Обречена на ранен гроб

Глава 33.

Боунс стоеше пред мен, носейки само чифт широки панталони. Опитах с мъка да потисна паниката си, но нямаше значение колко меко задържах изражението си, сладникаво-киселият аромат, просмукващ се от мен, ме издаваше.

Той стисна ръцете ми. Неговите бяха топли от последното хранене. В сравнение с тях моите бяха замръзнали.

— Може би можех да изгоря Грегор до смърт вчера — казах, мразейки това, което следваше. — Защо ме ухапа, когато излетяхме? Може би нямаше да има нужда да правиш това, ако не беше погълнал толкова много кръв от мен.

Лай от ироничен смях дойде от Боунс.

— Несъмнено, но не заради това, което си мислиш. Ти ме изгаряше като те държах, Котенце. Трябваше или да те оставя, да ме изпържиш, или да те ухапя и да се надявам, че пресушаването, комбинирано със силата на слънцето, ще угаси пламъците ти, или да се изпусна. Все още ли критикуваш избора ми?

Бях изгорила и Боунс?

— Надявам се, че тази сила си е отишла — казах, мислейки го.

Той сви рамене.

— Може. Вампирите поддържат силата от човешката кръв само за няколко дни, докато имаме нужда да се храним отново, за да възвърнем силата си. Същият намаляващ ефект може да е верен и за теб и не си представям да хапеш Цепеш отново, за да освежи огнените си способности.

— Никога повече — съгласих се, изтръпвайки при мисълта за изгарянето на Боунс. Кой би искал сила като тази, ако не може да я контролираш и тя наранява тези, които обичаш?

Спейд влезе, без да почука.

— Време е — каза той. Лицето му беше непроницаемо и безизразно, въпреки че знаех, че той беше точно толкова наранен, колкото бях и аз.

Тъмният поглед на Боунс срещна моя. Той се усмихна, но аз не можех да му отвърна, дори и животът ми да зависеше от това. Неговата сила се стелеше край мен като милувка. Можех да я почувствам, отблъскваща назад страха ми, увивайки се в моето подсъзнание, свързвайки ни плътно заедно.

— Не се тормози, любов — каза нежно той. — Скоро това ще свърши и Грегор ще бъде мъртъв. Кимнах, не вярвайки, че мога да проговоря. О, Господи, ако можех да заменя мястото си е Боунс, щях. На секундата.

— Бих те помолил да останеш тук — продължи Боунс, — но предполагам, че ще откажеш.

Не можах да сдържа изсумтяването си.

— Както би казал, прав си. — Не можех да се скрия в стая, докато Боунс се биеше с Грегор в смъртоносна битка, без значение от обстоятелствата. — Но не се занимавай с мен. Съсредоточи се върху него. Аз ще бъда добре.

— О, той ще разполага с цялото ми внимание, Котенце — каза Боунс с мрачен тон. — Разчитай на това.

Исках да кажа на Боунс, че не трябва да прави това, че можем да намерим друг начин, но знаех колко безполезно би било. Все едно, Боунс нямаше да подмине тази битка, дори ако Грегор неочаквано обещаеше да ни остави на мира и майка ми решеше, че очарована от това да бъде вампир. Грегор бе убил Родни. Боунс се биеше с Грегор заради повече причини, отколкото аз. Менчерес се появи на вратата, Иън беше зад него. Погледнах към двата вампири, единият тъмнокос и екзотичен, а другият е червеникавокафява коса и класически красив. И двамата мъже бяха отговорни за съществуването на Боунс, тъй като Менчерес превърнал Иън във вампир, а после Иън променил Боунс. Толкова много събития бяха довели до този момент.

Боунс се наведе, целувайки ме е най-лекото докосване на устните си. Проследих с пръсти челюстта му, когато той вдигна главата си, борейки се с копнежа да го сграбча и да откажа да го пусна.

Острият аромат на отчаянието ми се носеше около мен. Боунс хвана раменете ми, стисвайки ги нежно.

— Това не е първият път, в който се срещам лице в лице със смъртта, Котенце, и не възнамерявам да е последният. Избрах да живея много опасен живот, но аз съм такъв. И ти си такава и щеше да е същото, дори ако никога не се бяхме срещнали.

Знаех какво казва всъщност. Ако умра, няма да е по твоя вина. Да, беше вярно, че двамата е Боунс щяхме да живеем еднакво опасни животи, дори ако никога не се бяхме срещнали, но в крайна сметка, ако той умреше днес, щеше да е по моя вина.

— Обичам те.

Това беше всичко, което можех да кажа точно сега. Всичко друго щеше просто да го разстрои, а той се нуждаеше да бъде концентриран, за да победи Грегор.

— Знам — прошепна той. — И аз те обичам. Винаги.

След това се обърна, преди да успея дори да мигна, и излезе през вратата.

Беше решено, че дуелът ще се проведе на задната морава на Менчерес. Тя несъмнено беше достатъчно голяма, е акрите земя, оградени от високи дървета. Земята е размери на бейзболно игрище беше почистена от всичко, освен от пръста там, където Боунс и Грегор щяха да заемат отбранителни позиции. Не знаех защо се изискваше толкова много място, но все пак това беше първото ми занимание е такъв вид неща… и се надявах да е последният.

Грегор вече беше там, стоейки до неговия русокос слуга, Луциус. Бях изненадана, че Луциус беше жив, тъй като допусках, че той беше сред вампирите, които Боунс, Спейд или Родни бяха убили в къщата. Отсъствието на Луциус вчера беше странно, тъй като всеки път, когато виждах Грегор, Луциус беше с него. И все пак, имах по-големи грижи, освен да се чудя защо Луциус не беше до Грегор по време на предишната засада.

Грегор и Луциус не бяха единствените новодошли в къщата. Да има официален дуел определено беше събитие. Имаше няколко вампири повелители, които не разпознах. Съюзници на Грерор, каза ми Менчерес, плюс още няколко члена на рода на Боунс, заедно с четирима вампири, които бяха представени като Пазители на Закона.

От всичките четирима, високата руса жена пращеше с достатъчна сила, че да ме накара да се чувствам неловко. Докато изглеждаше само на осемнадесет, на усещане беше на около пет хиляди години, а тримата мъже Пазители на Закона с нея, също бяха мега-повелители. Боунс, Спейд и аз бяхме нарушили закона, вземайки майка ми от Грегор. Също и Родни, разбира се, но той беше отвъд всякакви немъртви присъди. Може би наказанията на останалите от нас наближаваха.

Говорейки за майка ми, тя също беше тук. Мислех, че ще избягва приближаването където и да е близо до Грегор, но тя стоеше в далечната част на моравата, гледайки Грегор с очи, светнали като улични лампи. Всеки на не повече от тридесет крачки от нея можеше да помирише яростта и ненавистта, изливащи се от нея. Дори не исках да си представя какво друго можеше да се случи на майка ми през времето, когато Грегор я държеше. Това ме изпълни с достатъчно ярост, за да се разтревожа, че ръцете ми ще запламтят отново.

Боунс ме избягваше, откакто напусна стаята преди двадесет минути. Разбирах защо, той прочистваше съзнанието си от всичко, освен предстоящата битка. Някак дори се барикадира от връзката, която чувствах между нас откакто се събудих като вампир. Не можех да усетя нищо от него сега. Сякаш стена го отделяше от съзнанието ми. Чувствах липса, сякаш бях загубила крайник. Много пъти бях чувала Боунс да говори за връзката между вампирите и техните създатели. Единствено сега, когато това се случваше, наистина разбирах колко дълбоко е всъщност.

Боунс беше на границата на бойното поле, говорейки на Спейд. Не можех да ги чуя или заради фоновия шум от останалите, или защото той поддържаше гласа си твърде тих.

Лунната светлина проблесна по бледата кожа на Боунс и тъмната му коса се появи осветена под тези алабастрови лъчи. Не можах да спра да го гледам, безпокойството ми се увеличаваше с наближаване на времето. Боунс не може да умре тази нощ. Просто не може. Съдбата не можеше да бъде толкова зла, че да позволи на Грегор да спечели, след всички ужасни неща, които беше направил, нали?

Надявах се, че не.

Отвъд студената червена земя, видях една позната тъмна глава да си проправя път сред чакащите зрители. Влад.

Той ме погледна, но след това продължи да върви в противоположната посока. Веждите ми се повдигнаха, когато Боунс му махна с ръка, двамата Пазители на Закона около Боунс отстъпиха назад, за да позволят на Влад да мине. Косата на Влад засенчи лицето му, когато се наклони, слушайки какво казва Боунс. Не можех да кажа нищо от прикритото изражение на Спейд и не можех да чуя нито дума. Разочарована, можех единствено да гледам как Влад отговаря, също едва доловимо, и Боунс кима веднъж. После Влад се отдалечи, отправяйки се този път в моята посока.

— Какво каза той? — бяха първите ми думи, когато стигна до мен.

Влад сви рамене.

— Каквото можеше да се очаква да ми каже.

Лед плъзна по гръбнака ми. Познавайки Боунс, той би помолил Влад да се грижи за мен, ако Грегор го убие. Въпреки че не харесва Влад, точно такова нещо щеше да направи Боунс. Просто предпазлив ли беше или знаеше, че няма начин да победи Грегор? Господи, беше ли го направил Боунс, знаейки, че ще умре, но отказвайки да отстъпи въпреки всичко?

Имах намерение да изтичам до Боунс и да умолявам да бъде отменено цялото това нещо, когато високата руса Пазителка на Закона закрачи в центъра на сечището.

— Дуелът ще започне сега. Както беше договорено по-рано, той няма да завърши, докато един от бойците не умре. Всеки, който се намеси, ще загуби живота си.

Менчерес сграбчи ръката ми.

— Вече е твърде късно да го спреш — каза тихо той, като че предполагаше какво имах намерение да направя. — Ако се намесиш сега, ще умреш.

Преглътнах по навик, но устата ми беше напълно суха. Влад сложи ръка на рамото ми, когато Боунс закрачи към сечището, следван от Спейд. Грегор направи същото, следван от Луциус. Не разбирах, докато Спейд и Луциус не предадоха по един нож на приятелите си, тогава се върнаха в края на неправилния кръг. Оръженосци, осъзнах. И двамата, Спейд и Лукас, носеха само по три ножа, и сега се бяха отказали от по един от тях. Когато тези оръжия свършеха, нямаше да има повече.

Преглътнах отново.

Пазителката на Закона също напусна сечището. Само Грегор и Боунс стояха на него сега, един срещу друг, само на десетина крачки разстояние. Очите им бяха зелени и кучешките им зъби бяха удължени, сила се разстилаше от тях, докато въздухът се почувства зареден и тежък. Бях достатъчно напрегната, за да се срина, когато Пазителката на Закона каза Начало.

Боунс и Грегор полетяха един към друг в мъглявина от скоростта, сблъсквайки се на няколко крачки от земята. За секунда не можех да различа кой кой е в този безумен вихър от бледа плът, тъй като Грегор също беше без риза. Те се разделиха, и двамата с лекуващи се червени разрези по телата си.

Сграбчих ръката на Менчерес, въпреки гнева ми към него, усещайки как ми отговаря със стегнато стисване. С периферното си зрение видях Анет, стояща близо до Иън, с пребледняло лице. Иън също гледаше мрачно. Друг спазъм на страх се надигна в мен. Нима те вярваха, че това ще свърши със смъртта на Боунс? Нима всички знаеха, с изключение на мен?

Грегор и Боунс се срещнаха отново с безумно насилие. Този път можех да видя сребро разрязващо плътта, проблясвайки на лунната светлина преди да излезе червено, когато те се разсичаха един другиго. Макар че нито един от тях не издаде и звук. Никой не гледаше също. Тишината беше някак по-наситена с емоции, отколкото писъците.

Боунс избегна един падащ неточен удар към сърцето му, отблъсквайки се назад от Грегор и появявайки се омазан с мръсотия на няколко стъпки разстояние. Той хвърли ножа си в следващия миг, заравяйки го до дръжката в гръдния кош на Грегор… но не и преди Грегор да изстреля неговото собствено острие, което се приземи точно в окото на Боунс.

С мъка потиснах писъка си, уплашена, че и най-малкият звук ще се окаже фатален, разсейвайки Боунс. Той издърпа острието без да се колебае, отвръщайки на атаката на Грегор, когато Грегор освободи ножа от гърдите си и връхлетя отгоре му с невероятна скорост. Ако не бях вампир, щях да се нахвърля върху лепкавото червено вещество по ножа на Боунс, но той не спря да се бие с Грегор, докато липсващото му око бавно израсна отново.

Грегор направи маневра наляво, след което се сви ниско, плъзгайки се под Боунс и се появи от другата страна толкова бързо, че не осъзнавах какво прави, докато не видях Боунс извит от болка, а дръжката на ножа бе забита високо в гърба му. Грегор излая команда към Луциус, хващайки сребърния нож, хвърлен от него, и след това се хвърли върху Боунс, който се опитваше да достигне ножа в гърба си. Не можеше да го направи и да задържи скорошната атака на Грегор.

Грегор увеличи скоростта си, някак изглеждаше сякаш има четири ръце, а не две, докато правеше разрези по тялото на Боунс, дори когато Боунс държеше този сребърен нож извън гърдите си. Грегор се беше въздържал преди, осъзнах аз, ужас и паника се надигнаха в мен. Той беше дори по-бърз отколкото бе показал в началото.

Боунс беше принуден да се отдръпне, така че другият нож все още изпъкваше между раменете му, докато Грегор напредваше с атаката си. Единствените звуци бяха сблъсъците на сребро със сребро или противните разрези на плът и кост, които бяха разделяни… докато бавното, глухо туптене започна в гърдите ми.

Менчерес стисна ръката ми толкова силно, че беше болезнено, но не можех да спра тупкането на сърцето си. Всеки нов удар или разрез, всяко ново блестящо пурпурно петно изглежда ускоряваха темпото в гърдите ми. Мърморене се понесе от тълпата, главно от новодошлите, докато ритъмът вътре в мен ставаше по-стабилен и по-доловим.

Грегор спря погледа си на мен… и Боунс се хвърли напред, разбивайки черепа си в този на Грегор и забивайки ножа си в него с един брутален, насочен нагоре, силен удар, който разряза ребрата му. Грегор изрева, но се дръпна рязко назад достатъчно бързо, за да избегне острието да се плъзне по-високо в гърдите му. Той помете стъпалата на Боунс, скачайки върху него, без да го е грижа колко дълбоко е забит ножът все още в гръдния му кош.

Не разбирах защо, когато Боунс изпусна едно пъшкане, лицето му се изкриви от силни болки. Ножът в гърба му. Комбинираното им тегло го бе забил нацяло, а сребърният връх се показваше през гърдите на Боунс, опасно близо до сърцето му. Когато Боунс се надигна, отхвърляйки Грегор, и се обърна бързо, за да посрещне следващата му атака, видях, че краят на дръжката беше на една височина е гърба му. Той няма да е в състояние да го извади сега, помислих си, а туптенето в гърдите ми ставаше все по-силно. Как Боунс може да победи Грегор със сребро, изгарящо го отвътре? Когато всеки натиск и удар приближават ножа дори по-близо до сърцето му?

Но Боунс продължаваше да се бие със скорост и жестокост, които не се подчиняваха на състоянието му. Той отблъсна Грегор, препъвайки го е твърде бързо движение, за да се проследи, и вряза ножа си дълбоко през очите на Грегор, когато другият вампир се премести, за да защити сърцето си. Боунс скочи от Грегор в следващия момент, избягвайки ножа, който Грегор се опитваше да забие в гърба му, и хвърли пръст в очите на Грегор, заслепявайки го допълнително. Когато Грегор понечи да се защити е ръка, Боунс се справи с нея със сила, която остави лявата половина на крайника откъсната върху пръстта.

Изтръгнах се от хватката на Менчерес, за да сплета ръцете си в гореща молитва, че това щеше да бъде краят на Грегор. Но той избегна следващия спускащ се, безразсъден удар от острието на Боунс, за да скочи изправен във въздуха, извиквайки на Луциус за третия и последен нож. Очите на Грегор трябва да бяха излекувани достатъчно, за да види сребърния проблясък в нощното небе, когато Луциус хвърли острието достатъчно високо, че Грегор да го достигне и хване.

Боунс го срещна във въздуха, точно когато Грегор сграбчваше острието си. Ножът на Боунс, насочен към гърдите на Грегор, се заби в стомаха му вместо това, когато ударът на Грегор го блокира. Боунс измъкна ножа си странично, разливайки червена кръв по себе си. Двамата паднаха на земята, Боунс се изви, за да се приземи на крака, а Грегор се строполяса, стискайки широката рана в корема си.

Когато Боунс се хвърли срещу Грегор и Похитителят на сънища не направи нищо, за да се защити, почувствах момент на победоносно оживление. Но дори когато ножът на Боунс се спусна върху незащитения гръб на Грегор, точно където трябваше да бъде сърцето му, юмрукът на Грегор се изстреля напред, ножът го прикова, пронизвайки Боунс дълбоко в стомаха.

Болка изригна в съзнанието ми, когато стената, която Боунс беше издигнал между нас падна и емоциите му дойдоха с рев. Усетих агонията от сребърното острие в гърба и корема му. Втората рана изгаряше много по-силно, карайки ме да стисна здраво корема си в несъзнателна реакция. Ако това беше само подобие на това, което чувстваше Боунс, тогава болката трябва да беше като кипяща киселина през него.

Острието на Боунс трепна и се плъзна по гърба на Грегор, вместо да се зарови в сърцето на опонента. Гледах ужасена, когато Боунс залитна назад, ръката му се спусна към ножа все още изгарящ корема му. Той го извади, дори когато Грегор се изправи на крака, неговата ръка и предварителното осакатените разрези в корема му бяха излекувани. Боунс продължи да отстъпва с неуверени крачки. Не можех да сдържа писъка си, когато Грегор изтръгна ножа от ръката на Боунс и го изрита достатъчно силно, че да остави Боунс проснат по гръб.

Гняв и мъка ме заляха толкова плътно прилепнали в емоциите ми, че не знаех дали бяха мои или на Боунс. Дори когато сребърният нож беше извън корема му, болката там не намаля. Невероятно, чувствах я нарастваща, е осакатяваща интензивност, съкрушавайки ме на вълни, докато единствено ръката на Влад около раменете ми ме държеше изправена.

Нещо не беше наред. Не трябваше да става по-лошо; среброто беше навън. Защо не можеше да помръдне? Стани, извиках мълчаливо. Стани!

Бум. Бум. Сърцето ми гърмеше в гърдите ми, когато Грегор се нахвърли върху Боунс, който беше невъоръжен. Смътно чух сподавения плач на Анет, почувствах ръката на Влад да се стяга около раменете ми, но всичко друго избледня, е изключение на двете фигури срещу тъмната глина на земята.

Като на забавен каданс гледах Грегор да вдига ножа си. Видях коленете му да се забиват в ръцете на Боунс, задържайки го долу, докато Боунс се опитваше да отхвърли Грегор. Гледах ножът да се спуска към тази намазана е кръв гръд точно отдолу. Почувствах отчаянието на Боунс, горчиво като отрова. Видях светещия изумруден поглед на Грегор да минава през тълпата, докато ме намери. И тогава Грегор се усмихна.

Това беше същата усмивка, която ми беше дал след убийството на Родни. Доволна. Триумфална. Безмилостна. Острието на Грегор докосна гърдите на Боунс, разрязвайки кожата му, и усмивката му се разшири.

Зрението ми стана червено и една мисъл завладя цялото ми тяло: Не.

Пламъци обгърнаха Грегор толкова бързо, че го покриха преди усмивката да има време да слезе от лицето му. Върнах му усмивката за миг… и тогава главата на Грегор експлодира. Ръцете му все още стискаха ножа в гърдите на Боунс, но после тялото му се наклони настрани, нищо, освен пламъците не остана там, където беше главата му.

До мен Влад изруга шокирано. Това стана, когато разбрах, че всички очи бяха вперени в мен и ръцете ми бяха погълнати от син огън.

— Тя умира — каза Пазителката на Закона.