Еребус (гр.) — най-мрачното място в подземното царство според гръцката митология. — Б. пр.
Хексамерон — период от шест дни, през които според Библията е създаден, светът. — Б. пр.
Дриада (мит.) — горска нимфа, самодива. — Б. пр.
Аналептик — стимулатор на нервната система. — Б. пр.
Хиеродул — в древния свят, роб, който е служел в светилище на бог. — Б. пр.
Ноктюл — голям прилеп от рода Eurasian Genus Nyctalus. — Б. пр.
Парасол — дамски чадър за слънце. — Б. пр.
Сенотаф — гроб или паметник на човек, погребан на друго място. — Б.
Идиограма — писмен знак, който означава дума, а не звук, както при буквите. — Б. пр.
Мегатир — голямо животно от рода на ленивците (Matheriurn), изчезнало през плейстоцена. — Б. пр.
Пандемониум — свърталище на духове. — Б. пр.
Епитрахил — богослужебна одежда във формата на тясна престилка, която се надява през главата и стига до глезените. — Б. пр.
Сукубус — зъл дух, който се превръща в жена, за да се съвокуплява със спящи мъже. — В. пр.
Дибата — средновековен уред за изтезание чрез разпъване на крайниците. — Б. пр.
Синекур — служител, който получава добра заплата, без да прави нищо особено. — Б. пр.
Петасос — широкопола шапка, носена от ловци и пътешественици в Древна Гърция. — В. пр.
Тропически дървета от вида Pithecnlabrium saman с големи шушулки и дребни розови цветове. — Б. пр.
Мокасин — силно отровна водна змия (Agkistrodon pineivorus). — Б. пр.
Ундина — водна фея, русалка, която според средновековните суеверия влиза в любовни отношения с хората или ги напада. — Б. пр.
Болдрик — украсен с орнаменти колан, който се препасва на гърдите и придържа меча. — Б. пр.
Кюмианка — жителка на Кюмий, древен град в югозападната част на Апенинския полуостров, за който се смята, че е първата гръцка колония в Италия. — Б. пр.
Ореада — планинска нимфа (мит.). — Б. пр.