмихна се вълчи към ужасеното лице на мъжа и завря кървящия си пръст в устата му. — Сега, отговори ми. Тихо. Или ще ти изтръгна езика и ще питам другия.

Дори и е тази малка капка от кръвта на Боунс, мъжът можеше да говори отново, макар и не много разбираемо:

— … бял к’мион ’кай…

— Белият камион пикап с конфедеративен флаг отпред? — запита Боунс и още едно раздрусване. — Това ли?

— Д-да.

— В кого са ключовете?

Едно бързо покашляне и болезнено изпъшкване последваха отговора му.

— ’жоба… Кени… ’бихте го.

— В джоба на мъртвия тип?

— Ъхъ.

— Котенце, би ли?

Започнах да ровя в джобовете на трупа. Нищо, отпред или отзад. След това потупах джоба на ризата. Бинго.

— Ето.

— Купър, вземи возилото им и го откарай до Уебър Стрийт номер двадесет и осем. Изчакай там, ще те вземем, когато приключим.

— Задръж мобилния си подръка, за всеки случай — добавих, без да коментирам иронията от това чернокож мъж да шофира пикап е въстаническо знаме.

— Добре тогава, друже. — Боунс спусна мъжа в багажника и затвори капака. — Пазете си главите.