Катастрофа

Първа глава

Ако сега се върнех у дома, щом Ломбар чуеше за случилото се, щеше да ме ликвидира.

Вече никакви съмнения за това не можеше да има. Ако някога ми се е налагало да бъда изключително умен и да мисля бързо, беше СЕГА, СЕГА, СЕГА!

Хелър седеше в пилотското кресло и май се беше унесъл в молитва.

Реехме се около триста мили над Русия. От тази точка можех да видя Турция до южния хоризонт.

Изведнъж ме осени идея. Най-после!

— О, Боже на народите — промълви Хелър, — прости ми.

Незабавно се възползвах от настроението му, макар и въобще да не можех да проумея защо някой трябва да съжалява, че е премахнал стотина милиона отрепки.

— Влекачът е повреден — напомних му. — Не можеш да се отправиш веднага към Волтар.

— Повредено е само оборудването за маневриране с товар — възрази Хелър. — Вероятно ще успея да стигна до там.

— Не, не — настоявах аз. — Не бива да се излагаш на такива рискове.

— Нима най-неочаквано ми предлагаш да кацна в тукашната база?

Надявах се, че очите ми не блестяха прекалено от въодушевлението. Целият план ми беше съвсем ясен. И неописуемо дързък.

— Имам информация — започнах. — Тя е изключително важна за тебе. Ако ти я разкрия, ще ми дадеш ли думата си на Имперски офицер, че ще ме отведеш на Волтар, за да бъда съден там?

— Стига информацията ти да има някакъв смисъл.

— О, има и още как! — уверих го. — Нали видя, че онзи пилот искаше да те убие, макар и да знаеше кой си.

— Вярно — съгласи се Хелър.

— Сигурно ще ти е интересно да научиш, че всички в базата те смятат за шпионин, изпратен да ги ликвидира. Щом те видят и те ще се опитат да те убият.

— Това можах и сам да го разбера — каза Хелър.

— Но не знаеш нещо друго. Има таен вход за базата.

Той ме изгледа озадачено. Но аз бях сигурен, че вече е налапал кукичката. Ако успея да го примамя до външната порта на вилата и натисна онзи звънец, ще го застрелят. Дори и да се провали този план, ще го заведа в тайната стая и ще дам сигнал за тревога, а когато Хелър се опита да слезе по тунела, целият персонал на базата вкупом ще му види сметката.

— Че защо трябва тайно да се промъквам в базата? — учуди се Хелър.

Дойде време и за моя върховен номер!

— Дай ми химикалка и хартия — помолих го.

Написах каквото исках и сгънах листчето.

— Информацията е толкова важна за тебе, че ще промени целия ти живот. Обещай ми, че ако я прочетеш и решиш да действаш според написаното, ще ме върнеш на Волтар.

Той помисли малко.

— Но само за да бъдеш съден. Това мога да ти обещая.

— Стига ми.

Подадох му листчето. Той го разгъна. И пребледня като тебешир!

Бях измислил най-страхотния номер. И написах на листчето:

Какво вдъхновение ме споходи — нали тя беше мъртва! Как гениално използвах един труп, за да подмамя врага!

Бях решил какво да направя, дори ако Хелър стигне жив до килията й. По пътя все някак щях да се сдобия с оръжие. Когато види трупа й и вниманието му бъде отвлечено, ще го убия, както е изпаднал в шок.

Бях толкова замаян от собствената си хитрост, че не чух какво ми каза Хелър. Наложи се да повтори.

— Лъжеш ли ме?

— Не, разкрих ти самата истина. До нас стигнаха сведения, че самолетът, в който трябваше да лети, ще бъде взривен от терористи. Затова я пресрещнахме на летището в Рим и я откарахме в базата. Тя е жива и здрава, макар и в арестантска килия.

Той млъкна за дълго. Явно беше стъписан. Ох, как прекрасно потръгна всичко!

— По-добре да ми представиш някакво доказателство — поиска Хелър.

И за това се бях подготвил. Отворих портфейла си и дадох на Хелър малък правогълник. Беше кредитната карта от „Скуийза“ — картата на Крек с написания на гърба адрес в Емпайър Стейт Билдинг.

Хелър я погледна и веднага я позна. Ръцете му трепереха. Едва изговори:

— Добре. Отиваме.

Едва не изпаднах в транс от радост и с мъка овладях напиращата усмивка.

Вече щеше да ми падне в ръцете. Бях уверен. После все някак щях да унищожа неговата фирма за евтина енергия, „Крайстър“, Очокичоки, да взривя Емпайър Стейт Билдинг заедно с Изи вътре, преди да се е възползвал от онези опции. Е, щях да имам малко разправии с Роксентър, но можех да му кажа гордо: „Всичко е наред, защото убих вашия враг и империята ви е непокътната“. Щях да си възвърна доверието му. Бих могъл дори да пусна на свобода Черната брада. И накрая все пак щях да стана следващия Шеф на Апарата.

Като премислих всичко, изумих се от своя гений. Кой ли би се сетил да използва за примамка една мъртва жена? Разбира се, само един блестящ офицер от Апарата!

Втора глава

Мисля, че Хелър беше доста зашеметен не само от моята измислица за графиня Крек, а и от катастрофата, която, без да иска причини заради намесата на пилотите-убийци.

Налагаше се да изчакаме на място до вечерта. Хелър не ми позволи да включа телевизора. И без това бях сигурен, че програмите преливат от сочни новини за гибелта на Русия. Специалистите по връзки с обществеността, работещи за Роксентър, сигурно тормозеха масмедиите, за да разтръбят как той подготвя спешни спасителни операции. Но едва ли някой трябваше да си губи времето с това. Не ми се вярваше да има мнозина оцелели в европейската територия на Русия. Беше твърде вероятно шведите просто да нахлуят, за да приберат каквото имаше за плячкосване и да присъединят тези земи към държавата си. А така наречените сателитни държавици щяха да се отърват от руското господство. Да, съотношението на силите в света се бе променило много сериозно. Роксентър сигурно се побъркваше от усилията да измисли начин за запазване на напрежението, от което толкова добре печелеше. Казах на Хелър каквото мислех.

— Никой не може да обвини никого за станалото — рече ми той. — Всеки астроном в северното полукълбо е уверен, че това е природно бедствие. Сега планетата няма да се самоунищожи с атомна война и това е единственото, което малко ме утешава. Така че млъкни. Повече нищо не искам да чувам за случилото се.

Зае се с някакви изчисления, но явно не те занимаваха ума му, а очите му все се стрелкаха да проверяват положението на Слънцето, докато висяхме петстотин мили над Турция.

Към средата на следобеда влекачът заговори:

— Моят тридесет и трети мозък изчисли, че сега ядрото на планетата ще се върти малко по-близо до нейната ос. Обаче процесът на регулиране ще продължи значително повече, защото ударът беше под твърде остър ъгъл. Разполагам с резултатите. Искате ли да ви ги съобщя?

— Не — отвърна Хелър, вперил очи в часовника.

Около шест часа местно време сенките долу вече бяха много дълги. Хелър отиде в задните помещения и след малко се върна в пилотската кабина, облечен в черно и преметнал през рамо чанта с инструменти.

Свали веригата от мен и ме отведе в каютата на инженера. Позволи ми да взема някои от дрехите, които бяха оставени там.

Още се преобличах, когато той влезе в кухничката, за да ми намери някаква храна.

Тогава намерих нещо.

Не можех да повярвам на късмета си!

В якето, което избрах, имаше скрит нож! Острието беше дълго пет инча и добре наточено. И плътно прилягаше към ребрата ми отляво!

Когато Хелър ми донесе пълна чиния и кутия с напитка, грижливо се постарах да изглеждам все така мрачен.

— Има едно напълно изоставено поле — казах му, — на около три мили от базата. Разположено е в гънка на планината и няма големи камъни по него. Собственост е на базата, но почвата е твърде изтощена, затова не го дават на арендатори. Ако кацнем там след здрачаване, само трябва да минем оттатък хълма и ще излезем на път, който води право към вилата. По него също почти никой не минава. Ще мога да те преведа от там, но трябва да се вслушваш в съветите ми и да правиш каквото ти кажа.

Той не ми обръщаше кой знае какво внимание. Зяпаше часовника от коридора. Знаех какво го измъчваше. С цялата си душа искаше да ми вярва, но вътрешният глас му подсказваше, че може би го лъжа. Доста пребледнял ми се виждаше. И ръцете му трепереха едва забележимо.

Внимавах да не се издам колко съм доволен от състоянието му. Истинска бомба хвърлих в душата му. Положението ми се промени напълно. Той вече ставаше небрежен и разсеян!

Тъмнината се сгъстяваше над земята долу.

В пилотската кабина Хелър старателно въведе координатите на полето.

Най-после земята под нас потъна в мрак.

— Да тръгваме — каза Хелър и посегна към контролното табло.

Не смеех да дишам. Само след час-два щях да бъда свободен, за да залича веднъж завинаги надеждите на Земята да има евтина енергия. Роксентър трябваше да бъде спасен!

И съвсем скоро трупът на Хелър щеше да се присъедини към безжизненото тяло на графиня Крек.

Трета глава

Приземихме се безшумно в нощта.

На излизане от въздушния шлюз Хелър остави котарака вътре.

— Ти стой тук и пази кораба.

Прекосихме откритото поле и започнахме да се катерим по склона, за да стигнем до пътя.

— Трябва да сме много тихи — казах на Хелър. — Когато ме видиш да спирам и да се ослушвам, ти също спри.

— Върви пред мен — заповяда той. — И побързай.

Ускорих крачките си. Отчаяно се мъчех да измисля как да му мина в гръб. Имах нужда от възможност само за един удар. Хелър беше смъртен като всеки друг, а вълнението му пречеше да бъде предпазлив. Но разполагах и с други начини да го довърша.

Спуснахме се по отсрещния склон и слязохме до пътя. Никой не минаваше насам.

Тръгнахме по пътеката край шосето. Минахме край злополучната поляна, където срещнах толкова много жени в онази кола. Накрая стигнахме до портата на вилата.

В двора цареше пълна тишина. В градината беше запалена еднаединствена лампа, имаше светлина и от прозорците на къщата, където живееха слугите.

Вдигнах ръка, за да спра Хелър.

— Решетката се отваря със скрит сигнал.

Напипах бутона върху колоната и включих алармения сигнал за слугите.

Сега в къщата мигаха тревожни светлини.

Безшумно отворих портата.

Хелър ме бутна да мина пред него. Въобще не подозираше, че влиза в клопка.

Видях нещо да помръдва в храстите до пътеката.

Мюсеф и Тургут!

Благословени да са! Бяха нащрек, както при появата на Черната брада.

Хелър спря. Озърнах се през рамо. Той въртеше глава, но не гледаше към храстите.

ИЗВЕДНЪЖ СВЕТНАХА ДВА СИЛНИ ФЕНЕРА!

Единият отляво, другият отдясно.

Лъчите се забиха точно в лицето на Хелър.

А под тях лъснаха цевите на пушки.

Изведнъж се чу вик:

— Човекът от Агенцията за борба срещу наркотиците!

Беше Мюсеф.

На пътеката издрънча изтървана оловна тръба.

Фенерите се мятаха диво в ръцете на бягащите мъже.

Стигнаха до оградата и я прескочиха за миг, без да обръщат внимание на бодливата тел и натрошеното стъкло!

— Тичай, че иначе ще ни очисти! — изрева Тургут от полето до вилата.

Трескавият тропот на стъпките им затихна в далечината.

Бях като ударен от гръм.

— Каква беше тази шумотевица? — попита Хелър.

Опитах се бързо да измисля нещо. Засега трябваше да преглътна разочарованието.

— Сигурно сме стреснали някакви крадци — казах му.

Още не бях изчерпал възможностите си. Само да вляза в тайната си стая, ще натисна с крак плочката и ще включа сигнала за тревога в цялата база. Всички си мислеха, че Хелър иска да ги избие. Отдавна се бях погрижил за това.

Тихо се промъкнахме във вътрешния двор на вилата. Чувахме само шума на фонтана. Влязохме в моята спалня.

Ако правилно изиграех ролята си, щях да подлъжа Хелър към тайната стая, за да настъпя плочката на пода.

Отворих шкафа, през който се влизаше в коридора. Хелър ме избута напред. Прекрачих в тайната стая.

Лампите бяха включени. Разбитият наблюдателен екран на Крек още лежеше на пода. Сандъкът с оръжията ми блестеше примамливо. Хелър го видя и ме принуди да се дръпна.

Само една крачка ми оставаше до плочката, за да вдигна по тревога базата. Тук нищо нямаше да се чуе, но всички до последния човек щяха да се съберат в хангара с готови за стрелба оръжия!

Хелър ми пречеше да настъпя плочката.

Ослушваше се. После и аз чух звуците.

Някой се качваше по тунела към тайната врата!

Хелър я забеляза. Хвана ме за ръката, за да не мърдам.

Да, някой идваше. Вече стоеше пред вратата. Бутна я.

УТАНЧ!

Тя идваше откъм хангара! Но как изобщо е научила за съществуването му? Как е открила тайната стая? Носеше на рамо две торби с хероин!

Тя замръзна като прикована на мястото си.

И тогава толкова бързо извади малък пистолет, че дори не забелязах движението!

Хелър рязко ме дръпна пред себе си, за да се прикрие.

Утанч вече вдигаше пистолета!

— О, мила! — писнах аз. — Виж, виж, виж! Това съм аз! НЕ СТРЕЛЯЙ!

Ужасен наблюдавах как показалецът се свиваше около спусъка.

Отчаяно опитвах да се освободя.

Тя ме погледна право в очите.

И НАТИСНА СПУСЪКА!

Четвърта глава

Куршумът разтресе ребрата ми.

В този миг видях как ме гледаха нейните големи черни очи. Бяха студени и безмилостни!

Хелър ме запрати напред.

ТЯ ПАК СТРЕЛЯ ПО МЕН!

Внезапно отлетях наляво. Хелър вече стискаше ръката на Утанч с оръжието. С едно силно дърпане той я вкара в стаята и я завъртя. Утанч падна.

Хелър се метна върху нея като тигър!

Пистолетът беше в лявата му ръка, притиснат към нейната шия!

Засега не ме наблюдаваше и аз веднага изпълзях настрани като рак към желаната плочка на пода. Завъртях я. В хангара зазвуча сигналът за тревога, който щеше да събере хората от базата.

Ликуването ме заля като вълна. Тогава забелязах, че по пръстите ми се стичаше кръв. Бях ранен!

Шокът от ударите на куршумите отслабна и аз потънах в червения въртоп на болката.

Сякаш цялата стая се завъртя и се надигна. Предмети се набиваха в зрението ми, като че нямаха никаква връзка с останалото. Счупеният екран на Крек. Пръснатият по пода хероин. Отново плътно затворената врата към тунела. Бясно ритащите по пода крака на Утанч.

Хелър вече не насочваше пистолета към нея. Душеше я с лявата си ръка!

Утанч гледаше диво. Бореше се, извиваше се, опитваше да се освободи.

Тогава видях, че Хелър вършеше нещо ужасно. Той я събличаше!

Въпреки болката съвсем ясно осъзнах, че е полудял. Нима искаше да я изнасили?

Със свободната си ръка той съдра от нея жакета и го захвърли в ъгъла. Пръстите му се забиха под колана и дръпнаха с все сила. Смъкна шалварите и ги метна след жакета. Безмилостната ръка сграбчи бикините й и ги разкъса!

Утанч се гърчеше гола под него.

Всеки мускул свит от напрежение, тялото й се изви към мен.

Взирах се през розовата мъгла на болката и не можех да повярвам на очите си.

УТАНЧ БЕШЕ МЪЖ!

Гледката ме удари като още един куршум. Стомахът ми се сгърчи.

Значи откакто тази твар се появи във вилата, ПРАВИЛ СЪМ СЕКС С ПЕДЕРАСТ!

Повърнах.

Хелър притискаше мятащото се тяло към пода. Без сутиен пред очите ми се разкриха обезкосмени, но несъмнено мъжки гърди. Хелър опипа гърба на извратения тип. Промени положението на тялото си и хвана нещо, залепено на крака на педераста. Дръпна и Утанч писна. Хелър държеше плосък портфейл.

Заклещи с коляно борещия се противник и отвори портфейла. Прочете на глас:

— Полковник Борис Педалов от руското КГБ!

Хелър ме погледна през рамо.

— Ако съществото тук ти е било любовница, това е нарушението на Кодекса на всички времена! Значи си приютил агент на руските тайни служби! Нарочно ли го направи?

Аз повърнах пак.

Хелър се обърна към педераста.

— По-добре веднага започвай да говориш! С какво се занимаваше тук?

Той леко отхлаби хватката върху гърлото на противника си и от разкривените устни се изля поток мръсотии — на руски, английски, френски.

Хелър протегна ръка към най-близката купчинка хероин. Взе пълна шепа.

— Ако не говориш, ще ти натъпча това в гърлото!

Утанч писна и се замята трескаво.

— Русия вече не съществува — заяви Хелър. — Няма кого да предадеш. Говори!

Ръката с хероина доближи устата на Педалов.

— Животно! — кресна извратеният.

— Искам информация! — натърти Хелър. — Съобщи ли в Москва за тази база?

— „Бибипец“! — писна Педалов. — Русия щеше да победи всички! Щяхме да владеем света! Създадохме най-голямата шпионска мрежа в историята на човечеството!

— Информация! — настояваше Хелър.

Смъртоносните кристали хероин докоснаха извратените устни. Полковникът ги изплю.

— Издържах цялата ни световна шпионска мрежа с хероин и пари от тази база. Сега всичко рухна. Убий ме!

Стомахът ми вече нямаше какво да изхвърля. Овладях се. Бях дал сигнала за тревога. Колкото повече се бавеше Хелър тук, толкова по-добре щяха да се организират хората в хангара. Макар да бях ранен, не всичко беше загубено.

Педалов още се боричкаше с Хелър.

— Съобщи ли за базата? — упорито питаше Хелър.

— Да, да, да! — изръмжа полковникът, докато плюеше белите кристали. — Знаех, че сте извънземни, откакто този тъп „бибипец“ си въобрази, че ме е купил миналата есен!

Хелър пусна хероина на пода. Докопа намотка въже от един рафт. Докато връзваше шпионина, той ми каза:

— Всеки път, щом си помисля, че съм стигнал до дъното на твоите престъпления и не е възможно да си паднал по-ниско, ти пак ми поднасяш някаква изненада! За това нарушение на Кодекса непременно ще те екзекутират.

Впих яростен поглед в него, а той залепи устата на Педалов. Още не бях обречен. Изпълваше ме увереност, че след броени минути Хелър ще бъде мъртъв. И сега го мразех с нова сила, защото ме лиши от любовта на моя живот — от Утанч! Тя си отиде завинаги.

Пета глава

Хелър ме завъртя към себе си. Вдигна нагоре ризата ми. Дръпнах се, уплашен да не напипа скрития в якето ми нож.

— Между ребрата ти е заседнал куршум — каза Хелър. — Имаш и един в ръката.

Намери някакви кръвоспиращи тампони и медицински лепенки. Притисна с тях кървящите рани.

— Не са засегнати никакви важни органи, няма и разкъсани артерии. По-късно ще се погрижим за това. Сега имаме друга работа. Можеш ли да вървиш?

Изпъшках, но той ме бутна към тайната врата и посегна да я отвори. Достатъчно зле се чувствах, но се престорих на съвсем отпаднал. А дясната ми ръка си беше съвсем наред. Можех много бързо да измъкна ножа от скривалището в подплатата на якето. Само да останех за миг зад гърба на Хелър, с едно намушкване щях да го довърша и всичко щеше да свърши добре. Вероятно нямаше и да ми се наложи. Щом се покажеше в края на тунела, бластерите на целия персонал щяха да го изпепелят.

Вратата беше отворена. Хелър погледна сигурно обездвижения руснак. Бутна ме да вървя напред. Вратата се плъзна на мястото си зад нас.

Хелър затършува над рамката на вратата до бутоните за отваряне. Спомних си, че когато беше тук миналата есен, той обикаляше из цялата база. Сега държеше нещо.

Тласна ме надолу по тунела.

Внезапно осъзнах, че самият аз се озовах в смъртна опасност. Когато изляза от тунела, могат да улучат първо мен. И не с куршуми. А с помитащите лъчи на бластерни пушки!

Хитро се престорих, че ме обзема слабост. До края на тунела оставаха само няколко крачки. Ей сега Хелър щеше да ме избута на открито.

Ловко се измъкнах и се свлякох на пода. И креснах:

— Убийте го!

Веднага отекна гръмовен тътен!

Целият изход блесна в ослепително оранжево!

Почувствах горещината през якето.

Пръсти се вкопчиха в яката ми и ме повлякоха назад.

— Да пукнеш дано! — каза Хелър. — Това беше клопка!

Гласът му заехтя в онзи пронизващ ушите мощен тон на офицер от Флота.

— Въоръжен съм! Не се опитвайте да нахлуете в тунела. Тук ли е командирът на тази база?

Гласът на Фахт Бей се чу от високоговорителите в хангара:

— Хвърлете оръжията и излезте с вдигнати ръце!

— Действам по заповеди на Великия съвет! — викна Хелър. — Всеки опит да попречите на изпълнението им ще доведе до обвинение в държавна измяна. Хвърлете оръжията си и застанете така, че да ви виждам.

— Знаем защо си тук! — разкрещя се Фахт Бей. — Няма да се оставим да ни избиеш!

— Нямам заповеди да ви убивам — с вик отвърна Хелър. — Но тук имам арестант — Солтан Грис, когото трябва да отведа на Волтар.

Фахт Бей се изсмя късо, сякаш излая куче.

— Въобще не можеш да ни измамиш. Грис сигурно те държи на прицел. Искаме да ни падне в ръцете, защото е заложил цялата база. Тук имаме друг арестант — един мъж с черна брада, който всичко си призна. И само Грис знаеше как да включи сигнала за тревога. Грис! Покажи се веднага или всички започваме да стреляме!

— Спрете! — заповяда Хелър. — Грис е арестуван от мен. Вие ще се вразумите ли най-после?

— Грис, не се опитвай да ни правиш номера! — гръмнаха високоговорителите. — И без това днес имаше земетресение, сега и ти ни се изтърси на главите! Настоявам да се предадеш! Обещавам да бъдеш съден по устав от офицерско събрание.

Аз писнах:

— Не аз причиних земетресението! Беше ей този агент на Короната!

— Значи си там, а! — кресна Фахт Бей. — ОГЪН!

Унищожителна завеса от пламъци забушува в началото на тунела. Падаха цели скали! Прах се кълбеше около зелените светлинни плочи.

— Спрете стрелбата! — ревна Хелър с офицерския си глас.

Всички престанаха да стрелят.

Той извика:

— Ако не се предадете веднага, ще стоваря половината покрив на главите ви. Хвърлете оръжията и излезте на открито!

Отговорът беше нов порой от електрически огън!

Хелър се беше проснал на пода зад мен. Огледах се да видя мога ли да пропълзя зад гърба му. Хрумна ми идеята да стоваря вината за трудностите в базата върху него, бих могъл да убедя Утанч/Педалов да разкаже, че Хелър го е наел. Боляха ме раните, виеше ми се свят, но не се отказвах.

Хелър държеше малко устройство, сигурно го взе от скривалището над рамката на вратата. През облаците прах забелязах, че упорито дърпаше някакво лостче.

— Гръм и мълния! — възкликна той. — Зарядите в стените не избухват.

Изведнъж се досетих за какво говореше. Когато пристигнахме тук, той все се катереше по стените на хангара, уж за да провери има ли ерозия на скалата. Значи е поставял взривни заряди! И когато стрелях по Кроуб с игления лъч на зашеметяващата пушка, нищо чудно, че тонове камъни се стовариха отгоре — случайно бях възпламенил зарядите на Хелър! Нищо чудно, че едва не предизвиках.

Яростните пламъци опипваха все по-навътре в тунела. Хелър изпълзя по-нагоре и ме издърпа.

После направи нещо странно. Бръкна в чантата си и извади две маски. Сложи едната на лицето ми, другата нагласи на своето. Газови маски? Но защо?

Пак взе устройството. Натисна последните три лостчета.

През оглушителната шумотевица от бластерите различих няколко приглушени взрива.

Стените не паднаха. Стрелбата продължаваше. Какво ли направи Хелър?

След малко видях кълба бял дим в частта на хангара, която можех да огледам.

Хората се разкашляха. Фахт Бей се присъедини към тях от високоговорителите.

Някой изпищя:

— Опиум!

Стрелбата спря.

Тропот от стъпките на опитващи се да избягат хора. В тунела нахлу бяла мъгла.

Пещерите за складиране на опиум! Хелър бе поставил запалителни бомби в тях миналата есен. Горяха безбройни тонове наркотик.

Електронната илюзия, служеща за покрив на хангара, не пропускаше чист въздух. Нали видях как Хелър я провери!

Целият хангар бе препълнен с мощен наркотик — ОПИУМЕН ДИМ!

Чувах как бягащите падаха на пода.

После чувах само пращенето на горящите запаси в складовете.

Хелър ме бутна напред.

Виждах телата на персонала през сънотворната мъгла. Бяха проснати навсякъде, изтървали оръжията си.

Хелър заповяда:

— Заведи ме в килията.

Още имах шансове. Опипах ножа през якето и се замислих как да подлъжа Хелър, за да изскоча зад гърба му.

Шеста глава

Моята блестяща идея да го подмамя към трупа на графиня Крек беше на път да се осъществи.

Минахме през виещите се бели кълба дим в хангара, насочихме се към коридорите с килиите. Показвах откъде да завием, но въпреки това Хелър все ме буташе напред.

Стигнахме до края на най-дългия коридор. Шпионката на вратата беше закрита и аз се пречках на Хелър, за да не надникне. Знаех точно какво исках да направя. Незабележимо опипах скрития в якето нож. Колкото и зле да се чувствах, все пак можех да го измъкна светкавично и да го забия в гърба на Хелър, стига да му изскоча отзад. И знаех, че на Хелър му предстои да преживее нов тежък шок.

Набрах комбинацията на ключалката. Открехнах вратата едва-едва, колкото да промуша ръката си и да отключа решетката.

Килията беше осветена съвсем слабо. По пода бяха пръснати парчета от повечето светлинни плочи.

Отворих решетката и отстъпих назад, като рязко отворих и външната врата.

Сега вече бях зад Хелър!

А той веднага влезе в килията.

Стори ми се, че през тавана проникваше ярък слънчев лъч. И под него лежеше нещо тъмно.

Хелър направи четири крачки навътре. Спря и погледна надолу.

Гърбът му беше чудесна мишена!

Ръката ми се прокрадна към дръжката на ножа. Безшумно влязох в килията.

Вдигнах ножа, за да забия острието до гръбнака на Хелър.

БАМ!

Нещо ме удари по главата!

Завъртях се както падах.

Тежка книга отново се стовари върху главата ми.

Срещнах погледа на извънредно разгневената графиня Крек!

Книгата още веднъж ме прасна и загубих съзнание.

Опомних се след няколко минути. В ръката ми нямаше нож, а китките ми бяха стегнати болезнено зад гърба, вероятно с тел.

Хелър седеше на леглото и плачеше!

Графинята беше коленичила пред него, галеше косата му и стискаше едната му ръка.

— Знаех, че ще дойдеш — каза тя. — Когато чух стрелбата, бях сигурна, че моят Джетеро идва.

Той се опита да говори, но от устата му не се чу нито дума.

Газовата маска бе свалена от лицето ми. С облекчение видях, че вратата е затворена. Килията имаше собствена система за подмяна на въздуха.

Накрая Хелър промълви:

— Мислех, че си мъртва. Тези няколко дни бяха най-страшните в живота ми. И когато той ми каза, че си жива, дори не посмях да му повярвам.

Двамата пак се разплакаха и се вкопчиха един в друг.

След време Хелър огледа килията.

— Какво е станало с осветлението? И какво има на пода?

— Струпах кашони и дрехи — обясни графинята. — Опитвах да се кача до тавана, за да изпълзя през шахтата нагоре. Преди няколко дни се случи нещо странно. Горе в шахтата се чу взрив. Доста силен беше и за малко ме зашемети. Разшири дупката и счупи повечето светлинни плочи.

Тя посочи и аз също погледнах към отвора на шахтата, откъдето нахлуваше прашен въздух. Тогава си спомних, че в проекта бях предвидил куки в шахтата, за да не може затворникът да се изкатери в нея. Освен това заложих няколко заряда, които биха убили опитващия се да избяга. Когато Ахмед пусна в шахтата газовата граната, тя просто е възпламенила зарядите и серията от експлозии е изтласкала обратно нагоре отровата. В края на краищата само бяхме разширили шахтата. И ако графиня Крек бе успяла да измъкне куките от стените, щеше да се освободи сама!

— Трябва да те измъкна от тук — заяви Хелър. — За щастие, миналата есен предвидих, че вероятно ще ми се наложи да превзема тази база. Но за нещастие заради една от предпазните ми мерки сега всичко наоколо е потънало в опиумен дим.

Той извади още една газова маска и я даде на графинята.

Наведе се над мен и пак нагласи моята маска на лицето ми.

— Какво ще го правиш? — попита Крек.

Взе ножа от ъгъла, където явно го бе изритала. Погледна ме. Не се и съмнявах какво искаше да направи. Гореше от желание да ми пререже гърлото.

— Дадох му думата си, че ще го върна на Волтар, за да бъде съден — отвърна Хелър.

— Искаш да кажеш, че се прибираме у дома? — сети се графинята.

— Щом се погрижа за още две-три неща и ремонтирам влекача — да, прибираме се. Мисията ми на практика приключи.

— О, това е чудесно! — възкликна Крек. — А когато се върнем на Волтар, имам за тебе най-прекрасната изненада, която би могъл да си представиш!

Въздъхнах с облекчение. Щом кацнем на Волтар, Хелър ще бъде арестуван по някакъв повод. Ломбар ще го довърши!

А тя нямаше на какво да се радва — Имперските прокламации бяха фалшиви и ако се опиташе да ги представи за изпълнение, това би означавало незабавната й екзекуция.

ВДЪХНОВЕНИЕ!

Как да уредя нещата така, че наистина да представят прокламациите и Ломбар да получи повод веднага да се отърве от тези двамата?

О, още не бях победен. В никакъв случай!

Щях да се разплатя с тях за всички отвратителни неща, които ми сториха!

Седма глава

Часове по-късно хангарът представляваше доста чудновата гледка.

Хелър някак успя да изкачи стената и изключи електронната илюзия, облаците дим полека се разтвориха в нощта. Сега въздухът навсякъде беше чист, може би за пръв път от около осемдесет години.

Прахд се отзова на обаждането по телефона и дойде да се погрижи за раните ми.

Омотаният във въжета Утанч/Педалов лежеше на една пейка.

Графиня Крек стоеше с бластерна пушка в ръце и наблюдаваше входовете, за да пресрещне всеки нежелан посетител.

Хелър домъкна голяма маса по средата на хангара. В кресла около нея бяха настанени всички офицери от базата, с вързани ръце и крака!

Останалите хора от персонала бяха проснати в редици на пода.

Прахд завърши обиколката си около масата и притисна кислородната маска към лицето на последния офицер. Махна с ръка, за да покаже, че си е свършил работата.

Хелър тропна по масата с дръжката на бластер, който му служеше вместо чукчето на председател.

— Я да видим сега, всички ли се събудиха?

Фахт Бей и останалите офицери го зяпнаха. Вече усещаха, че не само ръцете им са вързани към гърбовете, но и са пристегнати към креслата.

— Добре — каза Хелър. — Откривам заседанието. Първа точка от дневния ред е положението в тази база.

— Първа точка — намеси се Фахт Бей, — е съдебният процес срещу Солтан Грис!

Той яростно кимна към мен.

Аз бях вързан на стол, поставен встрани, където обикновено седи подсъдимият.

— Не, ще стигнем и до това — възрази Хелър. — Доколкото ми е известно, казали са ви, че съм изпратен тук да ви избия. Искам да ви освободя от тази заблуда.

Той извади от джоба си копия от заповедите на Великия съвет и от заповедта лично за него. Прочете ги на глас, много официално. Обърна ги към офицерите, за да видят всички подписите и печатите.

— Това задоволява ли ви?

Фахт Бей и другите кимнаха.

— И така — продължи Хелър, оказа се, че тази база не е включена в списъците. Следователно тя не съществува. Какво се случва тук, известно е само на Апарата, но между всичко останало е имало и участие в противозаконна контрабанда. Разполагам с доказателства, че изпращате на Волтар опиум, хероин и амфетамини. Аз прекратявам тези доставки.

— Не можете! — заяви Фахт Бей.

— О, мога и още как — увери го Хелър. — След като прецених положението и като офицер от Флота, отговорен за спазването на законите на Негово Величество, конфискувам цялата база в полза на Волтарианския флот.

— Шефът на Апарата ще ни ликвидира! — възкликна Фахт Бей.

Хелър насочи бластера към лицата им.

— Мисля, че когато се върна на Волтар, там ще настъпят някои промени. Но и да не успея, винаги можете да кажете, че съм ви принудил със заплаха да употребя сила.

Офицерите нервно се вгледаха в оръжието.

— Целият волтариански персонал, намиращ се на Земята — продължи Хелър, от този момент е прехвърлен на служба във Флота със същите рангове и длъжности. И ще получавате флотски заплати.

Офицерите се оживиха. Хората от Апарата не получаваха почти нищо в сравнение с Флота.

— Значи и аз ще имам заплата? — попита Прахд, още стиснал в ръка кислородната маска.

— Ти също — обеща Хелър.

О, Богове, каква бъркотия предизвикваше! Нали Прахд официално беше мъртъв! А и повечето от останалите бяха лишени от всякакви права като осъдени престъпници!

— Известно ли ви е — намеси се Фахт Бей, — че повечето от нас не съществуват от гледна точка на законите?

— Подозирах, че е така. Но според уставите на Флота, Имперските офицери, действащи самостоятелно в още незавоювани райони, могат да наемат и зачисляват на служба екипажи с всякакъв състав, като ги амнистират напълно. Гражданските ви права ще бъдат възстановени.

Зяпнаха го с отворени уста, после започнаха да се споглеждат помежду си. Внезапно Фахт Бей изви глава към мен.

— Това нали не се отнася за него?

— В никакъв случай — увери го Хелър.

— А какво ще стане с него? — настояваше Фахт Бей. — Той заложи тази база. Виновен е за безброй престъпления. Няма да му се размине ей така, нали?

— Ще го отведа на Волтар, за да го съдят — каза Хелър. Посочи Утанч/Педалов. — Ще взема показания от тази твар и като прибавим всичко останало, което е извършил, не ми се вярва съдът дълго да умува как да постъпи със Солтан Грис.

Те изведнъж се развикаха весело, дори изтръшканите на пода техни подчинени надаваха радостни крясъци. Хангарът едва не се разтресе от това оживление.

Накрая Фахт Бей огледа всички и викна:

— Да приемем ли предложението му?

Олелията стана оглушителна!

— Развържете ни по-бързо, за да си свършим работата! — възкликна Фахт Бей. — Трябва да почистим това място, за да е достойно за Флота!

Побеснях. Предатели! Отрепки! След всичко, което направих за тях!

Но аз щях да се смея последен. Никой от тези нещастни глупаци не знаеше, че сега Ломбар контролираше Волтар.

Засега ще си играя ролята. Ще се преструвам на напълно съкрушен. Дори ще им покажа, че съм готов да сътруднича.

За направеното от Хелър не можеше да има прошка. Тези типове си въобразяваха, че са ме арестували. Всъщност те бяха мои арестанти.

Щях да наглася всичко така, че да заведа право към смъртта му този Имперски офицер, на който толкова тъпо се възхищаваха. Скоро след това и те щяха да си получат заслуженото! Позволиха си да предадат Ломбар Хист, който държеше Волтар в ръцете си.

Осма глава

Малко преди зазоряване Хелър излезе до полето, издигна влекача и го спусна в хангара през електронната илюзия.

Въпреки теснотията на хангара, той успя да го приземи водоравно в единия край.

Котаракът чу гласа на графиня Крек и излетя през въздушния шлюз като управляема ракета. Мяукаше ужасно. По това време графиня Крек ме охраняваше. Котаракът се блъсна в корема й, тя го поздрави и започна да го чеше, изобщо престана да ми обръща внимание. Но нямаше как да се възползвам от това. Бях вързан за стола.

Разиграващата се наоколо сцена ме отвращаваше. Всички екипи на базата се мотаеха из хангара и чакаха кацането на влекача. Дотогава не се бях замислял, че те до един са изгнаници, осъдени за всякакви престъпления и обречени да прекарат тук остатъка от живота си. Дочувах подмятания от рода на „Помисли само, пак ще видим Модон“, „Представи си, отново ще се разхождам из градовете на Флистен, без да се крия“. Отвсякъде до ушите ми стигаше общата въздишка — „О, нима ще можем да се върнем у дома!“

Някои от тях намериха боя и нарисуваха символа на Флота — златен кръг, пресечен по диагонала, на бледосин фон — върху „бутилките“ на Апарата на нараменните си знаци.

Хелър съсипваше цялата база!

Една чудесна сбирщина от престъпници устремно падаше в бездната на доброто!

Е, нямаше да извлекат голяма полза от това. ИСТИНСКОТО действие ще започне, когато Хелър изпита на собствения си гръб последиците от преврата на Ломбар.

Когато влекачът кацна, хората доста оживено обсъждаха повредите по кърмата. И без това мразеха пилотите-убийци дори повече, отколкото ненавиждаха антиманкосите, а сега на висок глас ги проклинаха за случилото се с влекача.

Двама стражи дойдоха да сменят графиня Крек. Тя също доближи влекача, за да разгледа. Изохка и закри устата си с длан.

— О, Джетеро — промълви графинята, — могли са да те убият.

Той стоеше до шефа на ремонтния екип.

— Скъпа, само няколко драскотини. А електродните накрайници на кабелите са се стопили. Линк твърди, че ще оправи всичко за два-три дни.

— Джетеро… ами ако бяха улучили самия кораб! — възкликна графиня Крек. — Колко съм доволна, че имам под ръка начин да ти осигуря по-спокоен живот.

— За какво говориш? — попита Джетеро.

Знаех, че говореше за фалшификатите. Тя си представяше, че ще го назначат в щаба, в Дворцовия град, ако успешно се справи с тази мисия. Освен това си въобразяваше, че Императорът ще я помилва и ще й върне родовите Имения. Но я очакваше ужасна изненада. Щом изрови фалшификатите от незнайното им скривалище и опита да ги представи на Императора за подпис, тя и Хелър ще бъдат екзекутирани за подправяне на височайшите документи.

— Не мога да ти кажа — обясни графинята. — Засега е тайна. Но мога да те уверя, че нямам намерение да допусна през целия ни живот разни хора да стрелят по съпруга ми! Какво ще си помислят децата? — А имаме ли вече деца? — учуди се Хелър.

— Не, още нямаме, но непременно ще имаме. И те ще имат право на жив и здрав баща. Според мен трябва да се върнем у дома при първа възможност.

Шефът по ремонта каза, че имал необходимите уреди и части. Хелър и Крек влязоха в кораба и останаха там доста дълго. Когато излязоха, бяха пременени с нови дрехи и макар графинята да не бе избрала твърде неземен тоалет, стана ми ясно, че си бе оставила основната част от гардероба в луксозните задни помещения на влекача.

Фахт Бей се примъкна до Хелър.

— Сър, какво да правим с арестантите?

Проклетият изменник никога не ме бе наричал „сър“.

— Сложете руснака в някоя от килиите. Не освобождавайте и онзи чернобрад мъж от „Греб Манхатън“. Отиваме в болницата и ще откараме там и престъпника Грис.

Прахд още беше в базата, качихме се в неговата кола и след малко пристигнахме в болницата.

Явно не им бях първа грижа, но все пак ме отведоха в операционна зала и ме вързаха с ремъци за масата.

Сестра Билдирджин, най-последната от съпругите ми, влезе в залата. Изгледа ме, сякаш бях кошче за боклук. Без да се бави, тя притисна маската с упойващ газ към лицето ми и повече нищо не видях.

Към средата на следобеда се събудих в болнична стая. Бях вързан за леглото, котаракът се бе настанил върху мен, впил зъл поглед в лицето ми, а сестра Билдирджин стоеше до прозореца.

Забеляза, че се опомних. Подхвърли ми двата куршума.

— Не са те улучили.

— Как да не са ме улучили! — възмутих се. — Ясно усетих ударите на куршумите.

— Не са те улучили, където трябва. Ако въобще имаше някакво чувство за приличие, щял си да застанеш малко по-наляво. И сега аз щях да бъда една уважавана вдовица.

— Ах ти, „бибипко“! — изръмжах аз.

Котаракът изфуча и вдигна лапа да ме одере.

— Искаш ли да видиш сина си? — попита сестра Билдирджин.

Чак сега забелязах, че коремът й беше почти плосък. Значи вече се бе отървала от товара. Бърз пресметнах на пръсти. Онзи ден, когато ми СКОЧИ при връщането ми от Ню Йорк, въобще не беше преди девет месеца.

Тя излезе и се върна с нещо, омотано в пелени емблемите на болницата. Протегна го към мен.

— Слушай — възразих, — това е невъзможно. Не е минало достатъчно време.

— Роди се малко преждевременно — каза тя. — Я го виж.

Бебето си беше напълно оформено.

Примигнах. Очите ми са кафяви. Косата ми е кестенява. Очите на сестра Билдирджин са черни, както и косата.

НО ДЕТЕТО ИМАШЕ ЯРКОЗЕЛЕНИ ОЧИ!

И коса с цвят на слама.

ДОРИ В ЛИЦЕТО ПРИЛИЧАШЕ НА ПРАХД!

Изръмжах:

— Трябва да си го заченала още в първата нощ след пристигането на доктора тук!​ — Тя се усмихна загадъчно.

Е, и така можеше да стане, ако не беше отказал да му плащаш.

Изпъшках. Прахд ми връщаше тъпкано за всичко.

— И както потръгнаха нещата — продължи сестра Билдирджин, — твоят син ще бъде доста богат, когато решиш честно да платиш откупа за мен и наредиш на банката да преведе парите.

— Първо ще се срещнем в ада! — изревах аз.

Бебето се разрева. Котаракът ме одраска.

Сестра Билдирджин многозначително сведе поглед към слабините ми.

— Май ще трябва да посъветвам доктор Мохамед да ти направи още една малка операция.

Свих се от уплаха. Разбрах за какво намекваше. Щяха да ме превърнат в евнух!

— Добре де — излъгах, — ще се погрижа за плащането.

Но точно в този миг добавих още една точка към плана си. Прибирам се вкъщи и връчвам Хелър и — Крек на Ломбар. После се връщам тук и оправям всички поразии, които причини Хелър с неговата евтина енергия. Накрая, за десерт, грижливо уреждам страшна смърт за всеки турчин, свързан с тази болница и с базата! Включително за сестра Билдирджин и нейното „бибипско“ бебе!

Девета глава

Прекарах тежка безсънна нощ. Двама стражи от базата смениха котарака. Просто седяха с пушки на коленете, гледаха ме и нищо не казваха.

Младият доктор Прахд Битълстифендър, същият доктор Мохамед Ататюрк, влезе в стаята. Носеше табла с инструменти. Посочи на стражите да излязат и те застанаха отвън.

Прахд затвори плътно вратата, след което каза най-възмутителното нещо, което съм чувал през живота си:

— Аз съм ваш приятел.

Изсъсках. Ако не бях вързан, щях да му откъсна гръкляна!

— Хайде, не се вълнувайте толкова — посъветва ме Прахд. — И без това прекарах ден и половина в изтощителни занимания. Нямате представа колко се нервира човек, ако трябва да оперира с насочен към него бластер.

— И кой е допуснал грешката да не те застреля? — заядох го аз.

— Хайде да не се държим толкова враждебно, бива ли? Имперският офицер Хелър почти бе опрял грамаден ръчен бластер в главата ми, докато отстранявах двете следящи устройства от главата на графиня Крек, а когато тя се възстанови, стоеше с пушка в ръце, докато оперирах него. Сега вече нямат чужди тела в главите си. Доволен съм. Да знаете, те са много приятни хора, за разлика от някои други мои познати.

— И защо изведнъж си станал мой приятел? — свирепо попитах аз.

Прахд не ми отговори.

Разкопча един от ремъците и премести ръката ми, за да огледа ребрата. Провери превръзките на раните ми. После инжектира заздравяващ разтвор. Все едно ми вля течен огън!

Отново нагласи превръзките и закопча ремъка. Чак тогава ме погледна.

— Има всякакви приятелства — отвърна Прахд. — Тази сутрин ви спестих още много неприятности.

— Едва ли мога да закъсам повече, отколкото в момента! — изчегърта гласът ми.

— О, според мен е напълно възможно — каза Прахд.

Погледът му не предвещаваше нищо добро за мен.

— Помните ли, че сложих нещо в костта на черепа ви по ваша молба? — подхвана докторът.

Напрегнах се.

— Е, тогава не ми казахте какво е то. Но у мен не остана никакво съмнение, че не искате никой да знае за операцията.

Изпотих се. Говореше за прекъсвача, който пречеше на всеки хипношлем в базата да ми въздейства.

Без този прекъсвач щях да съм като глина в ръцете на графиня Крек!

— Те ме разпитваха — продължи Прахд. — Искаха да знаят дали съм присаждал още някакви устройства на когото и да било. Чуйте ме добре — вчера сте дал още едно лъжливо обещание на сестра Билдирджин. Не вярвам, че имате намерение да преведете пари за здравните фондове или откупа. Дори не вярвам да възстановите джамията, която взривихте.

— Ти ми говориш за милиони долари! — изръмжах насреща му.

— Не, говоря за онова нещо в черепа ви. Нали разбирате, не споменах за това пред офицер Хелър и графиня Крек.

— Изнудвач! — креснах аз. — Прасе такова!

— Е, с каквито се събереш, такъв ставаш, нали? — отбеляза Прахд, докато прибираше инструментите си. — Иначе казано — доста научих, докато работих за Апарата. Вие бяхте чудесен учител.

— Значи няма да им споменеш за онова нещо в главата ми, стига аз да…

— Стига да си изпълните задълженията — довърши Прахд. — Честно казано, нямам представа какво е устройството. Но вас познавам твърде добре. Затова ще продължа да ви прикривам под предлог, че спазвам професионалната тайна. Офицер Хелър искрено се стреми да оправи бъркотията, която направихте, а щом вече съм лекар от Флота, мой дълг е да му помагам с всички сили.

Зелените му очи гледаха толкова невинно, че бих го удушил веднага, стига да можех.

— Значи няма да му кажеш! — изсъсках.

— Значи няма да му кажа — съгласи се Прахд. — А вие поне веднъж ще спазите обещанията си. Така за всички ще е по-добре. Споразумяхме ли се?

Не можех да говоря, защото зъбите ми скърцаха.

Но успях да кимна.

Прахд си отиде доволен.

Мрачният ден се точеше безкрайно. В ранния следобед стана още по-лошо — една пойна птичка се настани в храстите пред прозореца и най-безгрижно записука. Знаеше, че съм вътре и го правеше напук.

После ме връхлетя поредното злощастие.

ГРАФИНЯ КРЕК!

Влезе преливаща от жизненост, с модерна прическа, с бледосин тоалет, подхождащ на цвета на очите й. Съвършенството се нарушаваше само от лепенката на челото. Не бе обула подкованите си ботуши, но пък носеше кутия.

Стражите излязоха, а тя остави кутията до краката ми на леглото.

— Съвсем новичък е — каза тя. — Специално за тебе.

Извади хипношлем и се зае да го проверява.

Това беше първото доказателство, че Прахд наистина бе премълчал за устройството, което присади в главата ми, иначе Хелър щеше да се сети за какво служи. Нали вече видя загадъчно включилия се алармен сигнал във влекача. А щом графинята се канеше да нахлупи хипношлема на главата ми, несъмнено нямаше представа, че не може да ми въздейства. Прекъсвачът в черепа ме предпазваше от хипноза.

Тя дори не си направи труда да ми обяснява, просто сложи шлема на главата ми и го включи.

— Сън, сън, сладък сън — каза тя.

Затворих очи и се престорих, че шлемът работи.

— А сега, Солтан, отговаряй искрено на въпросите ми. Какво стана с внушенията от миналата година да не причиняваш вреда на Джетеро?

Знаех как да я изиграя. Промърморих:

— Шарлатанинът.

— Разкажи ми всичко.

— Беше ми зле и отидох при един лекар от бордеите. Той ми обясни, че съм бил подложен на внушения, откри какви са те и ги премахна.

— Аха — промълви графиня Крек. — А защо беше способен да причиняваш зло и на мен?

— Стараех се да не правя почти нищо. Освен това ви спасих от самолета, който терористите взривиха.

Дори не смеех да примижа, за да видя изражението й. Последва дълго мълчание.

— Добре — рече най-сетне тя.

Едва сдържах ликуването си. Тя се хвана на въдицата!

— Сега ме слушай внимателно. Всичко, което хипнотизаторът ти е казал, не е вярно. Вече ще внимаваш много да не правиш нищо лошо на Джетеро или на мен. Ще споделяш с нас всичко, което според тебе ще ни помотае. Ако не ме послушаш, ще се чувстваш ужасно и главата ще те заболи непоносимо. Разбра ли?

— Да — глухо отвърнах аз.

— Освен това не бива да бягаш от нас. Ако се опиташ, ще усетиш, че краката ти изгарят в пламъци. Разбра ли?

— Да.

— Виж какво, Джетеро е толкова добър, че полага усилия да оправи нещата, които си причинил на тази планета. Аз ти заповядвам недвусмислено да изпълняваш всичко, което той ти каже. Разбра ли?

— Да — потвърдих, но това никак не ми хареса.

Ако започна да упорствам, тя ще се сети, че хипношлемът не ми е подействал.

— Ако не го послушаш, веднага ще усетиш напъни за повръщане. Разбра ли?

— Да отговорих, но вече кипях от яд.

Да я „бибипам“! Тя ме напъха в капан!

— Когато се събудиш, ще се почувстваш много по-добре. Ще изпитваш силно желание да помотаеш на Джетеро в опитите му да те върне към нормалния живот. Сега ще забравиш, че аз съм ти внушила това и ще бъдеш уверен, че това са собствените ти мисли. Твоите рани ще заздравеят бързо. Когато се събудиш, ще помниш, че точно заради тях съм те подложила на хипноза. Раните ще заздравеят бързо. Ще ми благодариш, че съм ти помогнала. Разбра ли?

— Да.

Тя изключи шлема и го махна от главата ми.

— Събуди се.

Грижливо овладях гласа си, за да не проличи бушуващата в мен ярост.

— Благодаря, че ми помогнахте.

Тя прибра шлема в кутията и излезе.

Дълги минути не можех да спра псувните, изливащи се от устата ми. Хвана ме в капан! Бях принуден да се подчинявам на Джетеро Хелър, иначе двамата щяха да се досетят, че шлемът не е работил и бързо щяха да ме превърнат в обезобразен труп.

Всички се бяха обърнали срещу мен. Прахд, базата, хората в Турция, дори пойната птичка пред прозореца.

Свирепо се заклех пред всеки Бог, за който бях чувал, включително Исус Христос, че ще си уредя сметките с всички и с всеки поотделно!

Въобразяваха си, че съм напълно безпомощен. Но не подозираха, че можех да си послужа с цялата мощ на Волтарианската конфедерация, стига само Хелър и Крек да ме отведат у дома.

Въртях се и се гърчех до късно през нощта. И през тези мрачни часове стигнах до решение. Докато сме още на тази планета, ще напрегна докрай хитростта си. Ще се преструвам, че изпълнявам всяка заповед на Хелър. Само се надявах да не прекалява.

Трябваше да направя всичко възможно, за да го върна на Волтар.

О, ако знаех само на какви страдания щеше да ме подложи на другия ден! Предстоеше ми да се уверя, че всичко лошо, което съм мислил за него, е било самата истина!