Изкуплението на Аякс

Тринадесета глава

Саша с изненада завари Брет в часа по английски език. Очакваше, че ще остане в болницата край смъртното легло на Тим не защото страда, а просто защото има извинение да не ходи на училище. Едва ли хранеше топли чувства към Тим. Брет бе изгубена душа, така че не можеше да изпитва скръб.

Той я изгледа кръвнишки и хвърли на Джакс поглед, изпълнен с толкова омраза, че стомахът й се сви. И съвсем й прилоша, като видя Аманда да седи до Брет. Тя умишлено отбягваше погледа й, не вдигаше очи от учебника си и нервно усукваше колието си — същата аметистова висулка, която Брет бе откраднал от чекмеджето на Саша.

Помнеше как баща й я беше донесъл, твърдеше, че я е купил от пастир на якове в Сибир, което, естествено, беше пълна измислица, но тя се бе престорила, че му вярва, и бе носила висулката всеки ден в продължение на година.

А сега висеше на врата на Аманда и като знаеше как се е озовала там, Саша се разкъсваше от мъка и яд. А бедната Аманда си нямаше и представа! Мислеше, че е подарък от момчето, което харесваше и на което съчувстваше, задето страда.

Когато седнаха, Саша чу Брет да разказва на Ист и Джулиан за Тим и да изиграва тревога и страх. Представяше си какво изпитва Аманда, докато го слуша. Когато се обърна да я погледне, видя, как лицето й се сгърчва от състрадание.

През целия час, докато разни ученици четяха откъси от „Преображението“, Саша не спря да мисли как да спаси Аманда от Гарваните.

Но когато удари звънецът, не беше измислила нищичко.

Денят течеше бързо и неусетно дойде време за обяд. Всички от тайфата, която предния ден се бе събрала в кафенето, отново седнаха заедно, а към тях се присъединиха и неколцина други, включително едно момче от отбора по ски, което доскоро беше най-добър приятел на Скот Гадняра.

Мейсън и Рейчъл изглеждаха смешно един до друг — той така едър, тя — така слабичка. Нещо се беше случило и между Томас и Ерин предната вечер, макар Саша да нямаше как да е сигурна. Двамата така се бяха вторачили един в друг, че не се сещаха да говорят с никого.

След обяда, преди началото на четвъртия час, Джакс тръгна да търси Брет, за да му покаже снимката, която М. бе изпратил на телефона му, и да му обясни как стоят нещата. Саша остана да крачи нервно пред шкафчето му и да го чака.

И докато чакаше и хапеше устни, се появи Аманда. Саша се усмихна в опит да се държи непринудено, макар че трябваше да полага усилия, за да откъсне очи от висулката на шията й.

— Здрасти, Аманда. Как е?

— Исках да ти кажа, че Брет се държи супер мило с мен. Мисля, че просто е много объркан. А сега, след като и баща му е толкова зле и може даже… да умре, ми се иска да му дам шанс.

— Разбирам.

— Така ли? — Аманда искрено се изненада.

— Разбирам колко е прекрасно да харесваш някого, който също те харесва.

Облекчението на Аманда бе така явно, че щеше да е смешно, ако не беше толкова трагично.

— Но все пак, Аманда, внимавай. Знаеш, че не го харесвам и си имам съвсем основателна причина. Не ставай Гарван. Ако трябва, го залъгвай известно време, но не ставай една от тях.

— Не е чак толкова страшно, Саша. Така де, признавам, че е малко странно, но пък не е речено, че трябва цял живот да съм член.

— Откъде знаеш?

— Брет ми каза.

Това вече беше прекалено.

— Ами ако те лъже? Ако те накарат да се откажеш от Бог и да се закълнеш да следваш Ерикс и се окаже, че точно това се случва?

Аманда сви рамене.

— Е, нали няма да се прекланям пред Сатаната или да стана вещица, вампир или нещо такова. Това е просто клуб като тайно общество в колежа. — Тя погледна към коридора. — Ето го. Трябва да вървя.

Саша се облегна на шкафчето на Джакс и загледа как Аманда настига Брет, как той я прегръща през раменете. Нима не виждаше какъв е? Беше толкова очевидно, и то за всички. Учениците не спираха да коментират баскетболния мач, как Брет се държал като пълен мухльо — да блъсне треньора така, а после да се нацупи и да си тръгне досущ като малко дете. Естествено бяха го изритали от отбора, а се носеше слух и че треньорът Гил го отстранил временно от отбора по ски. За по-малко от двадесет и четири часа популярността на Брет се бе стопила и вината си беше изцяло негова. А това, че Аманда продължаваше да го харесва, направо я съсипваше.

— Готово — прошепна Джакс в лявото й ухо.

Тя се извъртя към него.

— Сериозно ли?

Той кимна.

— Брет няма да те тормози повече. Направо полудя, когато му показах снимката. — Джакс се взря в лицето й и рязко смени темата: — Какво има?

Но Саша предпочиташе да не обяснява — най-много отново да чуе лекция за свободната воля и колко безсмислено е да се намесва. Така че изправи гръб, усмихна се и отвърна небрежно:

— Няма нищо. Тревожех се и стисках палци всичко да мине както трябва.

— Мина даже по-добре от очакванията ми. — Погледът му обиколи все още пълния коридор. — Имаме още пет минути до началото на часа. Какво ще кажеш да станем невидими и да се измъкнем?

Това звучеше далеч по-примамливо от тревогите й по Аманда.

— Чудесна идея.

Той я хвана за ръката, двамата се вмъкнаха в една празна стая зад ъгъла и изчезнаха.

В часа по история Роуз почука на вратата и направи знак на Саша и Брет да излязат навън. В коридора тихо им съобщи:

— Госпожа Шрайвър се обади от болницата да съобщи, че състоянието на господин Шрайвър се е влошило. Искаше да кажа на Брет, но предположих, че ще иска и ти да знаеш, Саша. Предположението й беше грешно, но Саша не каза нищо. Двамата я последваха до канцеларията и се подписаха, че ще отсъстват през останалата част от деня, после тръгнаха обратно по коридора.

— Ще ходиш ли в болницата? — измърмори той, без да я поглежда.

— Само заради Крис. Не знае, че Тим ме е ударил снощи. Все още вярва, че в онова болнично легло лежи баща му, така че ще ида заради него — и тя тръгна напред.

— Крис стана Гарван преди три часа.

Саша се закова на място, после се обърна, така разтреперана, че гласът й изтъня.

— Лъжеш. Никога не би го направил.

— Господин Бруно отиде в болницата и му каза, че може да спаси живота на баща си, ако стане един от нас. — Той поклати бавно глава, сякаш я съжаляваше. — Кога ще се събудиш и ще разбереш, че Ерикс винаги печели? Винаги ще изберат него.

— Но не всички.

— Напротив, всички. Хората искат разни неща, искат ги силно, а ти се самозалъгваш, ако си мислиш, че можеш да спреш някого да дойде при нас.

— Но мога да опитам. Длъжна съм да опитам.

— Със същия успех можеш да хвърлиш капка вода в горски пожар. Никой не е имунизиран. Никой. Даже и баща ми, господин Добродетелния. Цял живот плюска като ламя, а после седна да се притеснява, че ще ритне камбаната и мама ще изрита Крис на улицата. Бруно му обеща, че ще е жив поне докато Крис не стане на възраст да живее сам.

— Защо го мрази толкова?

— Баща ми си имал гадже в Русия. Умряла при раждането на Крис, а той го доведе у дома и каза на мама, че трябва да го гледа като неин. Хората вечно оплескват нещата, а после хленчат или пък точат лиги по нещо, което не могат да постигнат сами, така че Ерикс им го обещава. Крис си продаде душата, за да спаси живота на татко, понеже си знаеше, че ако старият вземе да пукне, ще трябва да рови по кофите, за да не умре от глад. — Той навря лице в нейното. — А ти какво можеш да предложиш на такива като баща ми и Крис?

— Истината.

— И си мислиш, че това ще свърши работа на Крис? Че истината ще спаси баща ми?

— Щеше да ги спаси, ако бяха наясно с нея, преди да продадат душите си. Обещанията на Ерикс са лъжа, примамка за отчаяни хора.

— Най-голямата ти грешка е, че не схващаш, че всички са отчаяни. Ерикс трябва само да разбере какво точно искат и да им го обещае. Почакай само и ще видиш колко от новите ти приятелчета ще предпочетат истината.

В този момент сякаш покривът на училището се продъни и от ясното небе я удари мълния от ярост. Тя го сграбчи за врата, бутна го с всичка сила и заедно полетяха към шкафчетата. Притисна го назад, стиснала шията му, без да обръща внимание на дращещите я ръце, на отчаяните му ритници. Искаше да го убие, още сега, за да не може да разпространява лъжите на Ерикс пред другите.

Когато Саша не се върна да си вземе раницата, Джакс се изправи и излезе от стаята под претекст, че му е лошо, за да не би Бруно да заподозре нещо. Но още щом излезе в коридора и се насочи към канцеларията, сърцето му спря. Саша бе сграбчила Брет за шията и го бе притиснала към шкафчетата — стана му ясно, че е пресякла границата между Анаво и Мефисто. Знаеше, че ще се случи, че е неизбежно, но не беше очаквал да е толкова скоро. Всичко бе заради целувките, но колкото и да му се искаше да се почувства гузен, вина така и не го обхвана. Вместо това се възхити на яростта и решителността й — изглеждаше великолепно.

Но само след миг се усети, че разполага само с няколко секунди, преди друг да излезе в коридора и да ги види, така че побърза да се транспортира при тях, да освободи шията на Брет от ръцете й и да я отмести настрани.

— Мирувай.

Изгубил съзнание, Брет се свлече на пода и Джакс се приведе над него, положи длани върху тялото му, за да излекува нараняванията по шията и ларинкса. После хвана Саша за ръката, задърпа я към първата врата по пътя им, която се оказа стаята на момичета, и докато вратата се затваряше зад гърба им, изтри паметта на Брет и го събуди. Вероятно щеше да се чуди как се е озовал на пода, но не за дълго. Щеше да си вземе раницата, да иде в болницата и така и да не разбере колко близо е бил до смъртта.

Джакс заключи вратата с поглед, после се обърна към нея. Саша стоеше изпъната в червената си рокля и черни ботуши, сините й очи пламтяха от справедлив гняв, а гърдите й се издигаха неспокойно. Никога не бе изглеждала по-прелестна.

— За малко да го убиеш. Това не бива да се случва, нали разбираш?

Тя кимна.

— Защо му скочи така?

Саша тихо му разказа какво се е случило.

Когато приключи, Джакс не знаеше на какво да се чуди повече — че не плаче или че не се опитва да се измъкне и да хукне след Брет, за да довърши започнатото.

— След като и Крис е преминал от другата страна, вече няма причина да се връщаш в онази къща. Ще ти приберем нещата и ще те преместим при нас в някоя свободна спалня.

— Не. Оставам тук. Искам да разбера какви са плановете на Бруно за Мелани. Ако Тим умре, тя няма да се отдели от Бруно. Може даже да замине с него за срещата.

— Не мога да ти позволя, Саша. Ако разберат, че си Анаво, всичко ще приключи.

— Няма да разберат, защото няма да събудя подозренията им. Не ме е страх от Бруно. Ще ми се да го убия.

— Но той ще го долови, както долавя и страха, и няма да спре, докато не разбере причината.

— Искам да разбера къде ще е срещата, защото веднъж узная ли, вече няма да имате нужда от Бруно.

— И какво ще стане тогава? Все така твърдо ли си решена да се откажеш от Мефисто и да си бъдеш както преди?

— Не знам. И в момента не мога да разсъждавам като хората, понеже съм впрегнала всички сили, за да се овладея и да не погна Брет.

Джакс се бе упражнявал да контролира инстинктите си десетилетия наред. А ето че в лицето на Саша се сблъскваше с нов проблем.

— Върни се в стаята, вземи си раницата и си тръгни. Ако Бруно те заговори, отговаряй, без да го поглеждаш, и се постарай да мислиш за каквото и да било друго, но не и колко го мразиш. Ще се справиш ли?

— Мисля, че да.

— Ще те чакам пред вратата.

Той отново я хвана за ръката и я преведе през коридора, а после зачака пред вратата. Дано, о дано успееше да излезе, без да се нахвърли срещу Бруно. Вярно, че беше невероятно силна, но не би могла да се мери с един Ския. В мига, в който се показа през вратата, той се огледа бързо, увери се, че в коридора няма никой, после я дръпна в прегръдките си. След пет секунди бяха в бойната зала.

— Защо сме тук?

— Всичко се промени, Саша.

— Под всичко имаш предвид мен, нали?

— Ами горе-долу, да. — Той натисна бутона на интеркома и само след минута всички бяха при тях, а очите им пробягваха ту към него, ту към Саша.

Кий явно идваше от оранжерията. Бършеше калните си ръце и гледаше мрачно.

— Казвай.

Джакс заразказва какво се бе случило току-що, усещайки бушуващите емоции на присъстващите, особено на Феникс.

Щом млъкна, Феникс се обърна към Саша:

— В никакъв случай няма да се връщаш там. Това е като да оставиш агне в бърлогата на вълк.

— Обаче агне със зъби — намеси се Кий с особена усмивка, а очите му не се отделяха от Саша. — Значи се опита да убиеш изгубена душа, а? И как се чувстваш сега? Яд те е, че не успя да го довършиш? Или си гузна, задето си пожелала нечия смърт?

— Изобщо не се чувствам гузна. — Саша се обърна към Феникс. — Ако се върна, има вероятност да открия къде ще бъде срещата на Ския.

— Ще следим всеки ход на Бруно, а можем да направим същото и с Мелани. Безсмислено е да се връщаш, няма да го допуснем.

— А аз нямам ли думата? Ами свободната воля?

Феникс се приближи към нея. Личеше си, че едва се сдържа.

— Ако да имаш свободна воля, означава да умреш, тогава по дяволите свободната воля. Опиташ ли се да си тръгнеш, ще те заключа и ще те спра със собствените си ръце.

Без да съзнава, че с въпроса си събаря стената, около която братята нерешително пристъпваха на пръста вече няколкостотин години, Саша полюбопитства:

— И Джейн ли се е променила като мен? И тя ли се е опитала да убие някого?

Феникс се закова на място и залитна, сякаш го беше зашлевила. Никой не продума, всички чакаха какво ще каже. Лицето му стана тебеширено.

— Джейн беше… — той преглътна. — Не можеше да ходи. Излъгах те за сестра й. Не беше болна. Съвсем наред си беше, докато не врече душата си, защото й бяха казали, че само така ще може да излекува Джейн.

Джакс го зяпна невярващо. За първи път чуваше, че Джейн не е можела да ходи. Хвърли поглед към останалите, които бяха точно толкова смаяни.

— Когато я открих, онази вечер на бала, беше в друга зала, със старите дами, седеше сам-самичка. Стори ми се странно, но бях толкова въодушевен, че съм открил Анаво, че не се замислих кой знае колко. Докато не я помолих да се изправи. Бях замразил всички, освен нея и онзи Ския.

— Не можете ли да замразите Ския?

Той поклати глава.

— Нито пък Анаво. А по-късно, когато отидох да я видя, й казах, че мога да излекувам краката й, но тя дълго време не ми позволяваше да я докосна. Истинска дъщеря на аристократ, безкрайно порядъчна, дори когато беше сама с мъж в стаята си.

— Значи не си я целувал в продължение на два часа още на първата ви среща, както направи Джакс?

— Не, случи се много по-късно, чак след няколко седмици. Отблъскваше я не само мисълта за Мефисто, за Ерикс и всичко останало, но и беше ужасно разстроена, че съм закарал сестричката й в Ада на земята. Когато най-после ми разреши да я излекувам, преживяването бе по-скоро горчиво, отколкото сладко, понеже вярваше, че именно недъгът й е причината да изгуби сестра си. Исках да разбере, че — да, сестра й действително го бе направила заради нея — но само, за да не се нарушава общият образ на съвършенството, понеже бяха толкова красиви, толкова прелестни заедно. Именно суетата я бе тласнала, но Джейн отказваше да го приеме. А аз исках да го разбере. Исках да се промени, да стане като мен, за да може да го проумее. И когато М. ми каза да я целуна, го послушах, но тогава времената бяха други.

— И какво, нямаше достатъчно слюнка ли?

Феникс поклати глава.

— Тя почти не се промени. Тогава ми хрумна гениалната идея, че ако поставя знака си върху нея, промяната ще се ускори и вече няма така да се колебае.

— Значи едва си я убедил да я целунеш целомъдрено по бузата, а после изведнъж ти е позволила да спиш с нея?

— Пропускам някои неща. Но в отговор на първоначалния ти въпрос — тя загина почти веднага, така че не, не се е променила като теб и никого не се е опитвала да убие. Просто не живя достатъчно дълго, за да има възможността да направи това, за което бе родена. И няма да позволя същото да се случи и с теб.

Саша огледа останалите, после се обърна към Джакс.

— Не сте знаели, така ли?

Напълно онемял, Джакс само поклати глава.

— Мъже — изсумтя възмутено тя и отново се обърна към Феникс. — Никак не ти беше лесно да го споделиш, а?

— Ако те накарам да разбереш защо отказвам да се върнеш, значи си е струвало.

— Разбирам — тя се облегна на стената, приела поражението. — Прав си, не си струва риска, да не говорим, че ще се чувствам отвратително. А така или иначе, след като ги приберете, ще трябва да се върна тук. Няма къде другаде да ида.

— Можем да те закараме в Русия, при майка ти — възрази Кий. — Документите ти са изрядни, което вероятно трудно ще й обясниш, но все ще измислиш нещо. Винаги има вариант. Естествено предпочитаме да останеш при нас, но не и защото нямаш избор.

Телефонът на Тай иззвъня. Той припряно отговори, кимна в съгласие, после каза:

— Ясно — и затвори. Огледа всички им. — Двойникът на Тим е готов.

— Всички ли сме наясно с програмата, или да си я преговорим? — попита Кий.

Никой не пожела да преговаря.

— Тогава да действаме.

— Ами Саша? — попита Джакс.

Най-големият му брат я погледна замислено.

— Докато не стане една от нас, не може да участва в акция.

— Тогава ще я заведа у Шрайвър да си прибере нещата.

— Или всички, или никой. Знаеш правилата, Джакс.

Чудесно ги знаеше. И колкото и да му бе неприятно да я остави точно сега, нямаше избор.

— Ще ви чакам във фоайето — каза той на Кий и протегна ръка към Саша и раницата й. Две секунди по-късно бяха в стаята му, но той така и не я пусна. Хвърли раницата, притегли я в прегръдките си и я целуна. Дълбоко.

Когато я пусна, тя вдигна към него сънени очи, които рязко се разшириха, като че ли от изненада.

— Джакс, чак сега схванах какъв е проблемът на Феникс.

— Докато те целувах, си мислила за Феникс?

— Мислех си колко сте различни и изведнъж разбрах защо се чувства толкова нещастен. Защото се е променил наред с Джейн, но когато тя е загинала, е спрял да се променя. Не е можел да се върне към предишното си състояние, но е нямало как и да продължи да се променя. Вече гледа на нещата по друг начин, затова и не му хрумва да си търси случаен секс, понеже нещата вече не се въртят единствено около него. — Тя го изгледа изпитателно и добави тихо: — А въпросът ти снощи е провокиран от собствената ти промяна — променяш се със същата скорост, с която и аз.

Знаеше, че е права. Но не знаеше дали промяната е трайна. Ако тя си тръгнеше и се върнеше към предишната си същност, дали и с него щеше да стане така? Дали промяната у Феникс се бе запазила, защото Джейн бе загинала?

Той се замисли за миг, но после реши, че няма значение. Дори да се окажеше, че промяната е завинаги и че през остатъка от вечността ще е далеч по-нещастен, отколкото през изминалите хиляда години, пак нямаше да съжалява. Нали сега беше с него, важното бе да се наслаждава на всеки миг от присъствието й, докато не го загубеше.

И макар братята му да го чакаха, той приведе глава и отново я целуна.

Два часа по-късно, когато Джакс се обади да й каже, че я чака в колата отпред, Саша решаваше задачи по математика.

— Да идем да ти приберем нещата, докато останалите Шрайвър са в погребалния дом.

— Веднага идвам. — Тя си грабна палтото, излезе от стаята, но по пътя към стълбите зави в грешната посока и коридорът изведнъж свърши със стена.

Джакс отново звънна.

— Къде си?

— Изгубих се.

— Затвори очи и си представи, че си тук, до колата.

Саша спря и направи точно както й бе казал. Дявол да го вземе, как само й се зави свят! Когато отвори очи, се оказа, че е отвън, но вместо до мерцедеса, се бе озовала върху предния капак.

Скочи леко в снега и отвори вратата на колата. Отвътре я посрещна гръмкият му смях. Досега не го беше чувала да се смее така и веселостта му я зарази, смехът му я изпълни с радост, и вече беше трудно да се преструва, че му се сърди, задето й се присмива.

— Не знаех, че мога такива неща. Как го направих?

Той се разсмя още по-силно.

— Не особено добре. Казах да си представиш, че си… до колата.

Джакс спря да се смее едва когато преполовиха обрамчената от трепетлики алея, но усмивката остана да краси лицето му.

— Докато не станеш безсмъртна, ще можеш да го правиш само в рамките на планината, което не е толкова лошо — той едва се сдържа да не се разсмее отново. — Иначе кой знае къде ще се озовеш.

— Страшно готино беше. Ще се поупражнявам, като се върнем.

Той я погледна с развеселени очи.

— Хареса ти, а?

— Върховно е.

Влязоха в Телюрайд и Джакс спря пред дома на Шрайвър. Саша отключи с ключа, който криеха в задната част на къщата.

— Докато си прибираш багажа, ще поразгледам тук-там дали няма да намеря някаква следа за срещата на Бруно.

Саша приключи за по-малко от четвърт час и завари Джакс да рови из чекмеджетата в спалнята на Тим и Мелани.

— Намери ли нещо?

— Нищичко.

Саша надникна в дрешника.

— Накупила си е разни нови неща — отбеляза тя.

Джакс се приближи.

— Както не пропускаш да ми напомниш, аз съм мъж. Дрехите й ме интересуват по-малко и от онзиденшен хляб.

— Не става дума за дрехите, а за това, че са нови, още с етикетите, а и са все неща, които не може да носи в Телюрайд през декември. За по-топло време са.

— Може да се кани да иде на круиз. Или да скокне до Бахамите. Не е казано, че ще замине с Бруно.

— Няма пари за пътешествия. С Тим вечно се караха за пари. Отчасти затова се дразнеше толкова на присъствието ми, явявах се допълнителен разход.

Джакс отново погледна дрехите и поклати глава.

— Права си, че може да е следа, но по това време навсякъде из южното полукълбо е топло.

Саша се напъха в дрешника и отмести няколко чанти, обувки и мръсни дрехи, подтиквана от мисълта, че тя самата постоянно криеше от любопитната си майка разни неща под закачалките. Откри нова пътна чанта, все още с етикет, и я вдигна, за да надникне вътре.

— „Драмамин“. Слънцезащитен крем. Някакво криминале — тя вдигна очи. — И пътеводител за ресторантите в Кий Уест.

— Силно съм впечатлен! — възкликна Джакс. — Ще накарам Зий и Броуди да проверят всички резервации в Кий Уест за следващия уикенд.

— Може би няма да е зле да прегледат и чартърните лодки.

— Защо смяташ, че би наел лодка?

— Заради драмамина.

— Какво е това?

— Хапчета срещу морска болест.

Очите му се разшириха.

— В такъв случай задължително трябва да проверят и лодките. — Той хвърли поглед през рамо. — Трябва да се измитаме, преди някой да се е върнал.

— Готова съм.

Тъкмо се върнаха в стаята й, за да вземат куфарите, когато на вратата се позвъни.

— Чакай тук — каза Джакс и изчезна. След част от секундата се върна. — Отвън има някакъв тип от „Фед Екс“ разтоварва кашони на верандата.

— Сигурно са нещата ми от Оукланд.

Слязоха долу, Саша отвори вратата и действително видя името си върху първия кашон. Реши да приеме за добър знак, че вещите й пристигат точно когато си тръгваше. Докато Джакс товареше нещата в колата, тя драсна една бележка и я остави на кухненската маса. Кратко, простичко и крайно неясно, написа, че ще живее другаде, докато не намери начин да отиде при майка си в Русия.

Тръгнаха към планината. Когато преминаха през мъглите, Саша се запита колко ли време ще остане горе. По-малко от седмица? Или цяла вечност?

Джакс я погледна печално — в главата му се въртеше същият въпрос.

Джакс не можа да заспи, което беше крайно нетипично. Обикновено си лягаше, обръщаше се веднъж и мигновено заспиваше. А тази нощ зяпаше тавана и не можеше да накара мозъка си да изключи.

Вечерята бе преминала далеч по-добре, отколкото закуската. Саша не спря да задава въпроси за прибирането на Тим, а и братята му най-после се бяха укротили. Не след дълго се държаха както обичайно, шегуваха се, коментираха предстоящата акция, спореха за футбол, мусеха се на мърморенето на Дякон и хвалеха Ханс, когато дойде да провери дали храната им се услажда.

След вечерята двамата със Саша се качиха горе и известно време постояха в стаята му — Джакс не можеше да спре да я целува — докато не се появи Матилда и не й напомни да си оправя багажа. Лично тръгна подире й, шумолейки с рокля, уж за да й помогне, като не спираше да дърдори, че онази стая на третия етаж в розово и кафяво ще е чудесна за нея.

След трийсет минути се върнаха, а Дякон и друг един от Пургаторите, Алфред, влачеха нещата на Саша. Матилда обяви, че горе било твърде тихо и „бедното момиче“ нямало да може да мигне. И преди Джакс да разбере какво става, малката спалня до неговата всекидневна — същата, в която никога не сядаше — се напълни с мебелите от розово-кафявата спалня, а Матилда се зае да разопакова багажа и да дава наставления на Дякон, който не измени на дежурното си неодобрение.

В един момент Дякон не издържа и влетя в стаята на Джакс, за да му заяви в типичния си надут стил:

— Крайно неприлично е жена, която не ви е съпруга, да спи в една и съща къща с мъже, които не са й братя. Ще я отведа да живее с жената Лумина, която работи с компютъра.

— Не.

— Не бива да се настанява на този етаж от къщата. Ще я върна обратно на горния етаж.

— Не.

— Това ли е окончателният Ви отговор?

— Не й е никак лесно, Дякон. Няма смисъл да будува от страх. Ако й е по-спокойно да е близо до мен, значи така ще бъде.

Но докато лежеше в леглото, знаейки, че Саша е на по-малко от трийсет метра зад две тънки стени, му стана ясно защо Дякон бе настоявал толкова. От една страна, защото в очите му подобна уредба бе непристойна, но и защото е бил наясно, че Джакс ще се разкъсва, че е толкова близо до Саша и същевременно толкова далече. Очевидно се опасяваше, че няма да съумее да се държи като истински джентълмен.

И ако не беше знакът, който неминуемо щеше да остави върху нея, май беше съвсем прав.

Но никога не би го направил, при положение че Саша се колебаеше дали да остане.

След още час въртене Джакс стана, навлече долнището на анцуга си и отиде до стаята й. Почука и при звука на гласа й, открехна вратата. Саша лежеше в тъмното с широко отворени очи.

— Добре ли си?

— Не мога да заспя.

— Страх ли те е?

— Не. Но не мога да спра да мисля.

— За какво?

— За теб.

Опиянен от уханието й, Джакс неволно пристъпи към леглото и тя с готовност отметна завивките. Легна, тя се сви плътно до него и след пет минути вече спеше. А след по-малко от минута спеше и той.