Обречена на ранен гроб

Глава 15.

— Будна си.

Очите ми се отвориха, за да видят Канел надвесена над мен. Тя се изправи и посочи близкия поднос.

— Ето, храна и таблетка желязо. Ще ти трябват и двете. Имаш само няколко часа до залез-слънце.

— Какво?

Това ме изправи. Едно смушкване от бик би имало същия ефект. Дори, когато регистрирах думите й ми се зави свят. Канел гледаше без съчувствие.

— Той пи много от теб, — каза тя, преди да мърмори нещо под носа си на френски.

Въпреки че все още не го владеех напълно, разбрах думите мършава и коза.

— Какво става, Канел? — попитах, изобщо не в добро настроение. — Не знаеш ли, че е грубо да обидиш някой на друг език, така че той да не може ти отговори?

Тя постави подноса на леглото, карайки чая да се разлее с невниманието си.

— Казах, че не знам защо той би взел толкова много от мършава малка коза — обобщи тя без заобикалки. — Сега, предлагам да ядеш. Грегор няма да бъде доволен, ако не можеш да направиш нищо друго, освен да кървиш под него.

Пребледнях от графичната й аналогия, хваната в тревога и невежество в това как да се измъкна.

Грегор не беше от типа, който приемаше с лека ръка израза промених си решението. И това ме остави с другата алтернатива: да го направя. Може би това бе по-добрият вариант като оставим моето безпокойство настрана. Грегор нямаше да се ядоса, нямаше да ме отпрати, и според него, нямаше да се притеснявам от бременност или болести. Да, бих предпочела да чакам по-дълго, много дълго, преди да предприема такава стъпка, но очевидно, времето ми беше свършило.

— Канел… — Понижих гласа си, посочвайки към нея да дойде по-близо. Тя го направи, изражението й беше насмешливо. — Чудех се дали можеш да ми кажеш, ъх, какво да очаквам?

Нямах кой друг да попитам. Какво щях да правя, да се обадя на майка ми и да попитам това? Едва ли. Никога не съм имала приятелки, а нещата, които бях чула в училище нямаше да помогнат сега. Разбира се, знаех кое къде отива. Но подробности за секс с вампир? Не.

— Какво да очакваш? — повтори тя. Направих жест към нея да говори по-тихо, но тя го игнорира. — Очаквай да бъдеш изчукана, елементарна малка глупачке!

Дори и в най-големия си срам, имах проблясък на прозрение.

— Грегор ми каза, че си била с него шейсет години. Казва, че ти дава от кръвта си, за да те поддържа млада, но искаш голямата промоция, нали? Искаш да бъдеш вампир и ме мразиш, защото знаеш, че ако аз го помоля, той ще ме промени. А не е предложил същото на теб.

Небесно сините й очи се присвиха. Тя се наведе с грозна малка усмивка на устните си.

— Знаеш ли какво можеш да очакваш от първия път? — Сега гласът й звучеше меко. Почти недоловимо. — Много болка. Бон апети.

Тя излезе. Вгледах се в подноса с храна без най-малкото усещане на глад преди да го блъсна настрани.

На вратата се почука два часа по-късно. Не беше по вратата на спалнята ми, където гледах часовника като затворник, очакващ присъдата. Беше по входната врата на къщата.

Грегор отвори, докато аз надникнах долу. Нямахме посетители. Фактът, че не повече от шест души влязоха ме накара да сляза чак долу в коридора. Те говореха на фенски със скорост, която го правеше неразбираем за мен.

— Merde! — изпсува Грегор, а след това последва и поредица от други думи, които може би също бяха проклятия. — Тази вечер? Ако той мисли да я открадне, много ме подценява. Катрин. Слез веднага!

Направих го, чудейки се колко неприятности си бях навлякла заради подслушването. За мое облекчение, Грегор изглежда не се интересуваше, че съм слушала. Той отвори килера и ми връчи едно палто.

— Сложи това. Тръгваме.

— Сега ли? — попитах. Една част от мен се радваше заради неочакваната отсрочка. — Какво има?

— Ще ти кажа по пътя — отговори той като пое ръката ми и почти ме издърпа през вратата. — Нямаме време за отлагане.

Още два вампира чакаха до задната врата на един черен мерцедес. Качихме се и веднага потеглихме. Ускорението ме хвърли назад. Нямах време дори да си закопчая колана. Добре, значи много бързахме.

— Какво не е наред? — попитах отново.

Грегор ме погледна за един дълъг момент. Това ме изплаши. Изглеждаше сякаш взимаше решение за нещо.

— Катрин… — каза той. — Откриха те. Дори докато говорим, съюзниците на Боунс претърсват града за теб. Ако те намерят ще те превърнат в чудовището, което ти описах.

Бях поразена.

— О, моля те, не го допускай! Не искам да бъда убиец. Не искам да… да стана някаква курва.

За частица от секундата, можех почти да се закълна, че той изглеждаше триумфално. Но след това челото му се смръщи и поклати глава.

— Има само един начин да се предотврати това, скъпа моя. Трябва да се обвържеш с мен. Това е единственото нещо, което не може да бъде отменено.

— Разбира се, обвържи ме. — Каквото и да означава. — Обвържи ме, по дяволите, само не ме давай на онези чудовища!

— Лушъс, към Риц — гракна той. Автомобилът направи обратен завой, което накара животът ми да мине като лента пред очите ми. След това продължихме нормално. — Кажи на останалите да се съберат там. Няма да се обвържа на задната седалка на някаква си миризлива кола. — После се обърна към мен, — Катрин, ако направиш това, ще бъдеш защитена през всичките си дни. Ако не, тогава не мога да спася теб или семейството ти. Така че, когато му дойде времето — не се колебай.

Това звучеше зловещо. Хрумна ми да го накарам да определи какво точно означава обвързване.

— Ами, какво трябва да направя?

Той хвана ръката ми, прокарвайки пръста си надолу дланта ми.

— Ще се порежеш тук. — Очерта просто. — После ще хванеш ръката ми и ще обявиш, че си моя. Ще срежа ръката си и ще направя същото.

— Това е всичко? — Страхувах се, че може да включва превръщането ми във вампир, — Господи, дай ми нож, нека да го направим!

Той се усмихна и задържа ръката ми в своята.

— Трябва да има свидетели, а Лушъс не е достатъчен. Освен това, това не е правилното място за първия ни съюз и нямам търпение да те обявя, веднъж щом си моя.

Нямаше нужда от превод за това изявление. Е, като се има предвид алтернативата, щях да платя тази цена.

— И това е като вампирски… годеж, ако кажем, че си принадлежим един на друг? — не можех да го погледна и да попитам. Всичко се движеше толкова бързо.

Грегор направи пауза, сякаш, за да изберете думите си.

— Няма такова нещо сред вампирите. Ако искаш човешка аналогия, това ще се смята за брак.

Брак? Имах достатъчно разум, че да не го изтърся, но не бях достатъчно голяма! Говорехме за немъртви правила, а не за човешки.

— И не е като да подпиша документи или да си сменя името, нали? — казах с нервен смях. — Това е просто вампирско нещо?

Лушъс погледна назад към нас. Грегор изсъска нещо и Лушъс върна вниманието си към пътя. После Грегор се усмихна.

— Точно така. В твоята религия и обичаи, няма значение.

— О. — Сега просто се тревожех за това да избягаме от тези, които ни преследваха и за загубата на девствеността си, — Добре тогава.

Двама от хората Грегор ни регистрираха в пищен хотел. Грегор беше с шест от вампирите, които дойдоха с нас, и аз бях изпратена да разгледам близкия магазин за рокли.

Грегор говореше много тихо и те стояха близо един до друг. С всичкия шум на заден план, не можех да чуя и дума.

Посочих роклята пред мен. Тя бе електриково синя и копринена, с дантела надолу по едната й страна. До мен една млада блондинка също разглеждаше роклите, само че беше много по-ентусиазирана. Тя посочи няколко кусура, докато вдигаше ту една ту друга, преди да ги захвърли.

— Всеки път, когато бързаш, не можеш да си намериш нищо за носене — отбеляза тя на английски език.

Огледах се.

— На мен ли говорите?

Тя се засмя.

— Разбира се. Аз не говоря френски и чух, че мъжа с вас ви каза да не се отдалечавате на английски. Аз също съм американка. От дълго време ли сте във Франция?

Тя изглеждаше безобидно, но знаех, че Грегор не би искал да говоря с непознат.

Трябваше да не се набивам на очи.

— Не много — отговорих, преструвайки се, че разгледам рокля в другия край.

Тя ме последва.

— Хей, това оранжево изглежда ли отвратително на тена ми?

Изучавах роклята.

— Да — казах искрено.

— Така си и помислих! — тя се обърна с обвинителен поглед към продавача. — Французите мразят американците. Тя ще ми каже да облека торба за боклук и ще ми вземе хилядарка за това.

С ъгълчето на окото си видях Грегор да върви към нас. Не изглеждаше доволен.

— Трябва да тръгвам. Годеникът ми идва. Ние сме, ах, закъсняваме за репетиция на вечерята.

Тя зейна.

— Вие ще се жените? Изглеждаш толкова млада!

Тръгнах напред към него и издърдорих:

— Олиото на Оли. То е като извора на младостта.

— Ела, Катрин. — Грегор ме насочи с нетърпеливо махане на ръка, дарявайки момичето с раздразнена гримаса.

Побързах след него, чувайки я да мърмори груби французи…, докато се отправяхме към асансьорите е охраната ни.

Стаята ни беше на последния етаж. Веднага щом влязохме, пазачите дръпнаха всички завеси, закривайки невероятната гледка на парижкото небе. През отворената врата срещу нас видях спалнята и се разтреперих. Краят на отлагането, подигра ми се умът ми.

— Дай ми ножа — нареди Грегор, без да губи повече време.

Малко сребърно острие, гравирано с някакъв вид дизайн по дръжката, му беше подадено. Грегор сряза дланта си без колебание и вдигна ръка.

— С кръвта ми, тя е моя жена. Катрин. — Той ми даде ножа. — Направи каквото направих аз. Повтори думите ми.

За секунда се поколебах. Седем чифта очи бяха приковани в мен. Устата на Грегор се опъна зловещо. Отърсих се психически — едно, две, три — и срязах дланта си, преди Грегор да ми се развика.

— С кръвта ми, аз съм негова жена — повторих, облекчена и уплашена, когато лицето на Грегор се отпусна. Той хвана ръката ми и гъделичкането, когато кръвта му срещна раната ми, ме стресна. Шестимата мъже шумно ни поздравиха. Те прегърнаха Грегор и целунаха бузите му преди да повторят жеста с мен. Той също се усмихваше, ръката му все още увита около моята, изумруденото в очите му започваше да се показва.

— Стига, приятели мой — спря ги той. — Етиен, Марсел, Лушъс, разпространете новината за нашето обвързване. Франсоа и Томас, наблюдавайте лобито за дейност. Бернар, остани на този етаж.

С това, те си тръгнаха. Грегор се обърна към мен. Започнах да отстъпвам.

— Р-ръката ми — заекнах. — Трябва да я превържа…

— Няма нужда — прекъсна ме той. — Зараснало е, Катрин, и ти няма да ме спреш.

Жадният начин, по който ми говореше ме вледени. И това, че събу обувките си и свали ризата си. Грегор не спря да се приближава към мен, дори когато събу панталоните си и те паднаха на пода, оставяйки го гол.

Грегор беше голям и мускулест от главата до петите. Също беше и в пълна ерекция и гледката на това щеше да ме зашемети, ако не ме беше хванал. Вдигна ме, отвеждайки ме в спалнята и ме заклещи под тялото си на леглото.

Опитах се да се дръпна, но той ме спря.

— Не се върти така, скъпа моя — смъмри ме той, разкопчавайки копчетата на роклята ми, — Знаеш, че вече си моя, защо се съпротивляваш?

— Не може ли да, ъх, изчакаме малко?

— Да чакаме? — повтори той, сякаш никога преди не беше чувал тези думи. — Мислиш да откажеш сватбената ми нощ?

Изглеждаше сякаш ще се ядоса всеки миг.

— Наистина съм много нервна — признах.

Ръката му ме погали, докато бедрото му отпочиваше върху краката ми. Тялото му изглеждаше толкова голямо в сравнение е моето. Господи, той беше толкова голям.

— Нормално е да бъдеш нервна първия си път, съпруго моя. Просто се отпусни.

С неговата сила не, че имах друг избор. Кимнах, затворих очи и се опитах да се успокоя. Грегор ме целуна отново, разкопчавайки още копчета на роклята ми. Скоро усетих, че я издърпва надолу докато не я съблече напълно.

— Красива си — прошепна той, прокарвайки ръка по стомаха ми, за да обхване гърдите ми. Трепнах, никога не се бях чувствала толкова уязвима.

Изведнъж Грегор изръмжа проклятие и скочи на крака. Мигнах преди да се претърколя настрани със скимтене. През отворената врата на спалнята идваха двама мъже. От единия се излъчваше такава сила, че сякаш ме задушаваше.

— Глупаво дете — каза високият, който изглеждаше като чужденец.

За момент си помислих, че говори на мен. Но гледаше Грегор, сякаш дори не бях в стаята.

— Менчерес — гласът на Грегор беше упорит. — Закъсня.

Вампирът поклати глава, дори когато побързах да се покрия.

— Грегор, намеси се, където не трябваше.

— Ти го правиш през цялото време — излая Грегор.

— Използвам виденията си, за да спра смъртта, а не да се опитам да придобия повече сила. Знаеш, че това не е правилно, иначе нямаше да вземеш такива мерки да го скриеш.

— Ти я искаш заради същата причина като мен, но сега е моя. Обвързах се с нея. — Грегор ме сграбчи от сгушената ми позиция и ме блъсна напред. — Погледни кръвта, полепнала по ръката й. Гърлото й също носи моя белег.

Другият вампир отиде в банята и излезе, носейки халат. Подаде ми го е първите си думи, откакто беше влязъл в стаята.

— Ето, облечи това.

Все още по сутиен и бельо, се радвах, че имах нещо, с което да се покрия, но Грегор хвърли халата в другия край на стаята.

— Тя ще остане както е, за да се срещне лице в лице с човека, който иска да я пожертва в своя курва кучка-убиец!

Предположих, че са съюзници на вампира, който ме преследваше, но да го чуя потвърдено ме накара да се почувствам по-зле.

— Не го правете — казах разгорещено. — Искам да съм с Грегор. Защо просто не ни оставете на мира!

Стиснах ръката на Грегор, втренчена в двете каменни лица пред нас. Грегор ги погледна триумфиращо.

— От собствените й устни, тя осъжда намеренията ви. Тя е моя жена сега и няма нищо, което да направите, за да го промените…

Бях хвърлена назад от взрива на сила, приземявайки се на леглото. Зашеметена за минута, помислих, че беше прицелена в мен. После гледката на Грегор в някаква невидима борба ми разкри към кого беше насочена. Ръцете му се движеха с неестествена тежест, като на забавен кадър от филм. Накрая, замръзна на място.

— Какво му направихте? — прошепнах с ужас.

Менчерес беше протегнал ръка към Грегор. Не можех да видя тунела от енергия, който се освобождаваше от нея, но можех да я усетя. Беше като сурова светкавица. Грегор дори не можеше да говори.

— Ще бъдеш наказан за намесата си — каза Менчерес. — Тя ще бъде върната в дома си. Провали се, Грегор. Тя не е създадена да е твоя.

— Това са глупости. — Изпсувах. — Няма да бъда превърната в някаква уличница убийца и ако някога срещна този убиец, Боунс, ще го убия… или ще убия себе си. Предпочитам да съм мъртва, отколкото да бъда играчка на някакъв кръвосмучещ психопат!

С внезапно вдъхновение, изтичах в другата стая. И двамата ме гледаха почти е любопитство.

Това се промени, когато грабнах малкия сребърен нож, който Грегор бе използвал по-рано и да го задържах към гърлото си.

— Ако някой от вас мръдне, ще си срежа вената, — обещах.

Те размениха погледи помежду си. Докоснах ножа застрашително във врата ми. Не блъфирах. Той ще убие семейството ти, така че да нямаш никой друг да те защити, освен него, беше казал Грегор за този Боунс. Не и ако можех да помогна.

И тогава ръка ми се почувства сякаш беше взривена е течен азот. Така се почувстваха и краката ми и другата ръка. Единствените неща, които можех все още да контролирам беше врата, главата и торса си. Това ме остави като пън. Можех да дишам. Можех да говоря. Нищо друго.

Менчерес се приближи и аз се изплюх в него, без да мога да направя друго в защита. Той взе ножа от парализираната ми хватка.

— Виждаш ли? — каза той на Грегор. — Можеш да я отведеш от дома й, да отровиш ума й е лъжи, да я убедиш, че си спасителят й, да я контролираш напълно… и все пак тя си е същата отвътре. Какво направи, когато е заплашена? Взе нож. Това е моето доказателство, Грегор. Твоето е празно като намеренията ти.

— Мразя те — изплюх. — Можеш да ме заведеш къщи, но знам истината. Майка ми знае. Ще избягаме от теб и Боунс.

Лицето на Менчерес беше внимателно.

— Вярвам ти.

— Ти… не може…

Грегор насили думите да излязат. Менчерес го погледна изпитателно и завъртя пръста си. Беше сякаш някой включи отново гласовите струни на Грегор.

— Не можеш да манипулираш съзнанието й — обяви той, думите му бързаха с дивашки триумф. — Опитах, но кръвната й линия го прави невъзможно. Тя няма да ме забрави, без значение какво ще се случи.

Да манипулира ума ми? Грегор е опитал да го направи?

Менчерес издаде звук, който беше почти тсск.

— Само защото ти не знаеш как да направиш нещо не значи, че не може да бъде направено.

Той се извърна от Грегор, друго помръдване на пръста му прекъсна вика на ярост на Грегор във вой. После Менчерес ме прецени сякаш съм някакъв проект, който трябва да бъде завършен.

— Махни се от мен — изсъсках.

Тези въгленово черни очи се втренчиха в моите. За момент, помислих, че виждам състрадание. После пристъпи напред.

Бях изплашена. Какво щеше да ми направи? Щеше ли да ме заведе при вампира, който щеше да убие семейството ми? Щяха ли също да убият Грегор? Имаше ли нещо, което можех да направя, за да спра това?

Погледнах към Грегор, казвайки последните си думи, преди тези студени ръце да се увият около челото ми.

— Ако се измъкна, ще се върна при теб. Ако се измъкнеш, обещай ми, че също ще се върнеш при мен.

После почувствах и видях абсолютно нищо.