Книгата на черепите

31. ЕЛИ

Убеден съм, че медитацията е ядрото на процеса. Способността да се обърнеш навътре в себе си. Абсолютно си длъжен да направиш това, ако се надяваш да постигнеш нещо тук. Останалото — гимнастиките, диетата, баните, полският труд — всичко това е само низ от техники за постигане на самодисциплина, за да издигнеш опърничавото си его до степен на контрол, от който зависи истинското дълголетие. Разбира се, ако искаш да живееш дълго, помага да правиш много упражнения, да поддържаш тялото си чисто, да избягваш нездравословна храна и пр. Но според мен е грешка да поставяме голямо ударение на тези аспекти от ежедневието в Братството. Хигиената и гимнастиката може да са полезни за удължаване на средната продължителност до осемдесет или осемдесет и пет, но нещо по-трансцендентално е нужно, ако искаш да живееш осемстотин или осемстотин и петдесет. (Или осем хиляди и петстотин? Осемдесет и пет хиляди?) Пълният контрол над телесната функция е необходим. А медитацията е ключът.

На този етап наблягат на развиването на вътрешен усет. Например трябва да се взираме в залязващото слънце и да пренесем топлината и силата му до различни части на телата си — в сърцето първо, после в тестисите, в дробовете, в далака и така нататък. Убеден съм, че ги интересува не слънчевото излъчване — това е само метафора, просто символ — а по-скоро идеята да ни научат да влезем в контакт със сърцето, тестисите, дробовете, далака и т.н., така че в случай на проблеми в тези органи да можем да достигнем до тях с умовете си и да поправим каквото има за поправяне. Цялата тази работа с черепите, около която се върти толкова много от медитацията, е поредна метафора и съм убеден, че единственото й предназначение е да даде подходяща точка за фокусиране на вниманието. За да можем да вземем образа на черепа и да го използваме като трамплин за вътрешен скок. Всякакъв друг символ би могъл да действа също толкова добре вероятно — слънчоглед, жълъд, четирилистна детелина. Вложи ли му се подходящото психическо въздействие, мана, всяко нещо може да свърши работа. Просто така се е случило, че Братството се е спряло на символиката на черепите. Което всъщност си е съвсем добре. В черепа има мистичност, има романтика, чудо. Тъй че седим и се взираме в малкия нефритен череп-медальон на брат Антъни и ни казват да изпълняваме различните метафорични попивания и поглъщания, свързани с отношението смърт — живот, но това, което всъщност искат от нас, е да се научим да фокусираме цялата си духовна енергия върху един-единствен обект. След като усъвършенстваме концентрирането, можем да приложим новото си умение в задачите с постоянното си самовъзстановяване. Това е цялата тайна. Лекарства за дълголетие, здравословни храни, слънчеви култове, молитви и разни такива неща са периферни. Медитацията е всичко. Тя е нещо като йога, предполагам — духът над материята, — макар че ако Братството е толкова древно, колкото намеква брат Миклош, може би е по-точно да се каже, че йогата е издънка на Къщата на черепите.

Имаме да извървим дълъг път. Това все още са подготвителните етапи за серията обучаващи процедури, които Братята наричат Изпитанието. Подозирам, че това, което предстои, е най-вече психологично или дори психоаналитично — прочистване на душата от излишния багаж. Мръсното в Деветата мистерия е част от това. Все още не знам дали да тълкувам този пасаж от Книгата на черепите буквално или метафорично, но и в двата случая съм сигурен, че става дума за премахване на лоши вибрации от Вместилището. Убиваме една жертва, действително или не, а другата жертва се отстранява сама, действително или не, а мрежовият ефект от това е да останат двама нови братя, без дразнещите смъртни трептения, породени от дефектната двойка. Освен прочистване на групата в цялост трябва да прочистим и индивидуалните си вътрешни същности. Вчера след вечеря брат Хавиер ме посети в стаята ми и допускам, че е посетил всеки от останалите. Каза ми, че трябва да се подготвя за изповедния ритуал. Каза ми да направя преглед на целия си живот, като обърна особено внимание на епизоди на вина и срам, и да бъда готов да обсъдя тези епизоди из основи, щом ме повикат. Предполагам, че скоро ще бъде организирана някаква група за първична среща, начело с брат Хавиер. Страшен е този човек. Сиви очи, тънки устни, безизразно лице. Твърд като гранит. Когато го виждам да върви по коридорите, си представям акомпанимент на мрачна, стенеща музика. Влиза Великият инквизитор! Да. Брат Хавиер: Великият инквизитор. Нощ и мраз. Мъгла и болка. Кога започва Инквизицията? Какво да кажа? Коя от своите вини да поднеса на олтара, кой от срамовете ми?

Мисля, че целта на това разтоварване е да опростим душите си, като отдадем своите… кой е най-подходящият термин? Своите неврози, грехове, душевни прегради, обсебености, енграми, утайки на лоша карма? Трябва да се обелим, да се оголим, да се снижим. Кост и плът, това го задържаме, но духът трябва да бъде снизен. Трябва да се стремим към някакъв вид пасивна съзерцателност, в която не съществуват никакви конфликти, в която не съществува никакъв стрес. Избягваш всичко, което е против зърното, и ако потрябва, пренасочваш зърното. Действие без усилие, това е ключът. Никакви изблици на енергия не се допускат. Борбите съкращават живота. Добре, ще видим. Нося много вътрешна шлака — и така сме всички. Може би една душевна клизма не е чак толкова лошо нещо.

Какво да ти кажа, брат Хавиер?