Глава 7 Студен медалъон

Сеанчански войници! Кръв и кървава пепел! Само това му трябваше на Мат с тропащите в главата му зарове. — Ноал, намери Егеанин и я предупреди. Олвер, ти предупреждаваш Айез Седай и Бетамин и Сета. — Тези петте щяха да са заедно или поне близо едни до други. Бившите сул-дам следваха Сестрите като сянка при всяко излизане от общия им фургон. Светлина, дано поне никоя от тях да не беше отишла отново в града. Това със сигурност щеше да вкара невестулката в курника! — Аз ще ида да се опитам да разбера дали сме в беда.

— Тя няма да отвърне на това име — измърмори Ноал, докато се измъкваше иззад масата. Движеше се чевръсто като за човек, на който като че ли половината кокали са потрошени от бой. — Знаеш, че няма.

— Знаеш кого имам предвид — сопна му се Мат и погледна намръщено Тюон и Селусия. Тая глупост с името беше по тяхна вина. Селусия беше казала на Егеанин, че името й вече е Лейлвин Безморска, и сега Егеанин отвръщаше на това име. Е, той обаче нямаше да се примири с това, нито за себе си, нито за нея. Рано или късно трябваше да й дойде умът.

— Само казвах — отвърна Ноал. — Хайде, Олвер.

Мат се шмугна след тях, но преди да стигне до вратата, Тюон заговори:

— Няма ли да ни предупредиш да не излизаме навън, Играчко? Няма ли да поставиш някой да ни пази?

Заровете подсказваха, че трябва да намери Харнан или някой от другите Червени и да го насади да пази отвън, просто за да не стане някоя неприятност, но Мат не се поколеба.

— Ти ми даде думата си — отвърна той и нахлупи шапката си.

Усмивката, която получи в отговор, си заслужаваше риска. Огън да го гори, лицето й направо засия. Жените винаги си бяха хазарт, но една усмивка понякога може да е достатъчна печалба.

Видя от входа, че времето на Джурадор без сеанчанско присъствие е приключило. Край пътя, точно от другата страна срещу позорището няколкостотин мъже сваляха броня, разтоварваха фургони, вдигаха шатри в прави редици, опваха коневръзи. Всичко — много ефикасно. Видя тарабонци със сини, жълти и зелени линии, боядисани по металните нагръдници, и мъже, които явно бяха пехота — трупаха пики на пирамиди и прибираха лъкове, много по-къси от лъка на Две реки, в нашарена по същия начин броня. Реши, че трябва да са амадицийци. Нито Тарабон, нито Алтара поддържаха много пехота, а и алтарците в служба на Сеанчан по някаква причина бяха нашарили бронята си другояче. Имаше и истински сеанчанци, разбира се, може би двайсет или трийсет, доколкото можеше да прецени. Не можеше да се сбърка яркоцветната им броня от застъпващи се пластинки, нито странните шлемове като глави на насекоми.

По пътя с небрежна походка се приближаваха трима войници — високи грубовати мъже. Сините им палта с яки на зелени и жълти ивици бяха съвсем обикновени — омачкани и похабени от носенето под бронята, без знаци за ранг. Не бяха офицери значи. Но все пак можеше да са опасни като червени пепелянки. Двама можеше да са от Андор или Муранди, или даже от Две реки, но третият беше с дръпнати очи като на салдеец и кожата му беше с меден цвят. Без да забавят, тримата понечиха да влязат в позорището.

Един от конярите на входа изсвири пронизително с уста и трите ноти заотекваха вътре, а другият, Болин, с присвити очи, тикна стъклената кана пред тримата.

— Цената е сребърен петак за всеки, капитане — рече той с измамно кротък тон. Мат го беше чувал да говори със същия тон само миг преди да лупне друг един коняр по главата с трикрако столче. — За деца е по пет медника, ако са над кръста ми, и три, ако са по-ниски. Само за деца, дето ги носят на ръце, е безплатно.

Меденокожият сеанчанец вдигна ръка да избута Болин от пътя си, но после се поколеба и лицето му стана още по-сурово, доколкото беше възможно. Другите двама застанаха разкрачени от двете му страни, свили юмруци. Трополене на ботуши издаде, че при входа се изсипват всички мъже от позорището, играчи с лъскавите им дрехи, както и коняри в груба вълна. Всеки стискаше тояга, в това число и Лука, в яркочервеното си палто, извезано на златни звезди чак до върнатите кончови на ботушите, и дори гологърдият Петра, човекът с най-кроткия нрав, когото Мат беше срещал. Сега обаче лицето на Петра бе като гръмоносен облак.

Светлина, това намирисваше на касапница, с приятелите на тия типове няма и на стотина крачки оттук и с всичките им оръжия подръка. Идеалното място, от което да се разкара Мат Каутон. Той скришом опипа ножовете за мятане, скрити по ръкавите му, и сви рамене, просто за да усети допира на другия, пъхнат зад врата му. Нямаше как да провери другите под палтото и в ботушите, без да го забележат обаче. Заровете тътнеха в главата му като гръмотевици. Взе да мисли как да измъкне навън Тюон и другите.

Преди бедствието да се разрази, се появи друг сеанчански войник, жена с нашарена в синьо, зелено и жълто броня, носеше шлема си окачен на дясното бедро. Имаше дръпнати очи и кожа с меден цвят, а в късо подстриганата й черна коса се мяркаха бели кичури. Беше с около стъпка по-ниска от другите трима и без никакви пискюли на шлема, само с малък знак отпред като бронзов връх на стрела, но щом я видяха, тримата се изпънаха мирно.

— Защо не съм изненадана, че ви заварвам тук, и като че ли в началото на едни великолепни размирици, Мюрел? — провлече тя. — Е, та за какво е всичко това?

— Ние си платихме, Знаменосец — отвърна също тъй носово и провлечено меденокожият. — А после те казаха, че трябвало да платим повече, защото сме войници на Империята.

Болин отвори уста, но тя го спря, като вдигна ръка. Имаше го това излъчване. Очите й обходиха струпалите се в плътен полукръг и стиснали тояги мъже и се спряха за миг на Лука; после тя поклати глава и се извърна към Мат.

— Вие видяхте ли какво стана?

— Да — отвърна той. — Опитаха се да влязат, без да платят.

— Ясно, Мюрел — рече тя и мъжът примига. — Браво и на трима ви. Значи няма да си похарчите парите. Защото сте под възбрана да напускате лагера десет дни, а се съмнявам, че това позорище ще се задържи тук толкова дълго. И сте лишени от десетдневна заплата също така. Трябваше да разтоварвате фургони, за да не им хрумне на местните, че си въобразяваме, че сме по-добри от тях. Или плачете за обвинение, че причинявате раздори? — Тримата видимо пребледняха. Явно това беше сериозно обвинение. — Едва ли. Сега ми се махайте от очите и се хващайте за работа, преди да ви накажа цял месец вместо неделя.

— Слушам — отрязаха в хор тримата, обърнаха се и хукнаха обратно по пътя. Корави мъже, но тя явно беше още по-корава.

Тя обаче не беше приключила. Лука пристъпи напред с дълбок поклон, но каквито и благодарности да се канеше да реди, Знаменоската го спря.

— Никак не обичам да заплашват с тояги хората ми — провлече тя с ръка на дръжката на меча. — Дори и Мюрел, не и при това съотношение. Все пак показвате кураж. Някой от вас, чудесни мъже, да търси живот в слава и приключения? Елате при мен и ще ви приема. Ти там, с онова яркочервено палто. Приличаш ми на роден пиконосец. Обзалагам се, че на бърза ръка ще те направя истински герой. — Сбралите се мъже заклатиха глави; някои, разбрали, че бедата се е разминала, почнаха да се измъкват. Петра беше един от тях. Лука изглеждаше като ударен с брадва по главата. Повечето останали бяха не по-малко слисани от предложението. Играенето пред публика носеше повече пари от войниклъка, а и човек избягваше риска да го мушкат с мечове. — Е, докато стоите тук, мога и да ви убедя. Едва ли ще забогатеете, но плащането обикновено е редовно, а и винаги има възможност за плячка, ако се разреши. Случва се понякога. Храната е различна, но обикновено е топла и обикновено има достатъчно да си напълниш корема. Дните са дълги, но това самоозначава, че си толкова уморен, че ще се наспиш добре през нощта. Когато нямаш работа нощем, разбира се. Някой все пак да се интересува?

Лука се съвзе.

— Благодаря, капитане, но не — отвърна той, все едно че го душаха за шията. Някои глупаци си мислеха, че войниците се ласкаят, като се обърнеш към тях с по-висок ранг. Някои глупави войници наистина се ласкаеха. — Извинете ме, ако обичате. Чака ни представление. И хора, които няма да са доволни, ако ги накарат да чакат повече, за да го видят. — С последен боязлив поглед към жената, сякаш се боеше, че ще го спипа за яката и ще го помъкне със себе си, той се развика на мъжете отзад: — Всички по естрадите. Какво ми се мотаете тука? Всичко е наред, оправих се. Марш по естрадите, преди хората да са почнали да си искат парите обратно. — За него това щеше да е погром. Пред избора дали да връща пари, или да стане бой, на Лука щеше да му е трудно да реши кое е по-лошото.

След като хората се пръснаха и Лука бързо заситни назад, като мяташе погледи през рамо, жената се обърна към Мат, единствения останал на място, освен двамата коняри.

— А ти? Както те гледам, офицер може да излезе от тебе, да ми даваш заповеди. — Изглеждаше развеселена от хрумването си.

Мат много добре я разбираше какво прави. Хората на опашката бяха видели как накара трима сеанчански войници да побягнат и кой можеше да каже за какво побягнаха, но сега бяха видели как сама разпръсна много по-голяма тълпа. Можеше да й намери място в Бандата като Знаменосец на един дъх.

— От мен би се получил ужасен войник, Знаменосец — отвърна той и пипна с два пръста шапката си, а тя се засмя.

Болин каза кротко на поредния посетител:

— Чу какво казах. Сребърен петак за теб и още един за стопанката ти. — В каната издрънчаха монети. — Благодаря.

Нещата се връщаха в нормалното си русло. А заровете продължаваха да трополят в главата му.

Мат си запробива път през позорището, покрай акробати, премятащи се по дървените платформи, и ловки жонгльори, покрай кучетата на Кларине, които тичаха върху големи дървени топки, и леопардите на Миора, изправени на задните си крака зад решетка, която не му се струваше достатъчно здрава, че да ги задържи, и реши да провери за Айез Седай. Леопардите го подсетиха. Простите войници можеше да работят целия ден, но беше готов да се обзаложи, че поне трима-четирима офицери скоро ще се отбият насам. Колкото и да беше странно, вярваше, че Тюон и Егеанин ще проявят достатъчно благоразумие да не се показват навън, докато наоколо има други сеанчанци, но благоразумието като че ли беше в оскъдица при Айез Седай. Дори Теслин и Едесина, които бяха живели известно време като дамане, рискуваха много глупаво. Джолайн, която не го беше преживяла, изглежда, си мислеше, че е неуязвима.

Всички в позорището вече знаеха, че трите жени са Айез Седай, но големият им фургон, оцапан с нашарена от дъжда вар, продължаваше да стои близо до покритите със зебло товарни фургони недалече от коневръзите. Лука бе готов на драго сърце да пренареди позорището си заради Върховна лейди, която му дава гаранция за закрила, но не и за Айез Седай, чието присъствие не само го излагаше на риск, но които на всичко отгоре бяха без пукната пара. Жените от трупата проявяваха общо взето състрадание към Сестрите, мъжете в една или друга степен се държаха нащрек — с Айез Седай почти винаги беше така, — но Лука по-скоро бе готов да ги изхвърли да се оправят сами, ако не бяха парите на Мат. Айез Седай представляваха по-голяма заплаха от всичко в земите, контролирани от сеанчанците. Мат Каутон не получаваше никакви благодарности за това, не че очакваше такива. Щеше да се примири поне с малко уважение, колкото и да беше невероятно. Айез Седай си бяха Айез Седай, в края на краищата.

Стражниците на Джолайн Блерик и Фен не се мяркаха никакви, тъй че не му се наложи да ги уговаря да го пуснат вътре, но щом се приближи до окаляните дървени стъпала при задницата на фургона медальонът с лисичата глава под ризата му стана леденостуден до гърдите му, а после — още по-студен. За миг Мат зазръзна като статуя. Ония глупачки вътре преливаха! Овладя се, изтропа по стъпалата и дръпна рязко вратата.

Жените, които очакваше да види, бяха налице — Джолайн, Зелена сестра, крехка, хубавичка и с големи очи, Теслин, мършавата Червена с физиономия все едно че дъвче камъни, и Едесина, Жълта, по-скоро чаровна, отколкото хубавичка, с черна коса, ръсеща се на вълни до кръста й. И трите ги беше спасил от сеанчанците, Теслин и Едесина беше измъкнал от самите кучкарници на дамане, но благодарността им, меко казано, беше уклончива. Бетамин, тъмна като Тюон, но висока и хубаво закръгленка, както и жълтокосата Сета, бяха сул-дам, преди да бъдат принудени да помогнат в спасяването на трите Айез Седай. Петте споделяха този фургон, Айез Седай за да държат под око бившите сул-дам, а бившите сул-дам — за да държат под око Айез Седай. Никоя не осъзнаваше задачата си, но взаимното недоверие ги караше да я изпълняват усърдно. Единствената жена, която не беше очаквал да завари тук, беше Сетале Анан, съдържателката на „Скитащата жена“ в Ебу Дар, преди да реши неизвестно по каква причина да се включи в спасяването. Но пък Сетале си имаше навик да се включва във всичко. Да се меша всъщност. Мешаше се непрекъснато между него и Тюон. Това, което правеха обаче, беше съвсем неочаквано.

По средата на фургона стояха Бетамин и Сета, прави като колци в ограда, опрели рамене между двете легла, които не можеха да се вдигат до стените, а Джолайн биеше шамари на Бетамин — с едната ръка, после с другата. По бузите на високата жена се стичаха сълзи. Сета, изглежда, я беше страх, че ще е следващата. Едесина и Теслин, скръстили ръце, наблюдаваха сцената съвсем безизразно, а намръщената госпожа Анан надничаше неодобрително над рамото на Теслин. Дали неодобрително заради шамарите, или заради стореното от Бетамин, Мат не можа да разбере, нито му беше работа. Той прекоси с една дълга крачка разстоянието, хвана вдигнатата ръка на Джолайн и я завъртя.

— Какво, в името на Светлин…

Само дотук стигна, преди тя да го зашлеви с другата си ръка толкова силно, че ушите му бръмнаха.

— Е това вече утрепа козата — измърмори Мат и докато пред очите му още святкаха звезди, се тръшна на най-близкия креват и дръпна изненаданата Джолайн на коленете си. Дясната му ръка я плесна здраво по задника и тя изквича. Медальонът стана още по-студен, а Едесина ахна, след като не последва нищо, но той се постара да държи под око другите две Сестри, а под другото око — отворената врата за Стражниците на Джолайн, докато я пердашеше по задника колкото може по-бързо. Не знаеше колко фусти е навлякла под синята рокля, но иска ше да се увери, че е направил впечатление. Ръката му като че ли пердашеше в ритъм със заровете, които се въртяха в главата му. Ритащата Джолайн започна да сипе ругатни като фургонджия, а медальонът му сякаш се превърна в лед и после стана толкова студен, че Мат се уплаши да не му измръзне кожата. Скоро обаче цветистият й речник се изпъстри с жално джавкане. Ръката му можеше и да не е като на Петра, но съвсем не беше слаб. Упражненията с дългия лък икривака ти правят ръката силна.

Едесина и Теслин сякаш бяха замръзнали, а двете ококорени бивши сул-дам… е, Бетамин се беше ухилила, макар че и тя изглеждаше точно толкова стъписана като Сета… но точно когато започна да си мисли, че джавканията на Джолайн недвишават ругатните й, госпожа Анан се опита да се промуши покрай двете Айез Седай. Изненадващо, Теслин й махна властно с ръка да остане на мястото си! Много малко жени, както и мъже, си позволяваха да оспорват заповеди на Айез Седай, но госпожа Анан изгледа смразяващо Червената сестра и се шмугна между двете Айез Седай, като измърмори нещо, което ги накара да я изгледат с любопитство. Все още трябваше да си пробие път между Бетамин и Сета и Мат се възползва от това за още няколко здрави удара, а после избута Зелената сестра от скута си. Ръката му бездруго вече беше пламнала. Джолайн тупна на пода и жално изохка.

Застанала пред него, толкова близо, че пречеше на отчаяните опити на Джолайн да се вдигне, госпожа Анан го изгледа, скръстила ръце под гърдите си, от което щедро отвореното й деколте се отвори още повече. Въпреки роклята си не беше ебударка, не и с тези кафяви като лешници очи, но носеше златни халки на ушите, брачен нож с дръжка с червени и бели камъчета заради синовете и дъщерите й — висеше на широка сребърна лента на шията й, и крива кама, затъкната зад колана. Тъмнозелените й поли бяха пришити на хълбока и се виждаха розовите фусти. А и със сивите кичури в косата беше от глава до пети внушителна ебударска ханджийка, свикнала да се разпорежда. Мат очакваше да го укори — колкото до укоряването, не отстъпваше на Айез Седай! — тъй че се изненада, когато му заговори много умислено:

— Джолайн трябва да се е опитала да те спре, както и Теслин и Едесина, но каквото и да направиха, не успяха. Според мен това значи, че притежаваш тер-ангреал, който може да разсейва потоците на Силата. Чувала съм за такива неща — Кацуан Мелайдрин уж имала такъв, според мълвата — но никога не съм виждала подобно нещо. Много бих искала. Няма да се опитвам да ти го отнема, но ще съм ти благодарна да го видя.

— Откъде знаеш за Кацуан? — попита сърдито Джолайн, докато се опитваше да изтупа полата си. Първото изтупване отзад я накара да изохка и тя се отказа, но погледна навъсено Мат, за да му покаже, че не е забравила обидата. В големите й очи, както и по бузите й, лъщяха сълзи, но ако трябваше да плати за тях, цената си струваше.

— Тя каза нещо за изпитанието за шала — подхвърли Едесина.

— Каза: „Как може да си минала изпитанието за шала, като замръзваш в такива моменти?“ — добави Теслин.

Устата на госпожа Анан се присви, но дори и да се смути за миг, тя бързо се овладя.

— Сигурно помните, че бях съдържателка на хан — сухо отвърна тя. — Много хора посещаваха „Скитащата жена“ и мнозина приказваха, сигурно повече, отколкото е трябвало.

— Никоя Айез Седай не би го казала… — почна Джолайн, но млъкна и се обърна припряно. По стъпалата се качваха Блерик и Фен. И двамата бяха от Граничните земи, едри мъже, тъй че Мат се надигна бързо, готов да прибегне до ножовете си, ако се наложи. Можеха и да го пребият, но не и без да им пусне кръв.

За негова изненада, Джолайн се втурна към вратата и я затръшна току пред носа на Фен, а после дръпна резето. Салдеецът не се и опита да отвори, но Мат не се съмняваше, че двамата ще чакат отвън, когато излезе. Щом тя се обърна, очите й, насълзени или не, бяха пламнали и като че ли за момент бе забравила за госпожа Анан.

— Само да си помислиш повече… — почна Джолайн и му размаха пръст.

Мат пристъпи и тикна пръста си под носа й толкова бързо, че тя отскочи назад и се блъсна във вратата. Ахна и на бузите й изби червенина. Мат пет пари не даваше дали е от яд, или от смут. Тя отвори уста, но той така и не я остави да се вреди.

— Ако не бях аз, щеше да носиш нашийника на дамане, също като Едесина и Теслин — заговори той разгорещено, очите му пламтяха. — И за благодарност ми посягаш. Правите каквото си знаете и ни застрашавате всички. Адски добре знам, че преливахте, след като знаете, че оттатък пътя има сеанчанци! Може да има дамане с тях, цяла дузина. — Съмняваше се, че има и една, но съмнението не е увереност, а и в момента нямаше намерение да споделя съмненията си с тях. — Е, някои работи може и да търпя, макар че няма да е зле да знаете, че съм на ръба на търпението, но да ме удряш няма да го търпя. Само да си ми посегнала още веднъж, заклевам се, ще ти насоля задника два пъти по-силно и ще ти пари два пъти повече. Честна дума!

— И ако го направиш, другия път няма да се опитвам да го спра — рече госпожа Анан.

— Аз също — добави Теслин, а след дълга пауза — и Едесина. Джолайн приличаше на ударена с чук между очите. Много задоволително. Стига да измислеше как да избегне Блерик и Фен да не му потрошат кокалите.

— А сега някоя ще ми обясни ли защо решихте да го правите това проклето преливане, все едно че е почнала Последната битка? Така ли трябва да ги сдържате, Едесина?

Беше само предположение, но за миг очите на Едесина се разшириха, сякаш си помисли, че тер-ангреалът му помага не само да спира потоците на Силата, ами и да ги вижда. Все едно, след миг двете жени се отпуснаха. Бетамин кротко започна да бърше сълзите си с бяла ленена кърпичка. Седна на близкото легло, сви се и затрепери. Изглеждаше по-потресена и от Джолайн.

Явно никоя от Айез Седай не искаше да отговори, затова госпожа Анан го направи вместо тях:

— Имаше спор. Джолайн искаше да иде да види лично тези сеанчанци и не можеха да я разубедят. Бетамин реши да я вкара в пътя, без да си даде сметка какво може да стане. — Ханджийката поклати отвратено глава. — Опита се да дръпне Джолайн в скута си и да я напляска, Сета й се притече на помощ, а Едесина ги уви в потоци въздух. Предполагам само — добави тя, след като Айез Седай я изгледаха рязко. — Може да не мога да преливам, но си отварям очите.

— Не се връзва с това, което усетих — рече Мат. — Тук се вихреше голямо преливане.

Госпожа Анан и трите Айез Седай го изгледаха замислено — четири дълги погледа, които пронизаха медальона на гърдите му. Явно нямаше да забравят за неговия тер-ангреал. Джолайн продължи разказа:

— Бетамин преля. Никога не бях виждала сплита, който запреде, но за няколко мига, докато изтърве Извора, около трите ни прехвърчаха искри. Мисля, че използва всичката Сила, която можеше да извлече.

— Бетамин изведнъж захлипа, сви се и само дето не рухна на пода.

— Не го исках — заплака тя и раменете й се затресоха. — Помислих, че ще ме убиете, но не го исках. Не го исках.

Сета заклати глава, зяпнала с ужас приятелката си. Или навярно бившата вече приятелка. И двете знаеха, че всеки ай-дам може да ги озапти и сигурно всяка сул-дам, но навярно се бяха опитвали да отрекат важността на всичко това. Всяка жена, способна да използва ай-дам, можеше да се научи да прелива. Сигурно се бяха опитвали всячески да отрекат горчивия факт. Но това преливане бе променило всичко.

Огън да го гори дано, само това му трябваше отгоре на всичко друго!

— Е, и какво ще правите по въпроса? — Само Айез Седай можеха да се оправят с това. — Щом е почнала, не може ей така да спре. Това поне го знам.

— Да мре — отвърна рязко Теслин. — Можем да я държим под щита, докато се отървем от нея, а после — да мре.

— Не можем да направим това — възрази стъписано Едесина. Но явно не от мисълта, че Бетамин щяла да мре. — Пуснем ли я, ще е опасна за всички наоколо.

— Няма да го направя повече — проплака почти умолително Бетамин. — Няма!

Джолайн се провря покрай Мат, все едно че беше окачалка за дрехи, застана пред Бетамин и я изгледа сурово.

— Няма да спреш. Почнеш ли, не можеш. О, сигурно ще можеш да удържиш по някой и друг месец между всяко посягане, но ще се опитваш отново и отново и всеки път ще става по-опасно. — Въздъхна. — Прекалено стара си за новачка, но няма как. Ще трябва да те учим. Поне толкова, че да не пострадаш.

— Да я учим ли? — кресна Теслин и сложи юмруци на кръста си. — Аз казвам да мре! Имаш ли си представа как се държаха с мен тия сул-дам, докато им бях пленничка?

— Не, защото така и не ми го описа подробно, освен да хленчиш колко ужасно било — отвърна сухо Джолайн и добави много твърдо:

— Но няма да оставя никоя жена да умре, щом мога да го предотвратя.

Това, разбира се, не сложи край на спора. Поиска ли една жена да спори, ще продължи дори никой да не й възразява, а те всички искаха да спорят. Едесина мина на страната на Джолайн, както и госпожа Анан, сякаш тя пък имаше някакво право да говори като Айез Седай. На всичко отгоре Бетамин и Сета взеха страната на Теслин, отказваха да се учат да преливат, махаха ръце и спореха точно толкова гръмко като всички останали. Мат благоразумно се възползва, измъкна се от фургона и лекичко притвори вратата. Нямаше смисъл да им напомня за себе си. Айез Седай най-малкото много скоро щяха да си спомнят за него. Поне нямаше вече да се чуди къде са проклетите ай-дам и дали сул-дам няма да се опитат пак да ги използват. С това вече беше приключено.

За Блерик и Фен се оказа прав. Чакаха го и гръмоносни облаци беше слаба метафора за лицата им. Без никакво съмнение знаеха точно какво се бе случило на Джолайн. Но не и кой е виновникът, както се оказа.

— Какво стана там вътре, Каутон? — изръмжа Блерик и ясните му сини очи само дето дупки не изровиха в Мат. Беше обръснал шиенарския си перчем и не беше доволен от бавния растеж на четината, покриваща черепа му.

— Ти забърка ли се? — хладно попита другият.

— Как бих могъл? — отвърна Мат и се спусна по стъпалата с най-безгрижна стъпка. — Тя е Айез Седай, ако случайно си забравил. Ако искате да разберете какво стана, предлагам да питате нея. Не съм чак такъв тъпак да говоря за това. Само че на ваше място не бих я питал точно сега. Вътре още спорят. Възползвах се да се измъкна, докато кожата ми още е здрава.

Май не избра най-добрите думи. Лицата на двамата Стражници станаха още по-мрачни, колкото и да изглеждаше невъзможно. Но все пак го пуснаха да си върви по пътя, без да му се наложи да прибягва До ножовете. И толкова. А и никой от двамата май не гореше от желание да влезе във фургона. Вместо това седнаха на стъпалата да чакат, глупците му с глупци. Съмняваше се, че Джолайн щеше да е много мила с тях, но като нищо можеше да излее върху тях гнева си затова, че знаят. На тяхно място щеше да си намери някоя много важна работа по-далече от фургона, да речем, за, хм, месец-два. Това можеше да помогне. Донякъде. Жените имат навика дълго да помнят някои неща. Той самият трябваше вече да се озърта през рамо за Джолайн. Но все пак си струваше.

Със сеанчанците, вдигнали лагера си оттатък пътя, с каращите се Айез Седай и преливащи жени, и тия въртящи се в главата му зарове, дори две игри на камъчета да спечелеше от Тюон, едва ли щеше да изпита нещо друго освен тревога. Отиде да спи — на пода, защото този път беше ред на Домон да използва второто легло, другото винаги го взимаше Егеанин. Заровете още му тропаха в черепа, но беше сигурен, че утре ще е по-добре от днес.

Е, никога не беше твърдял, че винаги е прав. Жалко само, че грешеше толкова често.

Загрузка...