Изкуплението на Аякс

Девета глава

Единственото хубаво нещо в иначе отвратителния първи учебен ден на Саша бе, че още с прибирането й в къщата на Шрайвър Тим се провикна от креслото си:

— Вероятно ще се радваш да научиш, че Мелани замина за Колорадо Спрингс на пазар. Ще се върне в сряда.

Саша не просто се зарадва — направо беше във възторг. Така се бе измъчвала при мисълта за поредния сблъсък с леля й, че сега не можеше да се нарадва на двудневната отсрочка. А и Тим като че ли беше не по-малко доволен. Като го гледаше такъв огромен и нещастен, тя не се стърпя и попита:

— Защо не се разведете?

Той въздъхна и шкембето му се разлюля.

— Сложно е, хлапе. Много отдавна, преди да науча за психическите й проблеми, я обичах. Не е виновна, че има проблеми, а и все си мислех, че ще се оправи, само дето все не ставаше, докато един ден не осъзнах, че вече не ми пука. Но наближавам петдесетте и си имам толкова много проблеми със здравето, че ми е по-лесно да си остана тук. Колкото и да буйства, поне се грижи за мен. Пък и е майка на момчетата, имат нужда от нея.

Е, сега вече не можеше да се оплаче, че денят й не е бил достатъчно потискащ.

Тя метна раницата си на дивана, седна и се зазяпа в телевизора, включен на Си Ен Ен.

— Случайно мама да ти е давала копие от акта ми за раждане? Искат ми го от училище, пък аз нямам копие, та се чудех дали у теб има.

Той не отговори и тя се извърна, да го погледне. Стори й се, че лицето му е по-зачервено от обичайно.

— Наред ли е всичко?

— Да, да. Просто не се чувствам съвсем добре днес. — Той я погледна бегло, после отново се втренчи в телевизора. — Не го мисли толкова тоя акт за раждане. Ще мина през училището и ще уредя нещата.

— Значи имаш копие?

Тим се прокашля.

— Ще набавя.

Защо ли се държеше толкова странно?

— Благодаря ти, Тим. Секретарката спомена, че трябва и да се подпише нещо, за да се водя официално записана, така че ще е добре да минеш оттам.

— Ще мина — той отново се прокашля, но не каза нищо повече.

Когато мълчанието взе да става неловко, Саша си взе раницата и тръгна към горния етаж.

— Ще готвя пиле с ориз за вечеря, така че да си долу в шест.

— Добре. — Тя затвори вратата след себе си и се захвана с домашните, доволна, че Брет е на баскетболна тренировка, така че нямаше да го види скоро.

Когато слезе долу за вечеря, вече беше готова за конфронтация, но Брет го нямаше.

Тим се обади от печката:

— Май ще сме само ти, аз и Крис. Брет ще остане да вечеря у Истър.

Колкото и да бе нелепо, почувства известно разочарование, вместо облекчение. Искаше да разбере дали Брет ще има наглостта да повтори лъжата, ако го разобличи на вечеря пред собствения му баща, който, както ставаше все по-ясно, не се разбираше много-много с него. Крис очевидно му беше любимец, както Брет на Мелани.

Хубавото бе, че така оставаше повече храна и тя не отказа, когато Тим й предложи втора порция пилешки гърди. Хапна и доста ориз, а после си взе и второ парче торта за десерт.

Крис предимно мълчеше, както обикновено, но по едно време я погледна и каза уж на Тим:

— Хич не е зле без мама и Брет.

— Така си е — отвърна Тим и надигна едрото си тяло от стола, за да се премести обратно на фотьойла.

Тази нощ сънищата й отново се въртяха около Джакс, но този път бяха по-мрачни, вещаещи опасност, по-еротични; и тя се събуди с пламнали страни.

На другия ден тя не скри радостта си, че отново го вижда.

— Здрасти, Джакс — спря се до чина му в часа по литература.

Той вдигна очи към нея и се усмихна.

— Здравей, Саша. — Май очакваше да му каже още нещо, но езикът й внезапно се оплете и тя се запъти към един празен чин в предната част на стаята, максимално далече от Брет.

Вместо да слуша как съучениците й един по един четат на глас откъси от „Преображението“, тя не спря да мисли за Джакс и да спори със себе си дали да опита да поговори с него, да му се извини за думите си от предния ден.

Към края на часа вече бе убедена, че е редно все нещо да каже, но когато се запъти към него, той се извърна и излезе от стаята заедно с Томас и Броуди, а русата ентусиастка тръгна по петите му.

Докато го гледаше да се отдалечава, нямаше как да не си даде сметка, че е изгорила всички мостове. И от това й стана далеч по-тъжно, отколкото от факта, че бе най-ненавижданото момиче в гимназията, макар всеобщото презрение да започваше да я тормози.

След часа по литература, както си стоеше до шкафчето, чу Джулиан да шушне на пчеличките:

— Брет твърди, че си издействала пропуск за един концерт на Kings of Leon и се изчукала с всички до един в съблекалнята.

— У, отвратително! Сигурно е пипнала някаква зараза — обади се една от слушащите.

— Тя самата е зараза — намеси се друга.

Явно Брет се наслаждаваше на неволята й. Беше го унижила в стола, публично бе заявила, че никога няма да се включи към Гарваните, и сега бе обект на безброй обиди и подигравки. Когато го засече в коридора след часа по испански, той се провикна:

— Хей, Царицата на интернета, днес с кого ще се снимаш?

Не му обърна внимание, но гневът я разяждаше. Гласът му бе достатъчен, за да я изкара извън равновесие. Убиец, робот без съвест, и въпреки това почти всички му се кланяха като на някакво полубожество. Даже и на учителите беше слабост.

А тя беше най-презряното нищожество.

По време на обяда Джакс я съзерцава толкова съсредоточено, че Саша очакваше всеки момент да дойде да я заговори. Но той така и не го направи. Поговори с русата девойка и когато се нахрани, излезе от стола, без въобще да я погледне.

Денят вървеше все по-зле. Скот Гадняра я чакаше до шкафчето й. Усмихна й се похотливо, без да си прави труда да крие, че оглежда гърдите й. Стори й се, че забелязва лека сянка около очите му.

— Ти си от Гарваните, нали?

Скот изпъчи гърди.

— Ами да. Кофти, че няма да станеш една от нас.

Нищо чудно, че беше такъв простак, щом бе изгубена душа.

— Какво ще кажеш да идем на кино в Маунтън Вилидж?

Саша зачака обидата, без да помръдва, без да го изпуска от очи.

Усмивката му се стопи и той се доближи до нея.

— Винаги съм искал да го направя в киносалон — той добави още няколко думи, без да си прави труда да сниши глас, така че всеки, който минаваше, да го чуе.

Саша се извърна с рамо към него, отвори шкафчето си и го халоса с вратичката по тила.

— Олеле, извинявай — възкликна със захаросано гласче.

Хванал се за главата, той я изгледа злобно и я затисна с тяло към редицата шкафчета.

— Кучка такава, май наистина някой трябва да те… ох!

Така и не успя да довърши, защото се сви, хванал се за слабините.

Саша се наведе към него и просъска:

— Предупредих те да не ме докосваш. Разкарай се. — Когато се изправи, видя Джакс да я гледа, а на устните му играеше бегла усмивка. Тя изгледа насъбралите се ученици, после спокойно извади учебниците по биология от шкафчето си.

В следващия час беше още по-непоносимо не само защото Брет не спираше да реди обиди по неин адрес, но и защото Бруно го допускаше. Когато удари звънецът, Саша направо се давеше от гняв. Отиде до шкафчето, нетърпелива да си вземе нещата и да се измъкне от сградата, но рязко спря, когато видя залепеното на вратичката листче: СТРАСТНА РУСКИНЯ: КУЧКА: БЕЗПЛАТЕН СЕКС — ПРОСТО ПОИСКАЙТЕ!

Някой я потупа по рамото, докато пъхаше нужните учебници в раницата. Зад гърба й стоеше Роуз с раздразнено изражение.

— Здрасти, Роуз.

— Все още не съм получила акта ти за раждане, Саша.

— Казах на вуйчо ми и той обеща да мине да го донесе и да подпише каквото трябва.

— Не е идвал. Напомни му. Ако не си записана, както трябва, не можеш да се явиш на матурите.

— Ще му напомня. — Тя затвори шкафчето и забеляза, как очите на Роуз се разшириха, когато съгледа неприличната бележка.

— Кой го е направил?

— Предполагам някой, който вярва на лъжите на братовчед ми.

Роуз извърна смутен поглед.

— Сигурна съм, че си чула слуховете.

— Ами, да, чух… нещо.

— Няма да е зле да се обадиш на директорката от „Сейнт Майкъл“ за по-точна информация.

— Протоколът не ми позволява да обсъждам нещо такова с друг училищен администратор. Дори да са те изключили от „Сейнт Майкъл“, това няма отношение към записването ти в Телюрайд, освен ако причините не са законови.

Саша й обърна гръб, отлепи бележката, смачка я и я пусна на земята в краката й, после си тръгна.

В дома на Шрайвър вечерта премина както предната, с тази разлика, че за ядене имаше друго. Мелани все още не се беше прибрала, Брет пак бе останал да вечеря в Ист, така че на масата бяха само Тим, Крис и Саша. Имаше телешко задушено и Саша яде повече и от Крис, което би я смутило, ако не се чувстваше така потисната — можеше да мисли единствено колко й липсва Джакс.

А не биваше да мисли за него. Трябваше да го забрави. Вместо това едва овладяваше постоянната си потребност да го види. Ако знаеше как да стигне до къщата му, щеше да вземе тойотата на Тим и да иде да му каже, че съжалява, че е сбъркала, да го помоли да й прости и пак да я харесва.

Не, в никакъв случай. Няма да го направи. „Та той е син на Ада! Безсмъртен. И убива хора.“ Наложи се да си го повтаря отново и отново, за да се удържи. Скоро щеше да изчезне от живота й и щеше да го забрави. Щеше да е в състояние да гледа напред и да се освободи от тази лудост, която хем я плашеше, хем я изпълваше с възторг.

Но в момента само мисълта за него я подлудяваше, подтикваше я да хукне към него и да го моли да остане, да не й позволява да го забрави.

— Саша — гласът на Тим я извади от унеса, — малко трудно се получават нещата с акта ти за раждане, но утре би трябвало да пристигне. От Марин Каунти поискаха копие от документите за временно настойничество, преди да се съгласят да ми го изпратят.

Така бе обсебена от мисълта как да се отърси от увлечението си по Джакс, че съвсем бе забравила за напомнянето на Роуз. Кимна му:

— О, добре че ми каза. Още утре ще обясня на госпожица Роуз.

Сънят й убягваше и на два пъти става да си проверява пощата с надеждата да намери съобщение от майка си, но нямаше нищо.

Унесе се доста след полунощ, а сънищата й бяха още по-чудати. Двамата с Джакс бягаха от нещо тъмно и ужасно, нещо, което можеше да прекъсне безсмъртния му живот. Тя крещеше от ужас, умоляваше го да тича по-бързо, но онова, което ги преследваше, ги настигаше, и точно преди да ги връхлети, Саша се събуди разплакана.

Облече се за училище, обзета от неприятно предчувствие, а времето навън още повече я потисна. Небето бе мрачно, затиснато от тежки облаци, които вещаеха сняг още преди настъпването на вечерта.

Докато крачеше вяло, следвана от Бу, се замисли дали да не си спести училището. Можеше да се качи на пистите и да кара цял ден сам-сама, заобиколена единствено от планини, дървета и от мълчанието на мекия безшумен сняг. Но не можеше да си позволи да пропуска часове, ако искаше да си вземе изпитите. В момента не й пукаше, но после щеше да съжалява.

Още щом влезе в сградата, усети, че нещо става. Учениците се тълпяха в предното фоайе вместо на горния етаж в залата за големите. Когато отвори вратата, всички извърнаха глави и разговорите секнаха. Тогава забеляза разпилените по пода страници — стотици, може би хиляди разпечатани страници. Наведе се, вдигна един лист и видя, че е копие на писмо, написано на ръка върху бланка на „Сейнт Майкъл“ и изпратено по факс.

Саша вдигна глава, огледа лицата, които се тълпяха около нея, и забеляза извинителните им изражения — с изключение на физиономиите на Брет, Ист, Джулиан и Скот.

Брет изкачи две-три стъпала и се обърна към групичката. Втренчи се в нея с мрачно изражение.

— Много хитро, Саша. Какво, замазала си с коректор някое писмо от старото училище, надраскала си фалшива бележка и си я разпечатила в милион екземпляра, а?

— Млъквай, Брет — прекъсна го Ерин. — Факсът е от вчера и кодът е от Сан Франциско. Просто си признай, че си съчинил всичко, и вземи да се извиниш на Саша.

Брет обаче не се отказваше.

— Някоя приятелка й е помогнала.

Чу се и друг глас:

— Нали ти е братовчедка, бе, задник такъв! Що за нещастник ще седне да лъже за собствените си роднини?

— Шрайвър, ето кой! — провикна се друг ученик и нещата напълно излязоха извън контрол. Всички завикаха и закрещяха срещу Брет, засипаха го със закани. Само за една минута Брет Шрайвър се срина от положението на най-популярното момче в училище до пълна нула.

Саша най-после различи лицето на Джакс сред тълпата. Стоеше в дъното, по-висок от другите, но твърде далече, затова не го беше видяла веднага. Без да се замисля, тръгна напред, а множеството се раздели, за да й направи път. И когато стигна до него, хвана ръката му.

Джакс я поведе към стълбите и нагоре до залата на втория етаж, а останалите ги последваха. Звънецът удари точно когато стигнаха площадката и всички забързаха към стаите си.

Когато коридорът опустя, Саша се взря в красивото му лице. Прииска й се да го целуне.

— Как го направи?

— Пратих един от Лумините да й връчи писъмце.

— От кого?

Той стисна лекичко ръката й.

— От Джеймс Хюит, чиито синове — Джак и Броуди, са ти приятели. Господин Хюит е много притеснен, че децата му са попаднали в неподходяща компания. Така че му хрумнало да изпрати писмо и дарение на госпожа Макалистър и да я помоли да бъде така добра да обясни дали в слуховете за новата приятелка на синовете му има нещо вярно.

Саша се ухили.

— И тя отговорила начаса.

— Дарението си го биваше.

— И после си направил безброй копия.

— Всъщност Броуди свърши тая работа. Ксероксът на Кей ме плаши. Дойдохме в четири сутринта и разхвърляхме копията навсякъде.

Саша се овладя, но така и не откъсна поглед от него.

— Благодаря ти, Джакс.

Той се приведе леко и прошепна:

— Какво ще кажеш да си спестим английския и да идем да хапнем палачинки?

Тя кимна и двамата тръгнаха надолу по стълбите и се измъкнаха през предния вход, без никой да се опита да ги спре.

Върнаха се за втория час и през цялата сутрин Джакс със задоволство наблюдаваше какво се случва. Сякаш никой не бе чувал лъжата — учениците я заговаряха, правеха й компания, докато вадеше неща от шкафчето си, общуваха с нея. А тя все гледаше да не се отдалечава от него и ако се случеше да се огледа и да не го види веднага, сините й очи се забулваха от паника.

— Май започва да си пада по теб — отбеляза Броуди след обяд, докато вървяха към биологията.

— Заради промяната е. Чувства се странно, а аз й внушавам известна стабилност.

— Ама тая работа с писмото беше гениална. Много по-добре, отколкото да пребием Шрайвър. Вече никой няма да му вярва.

— Да, май така се получи, но не затова го направих.

Броуди го изгледа подозрително.

— А защо?

Загледан в Саша, която вървеше пред тях, заобиколена от момичетата, с които се беше сприятелила първия ден, преди гнусната лъжа на Брет, Джакс отвърна:

— Защото страдаше.

В същия момент Саша хвърли поглед през рамо, за да провери дали е зад нея, преди да продължи към кабинета.

— А сега какво следва? — полюбопитства Броуди.

Джакс се усмихна.

— Мислех си за разходка на лунна светлина до планината Мефисто.

— Не е зле. Или пък може да я заведеш у Джени да погледа изрязани сцени от „Стар Трек“.

— А дали случайно няма да заварим и теб там?

— Естествено.

— Започваш да се привързваш, човече. Не си го причинявай!

— Нищо ми няма.

— Ако толкова са ти притрябвали тия сцени, ще ти ги купя.

Броуди не отвърна, което говореше, че свитото приятелче на Джакс бе хлътнало по Джени Браун далеч повече, отколкото бе редно.

Днес учителят по биология, господин Хулихан, не беше никак любезен към нея. Връчи й формуляра за лабораторното упражнение, без дори да я поздрави. После посочи задната част на стаята и й нареди:

— Сядай!

Двамата с Броуди трябваше да си партнират в упражнението, а Джакс бе сложен с Томас, останал без партньор, откакто Райли бе загинала. Когато Саша се настани до Броуди, той се наведе към нея и я попита шепнешком:

— Как се чувстваш?

— Уж добре, но малко замаяна. — Тя го погледна. — Какво е усещането, когато ставаш безсмъртен?

— Много странно.

— А как се получава?

— Както при Мефисто. Скочих и се събудих безсмъртен. Понякога се случва избраният да загуби вяра, докато пада, и тогава просто се събужда в собственото си легло и си мисли, че е сънувал, как пада от скала. — Броуди премигна насреща й иззад смешните си очила. — Да не би да го обмисляш, Саша?

Саша се поизправи на стола и поклати глава.

— Казах на Джакс, че не желая да бъда Мефисто. Даже не съм сигурна, че искам да остана Анаво.

— Не те разбирам. Та това е благословия, дар, нещо толкова уникално и изключително, такава рядкост е да срещнеш Анаво. Защо искаш да се откажеш?

— Не ми се иска цял живот да треперя дали някой няма да ме убие.

Часът започна и господин Хулихан раздаде мъртвите жаби. Такова упражнение бе правила едва миналия месец в „Сейнт Майкъл“, така че й беше ясно как да действа. Броуди обаче гледаше жабата втренчено и като че ли нямаше намерение да я докосне.

— Какво има?

— Мислех си за тази жаба. Родена си е като жаба. Дали ако е имала възможност да стане нещо друго — например костенурка или риба, или кон, е щяла да се съгласи?

— О, я стига с аналогиите. Нито съм жаба, нито искам да съм кон. Най-обикновено момиче съм, само дето имам петно на кожата, което ще взема да махна.

— Джакс споменавал ли ти е каква рядкост е Анаво?

— Каза, че не се срещат много често.

— Доколкото знам, други няма. Само ти. За хиляда години Мефисто са открили само една друга. Това не те ли кара да се позамислиш, преди да се откажеш?

— Мислила съм вече и знам какво искам. Не ставам за Мефисто.

— Не е нужно да ставаш Мефисто, за да си полезна, Саша. Заради самата си същност несъзнателно влияеш на другите. Ти си светлина в тъмнината, даваш надежда на хората. Наистина ли си в състояние да се откажеш от такова нещо с чиста съвест?

— Да, в състояние съм и опитите ти да ми внушиш чувство на вина няма да ме разубедят.

— Не знаех, че си такава страхливка, Саша.

Наистина ли беше страхливка? Дължеше ли нещо на света, задето се бе родила Анаво? Не беше честно. Не можеше ли да си е обикновен човек?

Направи дисекция на жабата, класифицира всички органи върху диаграмата и зачака господин Хулихан.

Той драсна една четворка върху работата й и обърна поглед към диаграмата на Броуди.

— Защо ми пишете четворка? — попита Саша.

— Не ми харесва как си закрепила образеца — отвърна той, без дори да я погледне.

Презрителният му тон и отношение я вбесиха.

— Как така не ви харесва? Какво означава това? Или съм го направила вярно, или не.

Той се обърна към нея с присвити очи и просъска с нисък, почти заплашителен тон:

— Имаш четворка. А ако продължаваш, ще получиш тройка.

Саша видя сенките под очите му и разбра защо се държи по този безобразен начин. Беше изгубена душа и както останалите, не можеше да се държи другояче. Тя кипна.

— Заслужавам шестица.

Той зачеркна четворката и написа голяма тройка върху целия лист.

— Вече не си в някоя снобска прогимназия, малката.

— Не съм малка. Обяснете ми с какво съм заслужила тройка.

Хълихан зачеркна тройката с такава злоба, че чак проби листа, и написа огромна двойка.

— Ето ти обяснението!

Саша се втренчи в него, а той й отвърна със злобен поглед. Всеки момент щеше да му избие пяна на устата, толкова бе освирепял и изоставил всякаква сдържаност. Всяка частица от нея — и от тялото, и от душата — копнееше да скочи през чина и да го сграбчи за гърлото. Направо трепереше от усилието да се удържи.

Най-накрая Хълихан се овладя и след бегъл поглед върху недовършената жаба на Броуди, изписа треперлива шестица върху диаграмата му.

Джакс я гледаше със странно изражение. Стрелна Хълихан с поглед, после очите му се върнаха към нея и той прошепна само с устни: „Внимавай!“.

Саша кимна и наведе глава над листа си. Сгъна го спретнато и го пъхна под хлъзгавата жаба.

— Любопитно ми е — продължи да шепне Броуди, — някога през живота ти минавало ли ти е през ум да проявиш насилие?

— Никога.

— Но сега ти се искаше да му скочиш, нали?

— Едва се сдържах.

— Нали забеляза в какво се е превърнал?

Тя кимна.

— Но не мога да разбера защо умишлено ме прецака.

— Брет им беше най-сериозното оръжие, а сега се оказа развенчан. Предполагам, че винят теб.

— Сам си е виновен.

— Вярно, но те едва ли смятат така. Съсипа им плановете да завладеят училището и те ненавиждат. Трябва много да внимаваш, Саша.

Саша загледа как Хълихан се суети около жабата на Аманда, сякаш бе открила лек срещу рака. Беше повече от прозрачно — най-долно ласкателство, предназначено да я омае, да я накара да го харесва, да събуди интереса й към Гарваните. И Аманда падна право в капана, усмихна се доволно и стрелна надменен поглед към Саша, преди да се извърне към Брет. Той й кимна и на нея само това й трябваше, за да се захласне от радост.

— Май някои продължават да го намират за готин. Хората са готови на всичко, само и само да ги харесват — промърмори Броуди. — Даже да си продадат душата.

— Ще ми се Джакс да прибере Бруно още сега, начаса, преди да прилъже и други.

— Скоро ще има среща на Ския, но не знаем нито къде, нито кога. Бруно я организира, така че изчакваме да се издаде по някакъв начин, например да направи резервации или да купи самолетни билети, или да се свърже с някого от поканените Ския. Така ще имаме шанс да ги хванем всичките наведнъж. Иначе само планирането за всеки поотделно ще ни отнеме месеци, а както виждаш, някои действат страшно бързо.

Замисли се за Гарваните, за Бруно и Ерикс и за всичко, което можеха да причинят на това мило момиче, което вечно имаше такъв тъжен вид, обядваше само и намираше Крис за привлекателен. На път беше да изгуби душата си, да се превърне в куха обвивка без шанс нито за Рая, нито за Ада. Просто да се… изгуби. И нямаше вече да харесва Крис. Изобщо нямаше да се сеща за него. Единствената й мисъл във всеки един миг щеше да бъде как да привлече нови хора в клуба, нови членове, които да врекат душите си на Ерикс.

— Броуди, знам, че вие с Джакс и останалите нямате право да се месите в свободната воля на хората, нито да ги разубеждавате, но как стоят нещата с мен? На мен разрешено ли ми е?

Той й се усмихна.

— Все още си човек, Саша. Уникална и на ръба да се превърнеш в нещо друго, но все пак човек. — Той стрелна поглед към Аманда. — Но трябва много да внимаваш. Едва ли ще повярва на нещата, които знаеш, а ако все пак ти повярва, току-виж разкаже на някого, който ще провали цялата акция на Мефисто. Изключително важно е да успеем да ги изненадаме, така че не бива да издаваме на Бруно какво сме му замислили. Дори нищо да не й обясниш, а да й дадеш съвети и наставления, ще хукне право при тях.

— И какво, няма ли как да стане?

— Не че няма, но не е лесно. Но пък си струва да опиташ, защото всяка душа, която каже „не“, намалява шансовете на Ерикс.

Много й се искаше Ерикс да се провали, но още повече искаше да предпази Аманда. Мисълта, че може да я изгуби, дълбоко я терзаеше. А тя не спираше да се озърта към Брет, да поглежда дали не гледа към нея. И понеже той не й обръщаше внимание, тя постепенно се прегърби в стола си, втренчи се в чина, а предишното въодушевление я напусна.

През останалата част от часа Саша не спря да мисли как да подходи към Аманда.

Възможността се появи още в следващия час — свободна подготовка за всички, които не бяха ангажирани с разни училищни дейности като годишника или комисията за абитуриентския бал. Първите пет минути преминаха в шеги от страна на треньора Хайтауър, който не спря да говори за баскетбол най-вече с Джакс.

— Имаме само два мача преди ваканцията, но за януари сме с пълна програма — каза той, а после огледа стаята. — Нали всички ще присъствате на мача довечера?

Всички кимнаха и Хайтауър остана доволен.

Саша седеше в другия край на стаята до Джакс и от време на време хвърляше по някой поглед за Бу през прозореца. Брет и Ист се бяха разположили в дъното на стаята и нито разговаряха, нито коментираха, нито пък учеха. Седяха и зяпаха най-вече нея. Вчера това би я разтревожило, но сега не й пукаше.

Аманда седеше в отсрещния край заедно с две-три други свити на вид и вероятно доста интелигентни момичета. Уж четеше „Преображението“, но така и не обръщаше страниците.

Треньорът се обади:

— Знаете ли какво ни трябва? Курабийки. Кой ще иде да донесе?

Аманда мигом вдигна ръка.

— Аз ще ида.

— Добре, чудесно — отвърна треньорът, после очите му обиколиха стаята и се спряха на Саша. — Искаш ли да идеш с нея и да донесеш какао?

Саша кимна, безкрайно доволна, че е избрал нея. Щеше да има възможност да заговори Аманда.

Треньорът им подаде двайсетачка и двете тръгнаха към предната част на сградата. Саша я зачака да каже нещо, но когато излязоха и почти прекосиха двора, следвани от Бу, осъзна, че Аманда няма да продума.

Добре тогава, значи тя щеше да започне.

— Откога живееш в Телюрайд?

— Аз съм от Плейсървил.

Известно време вървяха в мълчание, после Аманда се осмели да попита:

— Защо му беше на Брет да измисли онази история? Нали ти е братовчед? Не е баш като брат, ама все пак ти е роднина.

— Иска да стана Гарван и явно е решил, че ако ме накара да страдам достатъчно, ще се съглася, а пък той ще каже на всички, че се е пошегувал.

— А ти защо не искаш да си Гарван? На мен ми звучи страхотно, а и определено не канят всеки.

Саша се замисли как точно да се изрази и накрая каза:

— Знаеш ли какво трябва да направиш, за да станеш Гарван?

— Знам. Да се откажа от Бог и да обещая да следвам Ерикс.

Интересно колко ли всъщност знаеше.

— А кой е Ерикс? — попита Саша.

— Нещо като ангел. Дава ти всичко, което поискаш.

— Защо не съм го чувала? Така де, ако е толкова специален и невероятен, защо не го знаят повече хора?

Аманда сви рамене.

— Не знам. Може би защото все ще се намери някой да тормози последователите му. Затова и се налага да се събират тайно.

— Както и да е. Не е за мен.

— Защо? Да не си свръхрелигиозна или нещо такова?

— Вярвам в Бог и се надявам да ида в Рая, когато умра. Ако това означава, че съм свръхрелигиозна, значи е така. Но нямам намерение да обърна гръб на Бог и да последвам някакъв тип, за когото дори не съм чувала.

— Даже и ако е в състояние да ти даде всичко, което искаш?

— Няма как да ми даде каквото искам.

— Какво толкова искаш?

— Баща ми да е жив.

— О — възкликна Аманда и впери очи напред, когато излязоха на булеварда. — Моята майка не е мъртва, обаче ни заряза и хич и не искам да се връща. Беше луда и злобна. Излизаше с други мъже, пиеше непрекъснато и харчеше парите за храна за всякакви глупости само и само другите да ни мислят за богати. Доста тъпо, предвид, че баща ми е месар. И е доста по-щастлив, откакто мама си тръгна.

Саша не знаеше как да реагира, затова опита с въпрос:

— А ти какво искаш от Ерикс?

Аманда отново сви рамене.

— Да съм щастлива и евентуално да имам по-добри оценки, да си намеря гадже и да престана да съм толкова свита и непохватна. Така ми е писнало!

Бу изтича пред тях и се разскача като пощурял. Но вече бяха на главната улица и Саша реши, че няма да е зле да му сложи каишката. Измъкна я от джоба на палтото си, подсвирна му и я закопча за нашийника.

— Без да се обиждаш, Саша, ама това куче е ужасно грозно.

Бу изскимтя и главата му клюмна.

— Гледай какво направи, обиди го — Саша го почеса зад ушите, преди да се изправи.

— Извинявай. И на мен ми се иска да си имам куче, макар и грозно. — Аманда се наведе да го погали, а той я близна.

Продължиха напред, зяпайки във витрините на магазините.

— Не мисля, че е нужно да ставаш Гарван, за да получиш, каквото искаш, Аманда.

— Няма как да ме разбереш. Лесно им е на такива като теб.

— Като мен ли?

— Готина си, имаш страхотни дрехи и си братовчедка на най-якия пич в училище. Знам, че в момента всички го мразят, но това ще отмине, сигурна съм, и пак ще е както преди. При такова положение нямаш никакви проблеми.

Саша се замисли. Мисли през цялото време, докато купуваха курабии и какао от пекарната, а после и по пътя към училище. В „Сейнт Майкъл“ имаше много приятели, така че нямаше причина и тук да не е така. Вярно, сега беше нова, но ако Аманда беше права, значи всичко щеше да е наред, щеше да има приятели, да бъде отново личност.

А ако това се случеше, Аманда щеше да й бъде първа приятелка, за да не се изкушава от фалшивите обещания на Гарваните. Саша хвърли поглед към старомодните й очила. Ако си вземеше нови рамки и сложеше малко грим и се откажеше от вида на току-що станала от леглото, щеше да е доста хубава.

— Мислех си, искаш ли да идем заедно на баскетболния мач довечера?

— Не мога. Баща ми свършва работа в пет и трябва да се прибера с него, понеже нямам кола. Плейсървил е на тридесет километра. А няма да ме пусне да се върна обратно с колата заради шосето. Само завои и лед е.

— Може пък да се съгласи да те докара, ако го помолиш.

— Не е изключено. Вечно ме ръчка да общувам повече в училище. Нали е господин Любезния, изобщо не схваща колко ми е трудно.

— И баща ми беше такъв. Всичките ми приятели го обожаваха. — Вече се отклоняваха от булеварда и наближаваха училището, когато й хрумна нещо. — Защо не дойдеш у нас след училище? Ще порешаваме малко задачи, а после мога да ти дам назаем нещо да облечеш за мача.

— Сериозно? Би ли го направила?

— Естествено, защо не? Много ми се ходи, но не ми се ще да вляза сама в салона.

— Добре, ще дойда и ще питам баща ми дали ще ме докара за мача довечера.

Саша влезе в стаята далеч по-спокойна. Джакс се извърна към нея още щом влезе, но преди да бе направила и две крачки, Брет се провикна:

— Хей, Ист, казвал ли съм ти, че майката на братовчедка ми я депортираха, защото се разбра, че е руски шпионин?

Никога ли нямаше да престане? Саша замръзна на място, не знаеше какво да направи.

Без да откъсва тъмните си очи от нея, Джакс се обади:

— Ако майка й беше шпионин, правителството никога нямаше да я върне в Русия. Щеше да я арестува за държавна измяна. — Чак тогава се обърна и изгледа сурово Брет. — Хайде по-кротко, Шрайвър.

— Ти пък за какъв се мислиш, дявол да те вземе? Да не мислиш, че ме е страх от теб?

— Би трябвало да те е страх. Остави Саша на мира!

Хайтауър се прокашля многозначително и направи знак на Саша и Аманда да донесат курабиите и какаото.

— Хайде, деца, да се насладим на сладкишите и ще видите как ще започнем да се разбираме, нали така?

Саша преглътна огромната буца в гърлото си, докато крачеше към учителското бюро. Джакс се бе застъпил за нея, макар да бе казал, че възнамерява да си кротува и да привлича минимално внимание върху себе си.

Когато дойде време за шестия час, историята, господството на Брет като най-важната личност в гимназията май официално бе приключило. Сега всички го отписваха, освен Гарваните. Преди часа Броуди пошушна на Джакс:

— Чух няколко хлапета да коментират, че си заплашил Брет да го пребиеш, ако не остави Саша на мира. И намират за доста тъпо, че се налага новото момче в училище да я защитава от собствените й роднини.

Брет определено беше загазил, но нали беше изгубена душа, арогантен и разглезен, май не беше осъзнал колко се бе променила ситуацията. Докато не се случи поредният инцидент:

— Хей, Саша, защо не разкажеш на господин Бруно как руската мафия застреля баща ти? — провикна се той преди часа.

— Що не вземеш да млъкнеш, Шрайвър? Престани да се заяждаш с нея и се връщай в пещерата — тросна му се Томас.

Другите също се развикаха.

Даже дружките на Джулиан го гледаха като боклук.

А и Бруно се мръщеше насреща му, макар и по съвсем различна причина. Брет бе златният му билет, онзи, който трябваше да привлича нови последователи на Ерикс, а пред очите му допускаше грешка след грешка, които само отблъскваха съучениците му.

Джакс седеше до Саша, за да й напомня да прикрива омразата си към Бруно. Когато часът започна, тя наведе глава и задраска в тетрадката си, а Бруно заразказва за войната през 1812 година. Както винаги, Джакс слушаше внимателно, дебнеше дали Бруно няма да се изпусне къде заминава, къде би могла да е срещата на Ския.

Към края на урока той обяви:

— Изпитът по история е следващия вторник, така че утре и в петък ще преговаряме целия материал за срока. За съжаление, аз самият няма да съм тук за изпита, но госпожица Роуз обеща да ме замести.

Джакс хвърли бърз поглед към Броуди и улови лекото му кимване. И той бе отбелязал чутото. Бруно нямаше да е в града следващия вторник. Значи имаха по-малко от седмица да разберат къде заминава и кой още ще присъства, да съставят план за акцията и да помолят М. да набави двойници.

После погледна Саша и направо му се зави свят. Щом се справеха с Бруно, щяха да приберат изгубените души, които бе създал в Телюрайд, а после Джакс щеше да се върне в планината и Саша щеше да го забрави. Беше я чакал хиляда години, а щеше да я познава по-малко от две седмици. Но той нямаше да я забрави, независимо колко живот му оставаше. Още хиляда, още милион години — без значение. Нямаше да я забрави.

Когато часовете най-после приключиха, Саша и Аманда тръгнаха към къщата на Шрайвър, следвани от Бу.

— Сигурно ще ти прозвучи малко странно, така че не се шашкай, но леля ми си пада малко кучка. С баща ми хич не са се спогаждали, а предполагам, че ме възприема като част от него, та трудно ме понася. Извинявам се предварително, ако се държи грубо.

— А, няма нищо. И майка ми се държеше отвратително, така че съм свикнала.

— Може и да не си е вкъщи. Беше заминала извън града, може още да не се е прибрала.

Но за съжаление Мелани си беше у дома. Когато влязоха, тя седеше в хола и пришиваше копчето на една риза. Вдигна глава и се усмихна на Аманда.

— Саша, колко хубаво! Довела си приятелка от училище. Как си? Аз съм лелята на Саша, Мелани.

— Здравейте — отвърна Аманда, видимо объркана. — Аз съм Аманда Родее.

— Искаш ли нещо за пиене, Аманда? Нещо газирано или чай?

— Не, благодаря ви.

Мелани така и не погледна Саша. Тази нова роля я плашеше до смърт. Какво ли ставаше?

Тръгна по стълбите, следвана от Аманда, и уплашено подскочи, когато Мелани подвикна след тях:

— Забавлявайте се, момичета, а ако искате да ви кача нещо, само извикайте.

— Наистина се държа отвратително, Саша — изкоментира сухо Аманда, когато влязоха в стаята.

— Нищо не разбирам. Откакто пристигнах в петък, се държи кошмарно.

— Може би се прави на мила, защото съм ти на гости.

— Най-вероятно. — Саша приседна на едното легло, а Аманда на другото, за да отметнат домашното по математика. После отвориха дрешника и затършуваха за нещо подходящо за Аманда.

Тридесет минути по-късно Аманда беше нов човек — в дънки с ниска талия и мек бял пуловер, който чудесно контрастираше с тъмната й коса и подхождаше на бледата й кожа. Първоначално бе възроптала срещу грима, но Саша настоя, и когато приключи, когато хвана част от косата й в хлабава плитка отзад, Аманда се погледна в огледалото и ахна.

— Ти си магьосница. И друг път съм пробвала да се гримирам и да си правя прически, но никога не съм изглеждала така.

Даже очилата й отиваха.

И като по поръчка, точно в този момент Крие почука на вратата и влезе, а очите му се разшириха.

— Аманда?

— Здрасти, Крис.

Той я огледа от главата до петите и отбеляза:

— Едва те познах. — А после се обърна към Саша. — Ще ходиш ли на мача?

— Да, а ти?

— Не, отказвам да гледам, ако Брет играе. Но си забравих учебника по химия, та се чудех дали можеш да ми го донесеш, ако така и така ще ходиш до училище.

Интересно защо Крис така ненавиждаше брат си. Джакс й бе казал, че Брет е изгубил душата си едва преди няколко седмици, но май враждебността на Крис бе от по-отдавна.

— Разбира се, Крис. Кое ти е шкафчето и какъв е кодът?

— Ето, записал съм ги — той й подаде листче. — Мерси. — После хвърли последен поглед към Аманда, измърмори нещо за довиждане и изчезна.

Саша се усмихна на новата си приятелка.

— Видя ли как те изгледа — при това два пъти?

— Нямаше вид да е особено ентусиазиран.

— Не го познаваш. Много е свит и вечно бърза да си тръгне. Вярвай ми, остана впечатлен. — Вече нямаше търпение да тръгват за мача и да види реакцията и на останалите.

В пет без десет Саша и Бу изпратиха Аманда до булеварда, до пазара, където работеше баща й — местният месар, безкрайно мил и любезен. Когато Аманда го помоли да я докара обратно заради мача, той изпадна във възторг.

— С удоволствие. — После се усмихна широко на Саша и я покани на вечеря у тях преди мача. Колкото и да й се искаше, трябваше да открие Тим и да го подсети за акта за раждане. Роуз на два пъти й бе напомнила.

— Благодаря ви, господин Родес, но ще трябва да откажа. Ще се видим на мача.

Когато се прибра, с изненада и облекчение установи, че Мелани я нямаше никаква. Тим стоеше насред кухнята и си редеше гигантски сандвич.

Когато Саша влезе, той вдигна глава и се усмихна.

— Здрасти, хлапе, как беше в училище?

— Бива. Успя ли да минеш да подпишеш документите и да предадеш на госпожица Роуз акта ми за раждане?

— Не успях, Саша. Съжалявам, утре непременно ще ида. — Той плесна две резенчета домат върху кулата от телешко месо и бял хляб.

— Малко ме притиска, Тим, а и изпитите са другата седмица.

Той внимателно постави няколко листа маруля върху сандвича.

— Не разбирам защо им е акт за раждане. Нали е видно, че си се родила все пак? — Той си взе сандвича, отиде в хола и се настани в креслото си.

Саша го последва и спря до библиотеката, в която бяха наредени единствено видеоигри и дивидита, но не и книги.

— Ако има някакъв проблем, може би е по-добре да кажа на Роуз, че ще трябва да изчакаме мама да се свърже с нас.

Тим видимо се смути — лицето му пламна, а малките му очички зашариха между Саша и стълбите.

— Казах, че ще се погрижа, и ще го направя.

Защо ли така се паникьосваше? Забравил за сандвича си, той попиваше внезапно избилата от отпуснатото му лице пот със салфетката си и мърмореше нещо за последствията и колко му е писнало от всичко.

— Какво става? Някакъв проблем ли има да изискаме удостоверението от Марин Каунти?

— Защо не й кажеш, Тим? — обади се Мелани и слезе по стълбите. — Давай. Кажи на Саша защо не можеш да изискаш копие от акта й за раждане.

Саша замръзна, готова за битка.

Мелани се настани на дивана, кръстоса крака и прокара пръст по върха на единия си ботуш с тънък като игла ток.

— Хайде, Тим. Всички тръпнем от нетърпение.

— Млъквай, Мелани — Тим продължаваше да попива лице. — Моля те, Саша, скоро ще ти извадя акта за раждане.

— За бога, какво мекотело си! — Мелани насочи гневния си поглед към Саша. — В общината не пазят акт за раждане на твое име. И никъде няма такъв. Катя те открила в някакъв бедняшки квартал на Владивосток, когато си била на две години. Вероятно майка ти е била наркоманка или проститутка и те е зарязала.

— Лъжеш — Саша впи поглед в Тим в очакване да изсъска на Мелани.

Но той облегна назад глава и затвори очи, а чинията със сандвича се плъзна от скута му, тупна на земята и резените домати, маруля и колбас се разпиляха по килима.

— Ти си незаконно пребиваващ чужд гражданин — процеди Мелани със същия тон, с който би я нарекла проститутка. — А и на Русия не си гражданин. Все едно не съществуваш. Тим разбра, че не си родно дете на Майк и Катя едва когато замина за Сан Франциско. Не си осиновена законно, така че не принадлежиш на никого. Ако беше заминала с майка си, както си без документи, щяха да те приберат, а понеже Тим си живее с илюзията, че дължи на Майк да те пази, особено след като святата ти майчица…

— Мелани, ако кажеш още една дума, ще те убия!

Мелани се изправи, спря до креслото му, вдигна месото от земята и го размаза по ризата му, после дръпна яката и изсипа всичко вътре.

— Така ще спестиш време. Няма да се налага да чакаш да избие под формата на сланини. — После се врътна, взе си чантата от закачалката във фоайето и затръшна вратата след себе си.

Саша и Тим се взираха един в друг цяла вечност. Накрая Тим заговори в тишината на стаята.

— Преди Катя да замине за Щатите, решила да иде до Владивосток, до къщата, където живеела баба й, за да се сбогува. Нали нямала намерение да се връща повече. Къщата била стара, изоставена, а вътре намерила теб, да се луташ из боклуците. Завела те в полицията, но така и не получили сигнал за изчезнало двегодишно дете, а когато Катя предложила да останеш с нея, й отказали и те пратили в сиропиталище. За Катя ставало все по-опасно да стои в Русия, та не можела да чака месеци наред за обичайната процедура за осиновяване, така че отишла до сиропиталището, взела те и си хванала самолета за Париж. Оттам се свързала с Майк, който отишъл да я вземе, оженили се и пристигнали в Сан Франциско. Майк те вкарал през летището с фалшив акт за раждане, какъвто вероятно са ползвали и за да те запишат в училище. Катя твърдеше, че го е изгубила и че ще прати нов веднага щом може, но до този момент не успявам да се свържа с нея.

Саша се свлече на пода, сви се и обгърна колене с ръце.

Едва виждаше огромното тяло на Тим през пелената на сълзите. Бяха й разказвали как се е родила поне един милион пъти — как баща й пропътувал половината свят, за да присъства на раждането, как лекарите смятали, че майка й не може да има деца, но ето че се появила Саша, истинско чудо.

Такава прекрасна, романтична история — пълна лъжа!

После се сети за думите на майка си, че намерила картината в една празна къща във Владивосток. Но беше забравила да спомене какво друго е намерила.

— Когато я уведомиха, че предстои да я депортират, ми се обади и ме помоли да отида при нея — Тим не вдигаше очи от пода. — Каза, че иска да ми предаде нещо от Майк. Изобщо не очаквах, че става дума за дъщеря му, но тя ме помоли да те взема, да те предпазя от това, което би могло да се случи, ако те вземе в Русия.

— В сиропиталище ли щяха да ме вкарат? Не съм ли твърде голяма?

— В Русия нещата са много различни, Саша. Престъпността е начин на живот, а мафията е навсякъде, дори сред правителството. Секс търговията е силно развита. А тъй като по закон не си й дете, Катя се опасяваше, че ще те вземат от нея и ще те пратят на работа.

Точно в този момент по стълбите се спусна Брет и на път за кухнята й подметна:

— Виж ти, Саша, оказва се, че всъщност не сме кръвни роднини. Интересно, значи само с един телефонен разговор могат да те изритат от страната.

Тим се намръщи.

— Никакви телефонни разговори, Брет. Ясен ли съм?

— Разбира се, тате. Нали не искаме на Саша да й се случи нещо лошо?