Книгата на черепите

19. ОЛИВЪР

Май прекалено кипнах за онзи стопаджия. Не знам. Цялата тая случка ме притеснява. Обикновено мотивите ми са съвсем ясни и на повърхността, но не и този път. Направо крещях като бесен на Нед. Защо? Ели ме сдъвка след това, каза, че не ми е било работа да се меся в свободно взетото решение на Нед да предложи помощ на друго човешко същество. Нед караше, той носеше отговорността. Дори Тимъти, който отначало ме подкрепи, после ми каза, че според него съм прекалил. Единственият, който си замълча вечерта, беше Нед; но знаех, че му кипи отвътре.

Защо го направих все пак? Едва ли беше толкова заради бързането да стигнем до Къщата на черепите. Дори стопаджията да ни беше отклонил за петнайсет минути от пътя, какво толкова? Да изпаднеш в истерия заради петнайсет минути при цялата вечност пред теб? Не ме човъркаше загубата на време. Не беше и онзи боклук за Чарлз Менсън. Нещо по-дълбоко беше.

Получих този проблясък на интуиция точно когато Нед спря, за да качи хипито. „Хипито е педи“, помислих си. Точно тези думи: „Хипито е педи“. Нед го е забелязал, казах си; с онова екстрасензорно възприятие, което неговият сорт, изглежда, притежава, забелязал го е още на пътя и сега ще го вземе, и довечера ще го доведе в мотела. Трябва да съм честен към себе си. Точно това си помислих. Придружено от образа с Нед и стопаджията в леглото. Целувки, стонове, опипване, каквото там обичат да си правят обратните. Нямах никакво основание да подозирам такова нещо. Хипито си беше просто хипи, като пет милиона други като него: бос, дълга чорлава коса, кожен елек, протъркани дънки. Защо си помислих, че е педи? Пък и да беше, какво толкова? Двамата с Тимъти не качвахме ли момичета в Ню Йорк и Чикаго? Защо Нед да не може да направи нещо, което иска? Какво имам против хомосексуалистите? Един от съквартирантите ми е педи, нали? Един от най-близките ми приятели! Знаех какъв е още когато се премести при нас. Беше ми все едно, стига да не ми се пуска. Харесвах го заради самия него, пет пари не давах за сексуалните му предпочитания. Защо тогава беше това тъпо избухване на пътя? Помисли добре, Оливър. Помисли.

Да не би да изпита ревност? А? Какво ще кажеш за тази възможност, Оливър? Може би не искаше Нед да бутне на някой друг? Нещо против да обмислим тази идея за малко?

Добре. Знам, че той ме харесва. Още от началото. Този предан кучешки поглед, когато вдигне очи към мен, този смътен копнеж — знам какво означава. Не че ми е посягал някога. Страх го е, страх го е да не взриви едно доста полезно приятелство, като престъпи чертата. Но въпреки всичко страстта е налице. Кучето с кокала ли бях — да не давам на Нед каквото иска, макар да не го ям, но и да не му давам да си вземе друго кокалче? Гневът ми. Виковете. Истерията. Явно нещо в мен се е отключило. Трябва да го разбера. Плаши ме. Възможно е да открия за себе си нещо, което не искам да знам.