Кръстопътища по здрач

РЕЧНИК

БЕЛЕЖКА ПО ДАТИРОВКИТЕ В НАСТОЯЩИЯ РЕЧНИК.

Томанският календар (създаден от Тома дур Амид) се наложил около две столетия след смъртта на последния мъж Айез Седай. По него се датирали хрониките на годините след Разрушението на света (СР). Толкова много от тези хроники били унищожени по време на Тролокските войни, че след края им се разгорял спор за точната начална година по старата система. Таим от Гадзара предложил нов календар, който увековечавал освобождението от тролокската заплаха и отбелязвал всяка нова година като „Свободна година“ (СГ). Гадзарският календар получил широко разпространение двадесетина години след края на войните. Артур Ястребовото крило направил опит да наложи свой календар, ознаменуващ основаването на неговата империя (ОО, или „От основаването“), но днес го цитират само историци. След опустошителните разрушения и гибел, причинени от Стогодишната война, Юрен дин Джубаи Реещия се буревестник, учен от Морския народ, изобретил четвърти календар, който бил наложен от панархеса Фареде Тарабонска. Днес се използва така нареченият „Фаредски“ календар, датиращ от условно възприетата година на края на Стогодишната война и отбелязващ годините на Новата ера (НЕ).

Арад Доман: Държава на Аритския океан, в момента разкъсвана от гражданска война и от войни срещу самообявилите се за Преродения Дракон. Столицата й е Бандар Еваан. В Арад Доман владетелят (крал или кралица) се избира от съвет на главенстващите търговските гилдии (Съвета на търговците). Кралят или кралицата трябва да е от знатното съсловие, не от търговското, и се избира пожизнено. По закон те имат абсолютна власта, но могат да бъдат детронирани с гласовете на три четвърти от Съвета. Сегашният владетел е крал Алсалам Саийд, лорд на Алмадар, Върховен трон на дома Алмадар. Настоящото му местопребиваване до голяма степен е забулено в мистерия.

Аша’ман: (1) На Древния език, „Страж“ или „Стражи“, но винаги защитник на истината и справедливостта. (2) Име, дадено както общо, така и за определен ранг на мъжете, дошли в Черната кула, близо до Кемлин в Андор, за да се учат да преливат. Обучението им е съсредоточено главно върху начините за използване на Единствената сила като оръжие, и като още една отлика от порядките в Бялата кула, след като те се научат да улавят сайдин, мъжката половина на Силата, от тях се изисква да извършват всички домакински шетни и физически труд с помощта на Силата. Новозаписаният получава степента „боец“; той носи обикновено черно палто, наречено „куртка“, с висока яка според обичая на Андор. Издигнат ли го в ранга на „вречен“, получава правото да носи сребърна игла, наречена „Мечът“ на яката на куртката си. С издигането му в степен „Аша’ман“ получава правото да носи „Драконовата игла“, от злато и червен емайл, която се поставя на яката от другата страна на „Меча“. Въпреки че много жени, в това число и съпруги, бягат, когато разберат, че мъжете им всъщност могат да преливат, немалко мъже в Черната кула са женени и използват една разновидност на връзката на Стражника, за да обвържат жените си. Същата връзка, но изменена така, че да принуждава към покорство, наскоро е използвана, за да обвърже и пленени Айез Седай.

Баявер, Себбан: Бивш личен секретар на Педрон Ниал (лорд-капитан командирът на Чедата на Светлината) публично, а тайно — началник на шпионската мрежа на Ниал. След смъртта на Ниал Балвер е помогнал за бягството на Мургейз (бивша кралица на Андор) от сеанчанците в Амадор, преследвайки лични цели, и сега е нает за секретар на Перин т’Башинр Айбара и Файле ни Башийр т’Айбара. Перин започва да подозира, че Балвер е нещо повече от онова, което е изглеждал отпървом.

Бандата на Червената ръка: виж Шен ан Калхар.

Бранители на Камъка: Елитната военна формация на Тийр. Сегашният Капитан на Камъка (Командирът на Бранителите) е Родривар Тихера. Само тайренци се приемат в редиците на Бранителите, а офицерите обикновено са от знатен род, макар често от по-долни Домове или по-незначителни разклонения на силни Домове. Задачата на Бранителите е да пазят великата крепост, наречена Тийрския камък, в центъра на град Тийр, да бранят града и да осигуряват полицейска служба вместо Градската стража или други подобни. Освен по време на война, задълженията им рядко ги отвеждат далече от градските стени. Тогава, както при всички елитни формации, те са ядрото, около което се гради цялата армия. Униформата на Бранителите се състои от черна камизола с бухнали ватирани ръкави на черни и златисти ивици с черни маншети, лъскава гръдна броня и шлем с периферия и с лицев предпазител от стоманени решетки. Капитанът на Камъка носи три къси бели пера на шлема си, а на маншетите на камизолата си — три преплетени златни ширита върху бяла лента. Капитаните носят две бели пера и по един златен сплит върху бели маншети, лейтенантите по едно бяло перо и един черен ширит върху бели маншети, а подлейтенантите — по едно късо бяло перо и чисто бели маншети. Знаменосците имат златоцветни маншети на камизолите, а отредниците — маншети с черни и златисти ивици.

Валута: След много столетия търговия стандартните наименования за монети са се наложили във всички земи: крони (най-голямата монета), марки и петаци. Кроните и марките може да се секат от злато или сребро, докато петаците могат да бъдат сребърни или медни, като последните се наричат и просто медници. В различните земи обаче тези монети може да са с различна големина и тегло. Дори в една държава от различните владетели са били сечени монети с различни размери и тегло. Поради търговията почти навсякъде може да се намерят монети от много държави. По тази причина банкерите, лихварите и търговците използват везни, за да определят стойността на определена монета. По тази причина се претеглят дори големи количества монети. Единствената книжна валута са „акредитивите“, които се издават от банкери и гарантират, че при представянето на акредитива на приносителя му ще се предостави съответното количество злато или сребро. Поради големите разстояния между градовете, многото време, необходимо за пътуването от един град до друг, както и поради трудностите с транзакциите на големи разстояния, един акредитив може да се приеме в пълната му стойност в град близо до банката, която го е издала, но в по-отдалечен може да се приеме на по-ниска цена. Като правило човек, предприел дълго пътуване, носи акредитиви, за да ги обмени срещу монети при необходимост. Акредитивите обикновено се приемат от банкери или едри търговци, но никога не се използват в дюкяни.

Вкопаване(то): (1) Способността да се използва Единствената сила за диагноза на физическото състояние и заболявания. (2) Способността да се откриват рудни залежи с Единствената сила. Това, че тази дарба е отдавна изгубена за Айез Седай, може да означава, че наименованието е придадено на друга способност.

Гвардия(та) на кралицата: Елитна военна формация в Андор. В мирно време Гвардията пази Закона на кралицата и поддържа мира. Униформата на един гвардеец на кралицата включва червен сюртук, бляскава плочеста ризница, яркочервен плащ и коничен шлем с решетъчно забрало. Офицерите от висшите рангове носят сполети, показващи ранга, и могат да носят златни шпори с лъвска глава. Отскорошна добавка към Гвардията на кралицата е личната охрана на Щерката наследница, съставена изцяло от жени, като единственото изключение е нейният капитан Дойлин Мелар.

Гвардия(та) на Смъртната стража: Елитна военна формация на империята Сеанчан, включваща както човешки същества, така и огиери. Човеците, членове на Гвардията на смъртната стража, са до един да’ковале, родени като собственост и избрани още от млади, за да служат на Императрицата, на която са лично притежание. Фанатично верни и безмилостни, те често носят на раменете си татуирани гарвани, белегът на да’ковале на Императрицата. Членовете огиери са известни като Градинарите. Градинарите обаче са не по-малко фанатично верни от мъжете в Гвардията на Смъртната стража и вдъхват повече страх. Човеци или огиери. Смъртните стражи не само са готови да умрат за Императрицата и имперската фамилия, но са убедени, че животът им е собственост на Императрицата и че тя може да разполага с него, както пожелае. Шлемовете и бронята им са лакирани в тъмнозелено и кървавочервено, щитовете им са лакирани в черно, а копията и мечовете им са с черни пискюли. Виж също: Да’ковале.

Главна Чиновница: Титлата, давана на оглавяващата Сивата Аджа. Този пост в Кулата в момента се заема от Серанча Колвайн, изключително взискателна и придирчива жена.

Господарка на сенките: Сеанчанско наименование на смъртта.

Грегорин: Пълното име е Грегорин Панар де Лушенос. Член на Съвета на Деветимата в Иллиан, който в момента изпълнява службата на Стюард на Преродения Дракон в Иллиан.

Да’ковале: (1) На Древния език думата може да се преведе буквално като „притежаван“ или „лице, което е собственост“. (2) При сеанчанците, наред със „собственост“, терминът често се използва за роби. Робството в Сеанчан има дълга и необичайна история, като някои роби са получавали възможността да достигнат голямо могъщество и власт, включително над онези, които са свободни. Виж също со’джин.

Депозитар: Подразделение на Библиотеката на Кулата. Публично са известни дванадесет Депозитара, като всеки съхранява книги и записки, отнасящи се за определен предмет или свързани теми. Един Тринадесети Депозитар, известен само на Айез Седай, съхранява тайни документи, записки и истории, до които достъп имат само Амирлинския трон. Пазителката на Хрониките и Заседателките в Съвета на Кулата. И, разбира се, шепата библиотекарки, които поддържат Депозитара.

Дер’Морат’: (1) На Древния език — „старши дресьор“. (2) При сеанчанците представката се използва за означаване на старши, притежаващ високи умения дресьор на различни странни същества, който обучава в това умение други, например дер’морат’ракен. Дер’морат могат да получат доста високо положение в обществото, най-високото от които е това на дер’сул-дам, обучаващите сул-дам, които се равняват по ранг с висши военни служители. Виж също: морат’.

Диви(ят) лов: Мнозина вярват, че Тъмния (често наричан Мрачния или Злия старец в Тийр, Иллиан, Муранди, Алтара и Геалдан) излиза нощем с „черните псета“ или Черните хрътки, за да лови души. Това е Дивият лов. Много хора вярват, че ако видиш да минава Дивият лов, това означава неминуема смърт било за очевидеца или за някой негов близък. Смята се, че особено опасно е да срещнеш Дивия лов на кръстопът малко преди изгрев или точно след залез-слънце.

Дънер: Общо събрание на огиерите. Може да се свиква в един или между няколко стеддинг. Председателства се от Съвета на Старейте на стеддинг, но всеки възрастен огиер може да се изказва или да си избере защитник, който да говори от негово име. „Дънерът“ често се свиква при най-големия дървесен дънер на стеддинг и може да продължи няколко години. Когато възникне въпрос, засягащ всички огиери, се свиква Великият дънер и се събират огиери от всички стеддинг, за да решат въпроса. Отделните стеддинг се редуват като домакини на Великия дънер.

Дъщери на мълчанието: През цялата история на Бялата кула (над три хиляди години) различни жени, които са били отхвърляни, отказвали да приемат драговолно отредената им съдба и се опитвали да се свържат помежду си. Такива групи — всъщност повечето от тях — били разпръсвани от Бялата кула веднага щом били откривани и били наказвани сурово и публично, за да е сигурно, че ще се превърнат в назидание за другите и че за съдбата им ще се разчуе навсякъде. Последната такава премахната група се нарекли Дъщерите на мълчанието (794–798 НЕ). Дъщерите включвала две Посветени, прогонени от Кулата, и двадесет и три жени, които те събрали и обучили. Всички те били върнати в Тар Валон и били наказани, а двадесетте и три били вписани в книгата за новачки. Само една от тях, Серин Аснобар, успяла да стигне до шала. Виж също: Родство(то).

Дължина, единици за: 10 пръста = 1 стъпка; 3 стъпки = 1 крачка; 2 крачки = 1 разтег; 1000 разтега = 1 миля; 4 мили = 1 левга.

Единение(то): Когато армиите, изпратени от Артур Ястребовото крило под предводителството на неговия син Лутаир, слезли на брега на Сеанчан, те заварили пъстра смесица от народи, често във война един с друг и над които често властвали Айез Седай. Без да имат нещо общо с Бялата кула, Айез Седай действали в името на своето лично могъщество, използвайки за тази цел Силата. Обединявали се в малки групи и постоянно заговорничели едни срещу други. До голяма степен тъкмо тези непрестанни заговори за лично надмощие, водещо до войни между десетките хиляди държавици, позволило на армиите, дошли от Аритския океан, да започнат завладяването на целия континент, а на техните потомци — да го довършат. Това завоевание, в хода на което потомците на първоначалните нашественически армии се превърнали в сеанчанци също толкова, колкото завладените народи на Сеанчан, продължило повече от деветстотин години и се нарича Единението.

Ерит: Дъщеря на Айва, дъщеря на Алар. Привлекателна млада огиерка, за която Лоиал възнамерява да се жени, макар че в момента бяга от нея.

Етаири(те): Елитно военно формирование на Иллиан, в момента командвано от Първи капитан Деметър Марколин. Етаирите осигуряват личната охрана на краля на Иллиан и охраняват възлови места из държавата. Освен това етаирите по традиция се използват в сражение за щурмуване на най-силните позиции на противника, за да го изтощят, и при необходимост — за да прикрият отстъплението на краля. За разлика от повечето подобни елитни формации, чужденци (с изключение на тайренци, алтарци и мурандийци) не само са приемани благосклонно, но те могат да се издигнат до най-високия ранг, както и мъже от простолюдието, което също така е необичайно. Униформата на етаирите включва зелена камизола, метална ризница с инкрустирани на нея Девет стършела на Иллиан и коничен шлем със стоманен решетъчен предпазител на лицето. Първият капитан носи четири кръга златен ширит на маншетите на камизолата и три тънки златни пера на шлема си. Вторият капитан носи три златни кръга на всеки маншет и три златни пера със зелен връх. Лейтенантите носят по два жълти кръга на маншетите и две тънки зелени пера, подлейтенантите — по един жълт кръг и по едно зелено перо. Знаменосците се отличават с по два прекъснати жълти кръга на маншетите и с по едно-единствено жълто перо, а отредниците — с по един прекъснат жълт кръг. Завръщане (то): Виж Коренне.

Илюминатори, гилдия на: Общество, съхранило тайната на направата на фойерверки. Пазили са много строго тази тайна, дори с цената на убийства. Гилдията си е спечелила името с пищните представления, осигурявани за владетели и по-влиятелни благородници, наречени „Илюминации“. По-малки фойерверки са се продавали и на други лица, но със строгото предупреждение за гибелта, която може да предизвика всеки опит да се научи какво има в тях. Гилдията някога е имала кантори в Кайриен и Танчико, но сега и двете са унищожени. Освен това членовете на Гилдията в Танчико се опълчват срещу нашествието на Сеанчан и оцелелите са направени да’ковале, а самата Гилдия вече не съществува. Все пак отделни Илюминатори са успели да се спасят от сеанчанската власт и може би в близко бъдеще ще се видят още по-пищни илюминации. Виж също да’ковале.

Ишара: Първата кралица на Андор (ок. 994–1020 СГ). След смъртта на Артур Ястребовото крило Ишара убедила своя съпруг, един от най-изтъкнатите пълководци на Ястребовото крило, да вдигне обсадата на Тар Валон и да я придружи до Кемлин с толкова войници, колкото можел да задели от армията. Докато други се опитвали да завладеят цялата империя на Ястребовото око и са се провалили, Иптара се укрепила здраво на малка територия и устояла. Днес почти всеки благороднически Дом на Андор носи част от кръвта на Ишара и правото на претенции над Лъвския трон зависи както от прякото родство с нея, така и от броя свързвани с това родство линии, които могат да се установят.

Календар: Неделята има десет дни, месецът — 28 дни, а годината — 13 месеца. Няколко празнични дни не влизат в състава на месеците; те включват Слънцеднев (най-дългия ден в годината). Празника на благодарността (веднъж на всеки четири години, на пролетното равноденствие) и Празника на Спасението на Вси души, или Деня на Вси души (веднъж на всеки десет години, на есенното равноденствие). Въпреки че месеците имат имена — Тайшан, Джумара, Сабан, Айни, Ейдар, Сейвин, Амадайн, Тамаз, Мейгдал, Чорен, Шалдайн, Несан и Дану — те се използват рядко, главно в официални документи и от длъжностните лица. За повечето хора използването на имената на сезоните е съвсем достатъчно.

Капитан-генерал: (1) Военният ранг на предводителя на Гвардията на кралицата в Андор. Този пост в момента се заема от лейди Биргит Трахелион. (2) Титла, давана на оглавяващата Зелената Аджа, макар че се знае само от жените на Зелената. Постът в момента се заема от Аделорна Бастайн в Кулата и от Миреле Беренгари в контингента на бунтовничките Айез Седай, под водачеството на Егвийн ал-Вийр.

Капитан на меча: Виж Капитан на пиката.

Капитан на пиката: В повечето земи благородничките обикновено не водят лично своите ратници на бран. Вместо това наемат някой професионален войник, почти винаги от простолюдието, който отговаря както за обучението, така и за командването на техните ратници. В зависимост от земята, този мъж може да се нарича Капитан на пиката. Капитан на меча. Майстор на коня или Майстор на пиките. Често, и може би неизбежно, възникват слухове за по-интимни отношения, отколкото е прието между благородна дама и слуга. Понякога те са верни.

Катар: Град в Арад Доман, прочут със своите мини и ковачнипи. Катар е толкова богат, че на неговите Владетели често трябва да се припомня, че са част от Арад Доман.

Кенсада: Област в Сеанчан, обитавана от полуцивилизовани планински племена. Тези племена са в непрестанни битки помежду си, както и отделните родове вътре в племената. Всяко племе си има свои обичаи и табута, последните от които често са непонятни за всеки извън племето. Повечето племена избягват контакти с по-цивилизованите обитатели на Сеанчан.

Коренне: На Древния език — „Завръщането“. Името, дадено от народа на Сеанчан както на флотата от хиляди кораби и на стотиците хиляди войници, занаятчии и други, превозени от тези кораби, които ще дойдат след „Предтечите“, за да си възвърнат правата над земите, отнети от потомците на Артур Ястребовото крило. Виж също Хайлене.

Крилатата гвардия: Личната охрана на Първата на Майен и елитната военна формация на Майен. Членовете на Крилатата гвардия носят боядисани в червено нагръдници и червени шлемове с форма на гърнета с периферия, която стига до тила, и пики с червени вимпели. Офицерите имат на шлемовете си криле, а рангът им се означава с малки пискюли.

Кръвта: Термин, използван от сеанчанците за означаване на благородническото съсловие. Съществуват степени на благородство. Висшата кръв си бръснат главите отстрани и боядисват ноктите си — колкото по-висок е рангът, толкова повече боядисани нокти, но един представител на низшата степен — Низшата кръв, може да боядисва само ноктите на кутретата си. Човек може да бъде издигнат до Кръвта, както и да е роден в нея, и често това е награда за изтъкнати заслуги в служба на Империята.

Куендияр: Вещество, смятано за неунищожимо, създадено в Приказния век. Куендияр поглъща всяка известна сила при опит да бъде счупен и това го прави още по-крепък. Макар да се е смятало, че начинът на направата му е изгубен завинаги, напоследък се ширят слухове за нови предмети, изработени от това вещество. Известно е още като сърцекамък.

Легион(ът) на Дракона: Голяма военна формация, състояща се изцяло от пехота, служеща на Преродения Дракон и обучена от Даврам Башийр по замисъл, съставен от самия него и от Мат Каутон по правила, които рязко се отличават от обикновения набор на пехота. Макар много мъже да влизат в нея доброволно, голяма чет от Легиона е съставена от набори за Черната кула. Първо събират в една територия всички мъже, пожелали да следват Преродения Дракон, и едва след като ги преведат през Праговете недалече от Кемлин, отделят онези, които могат да се научат да преливат. Останалите, много повече на брой, биват отпращани в тренировъчните лагери на Башийр.

Майстор на коня: Виж Капитан на пиката.

Майстор на пиките: Виж Капитан на пиката.

Марат-дамане: На Древния език — „онези, които трябва да бъдат окаишени“ и също „тази, която трябва да бъде окаишена“. Термин, използван от сеанчанците за всяка жена, която е способна да прелива и която все още не е окаишена като дамане.

Мера’дин: На Древния език — „Лишените от братя“. Името е прието като название на бойно общество от онези айилци, които са изоставили своя клан и септа и са преминали на страната на Шайдо, защото не са могли да приемат Ранд ал-Тор, един влагоземец, за Кар-а-карн, или защото са отказали да приемат неговите разкрития, засягащи историята и произхода на Айил. Изоставянето на клан или септа по каквато и да е причина е анатема сред айилците, поради което и собствените им бойни общества в Шайдо не желаят да ги приемат, и те са създали това общество — Лишените от братя.

Младоци(те): Първите „Младоци“ са младежи, обучаващи се при Стражниците в Бялата кула. Те се вдигат срещу учителите си при опита им да освободят Сюан Санче, след като е свалена от Амирлинския трон. Командвани от Гавин Траканд, Младоците остават верни на Бялата кула и се сражават в малки схватки с Белите плащове, предвождани от Еамон Вал-да. Придружават пратеничеството на Елайда при Преродения Дракон в Кайриен и са свидетели на акция срещу айилците и ашаманите при Думайски кладенци. При завръщането си не са допуснати да влязат в Тар Валон. Младоците носят зелени плащове с Белия глиган на Гавин; онези от тях, които са се сражавали срещу учителите си в Тар Валон, носят на яките си сребърна куличка. Където минат, приемат нов набор, но не взимат ветерани или по-стари мъже. Едно от изискванията е новопостъпилият да се откаже от всякаква друга вярност, освен към Младоците, По-възрастните членове обучават новобранците на техники на Стражниците, тъй като са се отказали да приемат указания от Стражници, а неколцина са отказали предложения за обвързване от Айез Седай. В много отношения те изобщо не изглеждат привързани към Кулата и Айез Седай. Това отчасти е заради подозрението им, че е било замислено да не оцелеят в експедицията до Кайриен.

Морат’: На Древния език — „дресьор“. При сеанчанците се използва за онези, които дресират различни странни животни, например морат’ракен, дресьор на ракен или негов ездач, също така разговорно назоваван „летец“. Виж също: дер’морат’.

Морски народ, йерархия: Ата-ан Миере, Народът на морето се оглавява от Надзорницата на корабите на Ата-ан Миере и от Надзорника на мечовете. Под тях следват Надзорниците на вълните на всеки клан, всяка от които е подпомагана от своята Ветроловка и своя Майстор на меча. Под нея стоят Надзорниците на платната (капитанки на кораби) от нейния клан, всяка от които е подпомагана от своята Ветроловка и своя Надзорник на стоката. Ветроловката на Надзорницата на корабите има власт над всички Ветроловки на Надзорниците на вълните на отделните кланове, които поотделно имат власт над всички Ветроловки от своя клан. По същия начин Надзорникът на мечовете има власт над всички Майстори на мечове, а те от своя страна — над Надзорниците на стоката на своя клан. Надзорницата на корабите бива избирана до живот от „Първите дванадесет“ на Ата-ан Миере, дванадесетте най-старши Надзорници на вълните от клановете. Всяка Над-зорница на вълните бива избирана от дванадесетте най-старши Надзорници на платната от своя клан, наричани за по-просто „Дванадесетте първи“, термин, който също така се използва и за означаване на най-старшите Надзорници на платната, присъстващи където и да е. Тя също така може да бъде свалена с вот на същите тези Дванадесет първи. Всъщност всеки друг освен Надзорницата на корабите може да бъде свален от поста си, чак до най-низшата длъжност на чистач на палубата, заради лошо изпълнение на длъжността, страхливост или други престъпления. Също така Ветроловката на една Надзорница на вълните или на Надзорницата на корабите, която умре от болест, по необходимост трябва да служи на жена от по-нисък ранг, с което се понижава й собственият й ранг.

Мъдра жена: Почетна титла, използвана в Ебу Дар за жени, прославили се със своите невероятни способности да изцеряват почти всяка рана. Една Мъдра жена традиционно се отличава с червен колан. Макар някои хора да са забелязвали, че повечето, ако не и всички ебударски Мъдри жени не са дори от Алтара, камо ли от Ебу Дар, едва наскоро е станало ясно и е известно на съвсем малцина, че Мъдрите жени всъщност са „Родственички“ и използват различни разновидности на Церенето, като дават за прикритие билки и отвари. При бягството на „Родството“ от Ебу Дар, след като армадата на Сеанчан завзима града, там не остават повече Мъдри жени. Виж също: Родството.

Небесни(те) юмруци: Лековъоръжена и леко снаряжена сеанчанска пехота, носена в битка на гърбовете на летящи същества, наречени то’ракен. Всички те са дребни мъже или жени, главно поради ограниченията на тежестта, която то’ракен могат да пренесат на определено разстояние. Смятани са за едни от най-твърдите воини и ги използват преди всичко по време на набези, на изненадващи атаки в тила на противника и там, където бързото придвижване на войници на позиция е от съществено значение.

Оса-пихтия: Малка водна твар, която изглежда съставена от пихтия, но жили ужасно щом я пипнеш.

Отстъпници: Прозвище, дадено на тринадесет от най-могъщите Айез Седай, които минали на страната на Сянката по време на Приказния век и били заклещени при запечатването на Въртела в затвора на Тъмния. Макар дълго време да се е вярвало, че само те са изоставили Светлината по време на Войната на Сянката, всъщност и други са го направили; тези тринадесет били само лицата с най-висок ранг между тях. Броят на Отстъпниците (които сами се наричат Избраниците) донякъде е смален след пробуждането им в днешни времена. Известните оцелели са Грендал, Демандред, Месаана, Могедиен, Семирага и още двама, които са превъплътени в нови тела и са им дадени нови имена, Осан’гар и Аран’гар. Напоследък се е появил и един мъж, който се нарича Моридин, и той може би е още един от мъртвите Отстъпници, върнат от гроба от Тъмния. Същата вероятност съществува и по отношение на жената, наричаща себе си Циндейн, но тъй като Аран’гар е бил мъж, съживен като жена, то всякакви разсъждения относно самоличността на Моридин и Циндейн може да се окажат безплодни, докато за тях не се научи нещо повече.

Плетящ(ият) кръг: Водачките на Родството. Тъй като никоя членуваща в Родството никога не е знаела как Айез Седай подреждат своята йерархия — знание, предавано едва след като една Посветена премине през изпитанието за шала — те залагат на мощта в Силата, но придават голяма тежест и на възрастта, като най-старата жена винаги стои над по-младите. Така Плетящият кръг (наименование, избрано също както „Родството“ заради своята невинност) се състои от тринадесетте най-възрастни Родственички, пребиваващи в Ебу Дар. Според правилата всички те трябва да слязат надолу в йерархията, когато им дойде ред да се преместят, но докато пребивават в Ебу Дар, държат пълната власт над Родството до степен, на която може да завиди и самата Амирлин. Виж също: Родство ( то).

Предтечи(те): Виж Хайлене.

Пророк(ът): По-официално, Пророкът на Преродения Дракон. Известен някога като Масема Дагар, шиенарски воин, той е обладан от откровение и е решил, че е призван да разпространи словото на Преродения Дракон. Вярва, че нищо — нищо! — не е по-важно от това да бъде признат Прероденият Дракон като живото въплъщение на Светлината, че човек трябва да бъде готов, когато Прероденият Дракон го призове, и че той и неговите следовници ще използват всички средства, за да се възпее славата на Преродения Дракон. Като отхвърля всяко друго име освен „Пророка“, той е предизвикал хаос в Геалдан и Амадиция, по-голямата част от които са под негов контрол. Присъединил се е към Перин Айбара, изпратен да го доведе при Ранд, и по неизвестни причини е останал с него, въпреки че отиването им при Преродения Дракон се бави.

Първата Разсъдница: Титлата, давана на оглавяващата Бялата Аджа. Този пост в момента се заема от Ферейн Нееран в Бялата кула. Ферейн Седай е една от само двете глави на Аджи, които заседават понастоящем в Съвета на Кулата.

Първата Тъкачна: Титлата, давана на оглавяващата Жълтата Аджа. Този пост в момента се заема от Суана Драганд в Бялата кула. Суана Седай е една от само двете глави на Аджи, които заседават понастоящем в Съвета на Кулата.

Разпитвачи(те): Орден в състава на Чедата на Светлината. Наричат себе си „Ръката на Светлината“ и заявят, че целта им е да откриват истината в полемика и да разкриват Мраколюбци. В търсенето на истината и Светлината обичайният им метод за разпитване е изтезанието, обичайното им държане е като на хора, които вече знаят истината и трябва само да накарат жертвата си да я признае. Понякога се държат все едно, че са напълно отделени от Чедата и от Съвета на Помазаните, който командва Чедата. Главата на Разпитвачите е Върховният инквизитор, понастоящем Радам Асунава, който заседава и в Съвета на Помазаните. Знакът им е кървавочервена овчарска гега. Ратници: Войници, които дължат васална зависимост или преданост на определен владетел или владетелка.

Родство(то): Дори по времето на Тролокските войни, преди повече от две хиляди години (ок. 1000–1350 СР), Бялата кула продължавала да поддържа своите стандарти, отхвърляйки жени, които не могли да отговорят на тях. Една група от тези жени, които се боели да се завърнат в родните си краища в разгара на войните, избягали в Барашта (недалече от днешните околности на Ебу Дар), толкова далече от битките, колкото било възможно по онова време. Наричайки се помежду си „Родството“ и „Родственичките“, те продължили да се укриват и предлагали убежище на други, които били отхвърляни. След време техните срещи с жени, на които им било казано да напуснат Тар Валон, довели до контакти с бегълки и макар причините вероятно да не могат да се разберат никога, започнали да приютяват и бегълки. Полагали неимоверни усилия тези момичета да не разберат нищо за Родството, докато не се уверят, че Айез Седай няма да връхлетят върху тях и да си ги върнат. В края на краищата всички разбрали, че бежанките рано или късно били залавяни и Родството разбрало, че ако не се запази в дълбока тайна, ще бъде наказано сурово. Без самото Родство да знае, Айез Седай в Кулата били наясно за тяхното съществуване почти от самото начало, но воденето на войните не им оставило време да се разправят с тях. В края на войните Кулата осъзнала, че едва ли ще е в техен интерес да унищожат Родството. Преди това много бежанки всъщност успели да се спасят, въпреки пропагандата на Кулата, но след като Родството започнало да им помага, Кулата вече знаела точно накъде се е отправила всяка бегълка и започнали да залавят по девет от всеки десет. Тъй като Родственичките се местели от Барашта (и по-сетнешния Ебу Дар) в усилието си да прикрият своето съществуване и своя брой, без да се задържат на едно място за повече от десет години, за да не би някой да забележи, че не остаряват с обичайната скорост. Кулата повярвала, че са малобройни, а и те определено снишавали глави. За да използва Родството като капан за бегълки. Кулата решила да го остави на мира, за разлика от други подобни групи в историята, и да съхранява самото съществуване на Родството в дълбока тайна, известна само на пълноправните Айез Седай. Родството няма закони, а по-скоро правила (наречени „Правото“), основаващи се отчасти на правилата за новачките и Посветените в Бялата кула и отчасти на необходимостта да се съблюдава тайна. Както може да се очаква, предвид произхода на Родството, те много твърдо налагат Правото над всички свои членове. Явните отскорошни контакти между Айез Седай и Родственичките, макар да са известни само на шепа Сестри, са предизвикали много поводи за изумление, в това число и факта, че съществуват два пъти повече Родственички, отколкото Айез Седай, и че някои от тях са с повече от сто години по-стари от която и да било Айез Седай, живяла преди Тролокските войни. Въздействието на тези разкрития, както над Айез Седай, така и над Родственичките, все още е предмет на спекулации. Виж също: Дъщерите на мълчанието, Плетящият кръг.

Сеандар: Имперската столица на Сеанчан, разположена в северозападната част на континента Сеанчан. Освен това е и най-големият град в Империята.

Сиснера, Дарлин: Върховен лорд в Тийр, който първоначално въстава срещу Преродения Дракон, но сега служи като Стюард на Преродения Дракон в Тийр.

Со’джин: Най-близкият превод от Древния език би бил „висина сред низините“, въпреки че някои го превеждат като „и небе, и долина“, наред с още няколко възможни тълкувания. Со’-джин се прилага от сеанчанците за висши слуги по наследство. Те са да’ковале, собственост, но притежават значителна, власт и много често — могъщество. Дори хората от Кръвта стъпват предпазливо около со’джин на имперската фамилия и говорят със со’джин на самата Императрица като с равни. Виж също: Кръвта; да’ковале.

Сърце: Основна единица в организацията на Черната Аджа. Всъщност клетка. Едно Сърце се състои от три Сестри, които се познават помежду си; всяка членуваща в Сърцето познава още една Сестра от Черните.

Таборвин, Бреане: Доскоро отегчена от живота кайриенска благородничка; загубила е богатството и сана си и сега не само е слугиня, но и в сериозна романтична връзка с мъж, когото по-рано сигурно е щяла да презре.

Таборвин, Добрайн: Лорд в Кайриен. В момента служи като Стюард на Преродения Дракон в Кайриен.

Тарабон: Държава на Аритския океан. Някога процъфтяваща с търговията си, изнасяйки главно килими, бои, както и фойерверките на Гилдията на илюминаторите, сега Тарабон преживява трудни времена. Опустошена от гражданска война и анархия, съчетани с войни срещу Арад Доман и Вречените в Дракона, тя е узряла за беритба при идването на сеанчанците. Сега е под пълния контрол на Сеанчан. Палатата на Гилдията на илюминаторите е разрушена и повечето Илюминатори са превърнати в да’ковале. Повечето тарабонци като че ли са благодарни на сеанчанците затова, че са възстановили реда, и след като сеанчанците им позволяват да си живеят живота с минимална намеса, не изпитват никаква охота отново да подхващат войни, за да прогонят сеанчанците. Съществуват обаче и няколко владетели и воини, останали извън сеанчанската сфера на влияние, които се надяват да върнат свободата на страната си.

Тегло, единици за: 10 унции = 1 пуд; 10 пуда = 1 камък; 10 камъка = 1 стотина; 10 стотини = 1 тон.

Търсачи: По-официалното наименование е „Търсачи на истината“, полицейско/шпионска организация на Сеанчанския имперски трон. Въпреки че повечето Търсачи са да’ковале и собственост на Сеанчанската имперска фамилия, те разполагат с широкообхватна власт. Дори човек от Кръвта може да бъде задържан заради това, че не е успял да отговори на въпрос, поставен му от Търсач, или затова, че не е успял да сътрудничи изцяло на Търсач, като последното се определя от самите Търсачи и може да се преразгледа единствено от Императрицата. Търсачите, които са да’ковале, са белязани на двете рамене с гарван и кула. За разлика от Смъртната стража. Търсачите рядко горят от желание да си показват гарваните, отчасти защото това разкрива кои са и какво са.

Фейн, Падай: Някогашен Мраколюбец, а сега нещо повече и много по-лошо от Мраколюбец и враг на Отстъпниците също толкова, колкото и на Ранд ал-Тор, когото мрази с цялото си същество. За последен път е видян във Фармадинг с Торам Риатин.

Фел, Херид: Авторът на „Разум и безразсъдство“ и други книги. Фел е ученик (и учител) в Академията в Кайриен. Намерен е разчленен в кабинета си.

Хайлене: На Древния език — „Предтечи“ или „Онези, що идат преди“. Термин, прилаган от Сеанчан за мощната авангардна армада, изпратена отвъд Аритския океан да разузнае земите, над които е властвал някога Артур Ястребовото крило. Сега под командването на Върховната лейди Сурот, четта им се е увеличила от набори от завладените земи и Хайлене е надвишила многократно първоначалните си задачи и на практика е продължена от Завръщането.

Ханлон, Давед: Мраколюбец, бивш командир на Белите лъвове в служба на Отстъпника Рахвин, докато той държи Кемлин под името лорд Гебрил. Оттам Ханлон е отвел Белите лъвове в Кайриен със заповед да подкрепи бунта срещу Преродения Дракон. Белите лъвове са унищожени от „мехури на злото“ и на Ханон е повелено да се върне в Кемлин и под името Дойлин Мелар си е спечелил благоразположението на Елейн, Щерката-наследница. Според мълвата той се е домогнал до много повече от благоразположение.

Ча Файле: (1) На Древния език — „Нокът на соколицата“. (2) Име, прието от млади кайриенки и тайренки, уж последователки на джи-е-тох, заклели се във вярност на Файле ни Башийр т’Айбара. Те действат като нейни съгледвачки и шпионки. След пленяването й от Шайдо продължават дейността си под наставленията на Себбан Балвер.

Чеда на Светлината: Общество със строго аскетични убеждения, неподчинено на нито една държава и обрекло се да надвие Тъмния и да унищожи всички Мраколюбци. Основан по време на Стогодишната война от Лотаир Мантелар с цел да събира съмишленици срещу нарастващия брой на Мраколюбци, през войната орденът се е развил в напълно военизирано общество. Изключително безкомпромисни във вярата си. Чедата са убедени, че единствено те познават истината и правото. Смятат Айез Седай и всички, които ги поддържат, за Мраколюбци. Известни са с презрителното си прозвище „Белите плащове“. Първоначално командването им се е намирало в Амадор, Амадиция, но са изтласкани оттам, след като сеанчанците завладяват града. Гербът им е златен изгрев на бяло поле. Виж също Разпитвани.

Червените ръце: Бойци от „Бандата на Червената ръка“, подбрани на временна полицейска служба, за да гарантират, че останалите бойци от Бандата няма да причинят вреди в някой град или село. Наречени са така, защото при изпълнението на службата носят дълги, покриващи почти целия ръкав червени ленти. Обикновено се избират измежду най-опитните и благонадеждни хора. Тъй като всяка причинена щета трябва да се възмездява от мъжете, служещи като Червени ръце, те полагат големи усилия всичко да е мирно и кротко. Много бивши Червени ръце са избрани да придружат Мат Каутон до Ебу Дар. Виж също: Бандата на Червената ръка.

Черните хрътки: Твари на Сянката, създадени с покварата на Тъмния от вълчия сой. Макар външно да наподобяват хрътки, те са по-черни от нощ и са големи колкото дребни коне. Обикновено бягат в глутница от по десет-дванайсет, въпреки че са забелязвани дири и от по-големи глутници. По мека земя не оставят следи, ала оставят отпечатъци върху камък и често са придружени от миризма на изгоряла сяра. Обикновено не излизат в дъждовно време, но ако са тръгнали, дъждът няма да ги спре. Хванат ли нечия следа, трябва да се излезе срещу тях и да бъдат надвити, инак смъртта на жертвата е неизбежна. Единственото изключение е, ако жертвата успее да се добере до другия бряг на река или поток, тъй като Черните хрътки не влизат в течаща вода. Или така поне се смята. Кръвта и слюнката им са отрова и ако капка от тях се допре до кожата, жертвата ще умре бавно и много мъчително. Виж също Дивия лов.

Шара: Загадъчна земя, разположена на изток от Айилската пустош. Земята е защитена както от негостоприемната природа, така и от вдигнати от хората стени. За Шара се знае твърде малко, тъй като населението на тази земя изглежда много усърдно пази културата си в тайна. Шаранците отричат да са ги засягали Тролокските войни, въпреки противоположните твърдения на айилците. Те отричат и всякакво знание за опита за нашествие на Артур Ястребовото крило, въпреки историческите записки на свидетели от Морския народ. Малкото изтекла информация разкрива, че шаранците се управляват от абсолютен монарх — Ш’боан, ако е жена, и Ш’ботай, ако е мъж. Този монарх властва точно седем години, след което умира. Тогава властта минава в ръцете на съпруга съпругата на владетеля, който управлява точно седем години и умира. Този модел се е повтарял още от времето на Разрушението на света. Шаранците вярват, че смъртта е „По волята на Шарката“. В Шара има преливащи, известни с името Айад, които при раждането си биват татуирани по лицето. Жените Айад прилагат строго законите, засягащи Айад. Сексуална връзка между един Айад и не-Айад се наказва със смърт за не-Айад, като Айад също го (я) убиват, ако се докаже насилие от негова (нейна) страна. Ако от такъв съюз се роди дете, то се оставя изложено на природните стихии и умира. Мъжете Айад се използват единствено за оплождане, щом достигнат двадесет и една годишна възраст или започнат да преливат, което настъпи първо, жените Айад ги убиват, а тялото се изгаря. Предполага се, че Айад преливат Единствената сила само по заповед на Ш’боан или Ш’ботай, които винаги са обкръжени от жени Айад. Дори самото име на земята е под съмнение. Известно е, че местните обитатели се наричат с много различни имена, в т.ч. Шамара, Ко’дансин, Томака, Кигали и Шибуя.

Шей’мошиев: На Древния език — „сведени очи“ или „притворени очи“. При сеанчанците да кажеш, че някой е „станал шей’мошиев“ означава, че е изгубил достойнството си. Виж също: шей’таер.

Шей’таер: На Древния език — „открити очи“ или „равен поглед“. При сеанчанците е свързано с честта, с достойнството, със способността да погледнеш някого в очите. Възможно е да „бъдеш“ или да „имаш“ шей’таер, което означава, че някой има чест и достойнство, и също така да „спечелиш“ или да „изгубиш“ шей’таер. Виж също: шей’мошиев.

Шен ан Калхар: На Древния език — „Бандата на Червената ръка“. (1) Легендарна група герои, извършили много подвизи и най-накрая загинали в защита на Манедерен, когато тази страна била унищожена през Тролокските войни. (2) Военно формирование, събрано почти по случайно стечение на обстоятелствата от Мат Каутон и организирано според изискванията на върховете на военното изкуство от времената на Артур Ястребовото крило и непосредствено преди него. Виж също: Червените ръце.